След отпуската

На въпроса на Облака " Трябва винаги да си опиянен. Всичко е тук: Това е единственият въпрос. За да не се усеща ужасната тяжест на времето, което съкрушава вашите рамене и ви навежда към земята; трябва да се опивате без почивка.
Но с какво? С вино, с поезия или с добродетел, по ваш избор. Но се опиянявайте.
Шарл Бодлер

Meeresstille

Tiefe Stille herrscht im Wasser
Ohne Regung ruht das Meer.
Und bekümmerst sieht der Schiffer
Glatte Fläche ringsumher.
Keine Luft von keiner Seite!
Todesstille fürchterlich!
In der ungeheuren Weite
Reget keine Welle sich.

J. W. Goethe

Парус

Белеег парус одинокий
В тумане моря голубом!…
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..

Играют волны - ветер свищет,
И мачта гнется и скрипит…
Ув ы, - он счастия не ищет
И не от счастия бежит.

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой…
А он, мятежный, просит бури
Как будто в бурях есть покой!

Михаил Лермонтов


К морю / първи и предпоследен куплет/

Прощай, свободная стихия!
В последний раз передо мной
Ты катишь волны голубые
И блещешь гордою красой.

Прощай же, море! Не забуду
Твоей торжественной красы
И долго, долго сл ышать буду
Твой гул в вечерние час ы.

А.С. Пушкин

Пора, мой друг, пора! Покоя сердце просит-
Летят за днями дни, и кажд ый час уности
Частичку б ытия, а м ы с тобой вдвоем
Предполагаем жить, и глядь - как раз-
Умрем.

На свете счастья нет, но есть покой и воля,
Давно завидная мечтается мне доля-
Давно, устал ый раб, замыслил я побег
В обитель дальную трудов и чистых нег

А.С. Пушкин

Хе-хе, здрасти, Руиз. Тъкмо се чудех къде зачезна. Тъй де, не те видях на концерта онзи ден и си викам: "Тук има нещо".

Бодлер не е световно известен точно с добродетелта си, но пък виж, от вино и поезия определено отбира. Отначало се почудих, че не е включил музиката, но какво пък, написал е човекът: "по ваш избор", значи можем да напъхаме в шапката какви ли не билетчета и всеки да си изтегли каквото му харесва. А и гледам и ти си на поетична вълна. Ако не искаш да излезеш от нея с гръм и трясък - не идвай довечера в зала "България". Както и другите. По вътрешна информация днешният концерт никак нямало да бъде полезен за вашето здраве. Предупредени сте. Сериозно
.

Завърна ли се? Днес мислих да пусна тема с въпрос "Къде е Руиз"
Благадаря за "Парус" и "К морю". Не знаех, че и друг някой клубар ги обича...

Благодаря ти! Точно от това имах нужда след масовата подигравка с духовното естество на музиката - от красиви стихове!

Ще взема и аз да пейстна няколко стиха в мой превод. Maedchenblumen - Felix Dahn, по които Р. Щраус е написал своя Опус 22 - едни от най-красивите си оркестрови песни...


МОМИЧЕТА-ЦВЕТЯ

МЕТЛИЧИНИ

Метличини ще нарека онези
девойки с мек лазурен поглед,
които скромно с тиха власт
споделят с всеки, който ги погледне
покоя, бликащ в техните
души дълбоки и пречисти
без знание за вътрешната скъпоценност,
с която надарени са от божия ръка.
И толкоз леко е във тяхната компания,
че сякаш рееш се сред житни ниви
със порива на вечерния полъх,
изпълнен с кротко щастие и благост.


МАКОВЕ

А макове са кръглите
червенокръвни, здрави,
на слънце почернели
и смели до безстрашие,
дарени с ведър дух девойки,
за танц готови винаги,
които плачат през сълзи
и сякаш са родени
метличините да подкачат,
но все пак крият надълбоко
най-меки и добри сърца
под плетениците си от шеги.
И знам ли, само със целувки
немирницата ще се укроти,
не се ли опасяваме обаче,
че щом прегърнем я
в пожар ще пламне цяла
и двамата ще изгорим!



БРЪШЛЯН

Ала бръшлян ще нарека девойките
със думи кротки, нежни и с коси
добре пригладени и светли
над техните заоблени чела,
с кафеви изразителни очи,
които често пълнят се със сълзи
и именно чрез тях неустоими са;
без сила и без самомнение,
неразкрасени, с цвят дълбоко скрит,
но със неизчерпаемо дълбок
душевен верен усет.
Със сили собствени не могат
от корените си да се изтръгнат:
родени са да се увият здраво
със обич около живота на любимия.
от първия любовен трепет
зависи жизнената им съдба,
защото те числят се към цветята редки,
които дават цвят веднъж в живота.



