Приспиването

Имам 1 добра и една лоша новина - добрата е, чи Вики си заспива сама в креватчето без дундуркане, люшкане и песни. Обаче лошата е, че никъде другаде не иска да спи - нито в количката, нито в друго легло - мрънка, реве, ужас!!! Помагайте със съвети, че ми омръзна като я видя, че търка очите да бягам към вкъщи.

Взимай й чаршафите. Бебетата имат нюх и не им ли замирише на познато реват...Така е и с гледането им от баби, лели и прочие. И най-противната вуйна, облечена в друха на мама не е толкова страшна

Га.

Ами на сестра ми детето е така и поне при тях спасение няма. Той никога не би заспал в количка или на чуждо място, иначе също си заспива сам без мрънкане стиа да е в собственото си креватче.

Моят спи навсякъде без проблем - в количката, на гости......абе няма значение, дойде ли 2-3 часа следобяд се гътва. Ама никога досега не е бил оставян да заспива сам - нито веднъж!! Нито следобяд нито вечер, винаги при него има човек, който му пее, забавлява и т.н. Да заспи сам ми се струва абсолютно и напълно непостижимо.....ще ореве орталъка на макс, а аз такива неща не си и помислям:))))

You don't fool me

И при нас е така. Слагам я в креватчето, гася лампите/пускам щорите/ и излизам. В количката заспива изключително рядко и то ако я возя по улиците...така на едно място да я люшкам напред-назад тц!
Миналата седмица бяхме 4 дена на хотел - ад под небето беше! Оживяхме. Лятото при майка ми и сестра ми беше същата история....Ама рецепти нямам...май "Спокойствие и само спокойствие!" докато пораснат!
Та и аз като дойде време за сън - гледам да се приберем...пижамката и хайде в света на сънищата!

този напредък със заспиването сама?
Ние сме голям цирк при заспиването!
1ви вариант: в леглото, задължително с биба и ръка за мачкане, галене, човъркане и всякакви възможни манипулации, + тркаляне, дупене и изпробване на най-неверояни пози за спане. Напоследък се опитва да внедри позата 'гледам всичко на обратно' /стойка на чело и на пръсти с дупе вирнато към тавана/, или пък усърдно се опитва да си качи краката на врата.. Не мога да разбера защо са тези физкултурни занимания, но понякога продължават достатъчно дълго за да се изморя в опитите си да я приведа в прилична за спане поза или пък да ми окапе ръката от висене. И тогава я взимам на ръце...
Това вече е вариант #2, който таткото изобщо не толерира и само като ме види и почва да мърмори, че после ще съжалявам дето така я свиквам.
Наистина на мен ми е много хубаво да ми се гуши във врата /макар да е придружено с ектри като скубане на косата и дърпане на обиците/, и въпреки, че се оправдавам, че така заспива по-бързо и аз съзнавам, че всъщност вървим 'назад' :) А освен това като вземе да я приспива таткото му излиза 'през носа' щото тя все повече свиква да я взимам на ръце... и приспиването на легло се превръща в истинска борба!

Как да я науча да гушка някоя играчка или нещо подобно...?
При вас как стана това чудо?

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

затова я тръскаме в леглото и я оставяме да си се дупи и шета из кревата колкото иска. После като вземе да мрънка - значи се е уморила - я привеждаме в хоризонтално положение и тя се унася.
Това е обаче когато е сама. Лягат ли си двете с каката - докато не заиграят шамарите - лягане няма!

цирка се разиграва СЛЕД като вече е овършала всичко в леглото и се е наиграла, нахилила, и намрънкала достатъчно за да се пристъпи към 'приспиване':))
Понякога заспива сравнително лесно, но друг път....

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

е, ти поне си привилигерована, че не дундуркаш, не пееш, не квичиш и т.н. а и си спи в своето легло.
а аз освен дето пея/според мъжът ми ужасно/ за да го приспя, спи с мен....
ами като решение ти предлагам да си носиш и леглото с теб...майтап беееее

И той разбра колко хубаво е било тогава, когато е било толкова лошо....

спомням си я вашата кърпичка за нани от предишния път, когато се оплаквах от нашите чорапчета за приспиване Слава богу, при нас отмина тази "мода" преди около месец и половина, и то благодарение на това, че бях забравила да кажа на майка ми, когато детето отиде при нея за 10 дни на отглеждане, че още ги ползва за приспиване и мачкане (струваше ми се естествено тя някакси да ЗНАЕ, че още са в употреба). Е да ама жената не разбрала, че "тапи-тапи!" означава "дай си ми чорапите" и въобще не му ги давала..та така за 10 дни момчето ми отвикна от тоя навик. Бях направо потресена, когато се прибра вече вкъщи и вечерта му подавам чорапчета, за да почне голямото мачкане, а той ми вика - "мама, буй тапите", от което окончателно заключих, че най-сетне е схванал основното им предназначение, че са за обуване

това за парцалчето ми е познато - свекърва ми казваше, че мъжа ми като бебе се приспивал по този начин. Да ама при малката не върви номера - не е ли нещо живо не става. Ни играчки, ни парцалчета, даже пробвах и с чорапки ...не и не! Иска си ръката и бибата в комплект. Бибата също се чудя как ще я отказваме щото както казах по-горе заспиването без нея просто е невъзможно. Дано като поизрастне сама да го надживее. Не ми се иска да я насилвам...

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

може да е малко неудобно за теб, но за Вики това е най-доброто и ще трябва да се примириш. чудесно е, че заспива сама. значи е щастливо, спокойно и самостоятелно бебче. явно има нужда от спокойствие, уют и позната обстановка, за да заспи - какво по-хубаво? моят Виктор заспива "почти сам", слагам го в леглото, завивам, целувам по челцето за лека нощ и той утихва, но за да заспи му трябва биберон и едно пръстче на мама, което да стисне...

А моята от както се е родила заспива с бутилка вода. Друго не трябва.

сте малки!
И се радвай на това положение. И мойта заспиваше с водата си, ама сега в момента, в който свърши водата, шишето описва дъга с невероятно ускорение и следва рев - дай ми шишето, ама пълнооооо. А ти трябва много бързо да се ориентираш по звука на падането къде е въпросното шише, щото иначе истерията става пълна. Пък ако не си чул звука - мобилизираш цялата фамилия да издирва въпросния атрибут.