Vjarno ili ne?

"Ima takava lubov,kojato,stignala do krainost,izkuchva revnostta."
Ima li naistina spored vas???

Ревността зависи от сигурността и увереността...
Ревнив е винаги по-неуверения партньор... Ревността има малко общо с любовта... Любовта изобщо не съдържа ревност...
Според мен де

Абсолютната увереност не съществува, та ние сме моногамни по природа. Липсата на всякаква ревност не граничи ли с безразличието и не може ли да придобие неговият образ, или на прекалената самоувереност?
Друг е въпросът каква е ревността и създава ли тя у нас чувство за дискомфорт...тогава можем да се запитаме защо е така. Казват, че ревността взима от свободата ни, ако обичаш изцяло то свободата Ви не е ли обща?
Пречи ми да ме ревнуват когато има защо да ме ревнуват, тогава имам усещането, че ми бъркат в личното пространство и е така...


Път след път, пътища много...

vijte sega sam v edno mnogo prekrasno sastoqnie!i ne mislq kakvo e lubovta ne mislq kakvo e revnosta,a prosto sam jasliva!i taka i trqbva da se pravi,zajoto kogato se zamislim i pro4ie osobeno na taq tema predizvikvame mnogo neja koito ina4e moje bi nqma da se slu4at!

Според мен има такава любов, но тя съвсем не е крайната, чистата, истинската любов...
Може да няма ревност само като си сигурен в човека срещу теб, че има нужда от теб, но и да не го обичаш толкова, че загубата му да те нарани. Да знаеш, че сте заедно защото Ви е добре, но раздялата няма да е болезнена...знам ли, май си противореча и то не е от неяснота в мислите ми, а от невъзможността днес да се изразявам добре.
Та искам да кажа, че при умерени чувства и независене един от друг и наличието на привличане и комфорт вероятно това е възможно при хора уверени в себе си и във възможността да срещнат партньор във всеки един момент. Ревността е израз на страх от загубата на половинката и в това спор няма, а кога те е страх и кога не е въпросът.


Път след път, пътища много...

А може би аз не знам как се обича крайно...или съм пропуснала любовтта която е можела да стигне до крайност...не знам.


Път след път, пътища много...

Revnostta e malko ili mnogo,bolkata ot izmamenoto doverie,a kogato takova po princip ne sushtestvuva(shtoto ima i takiva sluchai),zasegnatoto chuvstvo za sobstvenost,koeto e vrodeno na vseki malko ili mnogo.
Vaprosut mi beshe,ima li situacii,v koito chovek zabravja interesite si,shtastieto si,jivota si,dori,zaradi edin chovek.Obicha zaradi samija proces na otdavane i ne smjata,che tova trjabva da angajira drugija.....

Vsichko,koeto ne me ubiva,me pravi po-silna

Мисля че по-скоро сме полигамни по природа ...

И за да не остане изречението във въздуха:
Да, може би липсата на ревност граничи с безразличието ... но тя има различни проявления ... е едно е когато нещо просто те "жегва" и те кара утре да даваш повече и повече ... друго е когато вдигаш скандали и искаш и искаш ...
Свободата, мисля че винаги си остава индивидуална, и мисля че когато обичаш истински би могъл / а да дадеш свободата на другия.

По природа сме полигамни...аз друго ли съм писала, ако е така е моя грешка.
Напълно съм съгласна с теб, ако ревността придобие вид на "крадлата на свобода" то тя пречи...


Път след път, пътища много...

Ха, ха наистина съм го написала...грешката е в мен, но е граматична, разбира се, че сме полигамни по природа и именно това обяснявах
......
Въобще не бях в час тогава.


Път след път, пътища много...

chovekyt, koito obicha, vinagi iska da angajira drugiya, mislya si az.
seshtam se za otkys ot edna lubima kniga. myrzi me da go prevejdam sega, znam, che shte go razberesh.

" First of all, love is a joint experience between two persons-but the fact that it is a joint experience does not mean that it is a similar experience to the two people involved. There are the lover and the beloved, but these two come from different countries. Often the beloved is only a stimulus for all the stored-up love which has lain quit within the lover for a long time hitherto. And somehoe every lover knows this. He feels in his soul that his lover is a solitary thing. He comes to know a new strange loneliness and it is his knowledge which makes him suffer. So there is only one thing for the lover to do. He must house his love within himself as best as he can; he must create for himself a whole new inward world-a world intense and strange, complete in himself."

...."Therefore, the value and quality of any love is determined solely by the lover himself. Almost everyone wants to be the lover. And the curt truth is that, in a deep secret way, the state of being loved is intolerable to many. The beloved fears and hates the lover, and with the best of reasons. For the lover is forever trying to strip bare his beloved. The lover craves any possible relation with the beloved, even if this experience can cause him only pain."

Carson McCullers ("The heart is a lonely hunter")

оооооооо, книгата, която чета в момента...но май не съм стигнала до тази част. крсива е, нали. "When you're born a lover, you're born to suffer. Like all soul sisters and soul brother" - казвам пак аз със стиховете на тази песен.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа

къде си прочела това? звучи ми много познато... и красиво

Kato izkluchim che lubovta e dosta bezkraino i imaginerno poniatie, t.e. ne moga da definiram poniatieto "staignala do krainost", se sestam za slednia citat:
"Svobodata, Sancho, e VELIKO blago!"
Ako mozesh da obichash taka, che da dadesh i pozelaesh na drugia pulna svoboda, ako mozesh da obichash taka, che da dadesh na drugia svobodata da e svoboden i ot tebe, ako obichash taka che stastieto na drugia da znachi vsichko - znachi znaesh otgovora na tozi vupros!

az yavno sym izkukala totalno. knigata ne e "the heart is a lonely hunter", a "the ballad of the sad cafe", v sluchai, che na nyakogo mu puka.

izvinete.

The heart is a lonely hunter.

It's human to err:))My be the most human.Koeto me navejda na druga tema.......

Vsichko,koeto ne me ubiva,me pravi po-silna

Do kolkoto razbiram,tova dava donjakude polojitelen otgovor na tozi vapros.Vsushnost the lover and beloved sa drugoto vuplushtenie na tova,koeto imah predvid,kazvaiki che vuv vljaka vruzka ima po edin glupak.Tova ne e v prjak smisul,prosto zavisi kak dnes se tretikat hora,koito davat zaradi udovletvorenieto da se dokosnat do lubovta v neinata sushnost.Nima tazi sushnost nai-chesto ne e samata bolka i jelanieto da jiveem v neja,za da se chuvstvame istinski jivi? .Kakvo e tova?Glupost?Mazohizum?
Oshte ne sum mu namerila tochnata definicija.....

Vsichko,koeto ne me ubiva,me pravi po-silna