Хлад

И ето есента навлиза в дните
ветровете идат със мъглите
още малко зима в този час
бял снежец ще пръсне върху нас.

Ти си толкоз горд- от мен избяга
както лятото прогони пролетта
с чувствата ми мои подигра се
и обрече ме на вечна самота.

Как така излъга ме, незная
исках с тебе да вървя
а сама съм в мойта стая
кой ли чува моите слова...

Мислите ми все към теб пътуват
искат да достигнат твоето сърце
но уви, затворено е то за мене
скрито здраво между други две ръце.

Не не нога и не искам да повярвам
че студен си като есента
обичта голяма ти към мене
в тъмен гроб я закопа!

Що е нужно аз да сторя
за да върна пролетта
ти сърцето да отвориш
и отново ме прибра?

Всичко идва и отлита
миг е също любовта
бъди щастлив - със други скитай
никога ти мене не разбра! :((((