Без заглавие...

От сутринта не съм в час, не мога да събера мислите и въобще - язък за слънцето вън и хубавия ден! ....Детенце на една приятелка паднало от 5-ти етаж...Детето е добре. Паднало е малкото коте не знам как...но няма нищо счупено, глава, гръбначен стълб всичко е здраво. Разкъсани са били черния дроб и панкреаса...правени са операции, сега са на лекарства и диети.
Ох.
Утре ще ида да ги видя.
На терасата не е имало столове, легени...само едно чевръсто дете, решило да се покатери и види. И родители подценили рисковете...и детето...
Много ми е тъжно...даже съм уплашена...преживявала съм нещо подобно преди 8 години...едни 20 часа в които не знаех имам ли още дете или не....страшно е!
Казах си какво ми тежи...

Naistina ne mi stana iasno-dete li e padnalo ili kote?
Ako e deteto.....mnogo losho.Sajaliavam

...с оранжевите майки с оранжеви дечица,оранжеви китари-оранжево звънят...

Не бих изписала толкова думи заради коте...
Детенце.

Oooo,mngoo sajaliavam.
No ot 5tia etaj...mislia che roditelite mu triabva da sa shtastlivi, che e ojivialo.Tova e strahoten kasmet.Deteto shte se opravi-stiskam palci.
Btw na edna moia priatelka plemennikat i-3 godishen,postoianno visial na terasata (sashto jivee na 5tia etaj) i vse se machel da skochi.Ta tia go vidiala vednaj i go pitala kakvo iska da napravi,a to deteto i otgovorili,che iska da leti kato Batman.Maleee,posle kak sa varveli sled nego samo te si znaiat...

...с оранжевите майки с оранжеви дечица,оранжеви китари-оранжево звънят...

Боже, боже, това наистина е ужасно. Не мога да си представя как е оцеляло детенце. Дано да се оправи. Дано! Представям си какво им е на родителите. Сигурно не са на себе си от притеснения и чувство за вина. Дано всичко се оправи.

И аз днес съм една крива, крива....
Утре ще оперират дъщеря ми. Ще й махат сливиците и днес й правиха изследванията. И понеже нали се реформира здравеопазването и всеки воюва със всеки, детето ми за едни изследвания на кръв го дупчиха три пъти - 2 от пръстите и 1 от вената. И това след 5000 вида разправии. Нещо, което може да стане по лекия начин те го направиха по възможно най-тежкия и травматизиращия за детето, само защото лаборантките от 5-тия етаж мразят сестрите от 7-мия. А можехме да минем с една кръв от пръстчето. И сега ми е едно гадно-гадно-гадно.

А като си помислиш колко мъка има..... Е, още по-криво ми стана. А и без това ми е толкова притеснено в момента, че ми иде да рева с глас....

Ето, и аз си казах. Дано това детенце да се оправи. Стискам палци.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Господи!
Аз веднъж бях отишла за малко в другата стая докато Габи си играеше в неговата, а в същото време после разбрах, че вратата на кухнята към терасата е била отворена през цялото време......Смръзнах се колко съм била непредпазлива, добре че той беше вършил поразии из неговата си стая и не му е хрумнало да иде да се оглежда другаде....
Децата са много по-бързи и вършат неща, които не можем и да си представим! Трябва да имаме очи и на гърба си, макар че понякога се случват неща, които са извън нашия контрол.
Моля се само малката Мина да няма никакви трайни проблеми и дай Боже, да си е жива и здрава за радост на всички близки!!!

You don't fool me

бащата е наш колега.
Чест прави на нашия работодател, че финансово осигури лечението.

Това, което си преживяла е ужасно, дара! Стискам палци всичко да мине добре на операцията и след ден-два да набивате здраво сладолед :)))
А за другото детенце стискам палци да се оправи без последствия занапред и родителите му да преживеят шока и да са щастливи с него.

Поздрави!

Моля те, не се притеснявай. Знам, че звучи несериозно. Но детето е живо, ще се оправи, няма страшно, наистина.
Леля ми е падала от 4-тия етаж, на кооперация в центъра на София. Има само белези. По чудо - никакви вътрешни разкъсвания, счупвания и т.н.
Така и във вашия случай, Господ го е запазил. Това, с което се е отървало детето е нищожно, на фона на наистина сериозните неща, които са можели да се случат.
Стискам палци всичко да се оправи.

