Infostar 4.0
9 отговора
260 прегледа
Re: Infostar 4.0
Infostar 4.0
Интегрирана фирмена информационна система Счетоводство за несчетоводители WinNT 4.0, Win95/98
Функционални характеристики
InfoStar® е съчетание от мощна информационна система и максимално улеснен потребителски интерфейс. Позволява ефективен контрол в търговската дейност. Счетоводната отчетност постига висока степен на автоматизация.
Обхванати са всички важни сфери на информационното отчитане и контрол във фирмената дейност. Основни предимства на системата са:
- Удобен потребителски диалог. Еднороден стил на различните екрани, улесняващо бързото овладяване. Удобен интерфейс за въвеждането на първичните документи, с който може да работи всеки. Автоматично осчетоводяване.
- Оперативно създаване на първичните документи директно от системата.
- Бързи екранни справки и мощни професионални отчети. Филтриране по всички характеристики на обектите. Възможности за създаване на потребителски отчети.
- Йерархични структури за описание на номенклатурите, с максимално точно отразяване на реалните обекти.
- Пълна многоезичност. Всички менюта, съобщения, екранни форми и отчети са преведени на български и английски. Наименованията на потребителските обекти могат да се въвеждат на няколко езика.
- Без периоди. Поддържа се текущо пълна отчетност от датата на въвеждане в експлоатация. Отчетите се генерират от дата до дата.
- Многофирменост. Поддържа се превключване от база данни към база данни, без да се излиза от системата. Потребителят може да създава неограничено количество бази данни.
- Работа на един компютър, работа в мрежа. Разпределена обработка в отдалечени офиси.
Модули
- Базов счетоводен модул: ИСП, Ведомости, Финансово-счетоводни отчети.
- Покупки - начисляване и разпределяне на разходи за формиране на себестойност.
- Продажби и Консигнация - директно фактуриране. Поддръжка на стандартите на МЕТРО.
- Търговски отчети и анализи.
- Складово стопанство.
- Дневници по ДДС. Автоматично генериране на дискети за данъчните власти.
- Дълготрайни активи и амортизации. Водене на инвентарна книга и индивидуални амортизационни планове на активите. Автоматично начисляване на амортизации.
- КАСА
- ТРЗ и Личен състав. Експорт към НОИ.
Документите от всички модули генерират автоматично счетоводни статии. Процесът на генериране се настройва чрез счетоводни шаблони. Документите за покупки и продажби автоматично създават и записи в дневниците по ДДС. Ако операциите имат складово отразяване, автоматично се генерират складови разписки. Отчетната стойност на продадените стоки се следи и осчетоводява автоматично. Разходът на стоки от склад може да става по всички методи: първо влязло - първо излязло (FIFO), LIFO, усреднена стойност и ръчно задаване на партиди.
В счетоводната подсистема са заложени и следните възможности:
- Предварително дефинирани: Национален сметкоплан; готови шаблони за автоматично осчетоводяване; дефинирани Баланс, ОПР, ОПП; шаблони за преоценка на валутни сметки; категории и проценти за амортизация на ДА.
- Ускорено въвеждане на счетоводни статии, горещи салда и обороти по сметки от екрана за въвеждане.
- Автоматично отчитане на валутни разлики.
- Неограничена дълбочина на аналитичното отчитане в йерархично организиран ИСП.
- Оборотна ведомост, Хронологична ведомост и много други; възможност за създаване на собствени отчети;
Търговската подсистема съдържа:
- Екранни форми за създаване и отпечатване на първичните документи в търговската дейност: Проформи, Фактури, Консигнационни протоколи, Гаранционни карти и др. Автоматично осчетоводяване.
- Подробна информация за контрагентите, включително за класификация по признаци, определени от потребителя. Дефиниране на ценова политика по контрагенти.
- Обработка и автоматично разпределение на допълнителни разходи по покупки и митнически декларации.
- Неограничен брой ценови листи. Гъвкава система за задаване на отстъпки и надбавки - по артикули и върху общата фактурна сума.
- Контрол на извършваните посещения при клиенти.
- Интегрирано складово стопанство. Автоматична връзка с първичните документи. Отпечатване на складови разписки. Следене на складови наличности в реално време.
- Оперативни отчети: Продажби; Покупки; Анализ на маржа; Анализ на отстъпките; Консигнация. Мощни генератори за изготвяне на професионални отчети, групирани по много критерии: стокова група, стока, склад, дилър, район, клиент и много др.
Инсталация, обновяване, поддръжка и гаранция
Цената включва инсталация, първоначална настройка и обучение, които се извършват на място. Едногодишна гаранция. Всички нови версии за първата година се получават безплатно. Потребителска поддръжка, консултации, обработка на данни и др.
Интегрирана фирмена информационна система Счетоводство за несчетоводители WinNT 4.0, Win95/98
Функционални характеристики
InfoStar® е съчетание от мощна информационна система и максимално улеснен потребителски интерфейс. Позволява ефективен контрол в търговската дейност. Счетоводната отчетност постига висока степен на автоматизация.
Обхванати са всички важни сфери на информационното отчитане и контрол във фирмената дейност. Основни предимства на системата са:
- Удобен потребителски диалог. Еднороден стил на различните екрани, улесняващо бързото овладяване. Удобен интерфейс за въвеждането на първичните документи, с който може да работи всеки. Автоматично осчетоводяване.
- Оперативно създаване на първичните документи директно от системата.
- Бързи екранни справки и мощни професионални отчети. Филтриране по всички характеристики на обектите. Възможности за създаване на потребителски отчети.
- Йерархични структури за описание на номенклатурите, с максимално точно отразяване на реалните обекти.
- Пълна многоезичност. Всички менюта, съобщения, екранни форми и отчети са преведени на български и английски. Наименованията на потребителските обекти могат да се въвеждат на няколко езика.
- Без периоди. Поддържа се текущо пълна отчетност от датата на въвеждане в експлоатация. Отчетите се генерират от дата до дата.
- Многофирменост. Поддържа се превключване от база данни към база данни, без да се излиза от системата. Потребителят може да създава неограничено количество бази данни.
- Работа на един компютър, работа в мрежа. Разпределена обработка в отдалечени офиси.
Модули
- Базов счетоводен модул: ИСП, Ведомости, Финансово-счетоводни отчети.
- Покупки - начисляване и разпределяне на разходи за формиране на себестойност.
- Продажби и Консигнация - директно фактуриране. Поддръжка на стандартите на МЕТРО.
- Търговски отчети и анализи.
- Складово стопанство.
- Дневници по ДДС. Автоматично генериране на дискети за данъчните власти.
- Дълготрайни активи и амортизации. Водене на инвентарна книга и индивидуални амортизационни планове на активите. Автоматично начисляване на амортизации.
- КАСА
- ТРЗ и Личен състав. Експорт към НОИ.
Документите от всички модули генерират автоматично счетоводни статии. Процесът на генериране се настройва чрез счетоводни шаблони. Документите за покупки и продажби автоматично създават и записи в дневниците по ДДС. Ако операциите имат складово отразяване, автоматично се генерират складови разписки. Отчетната стойност на продадените стоки се следи и осчетоводява автоматично. Разходът на стоки от склад може да става по всички методи: първо влязло - първо излязло (FIFO), LIFO, усреднена стойност и ръчно задаване на партиди.
В счетоводната подсистема са заложени и следните възможности:
- Предварително дефинирани: Национален сметкоплан; готови шаблони за автоматично осчетоводяване; дефинирани Баланс, ОПР, ОПП; шаблони за преоценка на валутни сметки; категории и проценти за амортизация на ДА.
- Ускорено въвеждане на счетоводни статии, горещи салда и обороти по сметки от екрана за въвеждане.
