osigurowki
19 отговора
1129 прегледа
Re: osigurowki
Не !!!Със сигурност не може...Може единия съдружник да назначи другия на трудов договор но не може Единия съдружник сам да се назначи и сам да си да бъде едновременно две страни по договора, като работодаел и работник. Това мисля, че го пише в ТЗ, но все пак провери.А и има още един спорен момент...Ако и двата имат права върху дружеството, т.е. ако са упоменати в съдебното решение заедно и поотделно....т.е. не е сигурно дали единия може въобще...Давам пример...
Трима съдружници..Двама могат да представляват дружеството заедно и поотделно...Няма никакъв проблем да назначат на трудов договор третия, който има дялова вноска...
Трима съдружници..Двама могат да представляват дружеството заедно и поотделно...Няма никакъв проблем да назначат на трудов договор третия, който има дялова вноска...
в отговор на branislava
#3
Не може, не може, ама...
...аз се занимавам с четири ООД-та, и в четирите управителите са на трудов договор, минавали са ревизии от инспектори от РУСО, и не са създавали никакъв проблем. За тях всичко е ОК. От Инспекцията по труда правят проблем, но след като никой не се е оплакал, а стажът си тече и се плащат осигуровки, не са намерили какво да кажат. Така е от 10 години за две от ООД-тата, за другите две - от по-скоро, но така си карат. Така че може и да не е правилно, но на практика се прави.
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!
Re: Не може, не може, ама...
Управителите на ООД не се ли назначават с договори за управление? Месля че има разлика в осигуровките и облагането по ЗОДФЛ на лицата с договор за управление и трудов договор (при ДУ здравната осигуровка е изцяло за сметка на осигуряващия се, а за облагането с ДОД се признават нормативно признати разходи и се прави авансови вноски) така че не ми се вижда редно управителя на ООД да е с трудов договор.
Мисля че няма пречка уравителя на ООД да назначи някой от съдружниците по трудов договор в ООД-то!
"the imagination is more important than knowledge"
Мисля че няма пречка уравителя на ООД да назначи някой от съдружниците по трудов договор в ООД-то!
"the imagination is more important than knowledge"
Re: osigurowki
Maria! Javno ne si razbrala otgovora mi za6oto i az ne si go razbiram .
Pojasnjavam...Ako ood-to ima 5 sadruznika, ot koito 1-ja e upravljava6 to toi moje da nazna4i drugite na tr. dog. Ako e EOOD ne moje da se sklju4i tr. dogovor.Eto instrukcija na noi po vaprosa...
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”
Изх. № 91-01-95/03.04.2002 г.
Относно: осигуряване при различни видове
договори за управление
При извършване ревизии на търговски дружества и еднолични търговци е необходимо да съобразявате следните обстоятелства:
1. С влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, считано от 1.01.2000 г., изпълнителите по договори за управление на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове /чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО/.
Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно – безсрочно/. Този вид управление включва формирането и изразяването волята на самото търговско дружество.
Такъв договор може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове – изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно – Управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.
Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител – срещу заплащане на възнаграждение.
Ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, респективно – негов едноличен собственик, осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване е упражняването на трудова дейност.
Едноличният собственик на дружество не може да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството ни липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител /респективно – работник/. Действително с изменението на Търговския закон с Държавен вестник бр.84/2000 г. бе допуснато договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, да се сключват в писмена форма. Тези договори обаче са свързани с управлението на самото дружество и касаят единствено неговата търговска дейност.
Трудовият договор се сключва в писмена форма /чл. 62 от Търговския закон/. Тази разпоредба е приета още през 1992 г. и поради това тълкуването й във връзка с допуснатите изменения на Търговския закон води до извода, че въвеждането на изискване за сключване на писмен договор между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, касае други видове договори, а не трудовите.
В подкрепа на изложеното дотук е и самият характер на трудовия договор. Недопустимо е едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор, а още повече – да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение /в гражданския процес винаги има поне две страни – ищец и ответник/.
Такова становище е изразено и от специалистите в Министерство на труда и социалната политика /писмо с изх. № 66-00-30/15.05.2000 г.,/.
2. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и ликвидаторите на търговски дружества, които съгласно чл. 266, ал. 6 от Търговския закон носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговското дружество. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където представя свое нотариално заверено съгласие за извършване на тази дейност и образец от подписа си /чл. 266, ал. 2 от ТЗ/. Ликвидаторът във всички случаи получава възнаграждение /чл. 266, ал. 5 от ТЗ/.
3. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и синдиците на търговци в производства по несъстоятелност, като обемът на техните правомощия е определен в чл. 658 от Търговския закон. Те също не могат да упълномощават други лица със своите права, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. За работата си синдикът получава възнаграждение – текущо и окончателно /чл. 661 от ТЗ/.
4. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се извършва осигуряването и по договори за прокура, чрез които едно физическо лице е натоварено да управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение /чл. 21, ал. 1 от ТЗ/. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, без да упълномощава другиго с правата си по закон /чл. 22 от ТЗ/.
Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор с нотариална заверка на подписите, като се извършва вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста.
5. От изложеното в точки 1-4 следва да се отличава търговското пълномощие, което представлява особен вид представителство. То е възможността едно лице, снабдено с представителна власт, да извършва правни действия от чуждо име /това на търговеца/ и за чужда сметка. При извършването на тези действия задължително се оповестява факта, че правните действия се извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се подписва като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване, че е пълномощник /чл. 26, ал. 4 от ТЗ/. Това е едно основно различие с гражданския договор за управление.
Търговският пълномощник не е Изпълнителен директор или Управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в практиката се използват като форма както граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея, да упражнява и правата на работодател.
6. При упълномощаване от едноличен търговец на друго физическо лице - да управлява фирмата му, следва да се изисква представяне на договор за прокура, вписан в търговския регистър, за да отпадне от собственика на фирмата задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
При извършването на проверки следва да се установява по безспорен начин дали упълномощаването е станало чрез договор за прокура или чрез договор за търговско пълномощие – при работа без трудово правоотношение или по трудов договор.
При съставяне на ревизионни актове, въпреки че нормативно управлението на фирми е изрично определено със самия Търговски закон, тези особености следва да се следят считано от 1.01.2002 г., доколкото практиката и даваните досега указания не бяха в гореизложения смисъл.
7. Особености при осигуряването по договор за франчайз
Легално определение в законодателството ни липсва, но практиката и международното търговско право са наложили следното определяне на такъв вид договор: “франчайз” е съвкупността от права на интелектуалната, включително и индустриалната собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, лицензи, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги на крайни потребители. Франчайз-договор е договор, при който едно лице - франчайзодател предоставя на друго лице - франчайзополучател срещу възнаграждение правото да използва франчайз за препродажба на стоки или предоставяне на услуги на трети лица.
Уговореният начин на изплащане на франчайзовото възнаграждение може да бъде различно - периодични вноски през срока на действие на договора, вноски, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба преди облагането й с данъци и др. По принцип уговореният срок на действие е продължителен предвид дългосрочния характер, присъщ на този вид договори.
Много често срещан случай е договорът за франчайз на таксиметрови услуги. Задължението за осигуряване е за франчайзополучателят, а не за лицето, което е получило съответното разрешение за превозвач. В съответното териториално поделение на НОИ следва да се регистрира именно франчайзополучателят, независимо дали той е търговец по смисъла на търговския закон или упражнява дейност по такъв договор само като физическо лице – на основание чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредбата за общественото осигигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина – “други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ”. В останалите случаи, за да възникне задължението за осигуряване, франчайзополучателят следва да е в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Pojasnjavam...Ako ood-to ima 5 sadruznika, ot koito 1-ja e upravljava6 to toi moje da nazna4i drugite na tr. dog. Ako e EOOD ne moje da se sklju4i tr. dogovor.Eto instrukcija na noi po vaprosa...
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”
Изх. № 91-01-95/03.04.2002 г.
Относно: осигуряване при различни видове
договори за управление
При извършване ревизии на търговски дружества и еднолични търговци е необходимо да съобразявате следните обстоятелства:
1. С влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, считано от 1.01.2000 г., изпълнителите по договори за управление на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове /чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО/.
Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно – безсрочно/. Този вид управление включва формирането и изразяването волята на самото търговско дружество.
Такъв договор може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове – изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно – Управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.
Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител – срещу заплащане на възнаграждение.
Ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, респективно – негов едноличен собственик, осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване е упражняването на трудова дейност.
