За теб!

Какво съм за теб?
Толкова дълго вървях по този прашен път...и все миражи пред очите ми... Нищо от това, което видях не беше истинско. А си мислех, че всички пътища водят към Истината... Може би защото вярвам, че тя съществува, някъде там...сред купищата илюзии... Вярвах, че ще я намеря, а може би сега, когато я срещна ще се съмнявам в нея... Не искам да се съмнявам, но може би вярата ми се е изчерпала. Може би надеждата ми иска малко да си почине и да забрави за мен. Може би разума ми иска поне замалко да вземе надмощие над сърцето и с типичната си логика да заглуши тоновете на чувствата... Може би... Сигурно си мислиш, че всичко това са оправдания за собствените ми страхове...страховете, от които съм изтъкана... страховете, които ме преследват навсякъде, дори и докато спя... Страховете, които ми пречат да бъда себе си, да бъда истинска, да бъда безгрижна и да се доверявам, да вярвам в доброто...да, като децата. Колко са щастливи децата! А може би те се привързват по-силно, отколкото възрастните са способни дори да си представят. Може би децата обичат по-истински, отколкото възрастните са способни да си спомнят. Може би децата вярват по-силно, отколкото е способен да вярва всеки един, наричащ себе си вярващ...
Нима възрастните хора са забравили да обичат? Нима са неспособни да се привържат към другия? Нима не им е останала капчица вяра... Нима монотонността на ежедневието е убила чувствителността им? Нима са безвъзвратно умрели мечтите им, въображението, емоциите... Нима са неспособни просто да махнат с ръка, надсмивайки се над цялото си фалшиво величие(или по-точно: великанство) и да си спомнят, че и те някога са били деца...и...може би някъде дълбоко в себе си все още са? Защо трябва да е дълбоко? Защо трябва да е подтиснато? Детето в нас!
Ето, аз съм дете... Голямо дете съм! И обичам по детски. Всичко. Всички. Привързвам се, ужасно, силно, болезнено, дори към неподходящите батковци... Когато ме наранят - плача. Когато ме разсмеят се кискам до спукване... Когато обичам - давам всичко! Когато ме обичат се разтапям и заспивам в прегръдките им... Когато си тръгнат ми липсват, ама това е защото се привързвам ужасно... Когато останат приятели, ме топлят с усмивките си...
И ето, аз съм дете... Виждал ли си как майката плясва детето, а то разплакано търси утеха...пак в нейната прегръдка! Така обичат децата, защото те не знаят какво е гордост. Да, уязвими са. Да, доверчиви са. Да, всеки може да ги излъже. Но пък в случай на беда децата имат едно удивително предимство пред възрастните, имат най-прекрасното и сигурно убежище – майчината прегръдка.
Аз съм дете...ти го знаеш, но всъщност истината е, че съм голяма. Не мога вече, срам ме е, да търся топлина в прегръдката на мама... Сигурно затова възрастните си търсят партньори в живота... за да има в кой да се гушнат и да има кой да прегърнат... Но откъде да знам... та аз съм още дете!...
Дете съм. И те обичам...по детски, доверчиво, със звезди в очите, с вяра...
Дете съм...и понякога съм толкова ранима, че се чувствам уморена, стара... Може ли когато ми е тъжно да се сгуша в теб? Не, просто искам да ме гушнеш, а не да правим секс! Прегръдката ти ще остане ли отворена за мен, или и тя ще изчезне, някой ден...като прегръдката на мама? Ох, забравих! При децата съмнение няма! И в обичта им...няма страх! И мечтаят - ех, като стана голяяяяяма...
Но още съм дете и се държа по детски... И още се чувствам сама, макар да зная, че сме вече двама... И те има, и те няма... И те обичам, и ако поискаш можеш да бъдеш измама... Но сега съм още дете, а ти...сигурно...би искал да съм дама?...
Ще ме почакаш ли да порасна, мили мой батко? И ще се ожениш ли за мен,
като стана голяма?

8.10.2002.

Колко истинско звучи, красиво и романтично

мегашумни будилници - МраЗЯяяяяя Ги

... на 30 годиНи ... мОе би катъ стаНеш на 50 шъ съ сетиш,че сексъ иСкаш...амъ тогаВа дядките у СтарческиЯ няма да Ти гО дават понее нема да иМ стаВа

саМо Си падаМ по путаНи S клаСъ...