- Автоматично отчитане на валутни разлики.
- Неограничена дълбочина на аналитичното отчитане в йерархично организиран ИСП.
- Оборотна ведомост, Хронологична ведомост и много други; възможност за създаване на собствени отчети;
Търговската подсистема съдържа:
- Екранни форми за създаване и отпечатване на първичните документи в търговската дейност: Проформи, Фактури, Консигнационни протоколи, Гаранционни карти и др. Автоматично осчетоводяване.
- Подробна информация за контрагентите, включително за класификация по признаци, определени от потребителя. Дефиниране на ценова политика по контрагенти.
- Обработка и автоматично разпределение на допълнителни разходи по покупки и митнически декларации.
- Неограничен брой ценови листи. Гъвкава система за задаване на отстъпки и надбавки - по артикули и върху общата фактурна сума.
- Контрол на извършваните посещения при клиенти.
- Интегрирано складово стопанство. Автоматична връзка с първичните документи. Отпечатване на складови разписки. Следене на складови наличности в реално време.
- Оперативни отчети: Продажби; Покупки; Анализ на маржа; Анализ на отстъпките; Консигнация. Мощни генератори за изготвяне на професионални отчети, групирани по много критерии: стокова група, стока, склад, дилър, район, клиент и много др.
Инсталация, обновяване, поддръжка и гаранция
Цената включва инсталация, първоначална настройка и обучение, които се извършват на място. Едногодишна гаранция. Всички нови версии за първата година се получават безплатно. Потребителска поддръжка, консултации, обработка на данни и др.
ne ni zariazvai pak, 4e ina4e e sku4no!
Re: -majko mila!!!
Ако има нещо, което безспорно допринася за по-добрата организация на един Web сайт, то това са фреймовете. За да стане съвсем ясна употребата им, ще дадем конкретен пример с най-големия български портал [линк], където дизайнерите умело са съчетали пет фрейма. Всеки от тях разделя екрана на браузъра на части, в които се зареждат отделни HTML файлове (т.е. отделни страници) или сайтове. Всеки фрейм има свои отделни скролери, които се показват при нужда.
Смисълът на фреймовете е, докато зареждате определена страница от сайта, винаги да виждате другата част. Също, може да поискате определена част от сайта ви да е винаги видима, докато посетителят прелиства друга част. Затова, в лявата част на прозореца на DIR.BG списъкът с категориите е винаги видим; без значение коя страница е заредена в основния фрейм. Скролерите, които се появяват в централния фрейм, позволяват на посетителя да прелисти само него; а другите елементи на сайта да не мърдат…
Обърнете внимание на сайта [линк]. Най-горе виждаме малка лента с датата и няколко връзки в дясната страна. Това представлява един от фреймовете. В следващия фрейм се изобразява същинската част на сайта, а най-долу има една малка лента с много връзки (DIR.BG...... Оказион). Това, както се досещате, е друг фрейм. Другите два са в лявата страна на екрана – горният ляв ъгъл с логото на портала и рекламният банер са в четвъртия фрейм, а категориите под тях са в петия.
Ширината или дължината на един фрейм се задава спрямо някой от четирите страни на прозореца на браузъра. Например, на фрейма с категориите на dir.bg е дадена фиксирана ширина от 150 пиксела надясно от лявата страна на браузъра. На най-долния фрейм може да е зададено да е 20 пиксела нагоре от долния край на прозореца.
За предпочитане е да си набавите новата версия Dreamweaver MX от [линк]. Тя поддържа два интерфейса, между които може да превключвате. Изберете да работите с този, който е подобен на стария Dreamweaver 4.0. Превключването става от тук – “Edit” меню -> “Preferences” -> “General” (от лявата страна на прозореца, с категориите) -> “Change Workspace” бутона от дясната страна.
Фреймове в Dreamweaver се определят лесно, процедурата е еднаква и за двете версии на програмата. Първо включете показването на рамките на фреймовете – “View” меню –> “Visual Aids” и там трябва да е включено “Frame Borders”. Вече може да пристъпите към добавяне на фреймове. Изберете меню “Insert”, отидете на “Frames” и изберете някоя от предлаганите възможности – “Left”, “Right”, “Top” или “Bottom”. Сега ще опитаме да пресъздадем фреймовата структура на сайта DIR.BG. Първо правим най-долния фрейм (с най-многото връзки). Отиваме на “Insert” – “Frames” -> “Bottom”. Забележете, че тези “Left”, “Right”, “Top” или “Bottom” определят позицията на новия фрейм спрямо позицията на този, в който се намира курсорът за въвеждане на текст в момента на неговото създаване. За да се изясни напълно казаното тук, направете и следващия фрейм – този в лявата страна. Натиснете с мишката в прозореца на горния фрейм и изберете “Insert” -> “Frames” -> “Left”. Рамката между фреймовете раздели само горния фрейм на две, защото курсорът за въвеждане на текст беше в него, когато създавахме левия. По същия начин, ако изберете “Insert” -> “Frames” -> “Top”, програмата създава нов фрейм в горната част на прозореца на десния, най-голям фрейм (освен ако курсорът не се намира в друг фрейм).
След като създадете фреймовата структура, трябва да запомните документите. Забележете – документите! – защото съдържанието на всеки един фрейм представлява отделен HTML файл (отделна Web страница). За да запишете всичко както трябва, е нужно много да внимавате в следващите стъпки. Натиснете менюто “File” на Macromedia Dreamweaver и изберете “Save All”. Важно е да е точно “Save All”, а не някоя от другите команди, започващи със “Save”. Сега виждате прозорец, в който трябва да въведете име на файл. Преди да напишете прибързано някакво произволно име, обърнете внимание кой фрейм е оградила програмата “Dreamweaver”.
Преди да напишете име на файла за фрейма, обърнете внимание кой е ограден
Тъй като сега ще дадете няколко имена на файлове в зависимост от това колко фрейма сте създали, нужно е да видите кой точно е ограден, докато въвеждате името на файла. Първоначално Dreamweaver ще огради всички фреймове (т.е. целия работен прозорец) и в диалоговия прозорец за въвеждане на име на файл виждате нещо подобно на “UntitledFrameset-1.htm”. Тук трябва да въведете име на файла на т.нар. “фреймсет”. Това е HTML файл, който съдържа информация за местоположението на другите фреймове на екрана. Например, там пише, че от лявата страна на екрана до 150-тия пиксел има фрейм, чието име на файл е leftframe.htm, отгоре има друг фрейм, отдолу трети и т.н. Разумно е да именувате този файл “index.htm”, защото, когато качите целия сайт на сървър, този файл ще се зареди автоматично от браузъра при въвеждане на адреса на сайта.
След като въведете име на файл за фреймсета и натиснете “Save”, ще се покаже отново същият прозорец. Този път, обаче, ще видите някой от фреймовете да е ограден. Задайте подходящо име на файла – добър вариант са topframe.htm, leftframe.htm и т.н. в зависимост от това, къде е разположен съответният фрейм. Натиснете “Save” и повторете процедурата за всеки един от фреймовете. Когато задавате имената на фреймовете, обърнете внимание в коя папка записвате цялата тази информация. Нали помните – всички файлове, които образуват сайта, трябва да са в една папка, за да няма проблеми при качването на готовия вече сайт на сървър.
След като запишете фреймовете в определената на сайта папка, можете да пристъпите към определянето на техните размери. (Не е задължително първо да са записани, а после да променяте размера, но за предпочитане е тази последователност при работа). То може да стане по два начина. Единият е по-лесен – когато “провлачвате” с мишката рамката между два фрейма, но другият е по-ефикасен. Цъкнете с мишката точно на рамката между двата фрейма (ясно е, че ако искаме да увеличим десния, най-голям фрейм, то това става за сметка на левия) и погледнете към “Property Inspector”. Убедете се, че го виждате в пълния му вид. Ако не, уголемете го, като натиснете малката стрелка долу вдясно (на “Property Inspector”). В разширен вид той изглежда така, както е показано на картинката.
