Кое ви насочи ...

Кое ви насочи към "духовното развитие" ?
Знам че клуба е много разнороден, има почитатели на какви ли не учения, течения, учители и т.н.
Все пак ... кога и как дойде желанието да търсите своят път и своят учител?

Смятате ли че сте намерили пътя си или още сте в процес на търсене ?

:-))
Поздрави

Просто поредна необходимост.
Сърбеж.
Няма осъзнато духовно развитие, тук, в този форум, сега.
Има осъзнато начесване на егото.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

ti se smiri ve4e taka 4e moje6 da se vaznese6 kogato pojelae6 sam

"Taganka........."

Чисто и просто - всичко е мръсно и сложно !

Целият ми съзнателен живот (от пубертета) ме е теглело натам. Тогава дори не осъзнавах и не знаех, че така му се вика.
То е вътрешно и по-силно от мен. Целият ми живот му е подчинен. Но трябваше да вляза в клуб Окултизъм, за да осъзная какво правя.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Всяко нещо обича да бъде чесано Не разбирам какъв смисъл влагаш в начесването на егото - лош или добър?

kolkoto powe4e kra4ish, tolkowa powe4e razbirash 4e wyrwish po put... twoia.
dokato go mislish , stoish, nakraia samo poslednoto

Говориш така, сякаш имамаме болест,която трябва да бъде лекувана.
Тогава всички сме за лекар.
Да ,ама не !!! По-добре да си задавам въпроси и да ме обвиняват в
неурновесен духовен хедонизъм,отколкото да не направя това,което
чувствам,че трябва да направя.
Много сме различни,но Пътят е един.Ние идваме от пътечките.

Все съм си задавала въпроси и отговорите започнаха да идват в край
но неподходящ за мен момент,а може би и точно затова.Това преобръ
ща живота ти,гледаш се отстрани и се чудиш да продължиш ли или не.
Смелостта да направиш този избор,а той не е лесен, е може би общото
между нас ,а не недопреооляната гордост.Ако я има ,човешко е,но тя е
тежък товар и ще го хвърлим рано или късно по пътя към Тишината.

" Който търси-намира! '':-)

Забелязала съм, че който се стреми към Пътя, не го напуска, дори да се отклонява понякога. Наистина пътечките ни са различни, но това е най-хубавото. В разнообразието се обогатяваме, взаимно се откриваме, а то съм сигурна - откриваме пак себе си , но различни от това, което си мислим, че познаваме.

Който си мисли, че вече е намерил, в илюзията е.

Конкретния повод едва ли е толкова важен , след като е назрял момента - поводи винаги се намират.А иначе е важно да може да се "види" навреме този повод , щото първоначално е като подсказване , а в последствие става почти насила.

Добре, че попита та се замислих за това кое ме насочи. Не мога да кажа, че едно единствено събитие е първопричината. По-скоро е нещо като процес от взаимосвързани външни събития и вътрешни стремежи/желания за опознаване на себе си.

Не смятам че съм намерила Пътя и не мисля, че той е един. Продължавам да търся, чета и опитвам. Днес попаднах на това кратко стихче, което съвпата донякъде с моите възгледи:


Опитах се да чуя - заслушан във дъжда,
Опитах се да видя - загледан във мъгла,
Опитах се да мисля - със празната глава,
Опитах се да чувствам - със кухата душа,
Опитах се да стана - изправен пред стена,
Опитах се да викам - обгърнат с тишина,
Опитах се да падам - закопан в пръстта,
Опитах се да ходя - до колене в калта,
Опитах да живея - на прага на смъртта,
Опитах да говоря - със запушена уста
Опитах се да бъда - и бях, и съм, и ще,
Опитах, не успявах какво ли още не,
Опитах неуспешно да променя света,
Но поне опитах - не гледах отстрана.


Усмивки и до скоро..d8a

Не може да съм сигурен, че това е правилния път, който вървя. До края на живота, разбира се ще има разклонения. Сега едно - утре друго.
До сега покрай много учители съм преминал - но колко съм възприемал. Ако става въпрос за даскалите от даскалото - апсурд да научиш нещо от тях. По-скоро за мене имат значение частните уроци и това, което сам съм прочел от разни книги. За българското образование много мога да говоря и то все неприятни неща.

Скороста на мрака е равна на скороста на светлината

Чак толкова много ли ти е променил живота този клуб?

Скороста на мрака е равна на скороста на светлината

Колкото повече крачиш, толкова повече си мислиш, че вървиш по правия път, но толкова повече се отдалечаваш

Скороста на мрака е равна на скороста на светлината

Кое те кара да живееш...има ли конкретна причина, или това просто е самия живот. Причината да живееш е, че си жива.
...а причината да търсиш...това е още по- голяма причина.

Който си мисли, че вече е намерил, в илюзията е.

Амин.


Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

прав - не... нито правилен.

само все по залепващ за теб/мен, твой/наш

колкото по духовно развит е човек, толкова по лесно ще му връзват мацките...


а теб кое те насочи, "слънчево момиче", хахахаа?

и от кое течение си?

всеки Път е със сърце, когато носиш Сърцето със себе си

Благодаря ти за искренността/връщащ се за малко в България Зоро/

А пък ние влизаме и си излизаме от нея .................

Май най-точно е - пребиваваме си и в нея и чат-пат отиваме отвъд нея.........


А може би живеем едновременно в нея и отвъд нея?!!