До майка ми

Която никога няма да прочете това. Но аз имам нужда да го кажа. Имам нужда да го извикам. Защото то се връща в мен от време на време и винаги ми носи една и съща болка! Независимо колко голяма съм вече. Независимо колко силна и самостоятелна. Независимо.... от НИЩО.

Какъв бе поводът този път... Нарече ме боклук. И не дойде на рождения ми ден. Слезе от колата, трясна вратата и просто си тръгна. Да... Аз съм боклука, който просто включи на първа и мина на зелено. Майната й!
Имах една приятелка в детството, която много обичах. Тя мен -- също. Заедно преживяхме много. Много. И се справяхме сами, защото нямаше друг начин. Минаха години, всяка от нас пое своя път. Днес аз изглеждам в очите на хората (но само на чуждите) добро момиче, с висше образование, прилична работа. Тя е "лоша" кръчмарка. Виждаме се изключително рядко. Може би веднъж в годината. Но хубавото е, че на всяка среща се чувстваме близки, сякаш никога не сме се разделяли, сякаш вчера също сме пили кафе в кварталната градинка, сякаш не са минали повече от десет години. Тя може и да е лоша според някои, но аз я познавам. Познавам душата й. Тя е голяма. Тя е добър човек. Тя е човек, който повечето от нас биха предпочели да имат за приятел в трудна минута.... Та майка ми... я нарече шантонерка. Пред мен. В колата. Докато пътувахме за вкъщи, защото имах рожден ден и я бях поканила, но закъснях с 20 минути, защото пих кафе с приятелката си.
Нарече я шантонерка. А мен - боклук. Защото излизам от вкъщи, ходя да пия кафе с приятелки (несемейни - забележете), ходя на дискотеки, а добрия ми съпруг - домошар и свестен човек стои сам пред телевизора. Да... семейството ми е на път да се разпадне. Имам тригодишна дъщеричка. Прекрасна е. Обичам я. Но далеч не изпитвам същите чувства към съпруга си. И добрата ми майка разбира това. Изпитва ужас от факта, че един ден аз ще се разведа и не се притеснява да ме нарече какво ли не. Няма значение дали съм щастлива. Няма значение дали обичам съпруга си. Няма значение дали и как ме обича той. Няма значение дали тя е виждала и разбирала от първия ден на нашата връзка колко различни сме с него. Вероятно защото е мечтала да има добро детенце, добро и примерно момиченце. Е, аз явно не съм такава.

И скъпа ми майко... ти винаги, винаги, когато съм имала крещяща нужда от теб -- си ме предавала. Подлъгвала си ме да ти вярвам, аз ти вярвах заради неистовото желание някой да ме обича такава, каквато съм - дори лоша!
И ти ме предаваше. Какво знаеш ти за мен?!?! Та аз израснах на улицата с всички произтичащи от това последствия. Знаеш ли какво преживях, когато бях деветгодишна?! Не! Защото тогава взех решение да не ти казвам,
за да не те нараня, да ти спестя страданието и болката и защото се страхувах.... да не те набият.... Глупаво. Но толкова може да разбере едно деветгодишно дете... Сега, вече съм на 30. Знам прекрасно, че ако ти бях казала никой нямаше да те набие, а щяха да престанат да бият и мен. Но сега съм на 30... Тогава бях на 9 и се сблъсках с всичко сама... Не се прибирах докато от лицето ми не изчезне и последната следа от сълзи. За да не видиш
болката ми. Господи, колко малко знаеш за мен... Давала си ми обич и си ме прегръщала само когато бях отличничка и отряден председател... Е, в онези години, момичето, което с лека ръка наричаш шантонерка и предпочиташ да не познавам само защото не е омъжена жена с дете, това момиче беше до мен. И ми бе приятел, когато всички други ме мразеха или съжаляваха. Тя ми даваше уважението и обичта, от които имах нужда. Едва ли разбираш. Един уж чужд човек ме е прегръщал и утешавал, когато всички са се отрекли от мен. Дори ти, от чиято утроба съм се появила. Дори ти. Съжалявам, майко. Може би трябва да съм ти признателна цял живот за всичко, което си правила за мен. Може би съм прекалено разлигавена и голям егоист. Но днес те мразя и те проклинам! Няма да поискам нищо от теб. И ти не искай нищо от мен. Щом ме обичаш, когато съм добра и щом те е срам да гледаш хората в очите, когато съм лоша. Майната ти! Щом за теб е по-важно това, което ще каже някой си. Та ти заради тази причина щеше да ме оставиш да умра, когато бременна получавах у дома кръвоизлив, а ти слезе на кафе в съседите, защото сте се разбрали и защото те не бива да узнаят, че у дома има проблем. Питам те, добра майчице, къде беше ти да ме научиш как да се предпазя от нежелана бременност, да ми обясниш какво е това мензис, секс, вагина, бременност, оргазъм?!?!?! Да оставим всичко на книгите ли? Помниш ли, че когато се качи вкъщи тогава бях загубила вече доста кръв и слязох до таксито долу търкаляйки се по стълбите? Мислех, че умирам, когато паднах пред блока и ми причерня и последната ми мисъл бе "горката ми майка"... Мислех, че умирам... И мислех за теб. За теб, която ме остави да лежа и да губя кръв докато си изпиеш кафето... И точно ти днес ме нарече боклук... Защо ме боли толкова много?!?! Как можах аз, макар и дете никога да не те предам, никога да не те издам?! Как... И защо ти го правеше непрекъснато с мен?????

