Позитивна тема.
54 отговора
921 прегледа
Позитивна тема.
От известно време имам възможност да влизам тук съвсем за малко и рядко. Надникнах тази вечер в няколко теми...
Поисках да отворя тема със заглавие "Бляк". После се сетих, че ще заприличам на "демократ", който, за да оправи минусите на "комунизма" съсипва малкото му хубави неща. Така де, седесарството е минал етап при мен и хич не ми се иска да се връщам към него. Добре, ама то тук едно такова ...мммм, ... гадно станало...
И що така?
Ами няма пък да я отворя тая "Бляк" и без това е достатъчно гадно. Няма!
Хайде, хора, да вземем тази вечер да си поговорим за хубави работи. Е, чак в любов няма нужда да се обясняваме, но ако някой от младите ги притегли нагона - да заповядат, няма да им придиряме.
Какво хубаво ли? Ами да го потърсим заедно! Ето, аз ще дам един пример. Бихме Хърватска. Естествено това вече го знаете, има си и тема по въпроса, но го споменавам само като пример. Мога и друг пример да дам, политически. Все повече се говори за обединяване/съюзяване в дясното пространство. Дали политиците ни, олигархията няма най-сетне да разбере, че с дърляне и душене нищо не се постига? Странно защо, но народът ни се обединява предимно на тема анти-... Негативните вотове са си направо показателни. С мерак гласуваме "против", а се кумим, когато трябва да кажем "за". Претегляме, подозираме, умуваме...
А не мислите ли, че ако дори за малко се обединим около някоя градивна идея, можем да постигнем невиждани успехи? За да не се забием в безкрайната тема(негативната) за народопсихологията ни, ще се върна отново на футбола.
Видяхте стадиона - беше претъпкан. Не настръхнахте ли, когато 45 000 гърла запяха "Мила родино"? Аз лично настръхнах целият и до края на мача не спрях да се възхищавам на публиката. Най-много ме зарадва, че нито веднъж не чух скандирания от рода на "Кур за Левски" и "Само Левски". Тази вечер на стадиона се пееше и викаше за България - няма Левски, няма ЦСКА, няма филанкешията - хората се веселяха, пееха, псуваха и т.н. с България в мислите. Играчите си подаваха, без дори да се замислят от кой отбор играе другият (не аз). Много пъти съм защитавал тезата, че стратегът от Мировяне точно това направи в САЩ през 94-та, накара играчите да забравят кой откъде е тръгнал, да спрат да се карат и "да си ги мерят". Те заиграха без задни мисли и цяла България беше в еуфория. Те надвиха ниЗките си страсти и цял свят заговори за България с положителни думи.
Какво правим ние тук? Пишем каквото пишем, а ако за няколко дена ни няма, ако поне замалко се откъснем от нета, влизаме и... е, нЕма па! Знам, че се сещате, но аз отказвам отново да го напиша.
За какво отворих темата ли? Щото веднъж отворих една, в която попитах кво става, че е толкова тъпо... и резултатът беше, че я видях в най-безпристрастаната класация на дира, но откъм краят, който никак не ме кефи. Нека не прозвучи нескромно, но в повечето случаи темите, които съм отварял са били... поне добре посещавани. Ще кажете, мистерия, - ами мистерия! Тъпа тема, написана в тъпо настроение, говореща за тъпни. Явно още с подсъзнанието си всички са я отбягвали. Как са усещали, че е тъпа не ме питайте. Отсега виждам репликата на Прякорчо, че авторът е тъп, но това са си обичайни неща(такива реплики).
За какво отворих темата ли? Ами рекох да повлеча крак. Прииска ми се да има поне една тема, в която да не си мерим пишките; да има поне една тема, в която да седнем и да напишем по нещо хубаво.
Аман от негативизъм! Хайде да попишем неща, които ни се иска на нас да ни пишат или поне да пишем така, както ни се иска на нас да пишат.
Без цветове, без идеологии, без да се стремим да засегнем някого.
Можете ли?
Това е само форум!
Поисках да отворя тема със заглавие "Бляк". После се сетих, че ще заприличам на "демократ", който, за да оправи минусите на "комунизма" съсипва малкото му хубави неща. Така де, седесарството е минал етап при мен и хич не ми се иска да се връщам към него. Добре, ама то тук едно такова ...мммм, ... гадно станало...