Прозорец на “Property Inspector”, когато цъкнете на рамката между два фрейма
В дясната част на тази лента с инструменти е изобразено схематично положението на фреймовете, между които сте цъкнали. В случая имаме две фигури, разположени вертикално, едната от които е потъмнена. Ако рамката, на която преди малко цъкнахте, разделяше хоризонтално разположени фреймове, на картинката двете фигури също щяха да са разположени хоризонтално. Когато един от фреймовете е потъмнен в “Property Inspector”, това означава, че стойностите в полетата “Value” и “Units” ще засегнат точно този фрейм.
И така… сега ще определим на левия фрейм фиксирана ширина от 200 пиксела. Първо виждаме кой от фреймовете е потъмнен – ако е десният, избираме с мишката левия (чрез цъкане в прозореца на “Property Inspector”); ако е левият, както на картинката, пристъпваме към определянето на стойностите в полетата “Value” и “Units”. Първо избираме мерната единица - “Pixels”, “Percent” или “Relative”, от падащото меню “Units”. “Pixels” означава, че ще зададем точна, фиксирана стойност в пиксели за дължината (съответно ширината) на съответния фрейм. “Percent” определя тези стойности в зависимост от свободната площ от екрана на браузъра. Този вариант е далеч по-лош от фиксираната стойност в пиксели, защото ако при резолюция 800x600 зададете 20% за левия фрейм, той ще заеме 160 пиксела, но ако отворите творението си на монитор с резолюция 1024x768, същият фрейм ще заеме 205 пиксела. Тези разлики биха повлияли начина, по който се изобразяват елементите във въпросните фреймове – може да ви изнервят излишно тези проценти, затова по-добре не ги ползвайте. Далеч по-удобно е да укажете фиксирана стойност от 200 пиксела, които са си точно толкова при всяка една резолюция. Ако все пак решите да ползвате проценти, бъдете много внимателни.
Тези фиксирани стойности се определят от някоя от страните на прозореца на браузъра или рамката на съседния фрейм. Нека да илюстрираме това: цъкнете в прозореца на най-големия фрейм и изберете “Insert” -> “Frames” -> “Left”. Така ще създадете още един фрейм от лявата страна на екрана. И сега ако на този, новия, зададете в “Property Inspector” фиксирана стойност от 100 пиксела, тези 100 пиксела ще започнат от рамката между първия ляв и втория ляв фрейм, а не от лявата страна на браузъра. Ако вече всичко ви е ясно, изтрийте фрейма, който създадохте преди малко, защото той беше само “суха” тренировка.
Не вирвайте още носа, защото не знаете много важно нещо за фреймовете. Ако имате един фрейм с фиксирана ширина, промените в размерите на браузъра трябва да повлияват на размерите на най-големия фрейм. Така е и в DIR.BG – заредете сайта и опитайте да променяте размерите на прозореца на браузъра. Виждате, че левият фрейм с категориите има фиксирана ширина, както тези отгоре и отдолу имат фиксирана дължина. Най-големият, в който се зарежда същинското съдържание на сайта, променя своите размери, за да компенсира разликите в размерите на браузъра при различните резолюции. Така трябва да е и във вашия сайт. Когато сложите стойност за левия фрейм и изберете единицата “Pixels”, в “Property Inspector” натиснете на десния фрейм (не в прозореца на Dreamweaver, а на схемата на фреймовете в “Property Inspector”), за да го затъмните. Ще видите промяна в полетата “Value” и “Units”, а именно – във “Value” трябва да пише “1”, а в “Units” – “Relative” (или, казано просто – каквото остане за него). Версии 4 и MX на Dreamweaver автоматично попълват тези стойности в полетата, но използващите по-ранни версии на Dreamweaver – версии 3 и надолу трябва да обърнат специално внимание. Тези версии пишат стойности от рода на “365 Relative”, “458 Relative” – това може не само да обърка всичко, което се опитвате да създадете, но и несъмнено ще си легнете, когато другите вече са тръгнали за работа.
Освен тези две полета за избор на големина на фрейма на разположение имате още две – “Borders”, “Border Color” и “Border Width”. Първото задава дали браузърът трябва да покаже рамките между фреймовете, а следващите две – съответно цвета на рамката, ако е включено показването им и – дебелината на рамката (пак ако е включено показването). Забележете обаче, че ако включите показването на рамките, в повечето случаи позволявате на посетителите да променят техните размери (което не вярвам да е приятно на някой създател на сайтове).
Не забравяйте - фреймовете просто представляват отделни HTML файлове, които биват обединени от друг HTML файл, наречен “фреймсет”. Във всеки от тях може да комбинирате всякакви възможности на HTML файловете.
Смисълът на фреймовете е, докато зареждате определена страница от сайта, винаги да виждате другата част. Също, може да поискате определена част от сайта ви да е винаги видима, докато посетителят прелиства друга част. Затова, в лявата част на прозореца на DIR.BG списъкът с категориите е винаги видим; без значение коя страница е заредена в основния фрейм. Скролерите, които се появяват в централния фрейм, позволяват на посетителя да прелисти само него; а другите елементи на сайта да не мърдат…
Обърнете внимание на сайта [линк]. Най-горе виждаме малка лента с датата и няколко връзки в дясната страна. Това представлява един от фреймовете. В следващия фрейм се изобразява същинската част на сайта, а най-долу има една малка лента с много връзки (DIR.BG...... Оказион). Това, както се досещате, е друг фрейм. Другите два са в лявата страна на екрана – горният ляв ъгъл с логото на портала и рекламният банер са в четвъртия фрейм, а категориите под тях са в петия.
Ширината или дължината на един фрейм се задава спрямо някой от четирите страни на прозореца на браузъра. Например, на фрейма с категориите на dir.bg е дадена фиксирана ширина от 150 пиксела надясно от лявата страна на браузъра. На най-долния фрейм може да е зададено да е 20 пиксела нагоре от долния край на прозореца.
За предпочитане е да си набавите новата версия Dreamweaver MX от [линк]. Тя поддържа два интерфейса, между които може да превключвате. Изберете да работите с този, който е подобен на стария Dreamweaver 4.0. Превключването става от тук – “Edit” меню -> “Preferences” -> “General” (от лявата страна на прозореца, с категориите) -> “Change Workspace” бутона от дясната страна.
Фреймове в Dreamweaver се определят лесно, процедурата е еднаква и за двете версии на програмата. Първо включете показването на рамките на фреймовете – “View” меню –> “Visual Aids” и там трябва да е включено “Frame Borders”. Вече може да пристъпите към добавяне на фреймове. Изберете меню “Insert”, отидете на “Frames” и изберете някоя от предлаганите възможности – “Left”, “Right”, “Top” или “Bottom”. Сега ще опитаме да пресъздадем фреймовата структура на сайта DIR.BG. Първо правим най-долния фрейм (с най-многото връзки). Отиваме на “Insert” – “Frames” -> “Bottom”. Забележете, че тези “Left”, “Right”, “Top” или “Bottom” определят позицията на новия фрейм спрямо позицията на този, в който се намира курсорът за въвеждане на текст в момента на неговото създаване. За да се изясни напълно казаното тук, направете и следващия фрейм – този в лявата страна. Натиснете с мишката в прозореца на горния фрейм и изберете “Insert” -> “Frames” -> “Left”. Рамката между фреймовете раздели само горния фрейм на две, защото курсорът за въвеждане на текст беше в него, когато създавахме левия. По същия начин, ако изберете “Insert” -> “Frames” -> “Top”, програмата създава нов фрейм в горната част на прозореца на десния, най-голям фрейм (освен ако курсорът не се намира в друг фрейм).