Днес съм майка. И съм дала клетва, че ще обичам детето си, независимо колко добро или колко лошо е то. И никога, никога няма да я нарека лъжкиня пред хората! Никога няма да я оставя да страда, за да се крия от обществото! Никога няма да се крия зад думите "ами тя е още малка", когато хората я обвиняват за неща, всъщност извършени от мен. Никога! И ще й вярвам. Ще й имам доверие, дори когато взима решения, които на мен не ми се харесват!

Честит Рожден ден!
Пожелавам ти след години, дъщеря ти да напише колко много се гордее с теб, някъде в някой форум!

Chestit rojden den!
Ima li prichina da smyatas, che si losa osven dumite na majka ti i ako nyakoj e takav kato teb ste go smyatas li za los? Ne e zadaljitelno roditelite da obichat decata si: palno e s takiva, taka che go priemi kato gaden fakt i zanapred ti pojelavam da ne si razvalyas rojdenite dni. Pak i e vreme da podbiras s kogo obstuvas. Imam predvid majka ti.

Chestit Rojden Den


Mnogo sxjalqvam, no nali vse pak imash priqteli, hora k' te obichat. Rzbiram kolko mnogo boli i sxjalqvam, che ne moga da ti pomogna.

Прочетох написаното писмо, ще отговоря малко встрани от темата ти, защото огорчението и болката, която блика от него провокира други мисли..

Написано е като от тийнейджърка, а си на 30 години.
Знаеш ли, на 30 години е смешно да обвиняваш родителите си за каквото и да било. Отдавн отговорността за всичко, което ти се случва е твоя и само твоя. Не, не мога да приема господстващата , явно под влияние на пдихоанализата теория, че всяка глупост, която прави зрелия човек е вследствие на отношенията му с родителите му. По този начин емоционално човек никога не съзрява. Той винаги се връща в детството си, обвинява родителите си, търси ги за подкрепа, за одобрение, за разбиране, а когато не я получи ги сочи с пръст.

Защо не те разбира майка ти? Защо не е съгласна с теб, защо не е майка Тереза, виновна ли е за това?

Ти я обвиняваш за несполучливия си брак, не видяла ли била тя, колко сте различни със съпругът ти. А ти не видя ли? Омъжила си се пълнолтена, зряла, със завършено висше образование. До този момент не си живяла в девически католически лицей, даже напротив. Тя ли е била длъжна да прецени доколко сте сходни, а ти пита ли я? А ако тя ти беше казала, че според нейна преценка не сте един за друг, щеше ли да я послушаш?

Най-лесно е да се каже- имам проблеми, животът ми не се движи в правилна посока, не съм удовлетворен/а/, защото ме възпитаваха погрешно. Добре, веднъж осъзнал това, какво ти пречи да вземеш в ръце собствения си живот и да го направляваш към постигане на нещата, които ти считаш за ценни.

