празно
20 отговора
550 прегледа
празно
На есен мирише, такава топла и тиха
и свети луна.
Сълзите се бавно стопиха.
Стена
Градът там долу бавно заспива,
сънува есенен сън.
Тихо въздъхнах, кафето отпивам.
Навън.
Една подир друга угасват звездите,
прибират ръце.
Отляво барабани и чукове скрити.
Сърце.
и свети луна.
Сълзите се бавно стопиха.
Стена
Градът там долу бавно заспива,
сънува есенен сън.
Тихо въздъхнах, кафето отпивам.
Навън.
Една подир друга угасват звездите,
прибират ръце.
Отляво барабани и чукове скрити.
Сърце.
Re: празно
Есен красива.Плитратра в кафяво и жълто...
Листа.
Очите пресъхват.С мъка преглъщаш...
Тъга!
Градът е притихнал.Сред четри стени...
Самота.
Огледай се ти.Там някъде спи...
Любовта.
Потърси я.Погали я с трептящи...
Ръце.
Промени,този ритъм в туптящо...
Сърце.
Моите стихове на адрес:[линк]
Листа.
Очите пресъхват.С мъка преглъщаш...
Тъга!
Градът е притихнал.Сред четри стени...
Самота.
Огледай се ти.Там някъде спи...
Любовта.
Потърси я.Погали я с трептящи...
Ръце.
Промени,този ритъм в туптящо...
Сърце.
Моите стихове на адрес:[линк]
Re: празно
Есен е мъдра - художник пастелен -
негА,
листата се сипят, мъглите се стелят -
ела,
паешки мрежи, мирис на спомен -
сега,
нещо в сърцето ми песен подема -
кога?


негА,
листата се сипят, мъглите се стелят -
ела,
паешки мрежи, мирис на спомен -
сега,
нещо в сърцето ми песен подема -
кога?
Re: празно+още нещо...
***
ТО... лятото в нас си тлее с примирие,
и сълзици леко трептят без усилие.
И есента преплита ухания тънички...
вятърът вее - песъчинки лекички...
Любов и Сърце - може всеки да вземе.
Каквото и както днес го поеме...
И вчера да беше, и утре да може
Все още кураж ще е нужен! На помощ.

ТО... лятото в нас си тлее с примирие,
и сълзици леко трептят без усилие.
И есента преплита ухания тънички...
вятърът вее - песъчинки лекички...
Любов и Сърце - може всеки да вземе.
Каквото и както днес го поеме...
И вчера да беше, и утре да може
Все още кураж ще е нужен! На помощ.
Re: празно
Когато
нещата в реда си поемат
И както
сърната листенце погали...
Където
една катеричка поздрав отправи
Защо ли ?
Позна ли това що поклон ти направи?

нещата в реда си поемат
И както
сърната листенце погали...
Където
една катеричка поздрав отправи
Защо ли ?
Позна ли това що поклон ти направи?
Re: празно
Есента е сезона на моя живот -
винаги,
есента е цвета на моята аура -
виждаш ли,
есента хармонира със танца -
на дните ми,
есента не допуска да се срутят -
...мечтите ми..

винаги,
есента е цвета на моята аура -
виждаш ли,
есента хармонира със танца -
на дните ми,
есента не допуска да се срутят -
...мечтите ми..
Re: празно
Как бързо времето минава
години, дни, сезони
но все по нещичко остава
и спомените сякаш гоним.
И всяка есен по-различна е
от други вече отлетели
а лятото дори не си прилича
с онази зима със дървета бели.
Не само времето ни казва
че безвъзвратно остаряваме
тук-там с по бръчка ни наказва
и всеки ден със нещо се прощаваме.

години, дни, сезони
но все по нещичко остава
и спомените сякаш гоним.
И всяка есен по-различна е
от други вече отлетели
а лятото дори не си прилича
с онази зима със дървета бели.
Не само времето ни казва
че безвъзвратно остаряваме
тук-там с по бръчка ни наказва
и всеки ден със нещо се прощаваме.
Re: празно
Верижка от перли - това е животът ми.
Искри в мен - това нещо на пътя ли?
Усещам в очите - огън на дните вече били...
Очаквам да се появи онова, което ще ме изпепели.
Аз Виждам - било е,
Виждам - ще е!
И там някъде...където сме
Има надежда! Като у дете!

