Обич

... дали наистина обичам...
Обичта рядко обича да бъде изявявана в прав текст.
Тя си пада по нюансите, намеците , меките докосвания.
Не харесва БУМ-ТРЯС - аз те ОБИЧАМ!!! ........и после?
Задължително следва едно увисване. Или къч ....
Хората не винаги са готови да отговорят адекватно на това чувство.
Трябва да се внимава, майсторлък се иска и деликатност.
И не трябва да се вади толкова често това чувство, че ще се изцапа, а изцапа ли се веднъж от хорските очи, вече никога няма да е същата и само бавно ще догаря, за да е мъчението по-силно.
Не трябва да се вади това чувство, в крайна сметка то си е твое, в най-голяма степен ... , дръж си го в тебе.
Или пък го казвай без думи....
...дали наистина обичах...

Ех, да можех всичко със слова да изразя, що разума в тоз живот чрез душата ми прозря!

Интересна тема подхвана...
А така ли е наистина? Може ли нещо да "изцапа" истинската любов? И защо да не я показваме, когато извира от нас... когато я дишаме, живеем, когато с нея се събуждаме и с нея си лягаме?
И мен така са ме учили "дръж си го в теб, не говори, не споделяй, не това, не онова" - ми не можах такава да стана. На мен всичко ми личи, остави настрана, че колкото и да си мълча, все нещо се прокрадва покрай цензурата ми... и иска да бъде споделено...

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

..ако ще си държиш чувството само за себе си, значи не е необходимо и да го споделяш с човека, когото обичаш...

...тогава, най- добре обичай, въздишай по любимата (любимия)...така не само хорските, но и любимите очи няма да ТИ омърсят съкровеното чувство...

..ако можеше да се изразяваш със слова, би трябвало да си сложиш следния девиз: " НЕ ВАДИ НИЩО"

А ти само думите ли признаваш и разбираш? Странно разбиране. Съмнявам се, че някога си обичал. Иначе щеше да научиш нейния език.

Ех, да можех всичко със слова да изразя, що разума в тоз живот чрез душата ми прозря!

Наистина е тънка, фина тая работа.

За да се получи както трябва се искат много умения:)

Даже има некав такъв израз - Той по тънката част!

Лично аз мисля че понякога трябва да сме по сдържани, но има и моменти ( а те може да са ужасно много), когато може и даже е супер да си отворен, открит и изразяваш с всичко твое каквото чувстваш:)

Не мисли много за това, ако я имаш сега - просто я преживявай!
И без тва миговете са твърде малко...

рядък случай си - повечето наблягат на думите - няма нищо по-лесно. спомням си когато за първи път ми казаха обичам те как реагирах - нещо като хаха, не е ли малко рано още за обичам(бяхме заедно от една година). на третата ми го напомни пак, но този път реакцията ми беше съвсем друга...

яворчо, батка, ами кат увисваш:) как нема да ти хвърлят къч бе...

Вие сте в началото, аз съм към края. Става дума за живота. Естествено е да мислим различно.

Да ви кажа за моите родители. Двадесет и шест години живях с тях. Един път не ги чух да си кажат "Обичам те". То се знаеше. Смъртта ги раздели.

В Америка непрекъснато си казват колко се обичат, защото това чувство не се забелязва в тяхното ежедневие. Няма го. Затова пък си повтарят че се били обичали, ежедневно. Фалшива работа.

Прав е JAVOR, като казва че с тоя глагол не бива да се прекалява. Обезценява се. Нищо не доказва обичта по-добре от делата. Думите са евтини. Често нямат никаква стойност.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Много от вас бъркат значението на думите любов и обич.
Любовта идва неконтролируема, спонтанна, направо от природата. Много пъти без основателна причина. Когато отмине и дойде здравият разум, често човек осъзнава че е станала грешка. Дори се чуди на себе си, как е могло да се случи.
Любовта не е вечна. Дори е доста краткотрайна. Ако обаче бъде изместена от обич, тогава нещата стават хубави и продължителни.

Трудно е да признаеш пред себе си, че като съзнателен човек, можеш да вършиш несъзнателни работи. Но природата си знае работата. Тя ви замрежва погледа, омеква колената, разбърква мозъка и върши своето. Природата иска ново поколение, независимо ти дали го искаш или не. И затова ги върши тия трикове. Когато дойдеш на себе си, вече е късно. Коремът е подут. Плодът е тръгнал да расте.
Малко хора могат да устоят на природата и да разсъждават трезво в любовни моменти. Които го могат, печелят. При останалите играе лотарията.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

всеки път като изчукаш некое парче те спохожда любовта бе/извинявай за израза/.. не бъркай понятията... или си на мнението"У нас в СССР секса нет.."

но има и други случаи: когато човекът срещу теб настина, ама настина се нуждае от твоето "обичам те". може би му е тежко, може би има нужда не от намеци, а от открито заявена обич.

казваш, че чувството е твое. а не е ли на двамата? ако е истинска обич....

IMAGINE...

хубаво е, когато може да се напомни и на петата. даже... даже, когато след 30 години заедно двамата пак могат да си го кажат... виждала съм такива случаи...

IMAGINE...

Джейнче, душко, ти от думичките, дето ти ги говорят ли, съдиш, че никога не си правила секс, а само любов?
Ако ти заявя открито моята обич, ще ми духаш ли накрая?

Аз не съм по думите, не държа да ми казваш, че ме обичаш. Докажи го на дело.