Мъртвото лято...

Вали пороят, не спира с години
и мокрите птици летят изтощени
небето е черно, земята е лепкава тиня
а хората вече са тъй уморени.

Вятър в прозорците блъска зловещо
из въздуха носи се дъх на тамян
във мъртвото лято е толкоз горещо
светът е застинал от ужас скован.

Далече се чува вой на вълчица
деца неродени в утроби пищят
във черно нагиздена една колесница
отнася без ропот на злото смехът.

bre tova da ne e
kadur ot novata seria na "the matrix2"

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Не е честно, не е честно, не е честно - от понеделник , ма Скобо, сега как ще си изиграя седмицата

Явно депресията ти е била много голяма.Винаги съм казвал,че най хубавите стихове се пишат,когато болката и тъгата са обсебили автора.

Далече се чува вой на вълчица
деца неродени в утроби пищят
във черно нагиздена една колесница
отнася без ропот на злото смехът.

От тази картина изтръпнах.Злото без смях/дори и злобен/си е апокалипсис.
Страхотно е!
Поздравления!


Моите стихове на адрес:[линк]

Така е.
Най-хубавите си неща съм сътворила именно в такива състояния

исках да ти напиша нещо, защото стиховете ти са хубави и тъжни{=... и как да
затво....