Аман бе!

32 отговора 503 прегледа Заключена
#1

Аман бе!

Взе да ми писва да чета напоследък селективни-провокативни-примитивни-сепаративни-наивистично-нарцистични теми в стил " жените са най-добрия приятел на човека, горките те, дето са непълноценни във всяко едно отношение". И всичко- подплатено с цитати до откат, за да се придаде що-годе псевдоерудирано звучене на темата.
Питат се господата защо няма женска реакция? Нормално. Може би възпитанието и женската деликатност не ни позволява да лаем в ответ. Или
хитро щадим клетото мъжко его...хихик
Споко! Не съм крайна феминистка и не е това идеята. Исках да ви запитам способни ли сте да общувате извън всичките тези предразсъдъци? И темата ми е свързана с тази за индивидуалността.
Въпросът ми към вас е простичък:
КОЕ НИ ПРАВИ ХОРА? Не мъже. Не жени. Просто хора. Как успяваме да съхраним човешкото у себе си и кое е то?
Не. Нямам предвид хапването , пийването и трите неща...
Хайде да ви видя...

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
в отговор на Alison #2

Re: Аман , дада...

алисон, сори ама това за което става реч в "първата част" на твоето словоизлияние започва не от къде да е а от библията.. божа работа е да знаеш..:)) господ е създал жената от реброто Адамово за да му е дружка в райските градини:))..всичко останало е следствие.. по втората част:)) ами нормално и естествено е.. първо сме хора, после мъже и жени..а разума е това което ни отделя от всичко останало.. иначе и мумуните се грижат една за друга, пощят си бълхите и си раздават бабани

Отговор
в отговор на Alison #3

Re: Аман бе!

Хора мисля ни прави умението да общуваме. Хм ... Нов култ си намерих ! :)))
ООО, Векики Бог на Общуването ! Салям_алейкум, Венсеремос, ше победим бе ! ! :-)))

Е, може би и взаимопомоща.

*
Отговор
в отговор на Well #4

Общуването е цяло изкуство

Всъщност в частност темата ми е точно за общуването.
Как общуваме?
В името на допирните точки или за да подчертаем дистанцията?
Взаимопомоща при низшите организми носи името симбиоза
При човека до голямата степен се нарича интерес
Всъщност според мен умът е безполов поради своето нематериално естество. Вече емоцията, сетивата, инстинктите ни сближават с животинския свят.
У едно животно инстинктът е равен на ум.

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
в отговор на Alison #5

Re: Аман бе!

Според мен всичко си зависи от конкретния човек, независимо дали е мъж или жена :-)
Понякога с нападки на мъжете към жените и обратно на жените към мъжете, някой хора си избиват комплексите :-)
Хора ни прави това-да умееш да уважаваш другия, когато неговото мнение е противоположно на твоето


Редактирано от ison на

Отговор
в отговор на ison #6

Именно

Няма некомплексирани хора, както няма и идеални. Според мен зад тази склонност към обобщителност с предимно негативна оцветеност се крие собственото ти неумение да излезеш от ограничения си калъп. Говорех в другата тема за индивидуалности...
Пак казвам: индивидуалността цени чуждата индивидуалност, а не я подтиска или замерва с кал.
Тоест агресията, породена от първичните инстинкти е култивирана по волеви път в интерес на двустранната комуникация.
А толерантността означава най-вече приемане, разбиране на човека отсреща.Защо всички обичаме да си я слагаме като украса, която обаче не прилагаме на практика?

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
#7

Моля, би ли писал на кирилица?

Всяко животно се храни, поема течности и се размножава по даден начин.
Въпросът е в отношението към тези три неща. Апологетите на първата сигнална съм ги чела и...сори...ама са ми скучни.
Копулация, още коитус. Избор на самка и самец по оперението и потенцията... Или комплексът "дебел портфейл" като вторично полово доказване. Или коя е обратната страна на храненето и пиенето? Отделянето?
"Висшите" чувства като следствие от хормони. Тамагочита на любовта...биохимия и импулси.Или размножаването...грешката на спукания кондом и ето ти го съзнателно хомо сапиенсче...хех

Та махаме обвивката, махаме материята и кво остава ,а?
Кажи ми...
Щото аз като женско, разбираш ли, не отбирам...