След като създадете фреймовата структура, трябва да запомните документите. Забележете – документите! – защото съдържанието на всеки един фрейм представлява отделен HTML файл (отделна Web страница). За да запишете всичко както трябва, е нужно много да внимавате в следващите стъпки. Натиснете менюто “File” на Macromedia Dreamweaver и изберете “Save All”. Важно е да е точно “Save All”, а не някоя от другите команди, започващи със “Save”. Сега виждате прозорец, в който трябва да въведете име на файл. Преди да напишете прибързано някакво произволно име, обърнете внимание кой фрейм е оградила програмата “Dreamweaver”.
Преди да напишете име на файла за фрейма, обърнете внимание кой е ограден
Тъй като сега ще дадете няколко имена на файлове в зависимост от това колко фрейма сте създали, нужно е да видите кой точно е ограден, докато въвеждате името на файла. Първоначално Dreamweaver ще огради всички фреймове (т.е. целия работен прозорец) и в диалоговия прозорец за въвеждане на име на файл виждате нещо подобно на “UntitledFrameset-1.htm”. Тук трябва да въведете име на файла на т.нар. “фреймсет”. Това е HTML файл, който съдържа информация за местоположението на другите фреймове на екрана. Например, там пише, че от лявата страна на екрана до 150-тия пиксел има фрейм, чието име на файл е leftframe.htm, отгоре има друг фрейм, отдолу трети и т.н. Разумно е да именувате този файл “index.htm”, защото, когато качите целия сайт на сървър, този файл ще се зареди автоматично от браузъра при въвеждане на адреса на сайта.
След като въведете име на файл за фреймсета и натиснете “Save”, ще се покаже отново същият прозорец. Този път, обаче, ще видите някой от фреймовете да е ограден. Задайте подходящо име на файла – добър вариант са topframe.htm, leftframe.htm и т.н. в зависимост от това, къде е разположен съответният фрейм. Натиснете “Save” и повторете процедурата за всеки един от фреймовете. Когато задавате имената на фреймовете, обърнете внимание в коя папка записвате цялата тази информация. Нали помните – всички файлове, които образуват сайта, трябва да са в една папка, за да няма проблеми при качването на готовия вече сайт на сървър.
След като запишете фреймовете в определената на сайта папка, можете да пристъпите към определянето на техните размери. (Не е задължително първо да са записани, а после да променяте размера, но за предпочитане е тази последователност при работа). То може да стане по два начина. Единият е по-лесен – когато “провлачвате” с мишката рамката между два фрейма, но другият е по-ефикасен. Цъкнете с мишката точно на рамката между двата фрейма (ясно е, че ако искаме да увеличим десния, най-голям фрейм, то това става за сметка на левия) и погледнете към “Property Inspector”. Убедете се, че го виждате в пълния му вид. Ако не, уголемете го, като натиснете малката стрелка долу вдясно (на “Property Inspector”). В разширен вид той изглежда така, както е показано на картинката.
Прозорец на “Property Inspector”, когато цъкнете на рамката между два фрейма
В дясната част на тази лента с инструменти е изобразено схематично положението на фреймовете, между които сте цъкнали. В случая имаме две фигури, разположени вертикално, едната от които е потъмнена. Ако рамката, на която преди малко цъкнахте, разделяше хоризонтално разположени фреймове, на картинката двете фигури също щяха да са разположени хоризонтално. Когато един от фреймовете е потъмнен в “Property Inspector”, това означава, че стойностите в полетата “Value” и “Units” ще засегнат точно този фрейм.
И така… сега ще определим на левия фрейм фиксирана ширина от 200 пиксела. Първо виждаме кой от фреймовете е потъмнен – ако е десният, избираме с мишката левия (чрез цъкане в прозореца на “Property Inspector”); ако е левият, както на картинката, пристъпваме към определянето на стойностите в полетата “Value” и “Units”. Първо избираме мерната единица - “Pixels”, “Percent” или “Relative”, от падащото меню “Units”. “Pixels” означава, че ще зададем точна, фиксирана стойност в пиксели за дължината (съответно ширината) на съответния фрейм. “Percent” определя тези стойности в зависимост от свободната площ от екрана на браузъра. Този вариант е далеч по-лош от фиксираната стойност в пиксели, защото ако при резолюция 800x600 зададете 20% за левия фрейм, той ще заеме 160 пиксела, но ако отворите творението си на монитор с резолюция 1024x768, същият фрейм ще заеме 205 пиксела. Тези разлики биха повлияли начина, по който се изобразяват елементите във въпросните фреймове – може да ви изнервят излишно тези проценти, затова по-добре не ги ползвайте. Далеч по-удобно е да укажете фиксирана стойност от 200 пиксела, които са си точно толкова при всяка една резолюция. Ако все пак решите да ползвате проценти, бъдете много внимателни.
Тези фиксирани стойности се определят от някоя от страните на прозореца на браузъра или рамката на съседния фрейм. Нека да илюстрираме това: цъкнете в прозореца на най-големия фрейм и изберете “Insert” -> “Frames” -> “Left”. Така ще създадете още един фрейм от лявата страна на екрана. И сега ако на този, новия, зададете в “Property Inspector” фиксирана стойност от 100 пиксела, тези 100 пиксела ще започнат от рамката между първия ляв и втория ляв фрейм, а не от лявата страна на браузъра. Ако вече всичко ви е ясно, изтрийте фрейма, който създадохте преди малко, защото той беше само “суха” тренировка.
Не вирвайте още носа, защото не знаете много важно нещо за фреймовете. Ако имате един фрейм с фиксирана ширина, промените в размерите на браузъра трябва да повлияват на размерите на най-големия фрейм. Така е и в DIR.BG – заредете сайта и опитайте да променяте размерите на прозореца на браузъра. Виждате, че левият фрейм с категориите има фиксирана ширина, както тези отгоре и отдолу имат фиксирана дължина. Най-големият, в който се зарежда същинското съдържание на сайта, променя своите размери, за да компенсира разликите в размерите на браузъра при различните резолюции. Така трябва да е и във вашия сайт. Когато сложите стойност за левия фрейм и изберете единицата “Pixels”, в “Property Inspector” натиснете на десния фрейм (не в прозореца на Dreamweaver, а на схемата на фреймовете в “Property Inspector”), за да го затъмните. Ще видите промяна в полетата “Value” и “Units”, а именно – във “Value” трябва да пише “1”, а в “Units” – “Relative” (или, казано просто – каквото остане за него). Версии 4 и MX на Dreamweaver автоматично попълват тези стойности в полетата, но използващите по-ранни версии на Dreamweaver – версии 3 и надолу трябва да обърнат специално внимание. Тези версии пишат стойности от рода на “365 Relative”, “458 Relative” – това може не само да обърка всичко, което се опитвате да създадете, но и несъмнено ще си легнете, когато другите вече са тръгнали за работа.
Освен тези две полета за избор на големина на фрейма на разположение имате още две – “Borders”, “Border Color” и “Border Width”. Първото задава дали браузърът трябва да покаже рамките между фреймовете, а следващите две – съответно цвета на рамката, ако е включено показването им и – дебелината на рамката (пак ако е включено показването). Забележете обаче, че ако включите показването на рамките, в повечето случаи позволявате на посетителите да променят техните размери (което не вярвам да е приятно на някой създател на сайтове).
Не забравяйте - фреймовете просто представляват отделни HTML файлове, които биват обединени от друг HTML файл, наречен “фреймсет”. Във всеки от тях може да комбинирате всякакви възможности на HTML файловете.
