Кой е създал Бога?

Чета по разните постинги как такъв хубав свят като нашия не може да се е създал сам а задължително някой го е направил. Кой може да даде разум на човека, ако не Бог?

Та въпроса ми е: по същата логика явно такова хубаво и мъдро нещо като Бог не се е създало само. Коя е тази сила, която го е създала и му е вдъхнала душа (ако я има), мъдрост и сила?

Грешка е да задаваш такъв въпрос. Бог е ВЕЧНОСЪЩЕСТВУВАЩ, Той винаги е БИЛ, Той Е и Той винаги ще БЪДЕ.

Въпросите, които се задават за света, не могат да се прехвърлят автоматично и за Бога. Може да обясняваме света, но Бог е непознаваем и необясним. Може да повторим това за Бога, което ни е дадено от светиите. Повече нищо.

Такива въпроси се задавали в 18-ти век, когато било простено на хората да мислят, че на крачето на насекомото може би в някоя прашинка има микросвят като нашия, в който също има хора, насекоми, и на техните крачета има прашинки, в които има микросветове, в които живеят хора, насекоми и....т.н.

Това се е считало за свободомислие и голяма мъдрост през "просвещението", сега се счита за глупост.

Дали ще разглеждаш философски Бог като Абсолютен разум в смисъла на Спиноза /така вярвал в него Айнщайн/, дали екзцистенциалистки ще определиш Бога като съществуване без същност и пр - по-добре е да се смирим и да приемем непознаваемостта Му. Че има непознаваем Абсолют - е априорна истина на мисленето ни. както това, че едно и едно е две, а не 15. Това са априорни истини. Съмнението в тях води до психическа ненормалност, ако се приеме наистина. Ако наистина оспориш законите на мисленето, самоубийството е близо.

Вярата, че няма Бог също е вяра - вместо Бог в системата се въвежда сляпата случайност. Обикновено мислещите хора не вярват в Бога или 1/ под влияние на лични нещастия или 2/за да оправдаят безпорядъчния си живот или 3/ по подражание.

Scio Qui credidi

Защо да се смиряваме и да приемаме нещо неочевидно? Какво по-естествено да разширим съотношението Бог-човек към нещо_друго-Бог? И още по-нагоре? Някакви стойностни причини? Освен че непознаваемото е непознаваемо, защото е непознаваемо (Козма Прутков).

Това че не познаваме нещо не е основание да го обявим за непознаваемо. И още повече да се самоограничаваме в опитите си да го опознаем, както в горния постинг. Тоест, въпроса остава открит до изясняването му.

Мисленето допуска разглеждането на йерархичност, това е една от основните му характеристики. И ако тя е заложена така в нас, не означава ли че това е основна характеристика и на света? И бога, на който се кланяте е само едно колелце в гигантския механизъм?

И дали съмнението в нещо води до психическа ненормалност? Май ако е така, щяхме да си живеем още както при римляните. Не мислите ли че точно съмняващите се движат света?

Ти не си Az. Ако си Аz се включи с регистрирания си ник, ако не си, не е коректно да използваш нейния ник!!!



Az е православна, а ти не ми звучиш като такъв.
Измисли си твой ник!!!

Аз съм си Аз, Тя си е Тя. Да започна с "Мене" ли? Не съм регистрирал чужди имена, нерегистрираните кучета ги яли. Нямам представа че и друг има такова име. Извинявам се ако сте ме припознали, не е това целта. Не искам никого да подвеждам.

Въпросът не е с цел провокация.

Станало е съвпадение с никовете . Това е друг Az. Аз ако влизам си влизам с ника.

Извън темата: Вчера ми се случи най-красивото и мило нещо досега: Изпратиха ми елей от иконата Всецарица от Ватопед, Атон! 100% имах нужда от подобен лек и Пресвета Владичица ме е чула! Не мога да се нарадвам на тази чест, въпреки, че грам не заслужавам!

Господ да ни пази!

Съмнението в законите на мисленето води до ненормалност. Там релативизъм няма. Ако оспориш законите на собственото си мислене, оспорваш самото си съществуване. Cogito ergo sum. Ненапразно писах - едно плюс едно са две. Както това са аксиоми...

Екстраполации можеш да правиш, докато ти изтръпне задника, пред компютъра, на тихо, топло и без да си гладен. Ела на едно дежурство да видиш как наистина умира човек, как след голяма катрастрофа в бърза помощ мирише - да, мирише - на кръв, как изпуска последното си дихание умиращият човек. Когато видиш как изчезва живота - и ако си имал повод и причина да правиш деца, да видиш себе си в тях, да говориш с отраснали деца, ако знаеш как се пръква с Божия благословия живота - тогава ела да ми оБяснявяш как се екстраполират тия закономертости.

Scio Qui credidi

На много вместа авторите на тая мистификация заявяват- Нельзя объять необъятное. Точка и край на цитата.
Ако това за тебе значи - непознаваемото е непознаваемо, защото е непознаваемо - и пр. - провери си познанията по руски.

Scio Qui credidi

Бог е всичко, което е! Той е несътворения от никой. Той просто е това, което е. Дори, когато не е имало нищо във Вселената, той пак е бил това което е демек нищо, но все пак е имало определение за нищо, той е самата мисъл че няма нищо (нищо друго освен него)!
Мога да ти кажа, че така наречената църква манипулира хората като казва, че Бог е дал свободен избор на между добро и зло. Но какъв Бог би бил той тогава ако наказва всеки, който кривне от правия път. Затова аз мисля, а пък и съм чел ('Разговори с Бога' I част) че няма ад, дявол и подобен род простотии, и всички хора сме свободни да избираме между добро и зло, стига само да си даваме ясна представа за последствията (всяко действие поражда друго действие или противодействие).

