Ako mojehte.........

da putuvate nazad vuv vrmeto,(neshto ot roda na staromodnata mashina na vremeto),koga i kude bihte iskali da otidete?i zashto?......

Vsichko,koeto ne me ubiva,me pravi po-silna

знаеш ли, страшно ми се носи красива кринолинена рокля :))) там съм! някъде около Скарлет О`Хара

живея в миналото...не мога да се откъсна от него. май винаги съм живяла в миналото. връщам се към стари моменти, когато ми е гадно и се "храня" с емоции, когато ми липсват в момента. упрекват ме....но....Сега е Нищо (нещо, което повтарям доста често).

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Искам в детството си ....защо ли? защото не искам повече да знам защо....

предпочитам напред...много напред....в това време, в което ще е възможно всеки човек да пътува до други планети, да общува с други цивилизации, когато е открита истината за смъртта и живота, хората да са достигнали своя интелектуален и духовен епогей, без омраза, и мъка, и болести... химера.

Понякога цифрата на годините, които са изминали за теб действа като шамар, който те кара да осъзнаеш, че не си малък...колкото и в душата да не може да го приеме...м?

Kakvo suvpadenie:))s taqarazlika,che prekarah detstvoto si na opernata scena zad kulisite,tui kato...kakto i da e,ta togava mi se iskashe da buda neshto kato "Traviata".....
Memoties...all alone in the moonlight:))

Vsichko,koeto ne me ubiva,me pravi po-silna

4ovek e na tolkova,na kolkoto se 4uvstva,nikoga nqma da se umorq da go povtarqm.Ima hora(ne ti),koito imat narecheniq ot men"sindrom na komplex ot vuzrastta"za men to e bolestno sustoqanie,sreshtala sum go dori pri 25 godishni.Po moe mnenie e plod na vrodeniq stremej da ne ocenqvqme kakvoto imame i da sujalqvqme ,za kakvoto sme zagubili.Vsqko vreme i veqkqa vurzrast si ima pozitivi i negativi,vaprosa e da si ot horata,za koito "butilkata e napolovina pulna"

Vsichko,koeto ne me ubiva,me pravi po-silna

мммммм...да не знаеш "защо" е супер, нали...ама така сме устроени, като не знаем-питаме, като разберем-не искаме да знаем повече.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Мдам и аз това повтарям винаги и вярвам, че е така...честите ми бъзици за това, че съм стара вече идват от това, че се чувствам като тийнейджърка, а годините вече с 4 са над тази възраст...и някак си...не мога да повярвам, че реално не съм на 19-20
Но въпреки всичко...колкото и да пазя детето в мен живо, не мога да кажа, че съм като в детството си....в детството си беше игра безспир, а сега ако остане свободно време - никой не иска да си играем

аз, аз искам - вдига детето три пръстчета(както днес показваше със същите три пръстчета оценката си по физика). мммм, на какво ти се играе?

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Вярно...огъня изглежда много красив и вълнуващ и ти се иска да го вземеш в ръце, но като се опариш и разбираш "защо" не можеш да го подържиш и ти става тъжно...по-добре да не знаем защо и да вярваме, че можем да носим пламъци в ръцете си и да ги споделяме с другите...вярно, че поне можем да запазим пламъците в душата си и да ги носим. Но вълшебството на детството, когато наистина сме малки, не разбираме и сме вечно любопитни...ех...няма го

Хехехе, амииии....на много неща....аз имах много любими игри....всички игри, без на ластик А много обичах, като си отида на село да си строим с другите деца колиби в гората, ама само от разстителни материали...и капани правехме и наблюдателница си имахем, и лула на мира, и огън си палехме...еххх...ама и на народна топка обичах да играя...и на олимпиада-стоп...иии...футбол

средно положение дали има. хем да знаеш, хем да не му отдаваш такова значение...не мисля, иначе бихме били безчувствени. можем да я караме на завои....нека поиграем сега...нека помислим сега.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

футбола ми беше много любим...заради него не играех народна с момичетата. и на мижанка обичам...и куцанка, ама малко, че все не можех да се справя като хората. и строене, ама не растителни материали(въпреки че съм си мечтаела винаги), а с Лего и Атко. много хубави строители. още съм на мнението, че развиват мозъка....абе спомням си как с едни приятели се бяхме намъкнали в един голям храст с едни кашони и седяхме върху тях, опитвахме се да го направим наша къща...но все пак люляковия храст, малко по-далече от този, си остана любимата крепост(с тоалетна )....кеф!

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Az puk mnogo rqdko se chuvstvam taka,vupreki che sum na 19. Po-skoro nqmam s kakvo tolkova hubavo da zapomnq skoro otminaloto si detstvo(mai takova nqmashe),ta prikazkata e,che dvete s tebe obrazuvame harmonichnata lichnost s tochno useshtane za vuzrastta:)))

Vsichko,koeto ne me ubiva,me pravi po-silna

Остава да си намерим място за игра, където някоя бабка няма да крекне, че и е писнало и не може да спи и да ни каже, че можем да играем и на друго място , т.е. трябва да си намерим прсторно място, няколко други инфалтилки като нас....или май като мен и да се захващаме с игри

Понякога има....когато се влюбиш, понякога, когато се напиеш и понякога, ако се надрусаш....но всичките те могат да свършат с доста болка и ненавист към живота...а последните две и с физическа невъзможност да го доизживееш...