Re: BIOS
Всеки съвременен BIOS разпоалга с много най-различни параметри. Как да настрите всички оптимално? Кои настройки се припокриват с тези на операционната система и по-конкретно на Windows? Ако изстискването на максимума по отношение на стабилност и производителност ви интересува, продължете да четете и ще научите.
BIOS (Basic Input Output System) e основната система на всеки компютър. Тя е първата ,която се включва след стартиране на машината. Записана е в ROM, който се намира на дънната платка. По време на Power On Self Test се извършва проверка и инициализация на хардуера и се тества работоспособността му. Следващата процедура е сканиране на устройствата в определн, предварително указан порядък, за наличие на операционна система и нейното зареждане. Впоследствие BIOS "раздава" т. нар. прекъсвания за комуникация между някои операционни системи и хардуера. Версиите на Windows от 95 ползват драйвери за директен достъп до устройствата.
Setup - Конфигурационната програма на BIOS
В зависимост от дънната ви платка можете да я стартирате с различен клавиш или клавишна комбинация, обикновено това са Del, F1, F2, F10 или Ctrl + Alt + Escape. Информация за това се появява на екрана при стартиране на компютъра. Опциите на Setup варират между безобидни настройки примерно на паралелния порт до вмешателство в работното напрежение на процесора или геометрията на твърдия диск. На много системи настройките по подразбиране на BIOS крият резерви, освобождаването на които ще ускори работата на системата, без това да става за сметка на стабилността й.
Порядък на зареждане - най-добре първо от твърдия диск
След стартиране на компютъра, BIOS тества за инсталирана операционна система, на която впоследствие да предаде контрола над системата. Можете да модифицирате порядъка на претърсване на устройствата. В зависимост от производителя, опцията може да се нарича Boot order или Boot Device Priority и да се намира в менюто Boot или Advanced Bios Features. Освен твърд диск и флопи, ще намерите CD-ROM, DVD LS-120 и Zip устройства. Модерните дънни платки разполагат с BIOS, който поддържа и USB периферия.
Практиката показва, че най-добре е да поставите на първо място твърдия диск, тъй като обикновено там е инсталирана операционна система и търсенето й отнема най-малко време. Ако първото устройство е флопито, в което сте забравили несиситемна дискета, ще трябва да изчакате да се появи съобщение за грешка, да я махнете и да натиснете клавиш. Това обаче е по-малката беда. По-страшна е възможността за прихващане на boot вирус по този начин.
Разбира се, ако възнамерявате да инсталирате операционна система или ви се налага да заредите от системна дискета, променете порядъка, но след приключване на работа не забравяйте да го възстановите.
Ускорен старт - съкратете BIOS тестовете
При всяко рестартиране на компютъра BIOS проверява процесора, оперативната памет и чипсета. Това отнема време, но с подходящи настройки можете да съкратите процеса. За целта е необходимо да откриете в настройките опция с име Quick Power on Self Test или Quick Boot и да я направите Enabled. В зависимост от производителя, ще я намерите при Advanced Boot Features или в менюто Boot. От този момент нататък BIOS ще тества оперативната памет само веднъж, а не по три пъти. Не се притеснявайте. От това системата ви няма да стане по-нестабилна. Дори при най-интензивни тесове BIOS ще открие предимно очевидни грешки, като например дефектен чип. Така че ако компютърът ви започне да забива по-често, търсете причината другаде.
Съвсем спокойно можете да изключите и теста на флопито, в противен случай BIOS ще проверява пр ивсяко стартиране дали то работи с дискети с 40 или с 80 пътечки. От няколко години се използва само първият тип. В менюто Advanced Boot Features или Boot намерете Boot Up Floppy Seek и поставете стойност Disabled. Ако не намерите подобна опция, тя е предварително деактивирана от производителя на дънната ви платка. Не се безпокойте за контролера. Разпознаването му от BIOS няма отношение към този тест. Ако не бъде открит, се появява съобщението за грешка "Floppy disk(s) fail" или "Floppy disk controler error".
Новите дъна на Intel, които се ползват примерно в компютрите на Dell притежават опцията Intel rapid Bios Boot. Активирането й съкращава процеса на стартиране, като Intel използва оптимиран код, който изключва част от тестовете.
Твърдият диск - да извлечем максимум производителност
За това отговарят опциите за PIO и Ultra DMA режими. Втората позволява по-голям трансфер на данни. Най-подходящое да настроите Primary Master, Primary Slave, Secondary Master и Secondary Slave устройствата на Auto. Самите устропйств ще анмерите в менюто Standard CMOS Setup, Standard CMOS Features или Main. Ако там ги няма, погледнете в Integrated peripherials или Chipset Features Setup. Нерядко Setup предлага опциите Multi Sector Transfer, Block mode или HDD Block Mode Sectors. Настройте ги на Maximum, Enabled или HDD Max. По този начин при достъп до диска ще бъдат обхващани по няколко сектора, което е значително по-ефективно. Windows процедира така без значение от тази настройка, но се ускорява работата под DOS и процеса на зареждане. Аналогично, настройте опциите 32 Bit Mode и 32 Bit Transfer Mode на Enabled.
От 1996-а година почти всички производители на твърди дискове предлагат функцията Smart (Self-Monitoring Analysis and Reporting Technology). По подразбиране тя е активирана в BIOS, но ако не е, намерете в менюто Standard CMOS Setup, Standard CMOS Features или Main запис HHD S.M.A.R.T. Capability, SMART Monitoring или S.M.A.R.T. for Hard Disks и я настройте на Enabled.
Оперативната памет - нека работи бързо и стабилно
По подразбиране тя е настроена да бъде възможно най-сигурна, но и най-бавна. Ако заредите Load Default Settings или Load Bios Setup Defaults времето за достъп до RAM ще бъде настроено в полза на стабилността за сметка на скоростта. За щастие е възможен компромис между теиз два параметъра. Лостовете са DRAM Frequency, DRAM Clock, SDRAM Capability, SDRAM Operating Mode, SDRAM Configuration. Ще ги намерите в менюто Advanced Chipset Features, Chipset Features Setup или Advanced, Chip Configuration.
И така, да настроим тактовата честота оптимално
Внимавайте при избора й. Ако не сте уверен, ползвайте Auto. Ако компютърът в иработи нестабилно, настройте я ръчно, като ако разполагате с РС100-SDRAM укажете на DRAM Frequency или , SDRAM Operating Mode 100 MHZ, 100 или РС100. Ако притежавате DDR-SDRAM, съответните настройки са 266 MHZ, 266 или РС266.
Някои чипсети, например на VIA, ползват различна тактова честота на шината (Front Side Bus) и RAM паметта, така че можете да укажете различни стойност ина параметрите CPU Frequency и DRAM Frequency. Възможно е също да се натъкнете на опция System/SDRAM Frequency Ratio, където да укажете съотношението между тактовите честоти, например 100:133 ако ползвате Celeron при честота на шината 100 MHz и PC133-SDRAM.
Препоръчваме ви да оставите вътрешните настройки на паметта на самия BIOS, т.е. настройте SDRAM Timing и SDRAM Configuration на SPD (Serial Presence Detect). По този начин ще се позлват дефинираните от производителя и записани в SPD чипа данни за времето за достъп, вътрешната организация и други. Възможно е записите в този чип да са неверни или BIOS да не ги интерпретира правилно. В такъв случай трябва да ги настроите ръчно (Manual) и да си поиграете с параметрите CAS Latency, RAS Precharge и RAS to CAS Delay. Обикновено върху чипа с паметта е написана поредица цифри, например РС133 222. Първите означават, че паметта е РС133, а вторите са именно верните стойности на CAS Latency, RAS Precharge и RAS to CAS Delay.