И що така?
Ами няма пък да я отворя тая "Бляк" и без това е достатъчно гадно. Няма!
Хайде, хора, да вземем тази вечер да си поговорим за хубави работи. Е, чак в любов няма нужда да се обясняваме, но ако някой от младите ги притегли нагона - да заповядат, няма да им придиряме.
Какво хубаво ли? Ами да го потърсим заедно! Ето, аз ще дам един пример. Бихме Хърватска. Естествено това вече го знаете, има си и тема по въпроса, но го споменавам само като пример. Мога и друг пример да дам, политически. Все повече се говори за обединяване/съюзяване в дясното пространство. Дали политиците ни, олигархията няма най-сетне да разбере, че с дърляне и душене нищо не се постига? Странно защо, но народът ни се обединява предимно на тема анти-... Негативните вотове са си направо показателни. С мерак гласуваме "против", а се кумим, когато трябва да кажем "за". Претегляме, подозираме, умуваме...
А не мислите ли, че ако дори за малко се обединим около някоя градивна идея, можем да постигнем невиждани успехи? За да не се забием в безкрайната тема(негативната) за народопсихологията ни, ще се върна отново на футбола.
Видяхте стадиона - беше претъпкан. Не настръхнахте ли, когато 45 000 гърла запяха "Мила родино"? Аз лично настръхнах целият и до края на мача не спрях да се възхищавам на публиката. Най-много ме зарадва, че нито веднъж не чух скандирания от рода на "Кур за Левски" и "Само Левски". Тази вечер на стадиона се пееше и викаше за България - няма Левски, няма ЦСКА, няма филанкешията - хората се веселяха, пееха, псуваха и т.н. с България в мислите. Играчите си подаваха, без дори да се замислят от кой отбор играе другият (не аз). Много пъти съм защитавал тезата, че стратегът от Мировяне точно това направи в САЩ през 94-та, накара играчите да забравят кой откъде е тръгнал, да спрат да се карат и "да си ги мерят". Те заиграха без задни мисли и цяла България беше в еуфория. Те надвиха ниЗките си страсти и цял свят заговори за България с положителни думи.
Какво правим ние тук? Пишем каквото пишем, а ако за няколко дена ни няма, ако поне замалко се откъснем от нета, влизаме и... е, нЕма па! Знам, че се сещате, но аз отказвам отново да го напиша.
За какво отворих темата ли? Щото веднъж отворих една, в която попитах кво става, че е толкова тъпо... и резултатът беше, че я видях в най-безпристрастаната класация на дира, но откъм краят, който никак не ме кефи. Нека не прозвучи нескромно, но в повечето случаи темите, които съм отварял са били... поне добре посещавани. Ще кажете, мистерия, - ами мистерия! Тъпа тема, написана в тъпо настроение, говореща за тъпни. Явно още с подсъзнанието си всички са я отбягвали. Как са усещали, че е тъпа не ме питайте. Отсега виждам репликата на Прякорчо, че авторът е тъп, но това са си обичайни неща(такива реплики).
За какво отворих темата ли? Ами рекох да повлеча крак. Прииска ми се да има поне една тема, в която да не си мерим пишките; да има поне една тема, в която да седнем и да напишем по нещо хубаво.
Аман от негативизъм! Хайде да попишем неща, които ни се иска на нас да ни пишат или поне да пишем така, както ни се иска на нас да пишат.
Без цветове, без идеологии, без да се стремим да засегнем някого.
Можете ли?
Това е само форум!
Re: Позитивна тема.
Po tozi povod edna statiya ot Igor Nikolov- programist, jurnalist i priyatel:
Наскоро ми попадна една статия на Мартин Карбовски в списание Егоист. В нея той къса и хвърля парчета от дебело наслоената национална черта – негативизъм (песимизъм).
Не знам за вас но аз съм на негова страна. Имам колега Бразилец (още се хвали за световното), който по стечение на обстоятелствата познава двадесетина Българи тука в New Jersey. Един път го питах какво е характерно за нас Българите а той каза. Ами всички сте песимисти. Аз честно казано зяпнах. А пък после се замислих защо той каза това.