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
в отговор на Alison #8

Re: Именно

индивидуалността цени чуждата индивидуалност, а не я подтиска или замерва с кал
И аз мисля така. Когато се взреш в човека срещу теб с малко повече топлина, и желание да го разбереш, ти вече няма да виждаш в него част от общата група, а човек със своите качества. Тогава и на ум няма да ти дойде да кажеш, че всички от неговата група са еди-какви си, защото за теб той ще е уникален и ти няма да искаш да го приравняваш към останалите.
Толерантността обичаме да си я слагаме като украса, защото, ако сме с украса другите ще ни приемат по-добре.
А защо не я прилагаме на практика не знам-предполагам, че това човек трябва да го учи цял живот.


Отговор
в отговор на ison #9

Всъщност стените се изграждат

тогава, когато по някакъв начин си усетил нежеланието на отсрещния да те разбере. Когато виждаш, че той те обобщава , ти действително съзнателно му хлопваш кепенците. Защото неразбирането ражда неразбиране, като бумеранг е.
Връзката с агресията и гордостта е ясна. Иначе по-често бихме си припомняли,че е човешко да се греши. И отличаващото на хомо сапиенса освен всичко друго е и съвестта. Животното не съжалява, когато е убило.
Ние, макар и с поразмити представи за доброто и злото в общи линии можем
ако не осъзнато, то поне емоционално да се усетим кога сме преминали мярката...

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
в отговор на Alison #10

Re: Моля, би ли писал на кирилица?

Sorry,nema kirilitza
Щото аз като женско, разбираш ли, не отбирам...-e tva e nai-golemata ni prostashtina v BG.Pisnalo mi e ot feredjeta i haremi ,deeba.Aman ot toq orient!!!
I posle KVO,SHTO,AMA NII....
E ti nova tema-Shto e emancipaciq i ima li tq pochva u nas?Nema,nqmala e i nqma da ima!Shtoto JENSKITE v milata mi rodina si imat edno goooolqmo srednovekovie v cherepite i nqma koi da go izchopli ot tam.I posle pak me pitai koe ni pravi "hora"
Q po-dobre si zadai vuprosa az kato chovek li se vuzpriemam ili kato.....jensko.

Най-великото щастие-да знаеш,че не е задължително необходимо да си щастлив.
Отговор
в отговор на Alison #11

Re: Аман бе!

ужасно обичам една жена да си задава подобни умни въпроси,да мисли,да разсъждава.......
докато аз си мисля само простотииииии през това време
супер ееееееееееее
кое ни прави хора,кое ни прави животни........
прекрасно е .......

Отговор
в отговор на shto ne #12

Бейби, това за еманциПУТацията

ми е възможно най-загубената тема.
Знаеш ли защо?
Защото е пънене да се докажеш на гърба на мъжете Пълна тъпня! Вместо да си партнираш с тях и всеки да прави това, което може най-добре без да го дели на "мъжко" и "женско"
Мерим си...това ,което някои имат, а други не.
А СТИГА БЕ
Еднакво зяя и срещу ориенталския манталитет на повечето хора, и срещу крайните претенции на женското съсловие-неподплатено с други качества освен вряскане и вирене на....я знаменца, я крака.Ако не си схванал иронията в "женско съм ,не разбирам"- казвам ти го в прав текст.
Щото не си постилам пътя в живота през леглото на когото и да е било.
Темата е с по-голям заряд...продължавай да разсъждаваш:)

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
в отговор на PYTHON #13

Хех, пак ти е муза

за дръндрънки
Нема лошооооо
Викаш: що ли да си напъваме полираните мозъци върху простото
и ясното.
Вместо да рупаме травка и да викаме МУУУУУ...
Така или иначе както казва Searcher рано или късно ще ни водят
да ни колят...даааа
Отивам да преживям с някоя и друга бира...