Ще спечелите скорост, ако настроите DIMM Interleave Setting или Bank Interleave на Enabled или 2way, съответно 4way, в зависимост от това с колко банки за оперативна памет разполагате. Смисълът на Interleaving (***) се състои в адресирането на едната банка при наличие на две или повече, още диокато се извършва четене от другата. Съвременните SDRAM чипове притежават обикновено 2 или 4 банки, а DDR - 1 или 2. Точни данни ще получите от появяващото се при стартиране на компютъра съобщение SDRAM at Row(s).
Можете да влияете на скоростта и стабилността и с параметъра SDRAM Cycle Time. Обикновено стойността му е 5/7 или 7/9. Тези стойности означават, колко тактови цикъла за достъп трябва да остане отворен един адресен ред. По-високите стойности, като 7/9 означават по-бавна, но и по-стабилна работа.
Разпределянето на ресурси - вечният проблем
Ако не разполагате с нито едно ISA устройство, можете да си отдъхнете, тъй като грижите ви относно разпределянето на оскъдните РС ресурси не са особено много. BIOS и операционната система се грижат за това благодарение на технологиите Plug And Play и ACPI (Advanced Configuration and Power Interface) - поне на теория. На практика разпределянето на ресурси си остава един от най-сериозните проблеми. Под ресурси разбираме най-вече т. нар. прекъсвания IRQ (Interrupt Request), тъй като те са малко на брой, някои от тях са така или иначе заети за системни цели. Симптоми за IRQ конфликт могат да бъдат удивителен знак в Device Manager на Windows, напълно или спорадично неработещо устройство или трептящ, произволно преместващ се по екрана курсор на мишката.
Независимо от тенденцията за решаване на тези проблеми със средствата на операционната система, подходящи настройки в BIOS могат да се окажат изключително полезни. Ще ги намерите в менюто PnP/PCI Configuration, PnP and PCI Setup или Advanced, PCI Configuration.
Ако след инсталация на ново устройство системата откаже да се зареди, можете да решите проблема като от Setup на BIOS изтриете ESCD (Extended System Configuration Data). Тук е записано разпределянето на системни ресурси с цел BIOS да не го определя отново при всеки старт. За изтриване настройте Clear ESCD, Clear NVRAM, Reset Configuration Data или Update ESCD на Enabled или Yes.
Опцията PnP OS Installed или Plug And Play Aware OS определя кой да се погрижи за разпределението на ресурсите - BIOS или Windows. Yes или Enabled е препоръчително, когато BIOS трябва да се погрижи само за необходимия за стартиране хардуер, а реусрси като звукова и мрежова карта да бъдат раздадени от операционната система. Ако нагласите значението на No или Disabled, BIOS ще разпредлеи всички компоненти. Практиката показва, че промяна на тази настройка може да реши евентуален проблем с някое устройство.
Каре - на това място!!!
Колкото и изненадващо да звучи, Microsoft съветва потребителите си да ползват No или Disabled, без значение, от версията на Windows - включително и при гарантирано поддържащата Plu And Play технология ХР.
Ако притежавате по-стара платка, която не е Plug And Play и се настройва с помощта на джъмпери или собствена конфигурационна програма, е необходимо да блокирате разпределянето на съответните ресурси от страна на PnP и ACPI. За целта настройте опцията IRQ (номер) Used By ISA на Yes или IRQ (номер) Assigned To на Reserved, ISA или Legacy ISA. В зависимост от Setup може да се наложи да настроите Resources Controlled By на Manual, за да имате възможност да въведете ръчно гореописаните настройки.
Към системните ресурси спадат и DMA (Direct Memory Access) каналите, по които ISA устройствата обменят данни с паметта, без да натоварват процесора. Ако в Setup, аналогично на гореописаното управление на IRQ намерите опция DMA (номер) Used By ISA или подобна, трябва да я блокирате за вашата неподдържаща Plug And Play карта.
За PCI устройствата повечето BIOS-и предлагат споделянето на едно IRQ от всички слотове. Това се определя чрез опцията PCI Slot (номер) или Slot (номер) IRQ. Ако подобна настройка липсва, а някоя платка не работи или не работи коректно, опитайте да я поставите в друг слот.
Както и да настроите разпределенито на ресурсите в BIOS, всички версии на Windows от OSR2 включително са в състояние да ги преразпределят, въпреки че обикновено не го правят. Можете да изключите таз ифункция на операционната система, като за целта в Device Manager, System Devices, PCI Bus кликнете върху езичето IRQ Steering и деактивирате Use IRQ Steering. Ако сте потребител на Windows 2000 или ХР, ще намерите тази настройка в Computer, Standard PC, но само при положение, че не сте инсталирали операционната система в ACPI режим. Преди инсталация на ХР, прегледайте BIOS за наличие на опция Interrupt Mode или APIC Function. Ще я намерите в менюто BIOS Features Setup или Power. Настройване на APIC (Advanced Programmable Interrupt Controller), който представлява разширен вариант на Interrupt Controller на Enabled позволява използването на 24 вместо на 15 прекъсвания. Активирайте преди инсталацията също опцията ACPI, Която се намира в менюто Power Management Setup или Power.
Графичната карта - да се погрижим за стабилността й
Ако акцентирате върху стабилността на системата, може да се наложи да пожертвате малко скорост, особено когато става дума за видеокартата. Ако системата се задъхва на най-новите 3D игри, настройте AGP Fast Write на Disabled. Ще намерите тази опция в Advanced Chipset Features или Advanced, Chip Configuration. Тя е налице при дънни платки, чийто чипсет поддържа AGP 4x.
Теоретично AGP Fast Write би трябвало да ускори системата, тъй като тогава данните се трансферират от процесора и чипсета директно до видеокартата, без да се налага да минават през оперативната памет. В режим AGP 4x именно това е "тясното място". На практика някои системи работят нестабилно пр иактивиране на опцията. Ако не желаете да се лишите от AGP Fast Write, актуализирайте BIOS и драйверите за видеокартата - това може да в ипомогне.
Ако смятате, че нестабилната работа на компютъра ви се дължи на AGP 4x графичната карта, проверете режима й на работа. Намерете опцията AGP Mode или AGP Capability и променете настройката от стандартната Auto на 2х. Ще намерите настройката в Advanced Chipset Features или Advanced, Chip Configuration. Разбира се, компютърът ще се забави незначително вследствие на промяната.
Можете да влияете на скоростта и с помощта на настройките AGP Aperture Size или Graphic Window Size, които също се намират в менюто Advanced Chipset Features или Advanced, Chip Configuration, но евентуалната печалба няма да бъде голяма. Оттук настройвате количеството памет, което графичната карта ползва за складиране на текстури. Препоръчителните стойности за съвременните компютри са 64 или 128 МВ, под 32 МВ ще загубите производителност.
Power Management - BIOS е решаващ само при по-старите компютри
От менюто Power Management Setup или Power можете да регулирате консумацията на ток от страна на компютъра. Имайте пред вид, че настройките действат само при по-стари машини. Windows 98 SE, Me, 2000 или ХР в комбинация с BIOS, не по-стар от 2 години, ползват ACPI (Advanced Configuration and Power Interface), тоест операционната система решава, кога компютърът или отделни компоненти да преминат в енергоспестяващ режим на работа. Важно е преди инсталация на настроите ACPI Function или ICPA Function на Enabled, в противен случай Windows инсталира АРМ (Advanced Power Management).
B Device Manager включете View Devices By Connection и намерете записа ACPI-PC. Ако такъв е налице, можете да регулирате енергопотреблението от Windows. Aко записът е Advanced Power Management Support, BIOS и Windows определят съвместно спестяването на ток. Необходимо е в този случа йда настроите PM Control by APM в BIOS на Enabled. В случай, че не откриете никоя от тези опции, потърсете в Power Management.
