замислено..

Слънчев, тих и ясен ден,
приятно лека, свежа нощ,
мигване, полъх, чаша самота,
усмивка, прозявка,
в прегръдките на съня..

Бледи спомени,
образ замъглен и ням,
жестове несторени,
сляпо лутане натам,
за където копнее сърцето,
а никъде няма пътека..

Сън, полет, приключение без спомен,
красота, докосване, изчезване без помен,
приятно лека, свежа утрин,
слънчев, тих и ясен ден..

..на носталгия сладка в плен



Ето до какво може да доведе един sms, гласящ 'leka nosht :)', изпратен от стара позната...
питам се.. по какъв начин изливате чувствата си, емоциите си, спомените си, когато те напират да излязат? Аз обикновено го правя чрез думите - дали поезия, дали проза.. Понякога е музика, понякога дори само една усмивка и няколко мечти.. Някои хора предпочитат да ги задушават с алкохолно, или друго опиянение, други - да се събират с приятели.. Как е при вас?

Кратка сентенция...

съжалявам, че ще те повторя, но и аз пиша... но само проза. но това напоследък... преди... преди по всички стандартни начини, дето си изредил... не че писането не е стандартно, ма като пише човек го прави за себе си обикновено (поне аз) и е много лично изживяване, а те понеже не се повтарят едно към едно тез изживявания, става уникално, а оттам и нестандартно... ох, оплетох се май.

хубаво е, ако има с кой да споделиш обаче. ама истински. за онази споделеност говоря, дето е... споделеност.

Важното е на курортиста да му е добре

Приятелско
--------------------------------------------------------------------------------

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)

Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси"‚
Отдавна, както казваш "няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...


Камелия Кондова

Аз съм! Българче! Обичам! СЪДБААААААААААААААА?????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!

по какъв начин изливате чувствата си, емоциите си, спомените си, когато те напират да излязат

Почесвам се по главата.

Я вышел им наперерез!

"Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим... "

Само това ми е достатъчно. Останалото може и да го няма

UB40 !



Пясъкът на времето
затрупва дните ни.
Бавно се трупат дюни
в душите ни.
Пясъчни дюни,
обли
и хубави,
сред които,
често се губим.
Губим лица,
спомени,
срещи,
губим приятелства,
предизвикателства...
Губим парченца от своето
Аз.
Ден
подир
ден.
Час
подир
час...
Пясък,
пустиня,
слънце горещо-
тук всеки е губил по нещо.
Във паметта ми
мрежелеят се
дюни...
Как да открия,
къде съм загубен?





Аз съм! Българче! Обичам! СЪДБААААААААААААААА?????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!

ка се освобождавам от емоциите си ли ...ами както доиде ...едно време имах навик кат ми се дигне адреналина да права лицеви опори докат немога да се дигна от земята без чужда помощ ама напоследък...твърде мързелив съм станал :-)...сега предпочитам ад си пусна една action игрица на pc-то и така да поизхвърла некоя емоция:-)

I`ll be back...

Хахахаха, отдавна не съм се смяла така от сърце

Само един човек ме разбра.... и то погрешно

С тази чаша самота
да не го написа - там на бара
крачетата кръстосала
и в погледа набрала влага?

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Иииии, тва беше много хубаво


You see me smile and learn
I find a better way

аз пък няма да споделя какво сътворих след един полунощен гласов смс, който съдържаше - липсваш ми!

кой ми изяде сиренцето? 

ми това е защото си лоша

Кратка сентенция...

друга е причината - адски неспокосано творя, с две думи нищо не става за четене дори и от мен самата:)
твоето развитие пък следя с интерес:))

кой ми изяде сиренцето? 

Това, че си resurrected, изразява ли някакви лични пристрастия?

Я вышел им наперерез!

Хм, иска ти се, да не е запазена марка

Само един човек ме разбра.... и то погрешно

Оф, писна ми от шарлатани. Вземете измислете нещо оригинално...
И не, не ми се иска, но на теб явно много

Я вышел им наперерез!

На твоето нежно настроение - аз ще противопоставя ледена безнадеждност:

Бял памучен облак - мой дух, мой двойник -
спонмен с белокаменно лице.
Поглед, звук - изчезнали са. Где?
Орязан труп, безформен, на покойник...

Иначе повода е същия - отдавнашен познат, припомнил ти минали топли чувства, но с болезнен оттенък ... Ех, живот ...

Да, най-вече с теб. И аз съм шарлатанин, колкото ти си лукова глава

Само един човек ме разбра.... и то погрешно

Дали достатъчен е листът бял
да му довериш туй, за което си мечтал?
Дали ще е радост, носталгия или тишина,
нима няма да те разбере по-добре една душа?
С думи или музика можеш емоция да изразиш,
но нима тя не е по-ценна, когато с някого я споделиш?
Все пак, всяка мисъл поетична
крие чувство - силно и лично.
Само друг човек може да го оцени, разбере
и на него да се отзове:-)