После попаднах на пътеписите на двама млади Американци, които работеха като учители в България към Корпуса на Мира. Техният извод за нас беше, че ако ние не сме такива песимисти и толкова негативно настроени сигурно щяхме да се радваме на значително по добро положение в България. Съвпадение, а? Или историческо наследство, което ние не можем или не искаме да видим? И двете по всяка вероятност. Едно момиче от Палма де Майорка каза че характерно за източно-европейските нации е силно разклатената им вяра във всяка една институция. Брънка във веригата на историята.
Група Ера пее “високи сини планини, за сто години пет войни”. Друга брънка.
Чакайте, чакайте. Ама ние така ще се изкараме национално обременени. И това ако не е негативизъм, здраве му кажи. Да де, обаче по някаква мистична причина ние си мислим така за нас си. Един коментатор по БНТ каза всички нации като има състезание искат техния представител да е най-бърз и да победи, а Българина иска всички други да отпаднат, пребият, дисквалифицират и прочие та ние да победим. Защо? Ние не вярваме, че може да сме най-бързи?
Бях в София това лято. В лепкавата горещина хиляди млади момичета с отегчени лица седяха на входовете на магазините в които работеха пушейки. Скука. Говорих си с някои от тях. Питах ги защо не опитат нещо друго, по интересно. За отговора се досещате.
“Абе къде се занимавам. Пък и то кой знае какво ще стане.”
Охх, пак песимизъм. Лепкав и тегав. Като паяжина.
Питали ли сте се защо повечето Българи в чужбина като цяло се оправят доста добре. Да не би пък защото са попаднали в среда на разреден песимистично-негатитивистичен житейски разтвор. Като добавите и няколко подправки като – “няма кой да ми даде, трябва да си го взема”, “трябва да се яде” и “другите как могат” се получава доста добър катализатор. Връщайки се понякога в България усещаме старият, познат и тежък дъх на отрицателните емоции.
Как да го преодолеем?
Можем ли и кога?
Надеждата е в децата ще кажете. Но нали ги възпитаваме ние? Те дори да не го признават ни копират за добро или лошо. Знам че е трудно да си позитивен и оптимист когато парите не стигат или нямаш работа или каквото там си изберете. Да обаче псуването не помага. Както пише Карбовски ако псуваш реката тя няма да се измести. Трябва да построиш мост. Нищо че е по трудно. Блажени са вярващите и тяхно е царството небесно. Ами да вземем и ние да повярваме. То не трябва толкова много. Просто да повярваш в себе си и да кажеш че твоят живот зависи единствено и само от теб. Но. Няма но. Ама. Няма ама. Посегни към мечтите си с риск дори да се опариш. Построй този мост. Не забравяй. По него ще минат децата ти някой ден. Не ги оставяй да ругаят безпомощно на брега на реката, която е всъщност нашия живот. Няма да стоим все на брега я.
Наскоро ми попадна една статия на Мартин Карбовски в списание Егоист. В нея той къса и хвърля парчета от дебело наслоената национална черта – негативизъм (песимизъм).
Не знам за вас но аз съм на негова страна. Имам колега Бразилец (още се хвали за световното), който по стечение на обстоятелствата познава двадесетина Българи тука в New Jersey. Един път го питах какво е характерно за нас Българите а той каза. Ами всички сте песимисти. Аз честно казано зяпнах. А пък после се замислих защо той каза това.
После попаднах на пътеписите на двама млади Американци, които работеха като учители в България към Корпуса на Мира. Техният извод за нас беше, че ако ние не сме такива песимисти и толкова негативно настроени сигурно щяхме да се радваме на значително по добро положение в България. Съвпадение, а? Или историческо наследство, което ние не можем или не искаме да видим? И двете по всяка вероятност. Едно момиче от Палма де Майорка каза че характерно за източно-европейските нации е силно разклатената им вяра във всяка една институция. Брънка във веригата на историята.
Група Ера пее “високи сини планини, за сто години пет войни”. Друга брънка.