Едноличният собственик на дружество не може да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството ни липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител /респективно – работник/. Действително с изменението на Търговския закон с Държавен вестник бр.84/2000 г. бе допуснато договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, да се сключват в писмена форма. Тези договори обаче са свързани с управлението на самото дружество и касаят единствено неговата търговска дейност.
Трудовият договор се сключва в писмена форма /чл. 62 от Търговския закон/. Тази разпоредба е приета още през 1992 г. и поради това тълкуването й във връзка с допуснатите изменения на Търговския закон води до извода, че въвеждането на изискване за сключване на писмен договор между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, касае други видове договори, а не трудовите.
В подкрепа на изложеното дотук е и самият характер на трудовия договор. Недопустимо е едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор, а още повече – да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение /в гражданския процес винаги има поне две страни – ищец и ответник/.
Такова становище е изразено и от специалистите в Министерство на труда и социалната политика /писмо с изх. № 66-00-30/15.05.2000 г.,/.
2. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и ликвидаторите на търговски дружества, които съгласно чл. 266, ал. 6 от Търговския закон носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговското дружество. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където представя свое нотариално заверено съгласие за извършване на тази дейност и образец от подписа си /чл. 266, ал. 2 от ТЗ/. Ликвидаторът във всички случаи получава възнаграждение /чл. 266, ал. 5 от ТЗ/.
3. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и синдиците на търговци в производства по несъстоятелност, като обемът на техните правомощия е определен в чл. 658 от Търговския закон. Те също не могат да упълномощават други лица със своите права, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. За работата си синдикът получава възнаграждение – текущо и окончателно /чл. 661 от ТЗ/.
4. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се извършва осигуряването и по договори за прокура, чрез които едно физическо лице е натоварено да управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение /чл. 21, ал. 1 от ТЗ/. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, без да упълномощава другиго с правата си по закон /чл. 22 от ТЗ/.
Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор с нотариална заверка на подписите, като се извършва вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста.
5. От изложеното в точки 1-4 следва да се отличава търговското пълномощие, което представлява особен вид представителство. То е възможността едно лице, снабдено с представителна власт, да извършва правни действия от чуждо име /това на търговеца/ и за чужда сметка. При извършването на тези действия задължително се оповестява факта, че правните действия се извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се подписва като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване, че е пълномощник /чл. 26, ал. 4 от ТЗ/. Това е едно основно различие с гражданския договор за управление.
Търговският пълномощник не е Изпълнителен директор или Управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в практиката се използват като форма както граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея, да упражнява и правата на работодател.
6. При упълномощаване от едноличен търговец на друго физическо лице - да управлява фирмата му, следва да се изисква представяне на договор за прокура, вписан в търговския регистър, за да отпадне от собственика на фирмата задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
При извършването на проверки следва да се установява по безспорен начин дали упълномощаването е станало чрез договор за прокура или чрез договор за търговско пълномощие – при работа без трудово правоотношение или по трудов договор.
При съставяне на ревизионни актове, въпреки че нормативно управлението на фирми е изрично определено със самия Търговски закон, тези особености следва да се следят считано от 1.01.2002 г., доколкото практиката и даваните досега указания не бяха в гореизложения смисъл.
7. Особености при осигуряването по договор за франчайз
Легално определение в законодателството ни липсва, но практиката и международното търговско право са наложили следното определяне на такъв вид договор: “франчайз” е съвкупността от права на интелектуалната, включително и индустриалната собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, лицензи, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги на крайни потребители. Франчайз-договор е договор, при който едно лице - франчайзодател предоставя на друго лице - франчайзополучател срещу възнаграждение правото да използва франчайз за препродажба на стоки или предоставяне на услуги на трети лица.
Уговореният начин на изплащане на франчайзовото възнаграждение може да бъде различно - периодични вноски през срока на действие на договора, вноски, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба преди облагането й с данъци и др. По принцип уговореният срок на действие е продължителен предвид дългосрочния характер, присъщ на този вид договори.
Много често срещан случай е договорът за франчайз на таксиметрови услуги. Задължението за осигуряване е за франчайзополучателят, а не за лицето, което е получило съответното разрешение за превозвач. В съответното териториално поделение на НОИ следва да се регистрира именно франчайзополучателят, независимо дали той е търговец по смисъла на търговския закон или упражнява дейност по такъв договор само като физическо лице – на основание чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредбата за общественото осигигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина – “други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ”. В останалите случаи, за да възникне задължението за осигуряване, франчайзополучателят следва да е в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Re: Za jasen
Pro4eti tova
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”
Изх. № 91-01-95/03.04.2002 г.
