Цар Плъх

На Клавел. Книгата не е свързана директно с фантастиката, но днес я прочетох и много ми се щеше да чуя чуждо мнение за нея. А тъй като в момента в клуба са на мода темите в тази насока, мисля, че не е много осъдително.
Хубаво я е написал дявола... и за приятелството, и за дълга, да не споменаваме за аспектите на мъжката дума и отговорността пред другите. Грабва те от вътре, става ти мъка.
Как мислите, дали накрая Царят се беше предал, дали наистина се беше превърнал просто в ефрейтор, треперещ пред сержанта ("Ех, бедни Македонски...") , какво е станало с Питър Марлоу, този персонаж направо изваден от "Тънка червена линия".
А колко само ми напомни на "Параграф 22". Хумора го нямаше, но атмосферата е същата. Научаваш разни работи... ей така, без и да искаш, а после дори и не се смееш много, много.
Сега като се замисля, постинга си е чисто хабене на време. С което се сещам се за нещо. Попитал един човек друг, какво мисли за живота, а той му отвърнал "Ами прочети Достоевски, той всичко е написал". Подобно е и при наистина големите произведения (А "Царят" е от тях), че няма какво да им коментираш, то всичко си е там. И все пак бих искал да чуя и нечие чуждо мнение.

та така...

За своето милеем.

Цар Плъх и Параграф 22 - е, нямат нищо общо!
Така казал чукча, когато го помолили да им опише крокодил. "Ами бяла мечка виждали ли сте? Да? Е, няма нищо общо!"
Всъщност, книгата е тъжна, защото показва на какво заприличват хората в екстремни условия, при това не става дума за нещо, съществувало във въображението на автора. И пак японските лагери май са цвете пред нацистките и болшевишките.

За мене ключовият момент в книгата беше, когато главният герой разбра, че шефът на лагера (техният си човек, не японец) използва фалшиви теглилки, когато им раздава порционите. Някак си, всички очачват пред лицето на външната заплаха хората да се държат едни за други, да бъдат лоялни помежду си. Когато се оказа, че този, на когото всички вярват и към когото се обръщат да разрешава конфликти и проблеми, ги мами ... стори ми се акт на върховно предалтество - към довероято на хората.

А иначе Шаркан е прав, че докато четох книгата, правех неволно сравнение между условията, в които съществуват военопленниците и фашистките и комунистическите лагери в Европа и в Сибир. Докато американските военопленници просто си живеят зад някакви ограждения и, въпреки кофрите санитарни условия, никой не ги тормози особено (даже, както се разбра в края на книгата, и дрехи са били предвидени за смяна), във фашистките лагери по същото време направо горят хората на тумби. А в комунистическите лагери, наред с тормоза и униженията, описани от Соженицин, най-доброто, на което може да се надява човек, е да умре при трудова злополука.

...Да не говорим, че условията в японския концлагер доста ми напомняха летните пионерски лагери, на които ни водеха навремето. С паразитите, стомашните разстройства, общите бараки и недохранването. Така че предизвика определена мила носталгия у мене. ;-)

Hellen

А за мен ключовият момент беше, когато се оказа, че в края на книгата Царят не помнеше истинското си име. И до ден днешен не мога да да си отговоря - в реални условия какво трябва да се прави с такива хора - да го обесиш ли за спекула или да го наградиш, че е спасявал човешки животи. Всъщност, Царят е най-колоритният образ в "Цар плъх", колкото и малък човек в действителност да е. Всички други военопленници или откровено крадат от останалите, за да могат да преживеят, или мрат от глад и болести. А Царят е намерил баланса - ни едната, ни другата крайност. Хем се възхищавам от него, хем се отвращавам. Джеймс Клавел си е голяма работа!

Мнението на ІLIA всъщност беше мое. Не съм Илия Илиев, просто пиша от зала и този тип сигурно е бил забравил да излезе. Хелън, виж ІР-то!

Прав си, цвете са. Поне бегония. Но защо да те натъжава книгата, на мен ми донесе повече гордост - дори и смачкани, озлобени и апатични (няма противоречие) сред хората се срещат и Хора. А това е чудесно... и е хубаво от време на време да ни го показват автори като Клавел.

За своето милеем.

Съгласен съм, до последно не разбрах, че той е подкупен, мислех, че просто не иска да изкарва наяве цялата работа, защото при процес подполковника от кухнята би дал противоположни показания... виждаш ли, мислеш, че пази Грей! Хубаво е да се показва и гнилостта човешка.
А за милата носталгия, не мерси :( Още имам спомени от един лагер на Равда...

За своето милеем.

