Снежанка

Да, наистина съм Снежанка!
Лошото е, че ми е страшно студено в тоя леден ковчег и нямам надеждата, че Принцът ще се появи скоро и ще ме измъкне от студа... Защо ли нямам надежда? Ми защото, както всички вече знаем, принцовете съществуват само в приказките... Тогава защо съм Снежанка в този свят, в който приказките са си просто приказки? Не знам защо. Наистина не знам! Знам само, че съм Снежанка. И че ми е ужасно студено. Знам, че съм заспала дълбок зимен сън- досущ като баби меците, а навън все още е есен... Интересното е, че дори не знаех, че съм заспала, докато не се пробудих... Ей така, замалко, в един миг усетих, че навън грее слънчице, че хората около мен живеят, ама наистина живеят! Нали знаете, има едни такива много жизнени хора, които постоянно са в движение- не само физически, но и емоционално. Има в тях някакъв живец...просто лъха живот. Когато ги видиш веднага разбираш. Преди още да са казали и една дума. Лицата са им свежи, очите им светят- живи, усмихнати, изпълнени с живот... Тези хора са будни. Те живеят. Изживяват до край всеки един миг. Не губят време за нищо, дори и за размисъл. Използват максимално всяка секунда, без това да ги прави роботи. Правят всичко с желание и радост. Излъчват живот около себе си, с който заразяват всички доближили се макар и за малко до тях. Те са като джуджетата, които работят тази тежка горска работа и въпреки това целия им ден е изпълнен с песни и усмивки...
А принцовете...все ги няма точно когато имаш най-голяма нужда от тях! Малко са безотговорни, нали? Какво да се прави, простено им е, нали са принцове! Току дойде някой, застане до ковчега ми, съжали ме, докосне ме, поразтопи ледовете... Решил, че трябва да ме събуди той успява да го направи, но...може би толкова дълго съм спала, че дори като се събудя скоро пак ми се доспива... А принцът явно не е моя принц защото скоро се уморява да ме поддържа будна(или му се свършва кафето?). Знам, че леглото ми е студено, но като че ли съм свикнала с него. Свикнала съм дотам, че вече не искам да ме будят. Аз през цялото време сънувам Принца, а идват все някакви други, мними принцове... Не искам повече да прекъсват съня ми, но не искам и да проспя хубавото време... Наскоро пак един Принц дойде... Вече мислех, че никой не може да ме събуди... Но той успя! И сега какво? Събудих се за да заспя отново? Принцът ме стопля, но изглежда Съня е по-силен... Пробуждам се съвсем замалко, само докато Принцът е с мен и докато аз съм с него, докато той ме топли и докато аз го изстудявам... Топлообмен, обмен на енергии... Хубаво е... Но защо е за толкова кратко? Ще имам ли сили този път да остана будна? Ще има ли Принцът търпение докато съвсем се разсъня и го позная? Докато се откажа от фалшивия уют на съня и се събудя за живота. Животът с него. Да се будя сутрин в прегръдките му...моят Принц. А може би просто трябва да ме целуне...
Студено ми е...и ми се спи...

не от скука или поради някаква в работата пролука ,
джуджето Ачо чука на твоята порта с юмрука
и ти казва, я зарежи ти този студ и тази мъка тука
отвори се за слънцето в теб, направи му голям път и давай на слука.
Иначе с този студ в теб и най-горещия принц от студ ще се спука.
И за кво ти е спукан принц?
Топлината в тебе събуди сама.
Обличи си най-веселата усмивка.
Не чакай някой да те држи будна
Бъди красива, нали си Снежанка.
Бъди омайница сладка.
И ако пак ти се приспи си направи сама кафе.
Щото никой не харесва заспали жени..дори принцеси.
Трябва да повярваш в себе си и да даваш смело напред.
Иначе не става.
Той те топли ти го изстудяваш.
Ами кой принц ще те пожелае.
Виж ти си го написала това.

Просто се усмихни и принцът ще дойде.
И не бъди студена, а бъди изгаряща
Не бъди заспала, а бъди забавна и весела
Просто се усмихвай всеки ден по пет пъти, прегръщай някой по четири
И казвай "обичам те" три пъти. Няма значение на кого
Просто "топлообмен".

това си което искаш днес.

утре поискай сатир, и той ще дойде

понеже съм гадно копеле ачо
си представих как целуваш жабааааааааааа

целуна. и да не стане принцеса няма значение, ще я излапам ако трябва. Стига да е ядлива.
Иначе момичето страда. Да помогнем бе братчед.

А я си представи как целуваш някоя принцеса и тя... в жаба!

За да чуеш трябва да мълчиш!