Относно: осигуряване при различни видове
договори за управление
При извършване ревизии на търговски дружества и еднолични търговци е необходимо да съобразявате следните обстоятелства:
1. С влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, считано от 1.01.2000 г., изпълнителите по договори за управление на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове /чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО/.
Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно – безсрочно/. Този вид управление включва формирането и изразяването волята на самото търговско дружество.
Такъв договор може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове – изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно – Управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.
Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител – срещу заплащане на възнаграждение.
Ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, респективно – негов едноличен собственик, осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване е упражняването на трудова дейност.
Едноличният собственик на дружество не може да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството ни липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител /респективно – работник/. Действително с изменението на Търговския закон с Държавен вестник бр.84/2000 г. бе допуснато договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, да се сключват в писмена форма. Тези договори обаче са свързани с управлението на самото дружество и касаят единствено неговата търговска дейност.
Трудовият договор се сключва в писмена форма /чл. 62 от Търговския закон/. Тази разпоредба е приета още през 1992 г. и поради това тълкуването й във връзка с допуснатите изменения на Търговския закон води до извода, че въвеждането на изискване за сключване на писмен договор между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, касае други видове договори, а не трудовите.
В подкрепа на изложеното дотук е и самият характер на трудовия договор. Недопустимо е едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор, а още повече – да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение /в гражданския процес винаги има поне две страни – ищец и ответник/.
Такова становище е изразено и от специалистите в Министерство на труда и социалната политика /писмо с изх. № 66-00-30/15.05.2000 г.,/.
2. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и ликвидаторите на търговски дружества, които съгласно чл. 266, ал. 6 от Търговския закон носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговското дружество. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където представя свое нотариално заверено съгласие за извършване на тази дейност и образец от подписа си /чл. 266, ал. 2 от ТЗ/. Ликвидаторът във всички случаи получава възнаграждение /чл. 266, ал. 5 от ТЗ/.
3. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и синдиците на търговци в производства по несъстоятелност, като обемът на техните правомощия е определен в чл. 658 от Търговския закон. Те също не могат да упълномощават други лица със своите права, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. За работата си синдикът получава възнаграждение – текущо и окончателно /чл. 661 от ТЗ/.
4. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се извършва осигуряването и по договори за прокура, чрез които едно физическо лице е натоварено да управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение /чл. 21, ал. 1 от ТЗ/. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, без да упълномощава другиго с правата си по закон /чл. 22 от ТЗ/.
Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор с нотариална заверка на подписите, като се извършва вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста.
5. От изложеното в точки 1-4 следва да се отличава търговското пълномощие, което представлява особен вид представителство. То е възможността едно лице, снабдено с представителна власт, да извършва правни действия от чуждо име /това на търговеца/ и за чужда сметка. При извършването на тези действия задължително се оповестява факта, че правните действия се извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се подписва като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване, че е пълномощник /чл. 26, ал. 4 от ТЗ/. Това е едно основно различие с гражданския договор за управление.
Търговският пълномощник не е Изпълнителен директор или Управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в практиката се използват като форма както граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея, да упражнява и правата на работодател.
6. При упълномощаване от едноличен търговец на друго физическо лице - да управлява фирмата му, следва да се изисква представяне на договор за прокура, вписан в търговския регистър, за да отпадне от собственика на фирмата задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
При извършването на проверки следва да се установява по безспорен начин дали упълномощаването е станало чрез договор за прокура или чрез договор за търговско пълномощие – при работа без трудово правоотношение или по трудов договор.
При съставяне на ревизионни актове, въпреки че нормативно управлението на фирми е изрично определено със самия Търговски закон, тези особености следва да се следят считано от 1.01.2002 г., доколкото практиката и даваните досега указания не бяха в гореизложения смисъл.
7. Особености при осигуряването по договор за франчайз
Легално определение в законодателството ни липсва, но практиката и международното търговско право са наложили следното определяне на такъв вид договор: “франчайз” е съвкупността от права на интелектуалната, включително и индустриалната собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, лицензи, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги на крайни потребители. Франчайз-договор е договор, при който едно лице - франчайзодател предоставя на друго лице - франчайзополучател срещу възнаграждение правото да използва франчайз за препродажба на стоки или предоставяне на услуги на трети лица.
