Семейната тайна

След десетгодишен брак аз и моята съпруга Дебора, спокойно можем да кажем каква е тайната, за да бъде семейството ни здраво. И затова оттук нататък едва ли ще има нещо което да ни раздели.Ето какви са правилата:
Правило първо: С Дебора винаги спим в различни легла - тя по принцип в Ню Йорк, а аз - В Чикаго, Детройт, Сан Франциско - в зависимост от това къде ме заварва вечерта.
Правило второ: Въпреки, че спим отделно, ние с Дебора редовно ходим на ресторатн, където вечеряме, без да се скъпим. Тя ходи на ресторянт всяка неделя а аз - всеки петък.
Правило трето: с Дебора обичаме да пътуваме заедно из различни краища на Щатите и хубавото е, че тя винаги успява да намери верния път и да се върне сама.
Правило четвърто:
през целия семеен живот досега с Дебора ние се държим за ръце, защото пусна ли нейните - започва да харчи като за световно.
Правило пето: Дебора често си прави маска на лицето, след което два дни изглежда направо прекрасно, но накрая за съжаление винаги сваля маската.
Това са правилата, които позволяват да запазим семейството ни здраво, въпреки че отидохме на сватбено пътешествие заедно.
Ако вие заминете поотделно, наверно ще прибавите нещо ново към тези правила.
Артът Донахю

Какво ли мога да добавя?

Какво ви става бе хора???
Що за глупости дето навсякъде ги пише за брака и изобщо за семейството и...?
Сякаш някой насила ви кара да стоите с хора, дето не ги обичате. И изобщо да правите неща, които ви дразнят.
Такива били жените, онакива били мъжете, 10-те правила за намкаквоси...
Бе яяяяя....

Здравейте !
Аз съм Дебора.

Аз обикнах Джони откакто го видях за първи път.
От тогава живеем заедно.
Той е толкова мил, гальовен и прекрасен.
Никога не разказва с подробности скучния си ден вечер на масата.
Не роптае, когато му ги няма чехлите.
Не си играе с дистанционното когато гледам вечерното токшоу.
Не пита дали му е изгладена ризата за утре.
Не нервничи когато съм в банята.
Когато излизаме заедно върви неотлъчно до мен и никога не ме издърпва от витрината с любимите ми италиански обувки.
Не спори с мен дали е по-добре да си направя разплащателна сметка или да продължавам да разчитам на майка му да плаща тока и телефона.
Когато му говоря ме гледа право в очите.
Не смята, че глезя децата.
Никога не оставя тубичката паста за зъби отворена.
Сутрин не роптае, че не може да намери "кафявото" и ключовете си.
Всъщност до сега винаги сам намира всяко нещо, което му трябва.
Не говори по телефона с майка си всяка вечер.
Никога не ме пита- колко струва тая чанта.
Не се заглежда в краката на магазинерката от трафопоста -бакалия.

Е, понякога я подушва, но... куче е все пак.

че никога няма да пиша такива глупости.

което не е много значимо, защото аз и досега не съм.

Пролетта е дяволски далече............

Тубичката не оставаш отворена - да, но винаги я истискваш не от края и това ме вбесява. Иначе за другото си долу-горе права.
Колкото до апела на Медузката - смятам, че след като поживее още десетина години, ще се доближи до тъжната истина. А тя е, че" Човек дори добре да живее се жени и .....!"
За Би Ти Ви от Косово - Том Круз

Тубичката е пробита отзад, затва така я стискам отпред.

А и да беше здрава, не разбирам защо се очаква да се стиска една тубичка отзад когато трябва да тече отпред.

И за още неща съм права.. ама нема се разправяме ся пред хората…

А тъкмо обаче отвори дума - да не забравя да ти кажа - яж и лягай,
не ме чакай,
ще закъснея,
тая вечер ще се върна утре сутринта.

От Косово за Нощен труд - жена ти.