Чакайте, чакайте. Ама ние така ще се изкараме национално обременени. И това ако не е негативизъм, здраве му кажи. Да де, обаче по някаква мистична причина ние си мислим така за нас си. Един коментатор по БНТ каза всички нации като има състезание искат техния представител да е най-бърз и да победи, а Българина иска всички други да отпаднат, пребият, дисквалифицират и прочие та ние да победим. Защо? Ние не вярваме, че може да сме най-бързи?
Бях в София това лято. В лепкавата горещина хиляди млади момичета с отегчени лица седяха на входовете на магазините в които работеха пушейки. Скука. Говорих си с някои от тях. Питах ги защо не опитат нещо друго, по интересно. За отговора се досещате.
“Абе къде се занимавам. Пък и то кой знае какво ще стане.”
Охх, пак песимизъм. Лепкав и тегав. Като паяжина.
Питали ли сте се защо повечето Българи в чужбина като цяло се оправят доста добре. Да не би пък защото са попаднали в среда на разреден песимистично-негатитивистичен житейски разтвор. Като добавите и няколко подправки като – “няма кой да ми даде, трябва да си го взема”, “трябва да се яде” и “другите как могат” се получава доста добър катализатор. Връщайки се понякога в България усещаме старият, познат и тежък дъх на отрицателните емоции.
Как да го преодолеем?
Можем ли и кога?
Надеждата е в децата ще кажете. Но нали ги възпитаваме ние? Те дори да не го признават ни копират за добро или лошо. Знам че е трудно да си позитивен и оптимист когато парите не стигат или нямаш работа или каквото там си изберете. Да обаче псуването не помага. Както пише Карбовски ако псуваш реката тя няма да се измести. Трябва да построиш мост. Нищо че е по трудно. Блажени са вярващите и тяхно е царството небесно. Ами да вземем и ние да повярваме. То не трябва толкова много. Просто да повярваш в себе си и да кажеш че твоят живот зависи единствено и само от теб. Но. Няма но. Ама. Няма ама. Посегни към мечтите си с риск дори да се опариш. Построй този мост. Не забравяй. По него ще минат децата ти някой ден. Не ги оставяй да ругаят безпомощно на брега на реката, която е всъщност нашия живот. Няма да стоим все на брега я.
Щях да ти повервам,
ако темата ти не съдържаше този текст:
Тъпа тема, написана в тъпо настроение, говореща за тъпни. Явно още с подсъзнанието си всички са я отбягвали. Как са усещали, че е тъпа не ме питайте. Отсега виждам репликата на Прякорчо, че авторът е тъп, но това са си обичайни неща(такива реплики).
Защо бе, Другият, маврудът ли свърши?
Тъпа тема, написана в тъпо настроение, говореща за тъпни. Явно още с подсъзнанието си всички са я отбягвали. Как са усещали, че е тъпа не ме питайте. Отсега виждам репликата на Прякорчо, че авторът е тъп, но това са си обичайни неща(такива реплики).
Защо бе, Другият, маврудът ли свърши?
Заповядай една кирилица.
Откакто ме направиха модератор в дира, мога да си вдигам всякакви теми по поръчка.
п.п. За статията... добре казано (написано). И аз тва думам.
Това е само форум!
п.п. За статията... добре казано (написано). И аз тва думам.
Това е само форум!
... че алкохолът е страшна мощ, девните гърци...
Маврудът е невероятно вино! Мога да пия от него несметни количества. Несметни, в смисъл че могат да се сметнат чак на сутринта. И никога не ме е боляла главата от него.
Веднъж направихме едно домашно в бидон. Чувал съм какви ли не приказки, че в бидон вино не ставало, ама дръжки! Когато приключихме с хамалогията, майка ми ни изгони всички и каза, че искала сама да довърши нещата. Какво е правила мога само да се досещам. Сигурен съм, че освен някоя и друга трева е имало и магия. Не може да не е имало просто!
Дори събереш всички поети писатели, художници и скулптири на земята, пак не ще се справят със задачата да опишат тази напитка. Единствената дума, която евентуално може да се доближи до смисълът е "Амброзия". Какъв вкус (!), какъв букет (!!!), как теглеше постоянно ръката ми към чашата... Сега някой може да се помисли, че съм голям пияндурник, но аз не съм (това за протокола, иначе мислете каквото ви е кеф). Нито веднъж не успях да се напия от това вино. Какви са били количествата... общото беше много малко - бидонът беше 100л, но на сядане ми се е случвало да изпия по толкова, че и най-големите пияници да ми завидят. И хич не си мисли, че не е имало градус. Виното си беше номер едно по всички показатели! Отделно, че другите около мен си се напиваха.
