Любовтта

Тая тема тука и навсякаде се е дискутирала безкрайно. Но така е открай време с всяка друга - нищо ново под слънцето.
За едни теми са говорили сидхите преди стотици хиляди години, същите бистрим и ние сега, и за вбъдеще хората пак тех ще нищят.

Та що е ЛЮБОВ!?

Има ли я некъде?!

Само душата ли е способна да я опознае?!

Може ли да се пипне например

Ко ше кажете по темата!?

ааа, само душата

я, какво пеят в една песен Битълс

Eхeee, единомисленик

И за какво пеят те?

srechtal sum v tozi smisul, tche lubovta e na stepeni, 35 000 000 formi...

Anuun

Не се досетих за тая песен:)

Кой го е казал това , за броя на формите и?

Само душата може да я познае. И само душата може да я...докосне, пипането е твърде грубо.
Когато душата ти звънти. Чела съм някъде, че имало космически или вселенски камбани-нещо в тоя дух. Звукът на битието. Когато има любов, душата звънти така.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------
В малко селце назначили нов свещеник. Решил човекът да установи контакт с местните жители и тръгнал от къща на къща да се запознава. Някъде в края на деня стига до една къща и чука на вратата. Отвътре се чува съблазнителен женски глас:
- Ти ли си, ангел мой?
Свещеникът се замислил малко, но отговорил:
- Не, но съм от същата фирма....
---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Е това е и ОММ, но аз мисля че и тялото е способно да я познае. И то не само безсмъртните(за които няма никакво съмнение), на които телата стават материализирана любов, но и за другите хора. Доколкото можем в нечистите си още души да познаем любовта, дотолкова можем и в телата си.

Така мисля просто

Аз пък не мисля така.
Умът е да мисли.
Душата е да изпитва любов.
Тялото е да изпитва други неща.
Колкото душата може да мисли и умът да обича-толкова и тялото не може да познае любовта.
Но може да последва душата.

Ако нямаш развит ум, можеш и да си мислиш, че си върха на сладоледа, но няма да разбереш теорията на Айнщайн.
Ако нямаш развита душа, може и да си убеден, че познаваш любовта, но познаваш само нейното отражение в огледалото.

Или да се върнем пак на приказката с изгревче-ако не си си отгледал цвете, никога няма да подушиш неговия аромат.

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.

Що ако си купиш цвете ще ти окапе носа ли ?

ostanalo mi e po spomen ot beseda na Utchitelia

Toва по твой израз отде го изгепи??!!

Неква аксиома дето ми лашкаш тука така ли е!?

Може и да не си права. И бих ди цитирал нещо даже, но нали не галиш цитатите:))

Привет колега!

Не разбрах какво точно имаш в предвид :((

Защо не разкажеш как можем да познаем любовта с нечистите си души и тела? Или как ти я познаваш, в частност?

За коя любов говорим!?Към ближния или към любимия в частност.

Без душата нищо не става.Тялото е инструмент и понякога помага
понякога пречи.
Как ще я познаем?Ами ако се заблуждаваме?!
Ами като си помислиш кой искаш да е край теб ,когато умираш,
ще е по-лесно да си отговориш.
Иначе другото е тленност ,страст или суета.

P.S. Много частно мнение.

Spored men любовта може еднакво добре да се преживее и с тялото и с душата. Тя е енергията която движи всичко...но това са думи.....

Аз колежке ако знаех повече нямаше да питам тука

И аз са чуда само, ко мислиш
Се ми се ще някой да каже Еврика !!! Аз я познавам, елате да ви я покажа. Та да я видя най-сетне.....

За любовтта въобще..казат че била само една и се проявявала по различен начин.....егоистично понякога, безусловно, дребнаво, величествено и как ли не още, но си била само една единствена. Имала много лица да кажем..ама това съм го чел ...нищо повече...

Макар и "много частно мнение", звучи добре...

" Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на непрадвата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичсо се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим ясно лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и
съм бил напълно познат.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта."

Апостол Павел, I. Послание към Коринтяните, 13.

Из Беседите на Учителя П.Дънов:
--------
Сега да дойдем до любовта. Ще кажете: "Побеля ни главата от
любов!" И действително всички глави все от любов са побелели.
Ами дето ядем, това е от любов, дето се обличаме, то е все от
любов; дето се учим, все от любов; дето се съдим, все от
любов. Любовта създава и радости и скърби, тя е причина на
всичко. Който разбира любовта, радва се, а който не я разбира,
скърби. Който разбира любовта, работи, а който не я разбира,
почива си.
"Да възлюбиш ближния си като себе си!" Под думата "себе" аз
разбирам Божествената човешка душа. Всички души, които са
излезли първоначално от небитието и са влезли в битието, са
били все двойки. Две души са били те и тези души сега се
търсят. Всички стремежи на хората, дето се любят, дето се
женят, дето деца раждат, подразбира това, че всеки търси
своята душа. Когато се разрушил онзи кораб, тези души се
изгубили, омотали се в материята, и днес те се търсят. Ще ми
възразите: "Че как тъй, не виждаме ли ние, не виждат ли
хората?" Духовното зрение във вас още не е развито. Някоя мома
намери някой момък, ожени се за него и казва: "Моят възлюбен,
той е!" И попът дойде и ги венчава в името Божие. Не се минава
един месец след женитбата, и тя казва: "Не е той." Мъжът
намери някоя жена, ожени се за нея и казва: "Не е тя." Всеки
се намира в положението на английския реформатор Джон Уеслей,
който се влюбва в една мома, оженва се за нея, но три дни след
женитбата си казва на приятелите си: "Не си струва човек да се
жени." и Защо? и "Не е тя, не е моята душа, която аз търсех."
Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", т. е. да възлюбиш
ближната, сродната душа. Имайте предвид, че, когато вземем
думата "душа", аз я употребявам като една мярка. Ако ти не
можеш да любиш близката си душа, ако не можеш да любиш душата,
с която си излязъл, никого не можеш да любиш. "Като себе си",
казва Христос, а не извън себе си. От думите "като себе си",
от онзи човек, който може да люби, започва творчеството на
земята. Вие ще възразите: "Как, колко ми е горяло сърцето, по
цели нощи, не съм спал?" Ако не си спал по цели нощи, това не
е още доказателство, че си любил. Като те набият и ти счупят
крака, спиш ли? По цели нощи не спиш, не можеш да се обърнеш.
Като си счупиш крака, това от любов ли е? Аз се чудя на
хората, когато казват: "От любов не мога да спя." Че каква е
тази любов, която гори?! "Ума си щях да изгубя!" Каква е тази
любов, която взема умовете на хората? И сега имаме много
писатели, автори на романи, които пишат, че героят и героинята
припаднали. Пишат туй, което не е. Ами че аз мога да накарам
всекиго да припадне. Не само аз, но и всеки от вас може да
стори това. Като го хлопнеш по главата, ще му припадне. И
тогава казват: "Припадна му." Не, не, това не е философско
разглеждане на думата "любов".
"Да възлюбиш ближния си като себе си!" Не да го любиш, а да го
възлюбиш, се казва. Казваме на български език: "възлюбвам" и
"любя". Думата "възлюбвам" е по - силна от думата "любя". Вие
любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във
влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване,
в него има един процес на възрастване.
Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът.
Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да
съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще
има растене и ще започне истинската еволюция.
Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той
подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго
едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко
прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само
тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на
своето възлизане. Туй, което се казва "посвещение", ще стане,
когато намериш учителя си, а той и своите ученици. Всичката
тайна стои в това и да намериш своята възлюбена, сродна душа.
Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже
онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето
възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред.
----------------

Животът винаги е прав