Великденчо
14 отговора
339 прегледа
Великденчо
Живеел едно време един младеж, който се казвал Денчо. Той израстнал в епохата на зрелия социализъм. Родителите му били от червената буржоазия и това давало самочувствие на Денчо, въпреки че бил прилично посредствен.
По онова време социализмът бил толкова зрял, че малко му трябвало да се побутне и да стане гнил капитализъм. Самото наличие на социализъм много дразнело една група гангстери, наречени глобалисти, защото те не можели да цицат от него. Затова те решили да раздрусат зрелия социализъм та белким се събори сам.
За целта те подкупили червената буржоазия и тя започнала да работи за тях. Като част от сделката за подкупването, Денчо бил изпратен да учи в безсрамно скъп, световно известен университет, на издъжка на фондация, финансирана от глобчовците. Тъй като там било пълно с богаташки деца, Денчо почнал да се величае и затова се прекръстил на ВеликДенчо.Той бил доста посредствен, но пък и нивото там било още по-посредствено, така че Великденчо сколасал и да завърши. Там го вербували в службите на глобалчовците, като му обещавали да му подсигурят блестяща кариера и много пари. И наистина като завършил го пратили да работи в една световно известна финансова рекетьорска компания, собственост на същите тези глобалчовци. Там Великденчо отговарял за фючърсните пазари на буркани в Буркина Фасо, и на слонски кожа и кости в Бряг на слоновата кост. И тъй като бурканите в Буркина Фасо били счупени от слоновете, а после слоновете в Брега на слоновата кост били избити от бракониерите, Великденчо нямал кой знае каква работа, но затова пък я вършел добре.
Междувременно в родината на Великденчо зрелият социализъм станал гнил капитализъм, а родителите му се боядисали от червени в сини буржоа.
- В синьото е гювеча - казвали те по някакъв си техен жаргон. Те искали да боядисат и Великденчо син, защото им е син, но агентите от службите на глобитата му казали да не бърза, защото го пазят за по нататък.
И наистина след време, когато и сините буржоа се осрали от алчност, агентите уредили Великденчо да се върне в родината си и да стане министър. Доста трудно му било в началото, тъй като икономиката на една държава не е като да анализираш фючърси от Буркина Фасо или Бряг на слоновата кост. Но пък за негов късмет агентите на които служел, винаги му казвали какво да прави, и той го правел без да се замисля. Тук той проявил изумителния си талант, да представя чуждите нареждания, като че ли току що са му хрумнали на него, както и да обяснява какво светло бъдеще очаква народа, само ако потърпи още малко дебелия. Той така уреждал държавните сделки, че парите събрани от данъкоплатците отивали във фирмите на глобчовците. Разбира се и във банковите сметки на Великденчо влизали тлъсти комисионни. В резултат на това намалявали работните места в родината му и живота ставал все по-беден. Хората напускали родината си и отивали да чиракуват на чужденци, което се оказвало по-добре отколкото да стоят без работа. А Великденчо все продавал и продавал родината си, докато един ден нищо не останало. Земята била изкупена от рязаните, а предприятията от какви ли не офшорки и мошеници. Тогава Великденчо си взел багажа и си отишъл там където го очаквали огромните банкови сметки.
По онова време социализмът бил толкова зрял, че малко му трябвало да се побутне и да стане гнил капитализъм. Самото наличие на социализъм много дразнело една група гангстери, наречени глобалисти, защото те не можели да цицат от него. Затова те решили да раздрусат зрелия социализъм та белким се събори сам.
За целта те подкупили червената буржоазия и тя започнала да работи за тях. Като част от сделката за подкупването, Денчо бил изпратен да учи в безсрамно скъп, световно известен университет, на издъжка на фондация, финансирана от глобчовците. Тъй като там било пълно с богаташки деца, Денчо почнал да се величае и затова се прекръстил на ВеликДенчо.Той бил доста посредствен, но пък и нивото там било още по-посредствено, така че Великденчо сколасал и да завърши. Там го вербували в службите на глобалчовците, като му обещавали да му подсигурят блестяща кариера и много пари. И наистина като завършил го пратили да работи в една световно известна финансова рекетьорска компания, собственост на същите тези глобалчовци. Там Великденчо отговарял за фючърсните пазари на буркани в Буркина Фасо, и на слонски кожа и кости в Бряг на слоновата кост. И тъй като бурканите в Буркина Фасо били счупени от слоновете, а после слоновете в Брега на слоновата кост били избити от бракониерите, Великденчо нямал кой знае каква работа, но затова пък я вършел добре.
Междувременно в родината на Великденчо зрелият социализъм станал гнил капитализъм, а родителите му се боядисали от червени в сини буржоа.
- В синьото е гювеча - казвали те по някакъв си техен жаргон. Те искали да боядисат и Великденчо син, защото им е син, но агентите от службите на глобитата му казали да не бърза, защото го пазят за по нататък.
