Страстта

Когато правя нещо, трябва да влагам чувство в него. във всичко е така. ако го няма чувството, или няма да се получи, или изобщо няма нищо да направя. сега майка ми ми говори да насоча тази си енергия енергия към ученето, но не мога. в главата ми непрекъснато се въртят хубавите теми от този клуб, мои размишления, разни мнения.премислям доста неща, чудя се какво мога да направя, откъде да почна, с кой да го направя...трудна работа. сега си стоя безсилна пред компютъра, едното ми име е просто име без лице и реално мислене, но страстта да мисля за това я има и дано не се изпари. понякога четейки глупости тук, се обезнадеждавам. но щом изтраях 4-5 месеца, се надявам да се запази...та мисълта ми е, че е нужна страст, за да се направи нещо. и тази страст я имат много малко хора. има различни причина за това, знам, но все пак....

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

da mila.....ama nali znae6 4e strastta obqsnqva mnogo,no ne opravdava ni6to....i vse pak vinagi sum predpo4itala ludostta na strastite pred mudrostta na bezrazli4ieto.............

Prkrasno e,che nosish v sebe si tolkova silen zarjad.Pojelavam ti,da ne go izgubish s godinite!
Nameri posoka,kudeto da nasochish tazi energija,zashtoto neta e prijatno mqasto za pasivno razvlechenie,no malko ili mnogo e edin Ersatz(lubima moqa duma)-zamestitel na istinskiqa jivot.Do tuk sum naochila edno-sus strast se postiga mnogo-s turpenie-vsichko!

Vsichko,koeto ne me ubiva,me pravi po-silna

Mnogo dobre govori za teb toba, che tribva da vlozish chuvstvo v neshtata. Taka te stavat nai-dobre. Puk ako mozesh da prilozish i spokoistvie, turpenie i tvorchestvo, taka che da chuvstvash postignatoto kato tvorchestvo - vsichko ste postignesh na tozi sviat.
Samo deto net-a ne e nai-dobroto miasto spored men.

нямах предвид, че страстта е само в нета. с нещата тук давах пример. и в реалния живот е така. но просто съм безсилна....а имам крила...мисля

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Напълно съм съгласна с теб, като се хванеш с нещо няма ли страст не става като хората, бтв- ти да не си човек на изкуството?
Харесвам хората които влагат страст в нещата които правят, пък каквото излезе- излезе.


Път след път, пътища много...

обясни ми какво е човек на изкуството, защото във времето, в което живеем, нещата са доста размити. ако приемем, че такива хора са известните-е, не съм!(иначе отдавна да сте чули за мен). не знам какво изкуство правя, правя нещо, а що е - я не знаю. но насила нищо не мога да направя. дори едно есе в скуул не мога да напиша, ако не ми мине през сърцето...и така се получава, просто не го пиша.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Нека да позная - когато си напишеш есето в скуул със страстта, за която говориш, се чудят как да ти напишат 7, примерно... :)))

Страстта, според мен, или си я носиш по рождение, или я нямаш изобщо. Ако си я носиш по рождение - не се тревожи, ще си я носиш, докато си жива... Има периоди на заглъхване, на усещането, че е изчерпана... Страстта е като птицата Феникс. Възражда се. От нищото. Винаги. Страстта е начин на живот, стил на живот. Един голям среднощен сандвич... :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

не...в скуул адски често ни дават да пишем теми, в които да вложа страст, това беше през едно време, когато пишехме есета на свободни теми, сега не са свобосни, а и не са есета....понякога дори и да я има страстта в мен, не знам как да я изразя, не ми стигат думи....а сандвича стана ли готов вче, че се облизвам от няколко минути и преглъщам?

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.