Проблеми при децата
0 отговора
39 прегледа
Проблеми при децата
Смукането на пръстите
Това е една от най-честите негативни прояви на детското поведение. В повечето случаи то е израз на недостатъчни възпитателни въздействия, на еднообразие в заобикалящата го среда, недостатъчно емоционални взаимоотношение от страна на близките или липса на интересни играчки.
В подобен случай най-добре да заангажирате вниманието на детето с някоя играчка, вещ или да му разкажете приказка J. Добре е да се знае, че когато този навик се утвърди, той се преодолява много по-трудно, отколкото ако се опитате да го предпазите навреме от него.
Ако кърмачето продължава упорито да си смуче пръстите, най-добре е да му се даде биберон-залъгалка. Впоследствие детето ще се откаже от него много по-лесно, отколкото от смученето на пръстите, което може да продължи и когато порасне.
Гризането на нокти и чопленето на носа
Гризането на нокти е по-често проявено при малките деца и тези в предучилищна възраст, докато чопленето на носа се забелязва по-рядко. Но и двете прояви са утвърдени като отрицателни навици.
В повечето случаи те са израз на някакво напрежение и безпокойство или на преживяна стресова ситуация.
Предпазването от тези прояви е свързано главно с осигуряването на спокойна атмосфера, емоционално наситена и постоянно ангажираща детето обстановка. Не бива то да се чувства самотно или пренебрегнато.
Ако то прояви подобни навици детето не бива да се заплашва или наказва, защото това може да доведе до отрицателен ефект.
Детски инат
Когато детето започне все повече да отстоява своите искания, много по-често родителите започват да чуват “не” или “няма”, като отговор на техните искания, наставления или забрани. Докато родителите си мислят, че това са съзнателни упорства от страна на детето, според детските психолози това са естествени прояви от страна на детето, което започва да излиза от пряката опека на родителя и да си изгражда свой собствен детски свят.
Не бива това детско поведение да се приема само от отрицателна гледна точка, по-скоро тази упоритост е началната проява на самостоятелност у малкото дете. Не бива да се създават лоши взаимоотношения в тази насока, защото това може да остави траен белег у детето за цял живот, както и да създавате негативна нагласа у себе си. Необходимо е да се намери верният контакт с детето.
Обикновено този период настъпва към края на 2 година и изчезва към 5 или поне намалява.
Страха в ранното детство
Страха в ранната детска възраст е естествена проява. Неговите ограничени познания за света често провокират страха му при среща с напълно непознати явления.
Един от най-честите страхове е промяната на познатата обстановка, особено ако това е свързано с продължителна раздяла с най-близките му. Детето може да се изплаши от новата обстановка в детската ясла или стаята в която ще спи за първи път, или от присъствието на непознат.
Той може да изпита страх от втората среща с медицински персонал, дори и когато не са му извършвали манипулации.
То се страхува да не го оставят само или да се раздели с мама.
Когато то се срещне за първи път с живи животни почти винаги изпитва страх. Техните движения и звуци се възприемат от детето като заплашителни. Понякога то се плаши от определени животни и когато порасне.
Понякога то изпитва страх и от негативно представени герои като Кумчо Вълчо или Баба Яга.
Страховете на детето през нощта най-често са предизвикани от тъмнината, ако то е привикнало в първата година да заспива на светло, необходимо е много внимателно да се премине към заспиване на тъмно. Ако детето е неспокойно, плачливо или умоляващо е необходимо да се намали по някакъв начин светлината в стаята до привикването му с нея, докато постепенно преминете към пълна тъмнина.
Плачът
В началото на своя живот до 3-4 месечна възраст бебетата плачат без сълзи и еднообразно, едва по късно плачът на малкото става по-разнообразен и майката може да разпознае неговия характер.
Когато кърмачето е здраво и се спазва неговия хранителен режим, то плаче силно и най-често от глад, когато наближи определеното за кърмене време.
Когато детето има колики, често плачът се тълкува от майката като плач от глад и на детето се предлага отново храна, с което се претоварва неговото стомахче, това води до усилване на болката и то продължава да плаче.
Когато здравото кърмаче е уморено, то плаче много често преди заспиване.
Когато бебето е свикнало да бъде носено на ръце то започва да плаче неукротимо, ако го поставите в леглото, други пък плачат ако ги оставиш сами в стаята. И в двата случая, ако бъдат изпълнени техните желания, това води до налагане на тяхната воля и това са първите прояви на капризничене.
Кърмачето плаче и когато е превъзбудено, след продължителна игра с него, от несвойствена за него обстановка или когато дълго време е бодърствувало.
Детето може да плаче и когато е подмокрено, макар че това не е задължително, както и когато е преповито много стегнато или от прегряване. Също и при някои неприятни усещания, като блестене на слънцето в очите или полазване от насекоми.
Не бива да забравяме, че кърмачетата и по-големите деца може да плачат при заболяване. При висока температура, при запек, при (упорита, суха, постоянна или пристъпна) кашлица, при херния, при подсичане.
Особено силен е плача при възпаление на средното ухо, това заболяване при усложнение води до инфекция на горните дихателни пътища.
При инвагинация (вмъкване на черво в черво) силната и внезапна болка може да доведе до писъци на малкото. Същото може да се получи и при възпаление на мозъчните гънки (менингит), поради силното главоболие.
Всеки плач в кърмаческата възраст, с който майката не може да се справи налага търсенето на незабавна лекарска помощ.
