За враговете :))

"Когато дълго време се бориш с някой накрая започваш да приличаш на врага си"

Карбовски, журналист

Мислех да се отдам на разсъждения по това, но има ли смисъл?!

май няма смисъл....

Може би само бих казала моето мнение - че ако изначално не приличаш на него, изобщо няма да започваш борбата. Тъй че не в края, още в началото си като него

карбовски?
няколко пъти го слушах по радиото.....
една курва му скри топката в едно нощно предаване
доста прехвален и одумван ....
не ми допада определено
ти пък го и цитираш даже.....
както и да е

Има.

Много вярно!

А вътрешни врагове имаме ли?

Ако нямаш врагове, означавали, че не не съществуваш?

Кой е този, който ще има или няма нещо?

Ех, питонски,

няма угодия за тебе

"Господ действа в света чрез всички, а не само чрез тези, които се обявяват за негови глашатаи" - Вл. Соловоьов (неточен цитат, моля за извинение)

И ако си противник на цитатите, ето ти една моя сентенция:

Вгледай се във враговете си - в тях ще намериш най-доброто от себе си.

Дрона

Кой е този, който се бори?....

Тука има; тука нема.

И което е по-интересно, винаги има някой да се върже... за топчето на късмета. :)))))

Единственото НЕОСПОРИМО, което може да бъде казано за него е, че съм АЗ. Останалото може и да е лъжа.

Когато АЗ се вържа за топчето на късмета, късметът ще придобие реалната си стойност. Тук-там, има-нема.... са всъщност само тук-тук и нема-нема: поне това е абсолютно сигурно засега. До второто (ми) пришествие или... не знам какво си.

Не знам, защо?...
Мисля, че темата беше дали да се борим с враговете си. Не дали ги имаме.
Но може би ако не се борим, не ги възприемаме като врагове, не знам.

А дали съществвуваме ако нямаме врагове също може да е тема, но...някак много абстракно е, много разтегливо.

Аз не мисля за врагове
врагове?
това е доста силно казано.....
няколко силни думи и.......водопад от думи.....
кво ми пука за враговете
не са мерило и критериии за нищо
и ако нямам врагове?
да се вглеждам в тях а?
няма начин просто!

:)))

темата е всичко, което напъхаш в нея...Например, защо имаш врагове; врагове ли са тези, с които се бориш; защо се бориш; могат ли враговете ти да са най-добрите ти приятели; как избираш враговете/приятелите си.....кога престваша да се бориш.... каква е разликата между борбата и войната; след войната иде мир, а след борбата?.... и прочее

:)))

С никой не се бориш значи?

Силните думи защо са силни?

?!

Много нещо, много въпроси, много приказки.

Ей затова го обичам Д.Х., защото не търси смисъла на всички тия неща, а има един отговор за всичко - постъпвай безупречно, останалото не е твоя грижа.
Ами по-лесно се помни , една само инструкция, нали?
(и ако сега я следвам, трябва да зарежа приказките на тая тема :-))))

Но може би в случая онази приказка за това, да се борим и не с нещата които можем или не да променим, и най-вече да можем да различаваме кога кое да правим - може би тази приказка е най-точната.

Всичко започна от едно изречение.... Всъщност какво те провокира да отговориш на темата? Ето там е отговорът на всичките възможни въпроси по нея. :))))

Мен ме провокира да я напиша една фраза на Питона, че бил заприличал на Муле ( в очите на някакви други хора).

А по повод на Дон-а... какво е безупречност; има ли степени безупречността; ако има значи ли това, че безупречността е недостижима; и ако е недостижима има ли смисъл да се стремим към нея; ако няма степени - значи я придобиваме изцяло и отведнъж и тогава какъв е смисъла на ученето и на цялата практика.....



Това ми прилича на битието на един мой братовчед - той не става от кревата защото така или иначе пак ще се озове там.... Жена му има по-друго виждане по този въпрос - един ден и писна да му носи яденето в леглото и му я изсипа на главата. Братовчед ми с много мърморене се премести на дивана, защото кревата лепнел.... :)))))

Знаех си аз, че не трябваше нищо да пиша.
сега като се започна - и пак купища въпроси и приказки.

Ами отговорих, щото ти питаше нещо за смисъла и аз, така, все пак не е добре като те питат и да не отговаряш, нали???

за безупречността по Дона - мисля че знаеш.
От друга страна -като ме питаш за степени - може и да не знаеш.

Така както я казва Д.Х. - много е достижима, за абсолютно всеки. И не се придобива веднъж за винаги, защото все пак е нещо, което се прилага към всяко действие, дума или мисъл в живота на човека - тъй че докато е жив има какво да прави по въпроса, нищо не е окончателно. Както казва Д.Х. това си е борба за цял живот.

А безупречността е проста за разбиране - правиш всяко нещо така сякаш това е последното ти нещо на тая земя.