Уговореният начин на изплащане на франчайзовото възнаграждение може да бъде различно - периодични вноски през срока на действие на договора, вноски, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба преди облагането й с данъци и др. По принцип уговореният срок на действие е продължителен предвид дългосрочния характер, присъщ на този вид договори.
Много често срещан случай е договорът за франчайз на таксиметрови услуги. Задължението за осигуряване е за франчайзополучателят, а не за лицето, което е получило съответното разрешение за превозвач. В съответното териториално поделение на НОИ следва да се регистрира именно франчайзополучателят, независимо дали той е търговец по смисъла на търговския закон или упражнява дейност по такъв договор само като физическо лице – на основание чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредбата за общественото осигигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина – “други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ”. В останалите случаи, за да възникне задължението за осигуряване, франчайзополучателят следва да е в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”
Изх. № 91-01-95/03.04.2002 г.
Относно: осигуряване при различни видове
договори за управление
При извършване ревизии на търговски дружества и еднолични търговци е необходимо да съобразявате следните обстоятелства:
1. С влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, считано от 1.01.2000 г., изпълнителите по договори за управление на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове /чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО/.
Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно – безсрочно/. Този вид управление включва формирането и изразяването волята на самото търговско дружество.
Такъв договор може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове – изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно – Управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.
Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител – срещу заплащане на възнаграждение.
Ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, респективно – негов едноличен собственик, осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване е упражняването на трудова дейност.
Едноличният собственик на дружество не може да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството ни липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител /респективно – работник/. Действително с изменението на Търговския закон с Държавен вестник бр.84/2000 г. бе допуснато договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, да се сключват в писмена форма. Тези договори обаче са свързани с управлението на самото дружество и касаят единствено неговата търговска дейност.
Трудовият договор се сключва в писмена форма /чл. 62 от Търговския закон/. Тази разпоредба е приета още през 1992 г. и поради това тълкуването й във връзка с допуснатите изменения на Търговския закон води до извода, че въвеждането на изискване за сключване на писмен договор между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, касае други видове договори, а не трудовите.
В подкрепа на изложеното дотук е и самият характер на трудовия договор. Недопустимо е едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор, а още повече – да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение /в гражданския процес винаги има поне две страни – ищец и ответник/.
Такова становище е изразено и от специалистите в Министерство на труда и социалната политика /писмо с изх. № 66-00-30/15.05.2000 г.,/.
2. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и ликвидаторите на търговски дружества, които съгласно чл. 266, ал. 6 от Търговския закон носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговското дружество. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където представя свое нотариално заверено съгласие за извършване на тази дейност и образец от подписа си /чл. 266, ал. 2 от ТЗ/. Ликвидаторът във всички случаи получава възнаграждение /чл. 266, ал. 5 от ТЗ/.
3. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и синдиците на търговци в производства по несъстоятелност, като обемът на техните правомощия е определен в чл. 658 от Търговския закон. Те също не могат да упълномощават други лица със своите права, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. За работата си синдикът получава възнаграждение – текущо и окончателно /чл. 661 от ТЗ/.
4. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се извършва осигуряването и по договори за прокура, чрез които едно физическо лице е натоварено да управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение /чл. 21, ал. 1 от ТЗ/. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, без да упълномощава другиго с правата си по закон /чл. 22 от ТЗ/.
Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор с нотариална заверка на подписите, като се извършва вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста.
5. От изложеното в точки 1-4 следва да се отличава търговското пълномощие, което представлява особен вид представителство. То е възможността едно лице, снабдено с представителна власт, да извършва правни действия от чуждо име /това на търговеца/ и за чужда сметка. При извършването на тези действия задължително се оповестява факта, че правните действия се извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се подписва като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване, че е пълномощник /чл. 26, ал. 4 от ТЗ/. Това е едно основно различие с гражданския договор за управление.
Търговският пълномощник не е Изпълнителен директор или Управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в практиката се използват като форма както граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея, да упражнява и правата на работодател.