Това е една от най-честите негативни прояви на детското поведение. В повечето случаи то е израз на недостатъчни възпитателни въздействия, на еднообразие в заобикалящата го среда, недостатъчно емоционални взаимоотношение от страна на близките или липса на интересни играчки.
В подобен случай най-добре да заангажирате вниманието на детето с някоя играчка, вещ или да му разкажете приказка J. Добре е да се знае, че когато този навик се утвърди, той се преодолява много по-трудно, отколкото ако се опитате да го предпазите навреме от него.
Ако кърмачето продължава упорито да си смуче пръстите, най-добре е да му се даде биберон-залъгалка. Впоследствие детето ще се откаже от него много по-лесно, отколкото от смученето на пръстите, което може да продължи и когато порасне.
Гризането на нокти и чопленето на носа
Гризането на нокти е по-често проявено при малките деца и тези в предучилищна възраст, докато чопленето на носа се забелязва по-рядко. Но и двете прояви са утвърдени като отрицателни навици.
В повечето случаи те са израз на някакво напрежение и безпокойство или на преживяна стресова ситуация.
Предпазването от тези прояви е свързано главно с осигуряването на спокойна атмосфера, емоционално наситена и постоянно ангажираща детето обстановка. Не бива то да се чувства самотно или пренебрегнато.
Ако то прояви подобни навици детето не бива да се заплашва или наказва, защото това може да доведе до отрицателен ефект.
Детски инат
Когато детето започне все повече да отстоява своите искания, много по-често родителите започват да чуват “не” или “няма”, като отговор на техните искания, наставления или забрани. Докато родителите си мислят, че това са съзнателни упорства от страна на детето, според детските психолози това са естествени прояви от страна на детето, което започва да излиза от пряката опека на родителя и да си изгражда свой собствен детски свят.
Не бива това детско поведение да се приема само от отрицателна гледна точка, по-скоро тази упоритост е началната проява на самостоятелност у малкото дете. Не бива да се създават лоши взаимоотношения в тази насока, защото това може да остави траен белег у детето за цял живот, както и да създавате негативна нагласа у себе си. Необходимо е да се намери верният контакт с детето.
Обикновено този период настъпва към края на 2 година и изчезва към 5 или поне намалява.
Страха в ранното детство
Страха в ранната детска възраст е естествена проява. Неговите ограничени познания за света често провокират страха му при среща с напълно непознати явления.
Един от най-честите страхове е промяната на познатата обстановка, особено ако това е свързано с продължителна раздяла с най-близките му. Детето може да се изплаши от новата обстановка в детската ясла или стаята в която ще спи за първи път, или от присъствието на непознат.
Той може да изпита страх от втората среща с медицински персонал, дори и когато не са му извършвали манипулации.
То се страхува да не го оставят само или да се раздели с мама.
Когато то се срещне за първи път с живи животни почти винаги изпитва страх. Техните движения и звуци се възприемат от детето като заплашителни. Понякога то се плаши от определени животни и когато порасне.
Понякога то изпитва страх и от негативно представени герои като Кумчо Вълчо или Баба Яга.
Страховете на детето през нощта най-често са предизвикани от тъмнината, ако то е привикнало в първата година да заспива на светло, необходимо е много внимателно да се премине към заспиване на тъмно. Ако детето е неспокойно, плачливо или умоляващо е необходимо да се намали по някакъв начин светлината в стаята до привикването му с нея, докато постепенно преминете към пълна тъмнина.
Плачът
В началото на своя живот до 3-4 месечна възраст бебетата плачат без сълзи и еднообразно, едва по късно плачът на малкото става по-разнообразен и майката може да разпознае неговия характер.
Когато кърмачето е здраво и се спазва неговия хранителен режим, то плаче силно и най-често от глад, когато наближи определеното за кърмене време.
Когато детето има колики, често плачът се тълкува от майката като плач от глад и на детето се предлага отново храна, с което се претоварва неговото стомахче, това води до усилване на болката и то продължава да плаче.
Когато здравото кърмаче е уморено, то плаче много често преди заспиване.
Когато бебето е свикнало да бъде носено на ръце то започва да плаче неукротимо, ако го поставите в леглото, други пък плачат ако ги оставиш сами в стаята. И в двата случая, ако бъдат изпълнени техните желания, това води до налагане на тяхната воля и това са първите прояви на капризничене.
Кърмачето плаче и когато е превъзбудено, след продължителна игра с него, от несвойствена за него обстановка или когато дълго време е бодърствувало.
Детето може да плаче и когато е подмокрено, макар че това не е задължително, както и когато е преповито много стегнато или от прегряване. Също и при някои неприятни усещания, като блестене на слънцето в очите или полазване от насекоми.
Не бива да забравяме, че кърмачетата и по-големите деца може да плачат при заболяване. При висока температура, при запек, при (упорита, суха, постоянна или пристъпна) кашлица, при херния, при подсичане.
Особено силен е плача при възпаление на средното ухо, това заболяване при усложнение води до инфекция на горните дихателни пътища.
При инвагинация (вмъкване на черво в черво) силната и внезапна болка може да доведе до писъци на малкото. Същото може да се получи и при възпаление на мозъчните гънки (менингит), поради силното главоболие.
Всеки плач в кърмаческата възраст, с който майката не може да се справи налага търсенето на незабавна лекарска помощ.