Нещата от живота

Знам, че сме стари и увяхващи. Знам, че нещо все още ни държи на повърхността. Знам, че "едно старо момиче почва в мен да звучи" и че "утре сутрин ще станат синовете ни в шест"...И че остаряваме бавно, неусетно почти.
Но не може ли да говорим за друго, освен за лошото време и за счупения бойлер, за това дали е вкусна бирата в "Юнака" и кой къде с кого се е напил миналата вечер. И така до следващия път.
Пак ще ме оплюете и ще кажете - беж оттук щом не ти харесва. Не се включвам, за да ви засягам, просто си мисля, че можете да говорите и за други неща, които ви са забранени в реалността. За всичко, което искате, а не ви се случва. Не че не го правите. Отвереме навреме си развихряте фантазиите, но после не ви стига жиланието да ги доразвиете.
Направете го.

Да се пишеат ли неща от рода на :

Вчера дадох рушвет от ХХ ХХХ лева на един данъчен за " ......."
Натопих един колега защото ......
Откраднах ......
Излъгах ......
Затворих си очите за ....

Все неща от живота ни.

Хайде стига, че ме доядява! А не искам!

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Това за бирата, окапващата коса у мъжката половина, лошото време (което влияе зле все на тая слаба мъжка половина... и т.н.) е само в "междучасията".
Ами хайде - сподели и ти нещо.

П.П.
А с определенията "стари и увяхващи" определено не съм съгласен - виж "на почтена възраст и мъдри" по го приемам.

Колкото хора, толкова мнения!

Ето това имах предвид, че можете да говорите само за едното или само за другото и да се сърдите, когато ви се напомня, че малко сте загубили от волността си.
А за птичките, които заминаха или за тези щъркели дето останаха да умрат тук, защото знаеха, че не ще издържат прелета над океана?
А за хубавата музика, за която си спомняме, само ако я дочуем от стаята на порасналите без да усетим деца? Нашата музика? Или ако намерим презервативи в джобовете им докато приготвяме дрехите им за пускане в пералнята?
Или за плешивия мъж, когото срещаме на спирката и така ни се иска да го заговорим, защото ни напомня голямата ни гимназиална любов...
Прости ми за глупостите, настроена съм романтично...

Всичко чета, Маг, рядко се включвам в разговорите. Защото колкото пъти да съм се пробвала по каквато и да е било тема един от първите дето ме режеш си ти. Как пък сега ти се отрони от сърцето да ме накараш да споделя?
Но ако много искаш...

Това мога да ти кажа.

П.П.
В момента не ми е за разговори що'т ми пуши главата.
А пък ако се регистрираш - бомба.
С доста ХОРА от тук присъстващите сме се дърляли "виртуално". По ред причини. И пак сме се разбирали.
Та тъй - нещо не помня кога и как съм те "отрязвал". Сигурно е заради регистрацията - регистрирай се и няма да има проблеми.
Абе то и регистрирани никове правят поразии ама друго си е РЕГИСТРИРАН НИК(ел).

Колкото хора, толкова мнения!

Остаряващи бавно , да ..
ама увяхващи ,едва ли
Хайде ти искаш все бисери да лееем , не става -всеки има проблеми
а и може и да "пести" на другите обременяването със собствените си такива..
Така че Дашенка........ стои по, често и обогати интериора, екстериора, темите изживяванията , скандалите и тд и тп..... ма то виж колко мноого интересни неща излезнаха.........

Страстта да имаме е смешна! А толкова неща ни изкушават..

Виж сега, това е разликата. ти казваш : Защо не фантазьорствате?, А кой ти пречи на теб да фантазьорстваш? Направи го, за някои ще бъде увлекателно, за други забавно, за трети глупаво.
Поеми риск, а не упреквай.

почему так грустно... веселее надо жить...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Да говорим за това "А за птичките, които заминаха или за тези щъркели дето останаха да умрат тук, защото знаеха, че не ще издържат прелета над океана? " Но как!? И двете страни завиждат един на друг за това което нямат и са доволни от това, което имат.
Или .... "Или ако намерим презервативи в джобовете им докато приготвяме дрехите им за пускане в пералнята? " - защото не са наши или защото се страхуваме от някои последствия или ....

аз не вярвам, че в спорът се ражда истината - Виждал съм доста лъжи родени в неравни спорове. Но пък е приятно да си бъбриш неангажирано с приятни хора.

Е, и да ти простя, но за какво и как .... Не трябва да изземвам Божиите привилегии.

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

знаеш, обаче не си се примирила, така ли?
Ето ти едно "Примирение"

Сърцето пак пламти, но с тиха жар:
разбрах, в живота граници си има
и лудост дивна, но неповторима.
И все пак не успях да стана стар!

Голямото не е за мене дар,
но плюя на преструвките и грима!
Не мога да търпя неточна рима,
красавица и пресметлив другар.

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

аз съм ти съмишленица,почти сто процента,само дето не се усещам нито стара,нито увяхнала.
нищо,че с дъщерите ми носим едни и същи дрехи и татето смята,че имал три щерки,че на възрастта на по-голямата аз вече я носех в утробата си.
сега съм им приятелка и страдаме по един и същи начин за неправдите в живота,радваме се почти на едни и същи неща(защото все пак сме различни поколения,оттам идва почти-то)
отдавна не се вземам насериозно и гледам на живота като на една очарователна авантюра,та старости-нерадости нещо не ме докосват.
младостта наистина е радост,не само физическата,и младостта, и радостта ,де:))

да се учим - има от какво

Много е хубаво, чие е?
P.S. Разбира се че не съм се предала

Нека да ти напомня и друга част от Недодялко Йорд., с който започваш, че "ние имаме още колене, рамене..."

Аз пък нямам време да одъртея. И сачмата ме пере, както на 20. Още ми иде да си метна спалния чувал на мотора и да пусна ключа за семейното огнище в канализацията. И какво да ти споделям? Ами течащият бойлер и лошото време не ги забелязвам. Не пия. Въобще да пукна на място, ако знам за какво точно живея. Сигурно за да работя.
А, и презервативите, дето ги намира жена ми, не са на малкия. Детето живее скромно. Такива работи.

Всъщност - не ми е забранено да говоря за каквото си искам, както и на теб предполагам. Но не винаги, всъщност мнооооого рядко на някого му се иска да си говорим за това, което наистина ме вълнува. С времето човек свиква и се оказва , че мълчанието също си има добрите страни.
Това лято ме попитаха от коя църква съм проповедник:)) Защото явно често съм споменавал разни работи за духа и душата.
:))

Та за нещата -аз като пуснах ключа .................
Лайф из лайф......../бе кой ти търси латиницата/

Страстта да имаме е смешна! А толкова неща ни изкушават..

ми що говориш в множествено число бе ти ако си такава тука има левенти юнаци и юнакини:)) ехеее..
/ади кой ше черпи сега а/

на Пол Верлен е.

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

за юначка са имам я:))))

и кви са тия приказки за увехтели разни неща....а стига бе....рано ми е...