При мен...
4 отговора
168 прегледа
Заключена
Re: Rajdat li samotata i bolkata.....
При всеки е индивидуално...Защото, дори Болката, хората усещат по различен начин...Преди да бъде извикана, като такава, тя мълчаливо се е блъскала в лабиринтите на онзи вътрешен свят, и е докосвала различни Конкретни частици от него...Болката, сама по себе си - не ражда и не убива нищо...Тя просто е онзи режещ ръб, под който са скрити - някакви желания ( останали неудовлетворени ), някакви надежди ( белязано неоправдани ), някакви очаквания ( жестоко излъгани ), някакви, някакви, някакви...Към някого...Пречупена, през всяка такава отделна причина - защото болката е само следствие - тя ( болката ) никога не е една и съща...За никого...
Желанието за близост и БЕЗРАЗБОРНИЯТ секс, са едно и също нещо...Различават се само по това, че в първия случай нуждата е осъзната, във втория още не е...Единия поглед е в анфас, другия в профил...На едно и също лице...
Болката, може да роди и НЕжелание за близост...И обикновено, " първия плач " на Болката е този...После, когато се научи " да пълзи, да изговаря отделни срички и да се опитва да ходи " , тогава идва Желанието за Нещо...Независимо, какво е то...
Болката е, като бебе...Посрещаш я първо с безсънията, през които трябва да се грижиш за нея...После с удивлението, пред първото зъбче, второто, третото, докато пробият всичките...С първата крачка, с втората - докато проходи...С първата дума - докато научи всичките...Бебето, вече не е такова...И тогава, вече не трепериш денонощно над него...И ти остава време и за теб самата...
Не знам, дали ме разбра...
П. С
Още нямам дете...:-) Но това ми хрумна, като аналогия...
De nocte consilium...
Желанието за близост и БЕЗРАЗБОРНИЯТ секс, са едно и също нещо...Различават се само по това, че в първия случай нуждата е осъзната, във втория още не е...Единия поглед е в анфас, другия в профил...На едно и също лице...
Болката, може да роди и НЕжелание за близост...И обикновено, " първия плач " на Болката е този...После, когато се научи " да пълзи, да изговаря отделни срички и да се опитва да ходи " , тогава идва Желанието за Нещо...Независимо, какво е то...
Болката е, като бебе...Посрещаш я първо с безсънията, през които трябва да се грижиш за нея...После с удивлението, пред първото зъбче, второто, третото, докато пробият всичките...С първата крачка, с втората - докато проходи...С първата дума - докато научи всичките...Бебето, вече не е такова...И тогава, вече не трепериш денонощно над него...И ти остава време и за теб самата...
Не знам, дали ме разбра...
П. С
Още нямам дете...:-) Но това ми хрумна, като аналогия...
De nocte consilium...