Не те упреквам в нищо, защото нещата в които бих те обвинила, важат и за мен, както и за всички. Колко късно, понякога фатално късно разбираме, че родителите ни са просто хора, не са магьосници, че самите те се нуждаят от подкрепа, от нашата сила, от окуражаване.

Чудя се как ли би звучало едно писмо от майка ти.

бих казал...........и вече успокоена да ти кажа че ти си типична българка......щот на българина за всичко все някой друг му е виновен........

незабележим

умна кака си ти..........затова толкова много те обичам.........

незабележим

Po princip si prava, che nachinat da si opravim kompleksite ot detstvoto e saznatelno da resim da gi pratim po dyavolite, no iskam da dobavya, che edno e psihicheska zryalost, a drugo e da kajem IQ-to. Kato poslednoto se razviva po-barzo, t.e. chovek moje da e zavarsil 3 aspiranturi, da e chlen pone na mensa, no da ima vrazka s roditelite si na nivo preduchilistna ( ne govorya za Avtora), a i s drugite hora. Kazvam go zastoto spomena za zryalost i zavarseno obrazovanie + vazrast: tova sa razlichni nesta, nesto kato tema za razmisal za jenata, koyato go napisa. Misli li e, che e dobre za zryal chovek( ili zryal li e chovekat), kojto v momenta si vazpitava deteto da ima podobni otnoseniya s majka si i vapreki vsichko da gi poddarja( dopuskam, che majkata moje da e mnogo gadna). I s takav tovar, kato nereseni i ne izkazani obidi ot detstvoto, samoobvineniya, loso izbran parvi saprug, kakav ste e vtoriyat, ako prodaljava taka? Az nikogo ne iskam da obidya i samata ne sam savarsenna, estestveno, dori nikak.

съм съгласна с написаното от теб по приницп.
Но тук, конкретно не става дума за обвинения от страна на дъщерята, че майка и и е обйркала живота, т.е. е не става дума за прехвърляне на отговорност!!
Това е просто вик на една наренана обич. Може да е на 30, но точно защото вече е станала сама майка, жената може да изпитва нужда да бъде разбрана, приета такава каквато е...от собствената си майка.
Обаче, съгласи се, че и майката е обидила дъщеря, наричайки я "боклук", при това за пореден път и явно от подобна обида боли, именно защото не е била на въпрос на настроение или в лош момент, а изява на цялостно отношение към дъщерята.
Душевните рани, особено когато са оставени от най-близките ни хора ,често не успяват да зарастнат , дори на стари години кървят от време на време, карат ни да пишем, да говорим или да се държим като деца, а на другия ден да се чувстваме пълни идиоти...

Все пак дъщерята не би написала това , ако не обичаше изобщо майка си. Именно факта че има чувства към нея, поражда болката от обидата. Ако наистина са се отчуждили съвсем - нямаше да се трогне изобщо от грубите класификации или снобизма на майка си. Нямаше да се види с нея на рожденния си ден...
Нищо не извинява една майка, за това , че е отказала да приеме детето си, малко или голямо, такова ,каквото е...Родителите наисина не носят отговорност, за това как се справя с живота си детето им ,след като порасне и стане самостоятелно, но те винаги ще носят отговорността за отношението на децата към тях...Ако детето не се разбира с родителите си, отговорността за това е в най-голяма степен на самите родители.

Qui scribit, bis legit.

Не забравяй, че сме чули само едната страна. Представи си какво би написала другата. Може наистина майката да е много себична и контролираща, но може и да има сериозни основания да изрече тези тежки думи на детето си.
Ние всички в някаква степен сме зависими от детството си, но мисля че напоследък това се преекспонира. Коя травма е по-голяма - тази, че уморената ти и изнервена майка те е шляпнала без причина или загубата на родител?
И друго, длъжен ли е родителят да бъде винаги разбиращ и подкрепящ. Може самият той да има нужда от помощ, може да му е писнало да бъде "Мама, която може да бъде всичко", да е депресиран, болен, отчаян, самотен. Пиша тези неща, защото според мен много късно осъзнах, че всъщност родителите ми са стари хора, че не ми дължат нищо, даже разбиране. Че имат пълното право да ми откажат да ме слушат когато имам проблеми, защото си имат свои. Не че някога са го правили, напротив, първо ме изслушват, а после преценяват дали въобще да ми изложат своите.

