Духовна прелест
5 отговора
151 прегледа
Духовна прелест
Според св. Игнатий Брянчанинов, когато човек целенасочено по време на молитва започне да разгаря чувствата си на любов към Бога може да изпадне в духовна прелест, т.е. прелъстеност от дявола.
Според светеца единствените правилни чувства, които трябва да насърчаваме по време на молитва са покайните чувства!
Исках да цитирам и една глава от творенията на св. Игнатий Брянчанинов "o прелести" от "АСКЕТИЧЕСКИЕ ОПЫТЫ", Том 1,
но не мога да я намеря в интернет.
Затова ще цитирам една проповед на еп. Фотий:
Триадицкий епископ Фотий
КРИЗАТА В ПРАВОСЛАВНОТО ЦЪРКОВНО СЪЗНАНИЕ ДНЕС — ВЪЗМОЖНА ЛИ Е В ПРАВОСЛАВИЕТО КАТЕГОРИЯТА “ВЪНШНА ПРАВИЛНОСТ?
I.
Кризата в православното църковно съзнание днес е очевидна. Впрочем очевидни са едни или други нейни прояви, които могат да бъдат наблюдавани и описвани. Но да се обхване в цялост самата криза, да се проникне в сърцевината й, да се посочат и осмислят нейните същностни изяви, — това е трудна и отгворна задача, която най-малко бих дръзнал да си поставям сега. Но така или иначе кризата в православното съзнание днес е реалност, виждана, анализирана и оценявана от различни гледни точки. Стойността на всеки един опит в тази насока се определя не само от интелектуалното му качество, а на първо място от духовната му автентичност. Така че мерило за тази стойност не е и не може да бъде самовлюбеният, а иначе “широк” и “открит” за всякакъв вид проблеми богословствуващ интелектуализъм, нито формалната начетеност, нито политическата обиграност, нито словесната сръчност или пък късогледото законническо самочувствие. Мерило са и могат да бъдат преди всичко болката, способността да се усетят духовно дълбочината и трагизмът на тази криза, способността да се почувствува собствената слабост, но и силата на Христовата истина, която се в немощ проявява. Да смяташ, че по своему си силен, че като православен можеш да говориш за един или друг аспект на кризата в православното църковно съзнание днес “обективно”, “отстрани”, да смяташ, че можеш да съдиш и да наставляваш от пиедестала на правомислещ съдник, означава сам да бъдеш изразител на една от твърде опасните прояви на тази криза. Когато сочим отклонения от истината и духа на Православието, когато говорим срещу една или друга заблуда, не бива да забравяме, че някакъв вид заблуда неизбежно се гнезди и в самите нас и че тъкмо живото съзнание за собствената податливост към заблуда, съчетано с любов към истината, ни предпазва от заблуди според духоносните слова на светител Игнатий Брянчанинов: “Всички ние сме в прелест. Това знание най-много ни предпазва от прелест.”
цялата_проповед
Според светеца единствените правилни чувства, които трябва да насърчаваме по време на молитва са покайните чувства!
Исках да цитирам и една глава от творенията на св. Игнатий Брянчанинов "o прелести" от "АСКЕТИЧЕСКИЕ ОПЫТЫ", Том 1,
но не мога да я намеря в интернет.
Затова ще цитирам една проповед на еп. Фотий:
Триадицкий епископ Фотий
КРИЗАТА В ПРАВОСЛАВНОТО ЦЪРКОВНО СЪЗНАНИЕ ДНЕС — ВЪЗМОЖНА ЛИ Е В ПРАВОСЛАВИЕТО КАТЕГОРИЯТА “ВЪНШНА ПРАВИЛНОСТ?
I.
Кризата в православното църковно съзнание днес е очевидна. Впрочем очевидни са едни или други нейни прояви, които могат да бъдат наблюдавани и описвани. Но да се обхване в цялост самата криза, да се проникне в сърцевината й, да се посочат и осмислят нейните същностни изяви, — това е трудна и отгворна задача, която най-малко бих дръзнал да си поставям сега. Но така или иначе кризата в православното съзнание днес е реалност, виждана, анализирана и оценявана от различни гледни точки. Стойността на всеки един опит в тази насока се определя не само от интелектуалното му качество, а на първо място от духовната му автентичност. Така че мерило за тази стойност не е и не може да бъде самовлюбеният, а иначе “широк” и “открит” за всякакъв вид проблеми богословствуващ интелектуализъм, нито формалната начетеност, нито политическата обиграност, нито словесната сръчност или пък късогледото законническо самочувствие. Мерило са и могат да бъдат преди всичко болката, способността да се усетят духовно дълбочината и трагизмът на тази криза, способността да се почувствува собствената слабост, но и силата на Христовата истина, която се в немощ проявява. Да смяташ, че по своему си силен, че като православен можеш да говориш за един или друг аспект на кризата в православното църковно съзнание днес “обективно”, “отстрани”, да смяташ, че можеш да съдиш и да наставляваш от пиедестала на правомислещ съдник, означава сам да бъдеш изразител на една от твърде опасните прояви на тази криза. Когато сочим отклонения от истината и духа на Православието, когато говорим срещу една или друга заблуда, не бива да забравяме, че някакъв вид заблуда неизбежно се гнезди и в самите нас и че тъкмо живото съзнание за собствената податливост към заблуда, съчетано с любов към истината, ни предпазва от заблуди според духоносните слова на светител Игнатий Брянчанинов: “Всички ние сме в прелест. Това знание най-много ни предпазва от прелест.”
цялата_проповед
Редактирано от ison на
Re: Духовна прелест
"Когато сочим отклонения от истината и духа на Православието, когато говорим срещу една или друга заблуда, не бива да забравяме, че някакъв вид заблуда неизбежно се гнезди и в самите нас и че тъкмо живото съзнание за собствената податливост към заблуда, съчетано с любов към истината, ни предпазва от заблуди според духоносните слова на светител Игнатий Брянчанинов: “Всички ние сме в прелест. Това знание най-много ни предпазва от прелест.”
Това исках да кажа и азв тоя постинг
Това исках да кажа и азв тоя постинг
Re: Духовна прелест
Да, но старият има повече опит и страстите са му приглушени, докато младият по-лесно се пали, когато не се съгласяват с неговите "велики" и "мъдри" доводи и ни най-малко не мисли че е редно да се поучи от МНОГО по-стария. Непочинанието и непослушанието на младите към родители, игумени и възрастни, свещеници и църковни настоятели - това първата духовна прелест, младий Исоне. Подавам ти ръка като на мой син...