Тайната е, че мама когато пипне, значи е пипнато. Не знам как са чуждите мами, но моята е дъ бест. И магията е може би точно в това, но има ли значение?
Това е само форум!
Веднъж направихме едно домашно в бидон. Чувал съм какви ли не приказки, че в бидон вино не ставало, ама дръжки! Когато приключихме с хамалогията, майка ми ни изгони всички и каза, че искала сама да довърши нещата. Какво е правила мога само да се досещам. Сигурен съм, че освен някоя и друга трева е имало и магия. Не може да не е имало просто!
Дори събереш всички поети писатели, художници и скулптири на земята, пак не ще се справят със задачата да опишат тази напитка. Единствената дума, която евентуално може да се доближи до смисълът е "Амброзия". Какъв вкус (!), какъв букет (!!!), как теглеше постоянно ръката ми към чашата... Сега някой може да се помисли, че съм голям пияндурник, но аз не съм (това за протокола, иначе мислете каквото ви е кеф). Нито веднъж не успях да се напия от това вино. Какви са били количествата... общото беше много малко - бидонът беше 100л, но на сядане ми се е случвало да изпия по толкова, че и най-големите пияници да ми завидят. И хич не си мисли, че не е имало градус. Виното си беше номер едно по всички показатели! Отделно, че другите около мен си се напиваха.
Тайната е, че мама когато пипне, значи е пипнато. Не знам как са чуждите мами, но моята е дъ бест. И магията е може би точно в това, но има ли значение?
Това е само форум!
Мамата...
"Мама" е много специална дума. Не знам дали има език, в който да звучи по друг начин. Психолозите напоследък се опитват да свържат привързаността на децата към майките им само с мамбото (яденето, не клубното), но това са глупости. Още преди да се появи на земята, детето е свързано с майка си някъде в най-дълбоките сакрални кътчета на душата си. И няма нищо чудно в отвращението, което предизвикват престъпленията на майките по отношение на децата им. Гласът на мама понякога е достатъчен, за да спре детето да плаче, докосването на мама е радост, прегръдката на мама е най-най-най-...
Глупавата съпруга мрази и ревнува мамата на съпруга, средната (нали е класация)иска да готви, като мамата на съпруга, умната съпруга си гледа децата с обич, за да я обичат и те, както съпругът и обича неговата.
Глупавият зет псува тъщата, умният я вижда веднъж месечно (може и по-рядко) Има и още една категория, но върху нея в момента още водя наблюдения:)
Само за мамите ли имаме съгласие? От заглавието ти излезе, сякаш съм взел изпит, затова ще го сменя. А защо за толкова малко неща можем да се разберем?
На езика ми напира и най-логичният въпрос, но нека остане за после.
Това е само форум!
Глупавата съпруга мрази и ревнува мамата на съпруга, средната (нали е класация)иска да готви, като мамата на съпруга, умната съпруга си гледа децата с обич, за да я обичат и те, както съпругът и обича неговата.
Глупавият зет псува тъщата, умният я вижда веднъж месечно (може и по-рядко) Има и още една категория, но върху нея в момента още водя наблюдения:)
Само за мамите ли имаме съгласие? От заглавието ти излезе, сякаш съм взел изпит, затова ще го сменя. А защо за толкова малко неща можем да се разберем?
На езика ми напира и най-логичният въпрос, но нека остане за после.
Това е само форум!
Хм,
мaмa, мaвруд-две силно позитивни теми! Kaкво дa добaвя...ммм-ммм-мръвки-с мaвруд! Ох, глaднa съм! А зaрaди теб сегa си мисля сaмо зa мaнджички! Зa мaмa, зa мaйкaтa родинa,зa мaврудa! Урa!
Мамата...
Ти да не си от Смолен? Имам една позната, дето все искаше "да се обади мама ти".
In Web We Trust
In Web We Trust
Re: Мамата...