Царят в никакъв случай не беше малък човек! За мен бе принципен до крайност, не на едно и две места се показваше, че държи на думата си, откровен е и не го е страх да защитава мнението си срещу по вишестоящите.
Накрая той не се беше превърнал в "малкия човек" на Лафазанов, а просто се беше зашеметил от това колко са подли хората, до вчера се държаха за него, а днес... Тук е мястото да се отбележи, че той беше мразен защото беше по-добър от тях и просто беше успял в това, за което те се домогваха, а бяха негодни, а не защото страдаха от скруполи.
Признай, че никой не може да огрее навсякъде, а пази себе си и бизките си. И най-многото, на което може да се разчита, е коректност спрямо другите (нямам предвид дори и с тези, които са ти навъпреки, просто няма начин тогава), а той беше. Коректен.
На укорите, че можел да дава на собствениците на вещите цялата сума бих се изсмял. Така не се правят нещата (мое мнение), а и да не забравяме, че ако го правеше, той не би бил Царя, следователно нито би бил толкова успял, нито би бил толкова мразен => цялата постройка (барабар с книгата) рухва.
В момент на умиление ще отбележа, че Царят почти се доближава до идеала ми за приятел.

та така...

За своето милеем.

Да, но са малко... освен това ми е интересно кого поставяш сред "добрите" - наистина ми е интересно. Само дето трябва да я препрочета.

Някой каза че самият Цар Плъх буди противоречиви чувства. Така е. Уж подпомага някои от лагеристите, но ЦЕНАТА и НАЧИНА... вероятно още не съм се излекувал от пропагандните истории за героизъм (препоръчвам ти книгата на Цветан Тодоров "На предела"), та затова бръчкам нос пред методите на цар Плъх. А нищо чудно всякакъв друг начин на действие да е обречен... и от тук е тъгата.
(дано съм се изразил разбираемо )

царят не се предава. тои просто става друг човек в другия контекст. самия тои не се променя. само контекста се променя. е тва е.

_____________________________
Always remember you're unique, just like everyone else

Я малко раздъвчи тезите си, понеже са много концентрирани. Две-три изречения по всяка твоя фраза - като тълкуване.
Хайде де, думите не ти ги дава ротния старшина под бройка! Що ги пестиш толкова!

mi ..kak :)
ne e li ochevidno kakvo imam predvid?
carq e chovek s opredeleni sposobnosti koito vodqt do opredeleni rezultati v opredelena sreda (konclager). i toi e car.
v druga sreda (kontekst) tezi sposobnosti vodqt do drugo - toi e efreitor ili v civilniq jivot - zidaro mazach da rechem.
s drugi dumi kraq na knigata pokazva kolko e golqm kontrasta koito e obusloven ot samata sreda (ne sposobnostite).
ima i drug kontrast - che carq si jivee raiski tam kudeto drugite se gyrchat. i che se gyrchi tam kydeto drugite jiveqt raiski - v civilniq 'normalen' jivot (razni aristokrati kato nashiq pilot)
i vobshte ponqtiqta 'rai'/'add' sa subektivni, otnositelni, i se opredelqt (dali sa takiva) ot choveka - toest kakyv e.

_____________________________
Always remember you're unique, just like everyone else

Няколко поправки и едно несъгласие, макар и отзад напред.
Примера с пилота беше доста погрешен. В един техен разговор, Питър споменаваше, че баща му получава няколкостотин лири на месец (на което Царят погледна като на жалка сума), а той малко повече, което му дава право да води сносен живот и нищо повече. Това определено не се вмества в понятието "райски живот".
А за контекста. Все си мисля, че Царят става цар вътре, когато открива творческото (вдъхновение, сили, вяра, че е по-способен от другите) у себе си, така да се каже :) Така че довода, че вънка (смяната на контекста) той би се върнал към прелестите на зидаромазачеството, отпадат. Още повече, че автора пряко посочва, че апатията и лошото настроение, което обзема главния герой, се дължат на поведението на бившите му подопечни (малко прилича на потреса на Костов след изборите "Аз вярвах...").
И това е всичко.

та така...

За своето милеем.

Аха. Така да, съгласен.

Книгата е велика. По много линии.
Лагерът по същество е общество. Такова в което няма минало и бъдеще, важни са единствено личните действия и способности.
Няма аристократи и работници, няма бедни и богати.
Един вид общество на свободната инициатива, което вади от всеки най-добрите или най-лошите качества.

Та права е Хелън - царя не се е предал. Просто когато лагера изчезва, върху него се стоварват всички обществени наслоения.

А иначе Питър Марлоу се появява в "Търговска къща" - там той е преуспял писател, автор на романа "Чанги"....

Ad astra per aspera

Това го казах аз бря :)

За своето милеем.

...заям - аре почни да си слагаш запетайките, а!

Бързата работа - срам за ТауМайстора.

Стига пък ти! С по-малко запетайки се пести тонер.

Разбира се, веднага след като спрат да те майтапят за абсолютно неуместния ник :)

За своето милеем.