BIOS (Basic Input Output System) e основната система на всеки компютър. Тя е първата ,която се включва след стартиране на машината. Записана е в ROM, който се намира на дънната платка. По време на Power On Self Test се извършва проверка и инициализация на хардуера и се тества работоспособността му. Следващата процедура е сканиране на устройствата в определн, предварително указан порядък, за наличие на операционна система и нейното зареждане. Впоследствие BIOS "раздава" т. нар. прекъсвания за комуникация между някои операционни системи и хардуера. Версиите на Windows от 95 ползват драйвери за директен достъп до устройствата.
Setup - Конфигурационната програма на BIOS
В зависимост от дънната ви платка можете да я стартирате с различен клавиш или клавишна комбинация, обикновено това са Del, F1, F2, F10 или Ctrl + Alt + Escape. Информация за това се появява на екрана при стартиране на компютъра. Опциите на Setup варират между безобидни настройки примерно на паралелния порт до вмешателство в работното напрежение на процесора или геометрията на твърдия диск. На много системи настройките по подразбиране на BIOS крият резерви, освобождаването на които ще ускори работата на системата, без това да става за сметка на стабилността й.
Порядък на зареждане - най-добре първо от твърдия диск
След стартиране на компютъра, BIOS тества за инсталирана операционна система, на която впоследствие да предаде контрола над системата. Можете да модифицирате порядъка на претърсване на устройствата. В зависимост от производителя, опцията може да се нарича Boot order или Boot Device Priority и да се намира в менюто Boot или Advanced Bios Features. Освен твърд диск и флопи, ще намерите CD-ROM, DVD LS-120 и Zip устройства. Модерните дънни платки разполагат с BIOS, който поддържа и USB периферия.
Практиката показва, че най-добре е да поставите на първо място твърдия диск, тъй като обикновено там е инсталирана операционна система и търсенето й отнема най-малко време. Ако първото устройство е флопито, в което сте забравили несиситемна дискета, ще трябва да изчакате да се появи съобщение за грешка, да я махнете и да натиснете клавиш. Това обаче е по-малката беда. По-страшна е възможността за прихващане на boot вирус по този начин.
Разбира се, ако възнамерявате да инсталирате операционна система или ви се налага да заредите от системна дискета, променете порядъка, но след приключване на работа не забравяйте да го възстановите.
Ускорен старт - съкратете BIOS тестовете
При всяко рестартиране на компютъра BIOS проверява процесора, оперативната памет и чипсета. Това отнема време, но с подходящи настройки можете да съкратите процеса. За целта е необходимо да откриете в настройките опция с име Quick Power on Self Test или Quick Boot и да я направите Enabled. В зависимост от производителя, ще я намерите при Advanced Boot Features или в менюто Boot. От този момент нататък BIOS ще тества оперативната памет само веднъж, а не по три пъти. Не се притеснявайте. От това системата ви няма да стане по-нестабилна. Дори при най-интензивни тесове BIOS ще открие предимно очевидни грешки, като например дефектен чип. Така че ако компютърът ви започне да забива по-често, търсете причината другаде.
Съвсем спокойно можете да изключите и теста на флопито, в противен случай BIOS ще проверява пр ивсяко стартиране дали то работи с дискети с 40 или с 80 пътечки. От няколко години се използва само първият тип. В менюто Advanced Boot Features или Boot намерете Boot Up Floppy Seek и поставете стойност Disabled. Ако не намерите подобна опция, тя е предварително деактивирана от производителя на дънната ви платка. Не се безпокойте за контролера. Разпознаването му от BIOS няма отношение към този тест. Ако не бъде открит, се появява съобщението за грешка "Floppy disk(s) fail" или "Floppy disk controler error".
Новите дъна на Intel, които се ползват примерно в компютрите на Dell притежават опцията Intel rapid Bios Boot. Активирането й съкращава процеса на стартиране, като Intel използва оптимиран код, който изключва част от тестовете.
Твърдият диск - да извлечем максимум производителност
За това отговарят опциите за PIO и Ultra DMA режими. Втората позволява по-голям трансфер на данни. Най-подходящое да настроите Primary Master, Primary Slave, Secondary Master и Secondary Slave устройствата на Auto. Самите устропйств ще анмерите в менюто Standard CMOS Setup, Standard CMOS Features или Main. Ако там ги няма, погледнете в Integrated peripherials или Chipset Features Setup. Нерядко Setup предлага опциите Multi Sector Transfer, Block mode или HDD Block Mode Sectors. Настройте ги на Maximum, Enabled или HDD Max. По този начин при достъп до диска ще бъдат обхващани по няколко сектора, което е значително по-ефективно. Windows процедира така без значение от тази настройка, но се ускорява работата под DOS и процеса на зареждане. Аналогично, настройте опциите 32 Bit Mode и 32 Bit Transfer Mode на Enabled.
От 1996-а година почти всички производители на твърди дискове предлагат функцията Smart (Self-Monitoring Analysis and Reporting Technology). По подразбиране тя е активирана в BIOS, но ако не е, намерете в менюто Standard CMOS Setup, Standard CMOS Features или Main запис HHD S.M.A.R.T. Capability, SMART Monitoring или S.M.A.R.T. for Hard Disks и я настройте на Enabled.
Оперативната памет - нека работи бързо и стабилно
По подразбиране тя е настроена да бъде възможно най-сигурна, но и най-бавна. Ако заредите Load Default Settings или Load Bios Setup Defaults времето за достъп до RAM ще бъде настроено в полза на стабилността за сметка на скоростта. За щастие е възможен компромис между теиз два параметъра. Лостовете са DRAM Frequency, DRAM Clock, SDRAM Capability, SDRAM Operating Mode, SDRAM Configuration. Ще ги намерите в менюто Advanced Chipset Features, Chipset Features Setup или Advanced, Chip Configuration.
И така, да настроим тактовата честота оптимално
Внимавайте при избора й. Ако не сте уверен, ползвайте Auto. Ако компютърът в иработи нестабилно, настройте я ръчно, като ако разполагате с РС100-SDRAM укажете на DRAM Frequency или , SDRAM Operating Mode 100 MHZ, 100 или РС100. Ако притежавате DDR-SDRAM, съответните настройки са 266 MHZ, 266 или РС266.
Някои чипсети, например на VIA, ползват различна тактова честота на шината (Front Side Bus) и RAM паметта, така че можете да укажете различни стойност ина параметрите CPU Frequency и DRAM Frequency. Възможно е също да се натъкнете на опция System/SDRAM Frequency Ratio, където да укажете съотношението между тактовите честоти, например 100:133 ако ползвате Celeron при честота на шината 100 MHz и PC133-SDRAM.
Препоръчваме ви да оставите вътрешните настройки на паметта на самия BIOS, т.е. настройте SDRAM Timing и SDRAM Configuration на SPD (Serial Presence Detect). По този начин ще се позлват дефинираните от производителя и записани в SPD чипа данни за времето за достъп, вътрешната организация и други. Възможно е записите в този чип да са неверни или BIOS да не ги интерпретира правилно. В такъв случай трябва да ги настроите ръчно (Manual) и да си поиграете с параметрите CAS Latency, RAS Precharge и RAS to CAS Delay. Обикновено върху чипа с паметта е написана поредица цифри, например РС133 222. Първите означават, че паметта е РС133, а вторите са именно верните стойности на CAS Latency, RAS Precharge и RAS to CAS Delay.