Една моя роднина обича да казва "мамка ми". Когато се съберем с приятели, нопознатите около половин час не могат да следят разговора, заради честата употреба на най-различни изрази. "Вденах" вече няма нужда да го обяснявам, но при нас има и още един смисъл - иде от буквалното вдявам (конец), минава през следващото действие (шиенето) и стига до познатото "зашихме се" - напихме се. Имаме си и "вагина" - противно на нормалните очаквания, става въпрос за кола, от немското "ваген". Има "маца-писана", "ситуация", "космадерка" и много други, които нямат нищо общо с нормалните асоциации.
И така е почти във всяка компания. Тук си имаме "седераст", "монархокомунист", "лекета", "ТСЦК", "ЖМДС" и т.н. Извън клуб Политика, тези думички са кухи, като градински лейки.
Чудя се, защо всичките от тук са с такъв заряд? За колко позитивни наши си, от Политика думи се сещаш?
Това е само форум!
И така е почти във всяка компания. Тук си имаме "седераст", "монархокомунист", "лекета", "ТСЦК", "ЖМДС" и т.н. Извън клуб Политика, тези думички са кухи, като градински лейки.
Чудя се, защо всичките от тук са с такъв заряд? За колко позитивни наши си, от Политика думи се сещаш?
Това е само форум!
Пък то лошо... ?
Случвало се е. Обаче, тъй като това тук една от особените думички...
Хайде да не продължавам
Това е само форум!
Хайде да не продължавам
Това е само форум!
Re: Не се разбира от написаното
Не се разбира от дългото ти писание, къде в него е позитивното и кое е хубавото?
Ако приемем, че една футболна победа е хубаво и пизитивно нещо, нещо което ни обединява, а това е безспорно така, смяташ ли, че трябва да сравняваме реалния живот с футболен мач?
Най- меко казано, идеята за обединение е малко смешна. Кой с кого и на каква основа ще се обедини?
В политически план дори си споменал обединение в дясното пространство.
Как да разбираме това, проваленият цар се обединява със СДС, с искащия да е вечно на власт Софянски и с Бакръджиев , който провали СДС.
Имаш ли представа отбор с тези играчи как ще изглежда на терена?
Предполагам не. Ако имаше, нямаше да напишеш всичко това.
Като махнем футболните споменавания в написаното от тебе, другата нишка на написаното е - тъпни, ако може така да се каже за всичките производни на - тъпо, които си използвал.
И за какво е всичко, за да се обедини провалилия се цар към СДС и СДС да поеме отговорност за провала му? Нямам нищо против, но къде беше царят да се вслуша в това което му се каза от СДС преди провала? Стори ли той това което му се препоръча? Не.
Защо тогава някой друг трябва да поема неговите негативи и неговата отговорност? Да не би той да се обедини със СДС преди последните избори?
Къде е гаранцията, че няма да провали така безотговорно и обединението?
Производните на -тъпо думички пък си употребил, за да поискаш всички да мислим еднакво. Вълкът и агнето да станат приятели.
Ееее Другият, ако наистина си написал всичко това, за да ни убедиш под някаква мека форма, че трябва да се обединяваме с царят ти или не трябва да изказваме собственото си мнение тук, спокойно може да се каже, че е тъпо нещо, защото само тъпак може да повярва, че на това някой ще се хване.
Само тъпак може в днешна България да иска всички дза се обединим с така наречената от теб олигархия, която и без това си е обединена и с един корен.
Само тъпак може да допусне, че някой ще се върже на такава рафинирана пропаганда, като написаното от теб.
Все пак реалния живот не е футболен мач, дори и да прилича на такъв в някои свои аспекти и понякога.
Ако приемем, че една футболна победа е хубаво и пизитивно нещо, нещо което ни обединява, а това е безспорно така, смяташ ли, че трябва да сравняваме реалния живот с футболен мач?
Най- меко казано, идеята за обединение е малко смешна. Кой с кого и на каква основа ще се обедини?
В политически план дори си споменал обединение в дясното пространство.
Как да разбираме това, проваленият цар се обединява със СДС, с искащия да е вечно на власт Софянски и с Бакръджиев , който провали СДС.
Имаш ли представа отбор с тези играчи как ще изглежда на терена?
