и пак така

Тъжна съм. Нямам представа защо. Защо точно. Просто седя, виждам навън отражението на светлината от уличната лампа, нарисувала си нещо като "лунна пътечка" и мисля за толкова много неща, че вече не зная за какво... Пред очите ми се връщат дни от миналото, от далечното, отдавна забравено минало, хубави спомени, много смях, много сълзи, разни красиви и не толкова - истории... Беше хубаво. Беше трудно. Имаше и дни, в които беше даже непоносимо. Но имаше нещо... нещо, което си отиде безвъзвратно... Някаква неуловима частица. Нещо, което остави след себе си яма...

Една китара не спира да звъни...................

Искам да накъсам живота си на парченца, да си избера само някои от тях и да ги закърпя отново! Ама... много искам. Знам.

Ей, я по-весело.
Това което описваш е живот на песнионер, който не може да направи нищо хубаво в живота си и търси къшчета хубави дни в миналото. За това се водим за младежта на нацията защото гледаме напред в бъдещето и ако срещнем някоя трудност не се спираме да си скубем косите, а продължаваме напред да садим оргомната нива със спомени, която ще ни храни през старините.

Виж мотото ми отдолу. Не че го спазвам но е готино и повдига духа. Горе главата и повече усмивки. Кой се усмихва на един тъжен човек?

Life is a garden. Dig it.

Това нещо като BAD сектор ли е?
Даваш му очертание. Регистрираш го като такъв и вече не слагаш информация там.

За съжаление май когато си изкопая такава яма от време на време ми идва някоя шантава идея и я покрия с нещо за да ня виждам...и бух...пак в нея

Life is a garden. Dig it.

хубав стил извади!
Аз често съм в такива настроения-на база контрастност от хубавото преди и гадното сега или блестящите перспективи и никаквата реализация!
Обичаш Петя Дубарова ,нали?
Майната му-ще дойдат и хубави моменти , в които няма да си спомняш нищо-а ще живееш,гребеш щастие и .......за мига!
Може би,ако дойдеш на тази среща вечерта-хубавото ще те чака там и ще те научи как да му се радваш!Ако съм там,ще се опитам да му помогна!!!

Пуснете ме в душата си за да ви покажа нещо....

Здрасти хубавото! ранно и вече оптимистично

Нали?
Мъчим се да не се мъчим,като мъчим околните с това си желание и мъчителното е,че го постигаме с много мъки!В зависимост от мазохизма на същите околни!Ако са си слънчица-хич не е трудно да осъзнаят колко си се харесват щастливи!

Пуснете ме в душата си за да ви покажа нещо....

всички имаме такива дни и настроения. изживей си го това настроение. сгуши се някъде, ако можеш, поплачи си, сдъвчи парченце шоколад, ако и да не усещаш вкуса му. няма да ти помогне да се почувстваш по-добре веднага, но постепенно...ще изгрее слънцето и на твоята улица. човек е алчен и все иска да му е добре, по-добре отколкото му е сега...така че тези настроения са част от живота ти - винаги ще ги има. въпросът е да има и други.а съм убедена, че можеш да направиш нещо по въпроса - ако си протегнала ръката си към огъня и той я изгаря, ще я дръпнеш, нали?!...
есен е - меланхоличен сезон, умиращ /както пееше някой/ ; сезон, в който почти няма слънце, дъждовете, които валят, са проливни, студени и гадни; няма я топлината в очите на хората, защото в първия момент те не могат да реагират на промяната. Но има го циганското лято - ще дойде. ще разведри за миг; ще ни помогне да видим килимите от нападали листа край себе си, да усетим ласката на последните топли слънчеви лъчи; ще ни накара да се усмихнем; ще ни подготви да посрещнем студената зима...
остави се на настроението си, преодолей го и го остави някъде зад себе си...ще дойде друго настроение и ямата няма да ти се вижда така дълбока. пък и би могла просто да я прескочиш или заобиколиш.

he says he's gonna kick the darkness until it bleeds daylight

Живота на пенсионер, живота на пенсионер, живота на пенсионер....

Продължаваме напред защото нямаме друг избор. Времето минава. Времето не спира. Тук някой (не беше ли точно ти?) в една друга тема ми напомни за една песничка на Висоцки май беше: ".. Спрете Земята! Аз искам да сляза!"