napylno syglasna za pravoto na roditelite da ne sa idealni
i vse pak
tuk govorim za mnogo silni dejstvija, i mnogo znacheshti...
ostavi dali e kazala che syprugyt e nepodhodjasht...
ostavi daje che narekla dyshterja si shantonerka
ami... trygva si demonstrativno kato e pokanena na gosti - zaradi zakysnenie s 20 min - tova e nezrjalo povedenie ot strana na *majkata*, shto za isteria?! da ne govorim pyk che denjat e po-specialen: lichen praznik i to takyv, kojto bi trjabvalo da e i nein!... V otkaza da prisystva az vijdam simvolika, *tja* e tazi, kojato slaga simvolika v tova...
ami vzemi drugite sluchki...
kafeto u komshijkata...
jenata e bila bremenna sigurno za 1v pyt, imalo uslojnenie - chovek nikoga ne e dostatychno "porasnal" za takova neshto, i na 20, i na 30, i na 40 da ti se sluchi - pak shte si izkarash akyla, i pak shte ti se iska majka ti da e do tebe, ako ne drugo, to pone da ti kazva "dryj se, vsichko shte se opravi"... ama da useshtash, che e na tvoja strana!...

na men v sluchaja ne mi e nujno da chuvam i drugata strana, za da si systavja mnenie
zashtoto si go systavjam ot faktite, koito sa izlojeni

syglasna sym s teb, che roditeljat ne e dlyjen da byde *vinagi* razbirasht i podkrepjasht... no trjabva da byde takyv za vajnite neshta, v kljuchovite momenti ot jivota ni...
inache v ejednevieto, neka si e vsjakakyv - i da poshljapva ako iska, i da ne ni obryshta mnogo vnimanie ako e umoren ili zaet - no, kato e za neshto vajno... imam predvid, VAJNO... dobrijat roditel e tozi, na kogoto znaesh, che mojesh da razchitash...
tochno tozi, kojto *njama* da te predade...

mene lichno toja posting me razreva...

Like my eyes ain't green and my hair ain't yellow
It's more like the other way around...

Да, написаното звучи ужасно, но затова ми се вижда и пресилено. Когато човек чуе другата страна, тогава би могъл да направи преценка. Аз казах, че ще разсъждавам встрани от темата и го направих. Тя провокира в мен друг ред на мисли, обратни на целяния първоначален ефект.
Хубаво би било авторката на темата да се обади отново.

написах един доста дълъг постинг, но ми се разпадна връзката и изчезна, та сега ще съм по-кратка.

Нямаше да се обадя отново в интерес на истината, но ме провокира това: целяния първоначален ефект.

Сега ще обясня, не за да се оправдавам, просто обяснявам, че не съм целяла нищо. Най-малко защото нищо от казаното тук няма да промени нещата за мен. Някои са се случили преди 15 години и повече:-) Денят, в който го пуснах се чувствах зле и имах нужда просто да го извикам някъде. Не че не съм споделяла с приятелката си във времето всичко онова, което се е случвало. Но оня ден, след като тя слезе от колата, аз трябваше да се прибера и да посрещна другите си гости, трябваше да им обясня защо нея я няма (без подробностите, разбира се), трябваше да подтисна обидата си и да се постарая те да се чувстват добре и да празнуваме.