6. При упълномощаване от едноличен търговец на друго физическо лице - да управлява фирмата му, следва да се изисква представяне на договор за прокура, вписан в търговския регистър, за да отпадне от собственика на фирмата задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
При извършването на проверки следва да се установява по безспорен начин дали упълномощаването е станало чрез договор за прокура или чрез договор за търговско пълномощие – при работа без трудово правоотношение или по трудов договор.
При съставяне на ревизионни актове, въпреки че нормативно управлението на фирми е изрично определено със самия Търговски закон, тези особености следва да се следят считано от 1.01.2002 г., доколкото практиката и даваните досега указания не бяха в гореизложения смисъл.
7. Особености при осигуряването по договор за франчайз
Легално определение в законодателството ни липсва, но практиката и международното търговско право са наложили следното определяне на такъв вид договор: “франчайз” е съвкупността от права на интелектуалната, включително и индустриалната собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, лицензи, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги на крайни потребители. Франчайз-договор е договор, при който едно лице - франчайзодател предоставя на друго лице - франчайзополучател срещу възнаграждение правото да използва франчайз за препродажба на стоки или предоставяне на услуги на трети лица.
Уговореният начин на изплащане на франчайзовото възнаграждение може да бъде различно - периодични вноски през срока на действие на договора, вноски, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба преди облагането й с данъци и др. По принцип уговореният срок на действие е продължителен предвид дългосрочния характер, присъщ на този вид договори.
Много често срещан случай е договорът за франчайз на таксиметрови услуги. Задължението за осигуряване е за франчайзополучателят, а не за лицето, което е получило съответното разрешение за превозвач. В съответното териториално поделение на НОИ следва да се регистрира именно франчайзополучателят, независимо дали той е търговец по смисъла на търговския закон или упражнява дейност по такъв договор само като физическо лице – на основание чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредбата за общественото осигигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина – “други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ”. В останалите случаи, за да възникне задължението за осигуряване, франчайзополучателят следва да е в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
в отговор на branislava
#8
Re: osigurowki
А ако са трима съдружника и в решението пише, че дружеството се управлява и от тримата 
???
???
в отговор на branislava
#10
Re: osigurowki
Добре де, кой тогава според теб може да е на трудов договор? Чета и се опитвам да си изясня нещата, но вече съвсем се омотах.
Вижте какво...
Зарежете юридическите спорове.
Ето как разсъждавам аз. Управителят назначава другите съдружници на трудов договор - за това - ясно - няма проблем. Назначава сам себе си на трудов договор - това може да не е изрядно. Както се изрази проверяващата от Инспекцията по труда, това е ПРАВЕН АБСУРД! Но управителят и съдружниците се осигуряват минимум на 170 лв месечно. След като в трудовите договори е посочена сума на месечното възнаграждение над 170 лв и върху нея се внасят дължимите осигуровки, бюджетът на НОИ не е ощетен. Дори напротив, защото при мен всички трудови договори на съдружници и управители са на сума, доста над 170 лв. Затова предполагам при ревизиите никой не го прави на проблем. Хората си търсят осигуровките, не гледат юридическата страна на договорите. И от тази гледна точка трудовият договор на практика се използва единствено за определяне на основното възнаграждение. Защото никой не може да търси сметка на собствениците дали спазват работното време от договора, дали и кога си ползват отпуски и т.н. Това са си техни взаимоотношения, които си ги решават по взаимно съгласие. А въпросът с управлението е решен при съдебната регистрация - управител е този и този или тези и тези, другите са съдружници и това е. Управителят си управлява и си носи отговорността.
Ясен
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!
Ето как разсъждавам аз. Управителят назначава другите съдружници на трудов договор - за това - ясно - няма проблем. Назначава сам себе си на трудов договор - това може да не е изрядно. Както се изрази проверяващата от Инспекцията по труда, това е ПРАВЕН АБСУРД! Но управителят и съдружниците се осигуряват минимум на 170 лв месечно. След като в трудовите договори е посочена сума на месечното възнаграждение над 170 лв и върху нея се внасят дължимите осигуровки, бюджетът на НОИ не е ощетен. Дори напротив, защото при мен всички трудови договори на съдружници и управители са на сума, доста над 170 лв. Затова предполагам при ревизиите никой не го прави на проблем. Хората си търсят осигуровките, не гледат юридическата страна на договорите. И от тази гледна точка трудовият договор на практика се използва единствено за определяне на основното възнаграждение. Защото никой не може да търси сметка на собствениците дали спазват работното време от договора, дали и кога си ползват отпуски и т.н. Това са си техни взаимоотношения, които си ги решават по взаимно съгласие. А въпросът с управлението е решен при съдебната регистрация - управител е този и този или тези и тези, другите са съдружници и това е. Управителят си управлява и си носи отговорността.
