Спомен

Искам да се обърна към всички софиянци които в отдавна не са в София - тези които са заминали някъде далеч, а защо не и към останалите, които са живяли някога там - кой е най-забавният ви спомен от София? А най-романтичния

mai niama Sofianci, koito sa zaminali dalech...a ianche temata e hubava..mnogo daje...

"Два разума с едничка мисъл, две тупкащи в едно сърца"

Мерси

Xm...ami ia mi kaji ti za nai-hubavia si spomen ot Sofia? Niama znachenie, che ne si dalech ot neia za da niamash takiva...

"Два разума с едничка мисъл, две тупкащи в едно сърца"

Ами оранжевите и топли есенни следобеди.
Теменужките в Докторската градина.
Пролетна буря с внезапен дъжд, вятър, мъгла и снежинки в Борисовата градина.
Разходка с гадже из гробищата.

Колоритен спомен е този с гаджето

А сега ме притисна до стената ... Трябва да помисля кой е най-най

хехе, готино е там, бе. Иди през лятото и ще видиш. Има гробници на разни фамилии, гробове и паметници на известни хора. Много е готино да се гониш и играеш на криеница между камъните и паметниците. Привечер става малко зловещичко и страшничко и затова се движихме плътно хванати за ръка...
И не мисли, че сме били хлапетия, а студенти си бяхме.

Нищо не мисля бе Имаше време когато ми бе интересно да разглеждам паметници и гробници и такива работи. Хоби един вид. Дори мислех да почна да снимам и си колекционирам снимките, но ми мина мерака.

nai-hubavite spomeni triabva da sa bezgrijnite dni prekarani kato dete i prosto vremeto prekarano s priateli na peikite do kusno, lafeiki

~BabyRoyette~

IT'S OVER WHEN WE SAY IT'S OVER

Детските спомени наистина са най-слънчеви.
Като бях малък на гарата нямаше таксита, имаше файтони.
Имаше едни барабани с маркучи, на две колела, с които миеха улиците.
Имаше много градинки с чешмички, от които течеше вода.
Нямаше светофари, не си спомням автобуси. Трамваите бяха осем линии, включително от Павлово до Бояна. Тролейбусите бяха 5 линии, от които само две бяха свързани. Имаше от Подеуне по Ботевградското шосе, в Илиянци и Горна баня.
Спомням си Нова 1955г. Площад света Неделя. Чакаме трамвай. Вали сняг. Ограда, зад която се строи ЦУМ.
Градът свършваше в Ив. Вазов, Лозенец, Семинарията, Полиграфическия комбинат, Надежда, Коньовица. Виж Княжево винаги си е било в София.
Животът се променя, но дали става по-красив?

Imam tolkova mnogo spomeni ot Sofia che napravo nemoga da izbera samo edin. Spomnqm si kogato imaxme pred bloka ni edno kuche koeto se kazvashe Beti i kak q otgledaxme ot malka. Tq ni be zakrilata. Kogato otivax na uchilishte tq me izsprashtashe do vxoda na uchilishteto i si trugvashe. Kogato se pribirax ot uchilishte Beti mi skachashe da me celuva. Kolko spomeni sum imala, tolkova nikoga nqma da gi zabravq. Spomnqm si kogato tichaxme za djanki prez blokove na blokove. Spomnqm si kolko igraexme na krienica, na strajari i apashi, na nastupvanka, na edna igra sus bombichki nachertani , mislq che se kazva kurt, ami na lastik kolko sme igrali ili na podaruci i se molim da ni se padne da celunem momcheto koeto si xaresvaxme, ami spomenite kogato sedqxme na peikite otvun i lupixme semki i si razspravqxme vicove, ami kogato igraxme na prodavachki, kolko spomeni tolkova i jivot i radost. Nikoga nqma da zabravq kolko shtastie ni imashe v surcata. Bix se vurnala v tova vreme za secunda!