На 18 години напуснах дома си и от тогава нося отговорност за всички решения, които взимам. Та съм си я носела и преди това де. Не прехвърлям на нея отговорността за брака ми или каквото и да било. Просто смятам, че за да тръгне да ме обвинява за нещо би трябвало да ме е питала, да е знаела преди това как стоят нещата, как се чувствам и т.н. Не мога да приема, че е по-важно да си семеен и нещастен, отколкото разведен и да се чувстваш добре.
Не съм казвала, че са ме възпитавали погрешно. Казах, че съм израснала на улицата с всички последствия от това. Приемам критиката, не съм идеална и не съм цвете за мирисане. Но когато мой близък човек вземе някакво решение за нещо си в живота, ако не мога да го разубедя (в случай, че го смятам за неправилно) не се извръщам от него, оставам и помагам, колкото и с каквото мога. Добро, лошо - справяме се някак. Не искам помощ от майка ми и никога не съм искала. Но ме боли, когато тя се извръща от мен. Просто чувство. Не ми е длъжна с нищо. И винаги съм подкрепяла тезата, че родителите не са длъжни на децата си. Но и не смятам, че децата са длъжни на родителите само защото са имали щастието да се пръкнат на белия свят. Ако едните правят нещо за другите, значи искат да го направят и последните не им дължат благодарност. Ако са благодарни - добре, но нищо в тези отношения не смятам за задължително. Освен взаимното уважение. И ако не можеш да помогнеш, е най-добре да не пречиш. Далеч по-добре бих приела нещо като "не мога да те разбера, не съм съгласна с теб и няма да ти помогна с нищо", отколкото съвсем обикновеното и чуждо "боклук". И ако имах намерение да я карам да се чувства отговорна за нещо, повярвай ми, всичко това щях да кажа на нея. Всъщност откакто съм пълнолетна я търся само за хубави поводи или без поводи:-) Няма случай да съм искала помоща й, подкрепата й или каквото спомена там в първия си постинг. Да съм ги изисквала от нея. Не знае какви са ми били проблемите. И от това боли - че хем нищо не знае, хем дава квалификации. А не знае защото не ме е питала.

Нещата може и да ти звучат пресилени. Представи си ако бях споделила и подробностите. Истината е винаги някъде по средата. Но това не променя чувството ми, че собствената ми майка може да ме предаде, когато имам нужда от едно рамо просто. Та даже и не го искам от нея. Не искам нищо, защото знам, че няма да ми го даде. Но като не й искам нищо - да не дава нищо. Да си спести и обидите. Кофти е да чувстваш своите чужди.

...

OK.
Разбрах.

Съжалявам за лошите преживявания с майка ти! Много комплицирана ситуация. Трябва да се откъснеш от нея. Духовно, вътрешно. Опитай се да се съсредоточиш върху собственото си семейство, върху съпруга и дъщеря си. Може би майка ти е причината за лошите взаимоотношения със съпруга ти?
Желая ти щастие!!!

Честит Рожден Ден и от мен. Много любов, щастие и хубави мигове ти желая...няма смисъл да ти давам съвети, защото ще се повторя с писаното дотук...а майка ти има ли някаква причина да се държи така? Нещо, за което не си разбрала, може да е дори от преди да се родиш? Въпреки че това не я оправдава....късмет...

Ama ,4e ste........
Moge da si mnogo otgoworen i samostojaelen i to4no ot towa da ti e oste po -kofti pri neprawdata

Ако някой е безотговорен никога не би се задълбочил толкова от една реплика ,макар тя да казва токлова много когато е изречена от майка за детето й.
Смятам, че затова са майките да обичат безрезервно и винаги " въпреки .....", а не " заради".... така, че нищо не оправдава репликата и поведението изобщо. Майчината обич трябва да е най-чистата, най-безрезервната, но някой жени просто не заслужават да бъдат майки.

i az smjatam taka.
edna maika ne trjabva da nagrubjava deteto si. togava nai- boli i e nai tezko.
ne mislja che si tolkova losha a prosto ne opravdavash ochakvanijata na maika si. i tova che tja ne moje da te kontrolira sigurno ja pobarkva.
otkasni se ot neja - duhovno i fisicheski i se kontzentrirai varhu sobstvenija si jivot i zeli. i ne razchitai na neja , ne spodeljai.
az imah podoben konflikt s moita maika no tja ne me e obijdala, podkrepjala me e i mi e pomagala no kogato bashta mi pochina tja zaveshta imotite na brat mi i pokaza opredeleno predpochitanie kam nego.
ne moga i do den dneshen da go razbera. mnogo me otblasna. no s godinite go preodoliah - pone az da ne se tormozja ot tova.