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
в отговор на Alison #14

Re: Бейби, това за еманциПУТацията

Dont kol mi beibi.Da ti kaja kakvo za men e emancipaciqta.Moje li?I da ne moje pak she ti kaja-minet.E tva e.Svirka,duduk i tn.I zashto?-mi shtoto se pravi samo s usta.Imashe edno spisanie "ps"(to moje i sega da go ima ma se sumnqvam),ta tam nekvi jeni pitaha muje za tiq "svirki" i edin ot osnovnite vuprosi beshe"Kvo pravite za jenata v sebe si"?Az iskam da vi pitam "KAKVO PRAVITE ZA MUJA V SEBE SI"?

Най-великото щастие-да знаеш,че не е задължително необходимо да си щастлив.
Отговор
в отговор на Alison #15

Re: да бе мамка му и живот таман тъй си е......

когат върви семейната каручка по равния път на живота......женката вика дай мъжо юздите и камшика щот ша знайш язе веке не съм проста селянка а еманципатка.........обач кога му се запреплитат на магаренцето ножинките по баира женката вика я слез бре мъжо да добуташ таз кочина че таквъз живот на таквъз баир ше ми ракове кочината на еманципирания ми живот......щот хем си як хем си мъж и си силен и отговорен хем да не взема да си скърша ИманцЕпираните нокте.........те таквиз работе ша знайте.........

незабележим
Отговор
в отговор на shto ne #16

Съгласна съм, знаеш ли...

Меко казано съм алергична към размахващите лозунги женоря, които са много hardcore на думи, а в същото време като видят дебелия-се крият зад мъжкия гръб.
Понятия като маскулинизъм и феминизъм са крайната форма на мъжественост и женственост А в източните истории си е казано много точно и ясно: ин-ян Има го у всеки, заложено е в човешката
природа, въпросът е в пропорциите. Ако не са хармонични и у един мъж
преобладава повече ин/ или у една жена ян/b]- карикатурата е неизбежна.
Аа, списанието спря да излиза за съжаление. Имаше хляб в него, определено.

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
в отговор на silent #17

Добре бе ,Ентелегенцийке:)))

Цветисто го каза, ама си е баш така:)))

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор
в отговор на Alison #18

Re: Всъщност стените се изграждат

тогава, когато по някакъв начин си усетил нежеланието на отсрещния да те разбере. Когато виждаш, че той те обобщава , ти действително съзнателно му хлопваш кепенците. Защото неразбирането ражда неразбиране, като бумеранг е.

Според мен понякога обаче хлопването на кепенците е наложително, защото ако не го направиш при агресивно действие от другата страна, те взимат за глупак, и си те тъпчат както си искат.
Права си за гордостта и съвестта.
Понякога обаче гордостта замъглява съвестта.


Отговор
в отговор на Alison #19

Re: Общуването е цяло изкуство

Хм ...
Колко беди е донесло половото разделение за общуването на хората ... но пък и колко радости ...
Бих го сравнил с оръжие в ръцете на дете, или с нож с две остриета в невнимателни ръце. Добра аналогия.
Извода е ясен - нуждаем се от умение да общуваме и да любим без тези неща да си пречат взаимно. За целта смятам трябва да контролираме и двете страсти. Особено по-страстната. Като куче на каишка, докато не го пуснем да се налудува :)))

*

Редактирано от Well на

Отговор
в отговор на ison #20

Тоя момент с кепенците

е много деликатен.Кога ще ни заболи: когато ги спуснем или когато не ги спуснем навреме?
Може да го боли и едно животно.
Само при нас човеците болката се степенува
хиперболизира
превръща в основа на останалото
Животното инстинктивно ще ближе раната си ,за да зарасне по-бързо.
Човекът ще я ближе привидно и човърка тайно. Не познавам животно мазохист. Но пък хора-бол.

Генът на победител не е даден всекиму...
Отговор