Предполагам не. Ако имаше, нямаше да напишеш всичко това.
Като махнем футболните споменавания в написаното от тебе, другата нишка на написаното е - тъпни, ако може така да се каже за всичките производни на - тъпо, които си използвал.
И за какво е всичко, за да се обедини провалилия се цар към СДС и СДС да поеме отговорност за провала му? Нямам нищо против, но къде беше царят да се вслуша в това което му се каза от СДС преди провала? Стори ли той това което му се препоръча? Не.
Защо тогава някой друг трябва да поема неговите негативи и неговата отговорност? Да не би той да се обедини със СДС преди последните избори?
Къде е гаранцията, че няма да провали така безотговорно и обединението?
Производните на -тъпо думички пък си употребил, за да поискаш всички да мислим еднакво. Вълкът и агнето да станат приятели.
Ееее Другият, ако наистина си написал всичко това, за да ни убедиш под някаква мека форма, че трябва да се обединяваме с царят ти или не трябва да изказваме собственото си мнение тук, спокойно може да се каже, че е тъпо нещо, защото само тъпак може да повярва, че на това някой ще се хване.
Само тъпак може в днешна България да иска всички дза се обединим с така наречената от теб олигархия, която и без това си е обединена и с един корен.
Само тъпак може да допусне, че някой ще се върже на такава рафинирана пропаганда, като написаното от теб.
Все пак реалния живот не е футболен мач, дори и да прилича на такъв в някои свои аспекти и понякога.
Re: Мама не ти ли каза...
Мама не ти ли каза, че за да е Мавруд, се иска приготовление в определени условия, защото тогава се получава точно онази биохимия, която наричаме Мавруд?
Трябваше да ти каже мама, че ти е приготвила нещо от сорт Мавруд с треви, та да не ни разсмиваш че си пил Мавруд.
Хайде почини си Смехурко, че древните траки, чийто сорт грозде е това, ще се обръщат в гробовете си като чуят за пластмасови бидони и треви.
Направили му Пелин в бидон, от Мавруд, и той доволен че гроздето станало зян.
Трябваше да ти каже мама, че ти е приготвила нещо от сорт Мавруд с треви, та да не ни разсмиваш че си пил Мавруд.
Хайде почини си Смехурко, че древните траки, чийто сорт грозде е това, ще се обръщат в гробовете си като чуят за пластмасови бидони и треви.
Направили му Пелин в бидон, от Мавруд, и той доволен че гроздето станало зян.
Редактирано от nick$ на
Re: Я глей ти...
Уж пръв комунист се лигитимира и изведнъж, защитник на СДС ...Е нема начин едното да не е лъжа...Иначе хубаво си го написъл, у нас трудно може да се получи някакво обединяване, независимо на леви или десни...Българина си е индивидуалист. Прост пример - по света няма мясно наречено "Българска колония" или "Малка България"....
ВСИЧКО ТЕЧЕ, ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ
Re: Опит за позитивна тема.
Може би все пак победата над Хърватска да ти е дала повод за написаното, може и "Мавруда", няма значение, важното е , че търсиш съмишленици на тема обединение. Мисля, че в България трудно ще ги намериш. Не случайно навремето когато хората се разбирали много добре, защото говорили един език и строили Вавилонската кула, която щяла да стигне до небесата, Господ се уплашил от тяхното разбирателство, че могат в даден момент да отхвърлят неговото върховенство и им погодил номер, пратил им различните езици и от тогава разбирателството не е много на мода по света. В България ние уж говорим един език, обаче шанс да се разберем почти няма. Защо, бога ми не зная, просто може би всеки се мисли за по-знаещ и по.можеш и ....знам ли в тая ранна доба ... Жалко, че "Маврудчето" е свършило, иначе бих ударил една чашка...
ВСИЧКО ТЕЧЕ, ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ
Re: Заповядай една кирилица.
Imam si no mi e ruska- q=й w=ц i t. n.
Ne si moderator zastoto ne sum te otorizirala.
Ne si moderator zastoto ne sum te otorizirala.
Аз пък съм оптимист и вярвам,
че ако си премерим пишките, както съветва Другият, моята ще е по-дълга



Zzloba
Zzloba