И наистина след време, когато и сините буржоа се осрали от алчност, агентите уредили Великденчо да се върне в родината си и да стане министър. Доста трудно му било в началото, тъй като икономиката на една държава не е като да анализираш фючърси от Буркина Фасо или Бряг на слоновата кост. Но пък за негов късмет агентите на които служел, винаги му казвали какво да прави, и той го правел без да се замисля. Тук той проявил изумителния си талант, да представя чуждите нареждания, като че ли току що са му хрумнали на него, както и да обяснява какво светло бъдеще очаква народа, само ако потърпи още малко дебелия. Той така уреждал държавните сделки, че парите събрани от данъкоплатците отивали във фирмите на глобчовците. Разбира се и във банковите сметки на Великденчо влизали тлъсти комисионни. В резултат на това намалявали работните места в родината му и живота ставал все по-беден. Хората напускали родината си и отивали да чиракуват на чужденци, което се оказвало по-добре отколкото да стоят без работа. А Великденчо все продавал и продавал родината си, докато един ден нищо не останало. Земята била изкупена от рязаните, а предприятията от какви ли не офшорки и мошеници. Тогава Великденчо си взел багажа и си отишъл там където го очаквали огромните банкови сметки.
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
Чета си аз какви притчи като на Кошлуков в стила бе, батко си измайсторил и викам си да те питам имаш ли представа как се отразява на частния бизнес настоящата наша бг-политика?Не ми е ясно що никой от безпартийния частен бизнес не каже какъв процент ръст има в сравнение с миналата година /аз имам 300%/ ами като са завили и заоплаквали колко всичко е кофти и драми и популизъм и педалски контракции с хемороиди и син страх от разсекретяване на некои интимни крими-истории...
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
Дай боже всекиму да е като тебе.
И целта на есето не е да се заяждам с другомислещите, а да се търси добро решение за всички, не само за единици. Иначе и аз не мога да се оплача
И целта на есето не е да се заяждам с другомислещите, а да се търси добро решение за всички, не само за единици. Иначе и аз не мога да се оплача
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
Знаеш ли? Казвала съм го вече, но ще повторя, че не приемам да се сатанизира образа на младия човек. Млади са и юпитата в днешния кабинет. Макар, че не те бяха моят избор, искам да ти кажа, че не приемам твърденията, че са корумпирани, че защитават корпоративни интереси и т.н... Може да са некадърни, може просто да им липсва опит и т.н..., но корумпирани - не вярвам. Освен това дали Муравей, например, беше по-кадърният?
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
Баси! Къв е тоя бизнес бе брато? Да не си открил вечния двигател?
Само не ни пробутвай цитати от ВеликДенчо:))))))
Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]
Само не ни пробутвай цитати от ВеликДенчо:))))))
Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
Не бъди наивна. Тук не става въпрос точно за корупция. Те просто са пратени за да изпълняват поръчки. Просто проучи кой притежава тези реномирани университети там и кой притежава големите финансови компании, където те са "работили". Нима не са същите които диктуват какво да прави "нашето" правителство?
На калпав к--ец вуната му пречи.
Оно кога за нищо си неуфатен гледаш само да найдеш маана по другите.
Млого си е оправен Денчо. Туку само му ручат ушите разни мръльовци дека за нищо ги не бива. Оно да беа сите како него че заколям що имам овце у егреко за курбан, ама не би.
Млого си е оправен Денчо. Туку само му ручат ушите разни мръльовци дека за нищо ги не бива. Оно да беа сите како него че заколям що имам овце у егреко за курбан, ама не би.
Re: На калпав к--ец вуната му пречи.
Чччч брато,
недей така с хайванчетата, че утре камъни ли че ручаш? То вече бая курбан отиде по Денчовци, пък файда никаква.
Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]
недей така с хайванчетата, че утре камъни ли че ручаш? То вече бая курбан отиде по Денчовци, пък файда никаква.
Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
За съжаление основните насоки в политиката ни винаги са били диктувани отвън. Така е с малките държави.
Да не ми заговориш за "Световната конспирация", че е насочена главно към нас???

Да не ми заговориш за "Световната конспирация", че е насочена главно към нас???
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
"Световна конспирация" звучи прекалено изискано за бандата гангстери, които си развяват коня. А че искат да цицат от всички си е вярно. А алчността им безгранична и не се отказват и от малък залък като нас.
Тук важи максимата: Апетитът идва с яденето. И това е човешко. И ние да бяхме богати като тях, може би и ние щяхме да действаме като тях.
По скоро идеята ми е друга. Вместо да се делим и обвиняваме един друг, да отстояваме общите си интереси пред силните, съобразявайки се с даденостите. Иначе става: двама се карат третия печели.
Тук важи максимата: Апетитът идва с яденето. И това е човешко. И ние да бяхме богати като тях, може би и ние щяхме да действаме като тях.
По скоро идеята ми е друга. Вместо да се делим и обвиняваме един друг, да отстояваме общите си интереси пред силните, съобразявайки се с даденостите. Иначе става: двама се карат третия печели.
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
Прав си! Не споря! Без обща кауза, без общи интереси няма нация, няма народ, няма държава... А ние се намразихме и отродихме заради цветове...
Re: Много кахър, много драма бе кукло!
Точно така, обръщаме внимание на маловажния конфликт - между цветовете. А всъщност основният конфликт е между нашите и чуждите интереси.