Ще спечелите скорост, ако настроите DIMM Interleave Setting или Bank Interleave на Enabled или 2way, съответно 4way, в зависимост от това с колко банки за оперативна памет разполагате. Смисълът на Interleaving (***) се състои в адресирането на едната банка при наличие на две или повече, още диокато се извършва четене от другата. Съвременните SDRAM чипове притежават обикновено 2 или 4 банки, а DDR - 1 или 2. Точни данни ще получите от появяващото се при стартиране на компютъра съобщение SDRAM at Row(s).
Можете да влияете на скоростта и стабилността и с параметъра SDRAM Cycle Time. Обикновено стойността му е 5/7 или 7/9. Тези стойности означават, колко тактови цикъла за достъп трябва да остане отворен един адресен ред. По-високите стойности, като 7/9 означават по-бавна, но и по-стабилна работа.
Разпределянето на ресурси - вечният проблем
Ако не разполагате с нито едно ISA устройство, можете да си отдъхнете, тъй като грижите ви относно разпределянето на оскъдните РС ресурси не са особено много. BIOS и операционната система се грижат за това благодарение на технологиите Plug And Play и ACPI (Advanced Configuration and Power Interface) - поне на теория. На практика разпределянето на ресурси си остава един от най-сериозните проблеми. Под ресурси разбираме най-вече т. нар. прекъсвания IRQ (Interrupt Request), тъй като те са малко на брой, някои от тях са така или иначе заети за системни цели. Симптоми за IRQ конфликт могат да бъдат удивителен знак в Device Manager на Windows, напълно или спорадично неработещо устройство или трептящ, произволно преместващ се по екрана курсор на мишката.
Независимо от тенденцията за решаване на тези проблеми със средствата на операционната система, подходящи настройки в BIOS могат да се окажат изключително полезни. Ще ги намерите в менюто PnP/PCI Configuration, PnP and PCI Setup или Advanced, PCI Configuration.
Ако след инсталация на ново устройство системата откаже да се зареди, можете да решите проблема като от Setup на BIOS изтриете ESCD (Extended System Configuration Data). Тук е записано разпределянето на системни ресурси с цел BIOS да не го определя отново при всеки старт. За изтриване настройте Clear ESCD, Clear NVRAM, Reset Configuration Data или Update ESCD на Enabled или Yes.
Опцията PnP OS Installed или Plug And Play Aware OS определя кой да се погрижи за разпределението на ресурсите - BIOS или Windows. Yes или Enabled е препоръчително, когато BIOS трябва да се погрижи само за необходимия за стартиране хардуер, а реусрси като звукова и мрежова карта да бъдат раздадени от операционната система. Ако нагласите значението на No или Disabled, BIOS ще разпредлеи всички компоненти. Практиката показва, че промяна на тази настройка може да реши евентуален проблем с някое устройство.
Каре - на това място!!!
Колкото и изненадващо да звучи, Microsoft съветва потребителите си да ползват No или Disabled, без значение, от версията на Windows - включително и при гарантирано поддържащата Plu And Play технология ХР.
Ако притежавате по-стара платка, която не е Plug And Play и се настройва с помощта на джъмпери или собствена конфигурационна програма, е необходимо да блокирате разпределянето на съответните ресурси от страна на PnP и ACPI. За целта настройте опцията IRQ (номер) Used By ISA на Yes или IRQ (номер) Assigned To на Reserved, ISA или Legacy ISA. В зависимост от Setup може да се наложи да настроите Resources Controlled By на Manual, за да имате възможност да въведете ръчно гореописаните настройки.
Към системните ресурси спадат и DMA (Direct Memory Access) каналите, по които ISA устройствата обменят данни с паметта, без да натоварват процесора. Ако в Setup, аналогично на гореописаното управление на IRQ намерите опция DMA (номер) Used By ISA или подобна, трябва да я блокирате за вашата неподдържаща Plug And Play карта.
За PCI устройствата повечето BIOS-и предлагат споделянето на едно IRQ от всички слотове. Това се определя чрез опцията PCI Slot (номер) или Slot (номер) IRQ. Ако подобна настройка липсва, а някоя платка не работи или не работи коректно, опитайте да я поставите в друг слот.
Както и да настроите разпределенито на ресурсите в BIOS, всички версии на Windows от OSR2 включително са в състояние да ги преразпределят, въпреки че обикновено не го правят. Можете да изключите таз ифункция на операционната система, като за целта в Device Manager, System Devices, PCI Bus кликнете върху езичето IRQ Steering и деактивирате Use IRQ Steering. Ако сте потребител на Windows 2000 или ХР, ще намерите тази настройка в Computer, Standard PC, но само при положение, че не сте инсталирали операционната система в ACPI режим. Преди инсталация на ХР, прегледайте BIOS за наличие на опция Interrupt Mode или APIC Function. Ще я намерите в менюто BIOS Features Setup или Power. Настройване на APIC (Advanced Programmable Interrupt Controller), който представлява разширен вариант на Interrupt Controller на Enabled позволява използването на 24 вместо на 15 прекъсвания. Активирайте преди инсталацията също опцията ACPI, Която се намира в менюто Power Management Setup или Power.
Графичната карта - да се погрижим за стабилността й
Ако акцентирате върху стабилността на системата, може да се наложи да пожертвате малко скорост, особено когато става дума за видеокартата. Ако системата се задъхва на най-новите 3D игри, настройте AGP Fast Write на Disabled. Ще намерите тази опция в Advanced Chipset Features или Advanced, Chip Configuration. Тя е налице при дънни платки, чийто чипсет поддържа AGP 4x.
Теоретично AGP Fast Write би трябвало да ускори системата, тъй като тогава данните се трансферират от процесора и чипсета директно до видеокартата, без да се налага да минават през оперативната памет. В режим AGP 4x именно това е "тясното място". На практика някои системи работят нестабилно пр иактивиране на опцията. Ако не желаете да се лишите от AGP Fast Write, актуализирайте BIOS и драйверите за видеокартата - това може да в ипомогне.
Ако смятате, че нестабилната работа на компютъра ви се дължи на AGP 4x графичната карта, проверете режима й на работа. Намерете опцията AGP Mode или AGP Capability и променете настройката от стандартната Auto на 2х. Ще намерите настройката в Advanced Chipset Features или Advanced, Chip Configuration. Разбира се, компютърът ще се забави незначително вследствие на промяната.
Можете да влияете на скоростта и с помощта на настройките AGP Aperture Size или Graphic Window Size, които също се намират в менюто Advanced Chipset Features или Advanced, Chip Configuration, но евентуалната печалба няма да бъде голяма. Оттук настройвате количеството памет, което графичната карта ползва за складиране на текстури. Препоръчителните стойности за съвременните компютри са 64 или 128 МВ, под 32 МВ ще загубите производителност.
Power Management - BIOS е решаващ само при по-старите компютри
От менюто Power Management Setup или Power можете да регулирате консумацията на ток от страна на компютъра. Имайте пред вид, че настройките действат само при по-стари машини. Windows 98 SE, Me, 2000 или ХР в комбинация с BIOS, не по-стар от 2 години, ползват ACPI (Advanced Configuration and Power Interface), тоест операционната система решава, кога компютърът или отделни компоненти да преминат в енергоспестяващ режим на работа. Важно е преди инсталация на настроите ACPI Function или ICPA Function на Enabled, в противен случай Windows инсталира АРМ (Advanced Power Management).
B Device Manager включете View Devices By Connection и намерете записа ACPI-PC. Ако такъв е налице, можете да регулирате енергопотреблението от Windows. Aко записът е Advanced Power Management Support, BIOS и Windows определят съвместно спестяването на ток. Необходимо е в този случа йда настроите PM Control by APM в BIOS на Enabled. В случай, че не откриете никоя от тези опции, потърсете в Power Management.