ВОДНА ЛИЛИЯ

Ти знаеш ли едно вълшебно цвете,
възпято в саги и легенди?
на тънкото си етерно стъбло то носи
прозиращата си главица, тя – безцветната
цъфти върху тръстиковото езеро в леса
и пазена от лебеда, кръжащ до нея в самота,
тя се разкрива само на светлика на луната,
на който меко в сребърно блещука:
така цъфти сестрата на звездите
от чуден тъмен рой фаланги обкръжена,
които от брега на езерото все копнеят по далечното,
а никога не го достигат, колкото и да копнеят.

Ах, водна лилия, така наричам тънката
девойка с черни къдри, с бузи алабастрови,
с дълбока мисъл и предчувствие в очите –
тя сякаш дух е, на земята уловен.
Речта й като сребърен поток е,
мълчанието й – като предчувствието на нощта.
Тя сякаш със звездите погледи разменя
и никога не се измаряш да се взираш в нейните очи,
които дългата й плитка в сребърно обгражда.
И вярваш, като омагьосан от божествен страх,
във всички романтични сънища за елфи.

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...

Здравей, братко Руиз, колко странно, тъкмо вчера си мислех, че бих искал да ти пусна текста на една песен на една руска националистическа и прокомунистическа група, която ме побърква от няколко дена, и ти пристигаш с цяла кошница стихове! Така че непременно ще я пусна сега по-долу като текст; прехвърлих си я вече и в компа, но още не съм я кодирал като МР3, ама ако проявяваш интерес, ще я кача.
Искам да споделя и нещо друго: преди десетина дена се изпълни една моя голяма мечта: отидох най-накрая в Почаевската лавра и можах да се поклоня пред мощите на Св. Йов. През цялото време, докато бях там, ужасно ми се искаше и ти да си там, не знам защо... Като изкарам снимките, ще ти сканирам една, ако искаш.


Серыми тучами небо затянуто
Нервы гитарной струною оттянуты
Дождь барабанит с утра и до вечера
Время застывшее кажется вечностью
Мы наступаем по всем направлениям
Танки пехота огонь артиллерия
Нас убивают, но мы выживаем
И снова в атаку себя мы бросаем

Давай за жизнь, давай брат до конца
Давай за тех, кто с нами был тогда
Давай за жизнь давай брат до конца
Помянем тех, кто с нами был тогда

Небо над нами свинцовыми тучами
Стелится низко туманами рваными
Хочется верить, что всё уже кончилось
Только бы выжил товарищ раненый
Ты потерпи, браток, не умирай пока
Будешь ты жить ещё долго и счастливо
Будем на свадьбе твоей мы отплясывать
Будешь ты в небо детишек подбрасывать

Давай за жизнь, держись, брат, до конца
Давай за тех, кто дома ждёт тебя
Давай за жизнь, будь проклята война
Давай за тех, кто дома ждёт (тебя)

Давай за них, давай за нас
И за Сибирь, и за Кавказ
За свет далёких городов
И за друзей, и за любовь
Давай за вас, давай за нас
И за десант, и за спецназ
За боевые ордена
Давай поднимем, старина

В старом альбоме нашёл фотографии
Деда, он был командир красной армии
«Сыну на память, Берлин 45-го»
Века ушедшего воспоминания
Запах травы на рассвете не скошенной
Стоны земли от бомбёжек распаханной
Пара солдатских ботинок истоптанных
Войнами новыми, войнами старыми

Давай за жизнь...
Давай за тех...
Давай за жизнь...
Давай помянем тех, кто с нами был...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

всички сте на вълна поезия !!!
как може !?!
и аз ще се включа тогава !

Кей
*може би добър за Ной

На суша
лодките са други същества.
Лежат
и лъжат,
и си вярват,
че са изхвърлени от бурята.
А същност са изхвърлени от употреба.
Да тънеш в плажен пясък –
та това е
най-тъжното себекрушение
на лодките и на мечтите!
Едни приличат вече на саксии.
И бурени крайбрежни в тях се любят.
Като ограда други са изправени
да пазят завет.
А въглените – черни кости
издават тайната на огън,
накладен от строшените весла.
До кея някаква
изгнила барка
е вдигната на пръти, с кил нагоре.
Какъв наколен храм! И там
спи странник или стародавен бог.
Напуснал свойта строга митология,
сега той спи захлупен по очи,
обърнал гръб дори на небесата...
Ръката се раздвижва.
Може би
отпъжда пълнолуние досадно
или сънува как замахва
с харпуна срещу дух мъглив.
Аз гледам тихо откъм вълнолома.
Страхувам се, че ако го събудя,
той ще разтърка своите очи и ще се разкрещи:
- Ето го моят образ, обезобразен
от възпитания, нравоучения
и обучения
и обновления.
Той ще се спука
от яд, че аз съм по-свободен...