Той ми е колега от института а тя - колежка от работа една преди време.
Не знам подробностти...утре ще я видя и се надявам и аз да помогна...добре, че и заплатите ви са прилични там....

Ужасна новина!
Дано детето да се оправи, мисля че има всички шансове.
Сестра ми като голяма след катастрофа имаше разкъсан черен дроб и остана без далак, но да не чуе дявола 9 години след нея, няма оплаквания от нищо.

Вярвам, че ще се оправи...децата имат невероятни способности!
Точно месец откакто е станало. И вече е палава толкова колкото е била и преди това:-)

че беба е останала жива. Те малките някак си по-леко оцеляват в паданията. Дано всичко бъде наред и дано родителите й си простят някога. Защото беба едва ли ще запомни нещо, но те ще го носят цял живот. Ако може да ги успокояваш някак си. Все пак малката Мина е жива.

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

oooo miloto detence. Mnogo mu4no mi stana kato pro4etoh. Az skoro napravih spontanen abort v tretiat mesec i edvam go prijiviah...puk predstviam si kakvo im e bilo na tezi roditeli. Da sa jivi i zdravi.

Мина се роди около година и половина след спонтанен аборт в 5-ти месец.
Желая и на теб..и на вас следващия път да е скоро и безпроблеми!

Потресох се просто! Това е един от най-големите ми кошмари, понякога даже и го сънувам (че може да се случи) А преди толкова си обичахме терасата....сега не смея да отворя вратата и непрекъснато дебнем.
Добрата новина е, че с малко се е отървало момиченцето, направо е чудо... Като видиш майчето, успокоявай я всячески, да не изпитват вина, на всеки може да се случи...всички знаем колко палави са малчуганите и пълни със желание да изследват нови територии.
Ето защо значи инстинктивно си мечтая за времето, когато детето ми ще бъде съвсем осъзнато и няма да треперя ТОЛКОВА често за всяка стъпка...
Съчувствам истински, ужасно черно ми стана.

Naistina ujasno nechto.Sigurna sum che roditelite sa vnimatelni hora, prosto nikoi ne e zastrahovan ot takiva nechta. A malkata e naistina goliamo kusmetliiche.Roditelite triabva spored men suchto da potursiat profesionalna pomocht za da ne nosiat chustvoto za vina tzial jivot i da se uprekvat che sa lochi roditeli.

Things that we own end up owning us.

Имаме уговорка за утре преди обяд. Ще и кажа че съм споделила тук и че всички и съчувстваме...
Иначе...да ти кажа, няма скоро да спреш да трепериш...идат нови и ниви предизвикателства и опасности. Пресен пример - съботата дето мина. Кън 19 часа звъни телефона - сестра ми. Къде е Георги?..- Де да знам...из квартала някъде, защо? - Съобщиха по новините, че Екстази се е запалила и е била пълна с деца. Да не е там?
Изтръпнах. Час преди това той получи sms от някой "Ела в Екстази". Това е кварталната дискотека...
Едва уцелих да набера номера му...бил в компютърната зала, ама чул пожарните и отивал сеир да гледа....
После се оказа, че горели складове някакви отзад...подробностти...
Каквото и да е...много е трудно и когато детето расте. Да му дадеш самостоятелност - ужас!
Ходила съм тайно след него на плажа да видя дали е на буната на която сме се разбрали да лови риба и как въобще се държи там...от 2-ри клас ходи сам на плаж...бе страшно си е!
Поздрави!

Абсолютно си права.
Но за съжаление в България изключително рядко се възползваме от такава специализирана помощ. Май в повечето случаи по принуда...
Което е жалко. Преди малко по-новините съобщиха за тройно убийство в Търново май...баща убива приятелката си, дъщеря си/8г/ и накрая себе си. Имаше коментар от специалист, че този край е можело да бъде предотвратен...
За съжаление обаче още едно дете го няма.

Дано скоро и лесно се оправи малкото слънчица, а на нас това да ни е за обеца на ухото - по-добре да надценяваме рисковете, отколкото да ги подценяваме.