Искри в мен - това нещо на пътя ли?
Усещам в очите - огън на дните вече били...
Очаквам да се появи онова, което ще ме изпепели.
Аз Виждам - било е,
Виждам - ще е!
И там някъде...където сме
Има надежда! Като у дете!
Re: празно
Бял ангел бди над дните и нощите мои -
Черна_страст не допуска да ме прибори..
Дали съм заслужила тъй да ме пази..
Нали ТОЙ не наказва...когото мрази...
Черна_страст не допуска да ме прибори..
Дали съм заслужила тъй да ме пази..
Нали ТОЙ не наказва...когото мрази...
Re: празно
Щастие носи всяко нещо което е твое.
И дума, и мисъл, желание ново...
Дали има с кого всичко да споделиш?
Или изненадваш и себе си с това, което таиш?!?



И дума, и мисъл, желание ново...
Дали има с кого всичко да споделиш?
Или изненадваш и себе си с това, което таиш?!?
Re: празно
Все още глегам с очи на дете,
но стъпвам мъдро по тази земя,
когато всяко чувство у мене умре,
тогава ще легна и ще заспя...
но стъпвам мъдро по тази земя,
когато всяко чувство у мене умре,
тогава ще легна и ще заспя...
Re: празно
Едва ли са нужни усилия празни,
и степени висши...измислени разни.
Стремежите наши - въдворени нявга?
В палати кристални, в стени от забрава...

и степени висши...измислени разни.
Стремежите наши - въдворени нявга?
В палати кристални, в стени от забрава...
Re: празно
Черно_старстен, строг и приказлив
на прима виста пише стих, след стих...
забавна е таз песенна игра,
но малко натъжаваме сега -
защото Една рече - есен е дошла,
и ние трябва да й пишем за това....
Тъй темата й есенно-минорна
превърнахме във няква..разговорна



на прима виста пише стих, след стих...
забавна е таз песенна игра,
но малко натъжаваме сега -
защото Една рече - есен е дошла,
и ние трябва да й пишем за това....
Тъй темата й есенно-минорна
превърнахме във няква..разговорна
Re: празно
Да. Хубаво е разговор във рими,
усещания взимам си...върни ми...
... а който съпреживявания иска да направи,
ще трябва тъй поне да се обади...

усещания взимам си...върни ми...
... а който съпреживявания иска да направи,
ще трябва тъй поне да се обади...
Re: празно
Отвръщах дълго най-любезно,
очаквах, че в главата ти ще влезне,
с метафори опитвах да ти кажа
и много елегантно да откажа...
очаквах, че в главата ти ще влезне,
с метафори опитвах да ти кажа
и много елегантно да откажа...
и друго, старо, есенно
Във унеса на тази странна есен,
/още не дошла и още бъдеща/
аз спомените в скута съм си сипала
и чистя ги като зърна.
Как искам да оставя само лъскави,
без грешки, без парещи сълзи...
Как никак не можах да свикна,
че шарен пътят ни е винаги,
по него има и петна.
Щом можем да летим от щастие,
научени да падаме летим!
/още не дошла и още бъдеща/
аз спомените в скута съм си сипала
и чистя ги като зърна.
Как искам да оставя само лъскави,
без грешки, без парещи сълзи...
Как никак не можах да свикна,
че шарен пътят ни е винаги,
по него има и петна.
Щом можем да летим от щастие,
научени да падаме летим!
ощи едно старо -не знам дали съм го пущала
Много отдавна, когато валеше,
във дворчето със сухи листа,
погледнах от вън, а вътре ти спеше
главата подпряла с ръка.
И в тази минута на измамен покой
когато дъждът вън вали,
в съня ти потаен разхожда се той ,
а аз да се мокря нали?
Дали ще усети той точно сега
беззащитната твоя тъга?
Ще взема да дойда и аз във съня
омръзна ми тук на дъжда.
във дворчето със сухи листа,
погледнах от вън, а вътре ти спеше
главата подпряла с ръка.
И в тази минута на измамен покой
когато дъждът вън вали,
в съня ти потаен разхожда се той ,
а аз да се мокря нали?
Дали ще усети той точно сега
беззащитната твоя тъга?
Ще взема да дойда и аз във съня
омръзна ми тук на дъжда.
Да
пускала си го.
Тогава ми хареса, сега също.
Пусни го пак след време.
Искам още такива:)
Тогава ми хареса, сега също.
Пусни го пак след време.
Искам още такива:)