Мдам... бая си позамръзнала наистина. Май Принцът трябва да дойде с огнехвъргачка!
Или пък да те поканя на официалното откриване на Първа доменна? Мммм...?
Кой каквото сам си направи и цяло село не мож' му го направи, тъй че изключвай фризера и беж навън!
Ай' със здраве.

За да чуеш трябва да мълчиш!

Принцът не е проблем. Ти си проблем. Замисли се в просъница защо предпочиташ да спиш, щом предпочиташ да живееш като живите хора.
Противоречие. Виж там каква е работата и пиши. Може да помогнем.
"Когато чакаме мистър идеален, се обричаме на самота." - мисли за това.
Ако тук ти е проблема. Някои хора трябва преди да обичат да се научат да обичат завинаги, с привързване а не с омръзване. За целта обаче трябва да се промени следното :
Вместо да обръщаме внимание на недостатъците ( има ги у всеки човек), да обръщаме внимание на положителните качества и да им се радваме. Щом положителните са достатъчно повече от отрицателните за да харесваме един човек, то нека сме щастливи с него до край. Не е нужно да заспиваме към него. Изобщо не е нужно.
Дали ще гледаш на чашата като наполовина пълна или наполовина празна - от това ти решение тръгва рая и ада вътре в душевния ти живот.

*

Прекрасно е! Благодаря ти!

талантлив приказкоразказвач си бил ти...браво!
Ей сега ще се затичам да си наваксам с прегръдките и "обичам те", иначе усмивките даже са ми в повече! Ух, трябва ли да прегръщам колежките и да им казвам, че ги обичам?

ясно де ангеле.
то това да намериш толкова джуджета братчед е голям проблем да знаеш
само джуджавки ,тук там джудженце.....
на изчезване са ти казвам

Прав си. Знам, че проблема е в мен. Страхувам се. Страхувам се, че толкова време чаках принца и както и ти каза се обрекох на самота. И с всяка нова връзка се опитвам да го забравя, но спомените за него ме убиват... Пречат ми да започна отначало, да се чувствам жива. А той...той въобще не е принц, този който смятах за Моя принц... Сега трябва да се науча да обичам другия, без да си спомням за предишния, защото това ме обърква... Раздвоявам се м/у две възможни решения:
- да остана сама, обичайки и очаквайки завръщането на някой, който няма да се върне и няма да ме обикне...
или
- да отворя сърцето си за сегашния Принц, който ме прави щастлива... Но как да повярвам в него след толкова лъжи...
Понеже в момента не мога да избера нищо от двете май ще се ориентирам към трето решение: да живея сама, да съм си самодостатъчна, да не искам и да не очаквам нищо, да се затворя в черупката си...както щеш го наречи- поне ще съм спокойна, като изключим страничните дефекти- сън и студ...

Джей джей беше казал нещо, което много ми хареса "Самосъжалението е само излишно задълбаване заради чужди недостатъци" , не е в теб проблема...не се жалвай, ще се намери и принц, и брат му на принца ще те хареса и братчед му, и като ги навъдиш 100 любовника ще те питам дали пак ще се вайкаш лошо ми е...
Късмет!

Далеч съм от мисълта си.

би трябвало да се радваш че има мъже които се размекват от подобни шехеразади.

това че си олекнала откъм принципи е нормално.
четейки те внимателно .....сегашният ти принц и хабер си няма от ветровете в главата ти а това говори ясно що за принц е......
гледам дали са ти съвети.
едва ли се нуждавш от съвети обаче

Много мило...

Аз пък съм близо до протегнатата ти ръка!
И благодаря!

какво искаш да кажеш?
("това е твоят глас") :)))

P.S.
нещо май не те разбрах...
и защо си...черен?!

със себе си и света и не се нуждаеш от съвети.

Все пак ще си позволя да те призова да имаш повече доверие във времето - то слага край на всички болки - действителни и измислени от нас самите. И не се самонавивай, че е бил Той, Голямата Единствена Любов и т.н. Това води до заслепение и, съответно, до загуба на реалистична преценка за състоянието на нещата днес и сега. Което ще ти попречи да се радваш на живота.


P.S. Постингът ти е наистина вълнуващ... Поне за мен. Струва ми се, че преди време можех да напиша нещо много подобно... Но животът тече. И ни променя, даже и да не желаем това.

Дами, да пием за мъжете! Да бъдем в техните обятия, но не и в техните ръце...

"Дами, да пием за мъжете! Да бъдем в техните обятия, но не и в техните ръце..." - Супер е!
Благодаря ти!

няколко пъти чета тази наздравица и все нещо не я разбирам.
нещо ми убягва и това е.
защо не ми я обясните.