“Не по-свободен, а захвърлен! “ –
ще се изпусна сигурно да кажа.
А той ще продължи да вика:

- Вижте го моят първообраз.
Той не знае
нито началото си, нито края.
Не знае даже, че...
Подобието е по-старо
от образа
на този свят!




[линк]

...and the way the rain falls down hard
that's how i feel inside...

Като си говорим за красоти, продължавам да упорствам с актуалната проза на Бодлер.:о)))))))

Моята скъпа и безумна възлюбена ми слагаше да обядвам, а през отворения прозорец на трапезарията аз наблюдавах движението на облаците, които Бог сътворява от земните изпарения; облаците – тия прекрасни дворци на неуловимото. И докато гледах, си казах:
"Всички тия фантасмагории са също тъй хубави като очите на моята любима, малкото безумно чудовище със зелени очи."
Но внезапно усетих силен удар с юмрук в гърба и дочух един пресипнал прекрасен глас, истеричен и сякаш прегракнал от алкохола – гласа на моята мила:
"Хайде, яж си супата дяволе, стига си хвърчал из облаците!"

Добре завърнал, Руиз!

Здравей, Зу. Je suis honore/остро ударение/ de ton attention. От теб, научавам винаги интересни сведения относно френската култура. В случая казваш подробности за Бодлер.
Споменаваш за концерт преди няколко дни. С риск да се покажа в случая невежа, но за какъв концерт става въпрос. Освен това, предупреждаваш за опасност от вече снощния концерт. Какво имаш предвид?
Концертният сезон в София започна шеметно. Да си пожелаем приятни емоции.
Желая ти приятен ден и весел уикенд.

Както се казва, черен гологан не се губи..
Радвам се, че харесваш тези стихотворения. Пушкин ми е любим поет, ценя и другия класик Лермонтов.
Желая приятен ден и хубави преживявания през този сезон в зала "България"

Радвам се, че предизвиках въодушевление с поезията на големите поети.
Благодаря и аз за стиховете, които си пейстнала. Чудни са.
Желая ти приятен ден и успехи в личния живот.

Здравей, Иво! Благодаря за вниманието и за песента. Прочетох я с интерес. Нямам техническа възможност да слушам МРЗ, така че просто ти благодаря за предложението.
Много хубаво си направил, като си посетил Почаевската лавра. В Русия и Украйна има много религиозно-духовни забележителности, които човек разглежда с интерес. Спомням си Киевско- Печорската лавра,Църквата "Света София", ако се не лъжа в Киев, ами манастирите около Москва? Хрумна ми сравнението с манастирите около Велико Търново.
С удоволствие бих получил снимка на Почаевската лавра.
Знаеш ли, преди няколко дни в книжарницата при заведенията "Кристал" видях книжка с любими руски и съветски песни. Разгърнах я и всичко ми е познато. Там има и песни, които се пеят на маса с китара. Мисля, че много такива песни имат художествена стойности не трябва да се забравят. Тук не става въпрос за носталгия към комунистическото минало.
През отпуската в София посетих Археологическия музей в София. Признавам си, че съм за бой, защото не бях стъпвал в него от студентското си време.
Посетих и Националния исторически музей за първи път в резиденцията "Бояна". Мисля, че екпозицията сега е по-малка по площ в сравнение с тази на стария адрес на булевард "Витоша".
Желая ти приятен ден и пълен с хубави преживявания уикенд.

Здравей брате, Cufk!
Приятно ми е, че без да искам предизвиках въодушевление със стиховете, които пуснах. И ти се зарази на поетична вълна. Хубаво стихотворение си постнал и даваш линк за други.
Желая ти приятен ден и успехи с цигулката.

Благодаря, Облак за приветствието и добре заварил!
Интересна подробност за Бодлер. Смях се. Виж, жените са по-земни и практични. Но някои пък хептен. Сетих се за дядо Хайдн. Жена му си правела ролки за коса от неговите изписани с ноти листове.
Облак, интересно ми да е да чета твоите и на Dixi "репортажи" за "Аполония".
На 28 август бях в Созопол. Видях афиши с програмата на дните.
Созопол ме въодушевява. Нямах време да посетя Картинната галерия и Археологическия музей.
Посетих за кратко и Несебър с кола/ само новата част/ Не бях стъпвал от 15 години в този град. Очарован съм от красотата на новата част.
Тук един мой колега казва, че Несебър му харесва повече от Созопол.
Не мога да се произнеся категорично. И двата града са стари, основани от гърците с богата и сходна история. Разбира се Несебър се слави със старите си църкви.
Желая ти приятен ден и весело настроение.

Здрасти, брате Руиз :)
май всички сме на поетична вълна,
дойде сезона на поезията май. :)
радвам се, че ти е харесал Левчев :)
радвам се, че ти е харесал и линка :)
скромно ще заявя, че сайта е мое творение
и... трябва да намеря време... но възнамерявам да има още много :)

...and the way the rain falls down hard
that's how i feel inside...

Браво, хубав сайт!