Ясен
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!
Re: Вижте какво...
Това че при теб управителя е с трудов договор и нямаш проблеми с НОИ не означава че е правилно. Както някой преди това ти каза (писа), има разлика при изчисляването на осигуровките и ДОД за лицата с договор за управление и тези по трудови правоотношения (трудови договори). Не прави генерални заключения на база часни случай. 
The power is nothing without control
The power is nothing without control
Re: osigurowki
Всичко което не е забранено е разрешено.
Няма изрична забрана ООД да сключва трудов договор със съдружниците. Всичко останало са становища, на базата на аргумента че се получавал правен абсурд! Аз питам какви са тези примери в писмото на НОИ - че поради правния абсурд едно лице да води дело срещу себе си за неправилно уволнение не може да се допусне като правомерно сключването на трудови договори.
Че то не е просто правен абсурд, а пълен абсурд някой да заведе такова дело. Юридически е възможно, но де факто - не.
А правото урежда хипотези, но с презумпцията че те са възможни, ако едно нещо е невъзможно да се случи, няма и приложимо право което да го засяга, поне така си мисля. Абе я да питаме в клуб право.
Няма изрична забрана ООД да сключва трудов договор със съдружниците. Всичко останало са становища, на базата на аргумента че се получавал правен абсурд! Аз питам какви са тези примери в писмото на НОИ - че поради правния абсурд едно лице да води дело срещу себе си за неправилно уволнение не може да се допусне като правомерно сключването на трудови договори.
Че то не е просто правен абсурд, а пълен абсурд някой да заведе такова дело. Юридически е възможно, но де факто - не.
А правото урежда хипотези, но с презумпцията че те са възможни, ако едно нещо е невъзможно да се случи, няма и приложимо право което да го засяга, поне така си мисля. Абе я да питаме в клуб право.
Re: В подкрепа на Ясен
Колеги! Я ги оставете тия правни абсурди и закони.Съгласна съм с Ясен!!! Всички ние всеки ден се убеждаваме, че парите са над всичко -над закони, емоции, мнения....Мария а ти гледай да си назначиш управителите на такъв трудов договор, че размера на осигуровките да надвишава осигуровките по договор за управление.Дори да са с 5 лева сигурна съм, че хиените от социално няма да ти направят проблем. Не знам за Ясен но много пъти съм се убеждавала, че хората в държавната администрация не са на ясно за много неща.А и защо ли...за тези пари които им плащат.
Re: а какво става в края на годината
Колеги,предлагам на вниманието Ви следния казус: на ЕТ му се виждат много парите,които трябва да плаща за осигуровки.Един адвокат предложи идеята за учредяване на прокура - по този начин въпросното лице не извършва трудова дейност като ЕТ и не следва да се осигурява , въпреки че предприятието е действащо.Тук нещо не ми е много ясно / съгл. ТЗ физическото лице и ЕТ са еднин и същ правен субект/ , но както и да е. От мненията ви разбирам, че това с прокурата е често срещано , но въпроса ми е какво се случва в края на годината - по-точно в началото на следващата когато трябва да се подаде годишна данъчна дакларация - какво облагане следва да се приложи ? И как ще се попълни декларацията предназначена за НОИ по повод годишното изравняване? Или просто няма да се попълни?
Re: а какво става в края на годината
Прочети в писмото на 1 ва стр. т.6 - точно по въпроса за ЕТ и прокура. Освен това съм чела и друго п-мо, в което ясно се казва, че ЕТ, когато е упълномощил прокур не прави изр. год вноски, защото това не е доход от тр. дейност, а се третира като дивидент / неосигурителен доход/ за съжаление не можах да го намеря за да ти напиша №. Потърси го на стр. на НОИ, ако имаш време или ако аз го открия ще ти пиша.
Re: а какво става в края на годината
Да,по отношение на осигуровките би следвало да е така.Обаче какво се случва при облагането?ако извършва патентна дейност - няма проблем. Ами ако дейността не е патентна?Както сама отбелязвате в случая не се касае за доход от дейност,която физическото лице извършва - на практика това си е чист дивидент...