Не съм отчаяна непрекъснато. Само от време на време. Рядко е, наистина... но точно сега... Зная, че ще продължа напред. Но и зная, че имам нужда от това кратко спиране.... на място.... за да "видя" това, което е било, да преосмисля, да задам старите си въпроси отново, да проверя дали отговорите им са същите... Преоценка на активите един вид

И горе главата:-)))
Благодаря. Хубаво е мотото ти! Ама не съм казала, че като съм тъжна не се усмихвам - усмихвам се, но тъжно

Аз знам защо...
Защото понякога не можем да намерим онова, което търсим. По ред обективни обстоятелства. Защото не ценим, не сме благодарни, не ни е достатъчно Точно това, което имаме. Искаме нещо друго. Искаме просто нещо различно.... Познато ли ти е това?

С Петя Дубарова ми събра ми очите на "X"
Обаче май не беше удачно да се споменава за нея
в този случай? - трагедия и прочие...

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Мерси за стила:-)))

Така правя - - за мига. Обаче... идва момент, когато желанието мигът да е далеч по-дълъг, по-продължителен във времето е толкова силно, че ти идва да крещиш, да мачкаш всичко наред, да оставиш зад гърба си всичко и всички и.... да мислиш само и единствено за себе си, за твоето собствено щастие, за твоите най-съкровени желания.... Да бъдеш жесток и егоцентричен егоист -- но това в очите на другите. Обаче.... обаче.... Човек май (?!) е най-жесток към самия себе си.

Добра е идеята за срещата
Добре, че обичам приказките за граф Дракула

Тъгата ти е много-красива. Повече усмивкипо-малко бръчки

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Защо да не споменаваме нещо, което не е съвсем "удачно"....
Ей заради такива тъпи съображения понякога ми идва да се застрелям. Ама не ме приемайте буквално. Нямам с какво:-))

Ние откъде да ти знаем случая, А?

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Това искам да направя... Да мога да остана сама със себе си... Да е достатъчно тихо, за да се чуя... Да имам достатъчно време да се изслушам... и да мога да се разбера...

Обаче нали все трябва да сме силни. Мамка му! Искам да мога да си позволя да съм слаба... да седна и да поплача, без въобще да ме е страх, че ще срещна разочарованието в очите на хората... на някои хора... Искам да мога да разкрия най-закътаните кътчета на душата си и да не видя презрението в очите, които ме гледат....

Майка ми... собствената ми майка онзи ден ме нарече "боклук"....... Е, не съм чак толкова малка, че да съм зависима от нейното мнение. Никога не съм била. Отдавна не живеем заедно, но..... много, много ме заболя.... Това би трябвало да е най-близкия ми човек. И би трябвало никога да не ме предава. Има ли лоялност?! Има ли лоялност Винаги?! И трябва ли да има.... НЕ мога да й го простя. А това ми тежи. Не мога да я прегърна. Нито пък искам тя да го направи.... А аз може и да не съм идеална, но чак пък боклук....

Какво значи това "Самурай бъди до край..."?

Абе красива.... То и като съм щастлива и радостта ми е красива:-))))
Искам да съм естествена! И да не ми пука, че като ми е зле ще тежа на някого, че като ми е радостно пък ще досаждам на някой, на който му е тъжно.

А иначе бръчки нямам още

Благодаря ти де, пък и да знаеш, че ти се усмихнах...:-)

Значи повече от едно нещо.
Питай друго, това е лично...

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Прав си, няма от къде.

Ама така, като не го знаете пък си давате непредубедените мнения, мисли... Хубаво е, защото прочитам неща, които са същите като онези, които си мисля сама, прочитам и различни... Истината е винаги някъде.... плаваща. И никога не е еднозначна.

точно това имам предвид и аз - чуй се, вслушай се и продължи
на мен веднъж брат ми ми беше задал въпроса: "Ти да не би да се чувстваш като у дома си?" - бяхме в детската стая...има дни, в които чуваме разни неща, които ни наскърбяват - независимо дали е целенасочено или не - но това значи ли, че трябва да спрем да живеем...

he says he's gonna kick the darkness until it bleeds daylight