Интересно! Тези определения Бог ли е дал за себе си (кога, къде) или несъвършения човек се опитва да го опише, непознавайки го? Може ли Бог да не осъзнава, че е бил създаден?

Иначе за манипулацията съм на доста сходно мнение

Слава Богу!
Знаеш ли нещо за иконата Всецарица от Ватопед?

ОК. Извинявай!

Само че на български не се пише така. Ами предполагам че на английски ще бъде Kouzma Prutkoff и т.н.

Ето ти и една друга полезна мисъл:
"Отыщи всему начало, и ты многое поймешь." Номер 92а. Както виждаш, номерирани са както в библията, за по-бързо прилагане :)

Предполагам че свободната интерпретация на тези цитати не е забранена, стига на не променя смисъла им.

Интересно, законите на мисленето не предполагат наличие на бог, нито неговите свойства. Кое е ненормалното? Няма нищо по-естествено парадигмата за сътворението (според същите закони на мисленето) да бъде приложена и върху самия бог.

А това с кръвта и децата аргумент ли е по този въпрос? Защото аз мисля че точно цитираните проблеми ограничават приложението на "законите на мисленето".

На въпроса: дали има или няма Ад и Рай -
един светия казва, че отговорът на този въпрос не зависи от ничие суетно мнение, защото Ад и Рай има и ще има. Както не зависи от никое човешко мнение дали има или намя Бог. Защото Е имало, има и ще има Един Единствен Триединен Бог Вседържител, Нему слава сега и вовеки. Амин.

А що се отнася до това, къде се намира Адът - на тоя въпрос отговор дава св. Йоан Златоуст. Той казва (не цитирам), че за нас не е полезно толкова да знаем къде се намира Адът (като място) - за нас е по-полезно да знаем как да го избегнем.

Че се намира вляво от царските двери в съборния храм на атонския манастир Ватопед и се нарича "Пантанаса"- Всецарица. Веднъж до иконата се доближил младеж за да и се поклони, в същия миг ликът на Св. Богородица просиял с неземна светлина, а невидима сила отблъснала момчето и паднал на земята. Щом дошъл на себе си той със сълзи изповядал пред манастирските старци, че се занимавал с правене на магий и живеел нечествиво. Чудото от Всецарица го накарало да промени живота си. Иконата днес помага на измъчвани от нечиста сила и от ракови заболявания. За това свидетелстват много изцеления в Гърция, Русия... През 1997г. се излекува 8 годишно момиче от рак на черния дроб, а родителите се обърнаха с цяло сърце към Църквата.
Чудотворна икона. Нямам думи за нея!

Законите на мисленето са довели огромния брой хора, които са ги прилагали, до вярата и твърдението за духовен абсолют. Изключенията са малко и ги знаеш. Към върха на градацията естествено не можем да приложим парадигмата на сътворението. След като ние вярваме в Бога-Творец на всичко видимо и невидимо, самото понятие изключва това допускане. Разбира се верността на допускането се проверява емпирично. Ти можеш да допуснеш, че имаш пет глави и десет крака, но простият сетивен опит ще ти докаже обратното. Ако пък откажеш да вярваш на сетивния опит и упорито поддържаш напр, че притежаваш биополе и с него можеш да убиваш когото искаш /имали сме и такъв пациент/ - тогава се сещаш какво се случва.
Разбира се, като Същество над разума и сетивата, Бог не може да бъде видян или описан. Затова е казано: блажени, които не са видели /чудеса и знамения/
и са повярвали.

Има моменти в живота на почти всеки човек, когато той усеща по някакъв начин Божието присъствие - дали чрез съзерцание на творението, дали при някакви големи потресения в обществения или личния живот. Това имах предвид в постинга си, който наистина е доста неясен. Но трошейки времето пред екрана в безплодни догадки, човек трудно ще стигне до такива моменти. Това важи между другото и за авторите на други допускания. Напр. - реален пример - 18-годишно момче почва да допуска, че е господар на вселената, постепенно се "вгражда" за себе си в характеристиките на Зевс и си живее с двойна ориентация - макар да вижда и осезава собственото си тяло и знае адреса си в София, той вярва/ше/, че обитава и Олимп. Допира с грубата действителност - след като баща му се развежда, не можейки да понася повече съжителството с луд и с майка му, която се чуди как да угоди на психозата, вместо да го заведе на психиатър - накара това момче да скочи от 6-тия етаж, при което не успя да загине, само си счупи краката. Какво стана с него по-натам не зная, говоря за събития отпреди 15-тина години съвсем съзнателно, да не разгласявам лекарска тайна, макар да има много по-пресни примери. Допира с действителността, любовта между човеците въ всичките си аспекти, родителството - всичко това може да излекува повечето хора от безплодните антиномии. "Всичко е материя - кой създаде материята? Кога Ахил ще настигне костенурката? Може ли Бог да направи камък, който никой нее способен да вдигне" и пр. Когато усетиш Бога като Любов или като Съдия, тия умозрителни постройки падат.

Scio Qui credidi

Не думай, наистина ли са номерирани?! Как не съм забелязал!!! Уви и ах.

Ако "никой не може да докаже недоказуемото" и "никой не може да обхване необхватното" са тъждествени твърдения...

Scio Qui credidi

Срещнаха се две сродни души.

Scio Qui credidi