Нощ ... луна ... звезди ... едно момиче и едно момче ... аз и ти ... прегръдка ... целувка ... две тръпнещи сърца и две слети в едно души ... отварям очи ...всичко е било сън! А е толкова реално ... и така всяка вечер от дни насам ... Какво ми става? Може би не трябваше да става така, но ... стана ... не знам точно как се случи, но вече нищо не е същото ... Желая те! Не те виня ... не те предизвиквам ... не те моля ... просто те желая!!! Искам да си с мен, искам да съм с теб, искам ... да сме едно цяло! Това писмо може да те обърка, може да те шокира, може ...но ще ти позволи да разбереш, точно какво изпитвам! Просто това са рисковете на приятелството между момиче и момче ... то може да прерасне в нещо повече и ... един от двамата да не е готов! Дано не ме намразиш след това писмо ... дано не започнеш да ме отбягваш ... дано ... а дали ще дадеш път на моите чувства ... дали ще се докоснеш до моята душа ... дали ще се случи нещо между нас ... всичко зависи изцяло от теб!!! Помисли си! Обещавам, че това е първото и единствено подобно писмо ... рядко си позволявам лукса да изразя ясно емоциите си пред някой, но ... трябваше да го направя, защото в противен случай щях да се побъркам ... Може би трябваше да ти кажа всичко това, вместо да ти го пиша ... но просто нямам смелост ... щом погледна в очите ти ... щом ми се усмихнеш ... щом потъна в мекотата на твоя глас и ... съм безсилен да направя каквото и да е ... може би не трябваше да бързам, може би трябваше да всичко да стане от само себе си, само че аз нямам времето да чакам ... Това писмо е отчаяна стъпка, с която или ще те спечеля или ще те загубя ... а не искам, не мога да те загубя ... Подавам ти ръка - ръка, която може да прегръща; ръка, която може да гали нежно; ръка, която може да крепи; ръка, която може да защитава ... приеми я! Защо ли ...? Заради една нощ, заради една луна, заради едни звезди, заради едно момиче и едно момче, заради теб и мен, заради една прегръдка, заради една целувка, заради две тръпнеши сърца и две слети във едно души ...заради две отворени очи, в които няма страх, че всичко това е сън и ще свърши и най-вече заради една слънчева усмивка, която заслужава цялата нежност на този свят ... твоята усмивка!

Само като ги чета тея неща дето ги пишеш :)
Ми се иска да съм принц с бял кон. Ама си знам че съм проскубан вълк. Най-лошото пораснал и после проскубан. Но жив. Прекрасно е съзнанието мила ми снежанке но колко мрачна е действителноста ?
Хубаво е да си сърна, но по- практично е да си вълк. Когато убивам за да ям, красива горда сърнела :) Аз плача :(
Но когато изгрее пълнолунието ....... Вия в ледената нощ и знам че управлявам.
Минута само да забравиш за живота, за болката, са студената земя, за лошите, за черното за предателството. Ти ставаш уязвим. С ужас за миг преди смърта усещаш зъбите на някой едър хищник. Какво тук значи някаква си червена шапчица. Я колко чакат за тая роля.

Много красиво...и истинско...и наивно...и тъжно... и пак красиво

Никой не го е казвал по-добре...

Аз съм дете...ти го знаеш, но всъщност истината е, че съм голяма.

Не, просто искам да ме гушнеш, а не да правим секс!

Но сега съм още дете, а ти...сигурно...би искал да съм дама?...

Ще ме почакаш ли да порасна, мили мой батко? И ще се ожениш ли за мен,
като стана голяма?

тОва мИ е адски пОзнато... амъ отде гО кОпирА?

саМо Си падаМ по путаНи S клаСъ...

Neznam da lie e istina ma zvuchi dobre shta znaesh :)))
dobre che sum strelqn vulk che aha i da povervam :)))
Dobre che ne si slojila snimka :)) nemashe da e tolkova romantichno :))

... някои неща детО гИ е писала са мИ пОзнати от еДно място...въпрОсъ е дали си Ги е гепала от таМ или е еДна дето е познаВам ... а за фОтота имам амъ неискам да ти Ги даВам,че ще вземеш да лупнеш съВсем

саМо Си падаМ по путаНи S клаСъ...

си страшно заблуден
или
страдаш от някаква необяснима мания за величие...

... не тези неща Са ми познатИ... мОе отнякъде да си ги копирала... мОе и да са съВпадение ... нали знаеШ,че мъ бОли гъзъ за тОва

саМо Си падаМ по путаНи S клаСъ...