:)

Не искам да страдам още и никога няма да бъда готов. Общество само по себе си - убеден съм! - няма, но факт е че има нещо, което изглежда да е общество и това е достатъчно, за да поискам да съм един от порядъчните му членове - казах ти по какви съображения. Нищо не е трябвало да се случва така, както се е случило - можело е да се случи и другояче, т.е. така, както ми е угодно на мене. Ако правосъдието съдеше "право", щеше да отсъди в моя полза, но... не би. Но както казва поетът: "Нямам нужда аз от право, а от правда!" Бог не го търся напразно - всъщност това май е единственото, което си струва да се търси, след всичко това, на което сме свидетели в света на абсурдите. Не точно да му държа сметка за наложените правила на "играта", а за да се уверя, че надеждата си е струвала. Понеже само тя ми е останала в кутията и нямам друго..........

Когато казах "почти", естествено, имах предвид теб!

Ама той затова страда - щото е разбрал че няма смисъл.

Е, сега вече съм спокойна, че иначе току виж и аз съм станала недоволна като тебе.

Сакън, двама в един клуб, много ще са!!!

Ще има депресирани.

Ама той вече не страда, защото е "изстрадал" страданията си. Сега само се оплаква.

Да ти отговоря за смисъла...
Трябва някак да съм разбрал, че ИМА смисъл, иначе щях да си остана на нивото на твоето заключение, но доста отдавна прескочих това ниво. Само не бързай да наричаш това деградация, защото си е съвсем... градация - стига да се развиваш по възходяща спирала, както правят хората, а не приказливците-окултисти.
Аз мисля, че окултистите са спряли някак развитието си. Но има шанс! В бъдещето... Преодолявайки тази детска болест...
Човекът има божествената привилегия да се бори за смисъла. Иначе умира! По-добре жив човек, отколкото мъртъв окултист. Последното словосъчетание е неразчленимо!!!

Ти не схвана смисъла на казаното от мене - няма смисъл да се оплаква човек. Има смисъл да работи. Разбира се, че има смисъл само в движението, не в застоя.

Нещо казал ли си за СТРАСТТА? Интересно ми е твоето мнение, ако имаш време.

И аз така мислех, ама го питах веднъж дали е минало свършено време и той каза - не, и сега продължава.

А бе, да не си на неговия хал

(ама ти не си де, слава Богу)

Казва ли ти някой!!!

Притчата всеки сам си я тълкува и си прави правилния ЗА СЕБЕ СИ извод.Ако на теб тя ти казва едно , на мен ми казва друго , на трети - трето ...

Що се отнася до йогите - аз отдавна съм на мнение , че тяхния път не е най-подходящият , ама друго си е някоя притча да го каже.

Изгревче, няма смисъл да се работи. Та нали дори в книга Битие на Библията пише, че работата (с пот на чело) е Проклятие Божие за непослушание. Смисълът е тъкмо в това - да не се работи... и нещата да стават от самосебе си. Погледни света вън - тъкмо тези, които най-много работят, остават най-бедни, във всеки случай по-малко богати от малко или никак работещите.
Според мен светът е създаден за творчество, а не за работа. Творчеството е творчество във волната интерпретация, а не в усилието на работата. Това мъдрите трябва да разберат - тук е нужна и хитрост, и нещо от мързела и лентяйството. Удоволствието от живота е в творчеството - така мисля аз. От много работа само съм се изморявал и не съм се удовлетворявал.
За страстта не съм поствал нищо, но Бог ме е надарил с нея пребогато и нещо вътрешно ВЕЧЕ(!) ми подсказва, че тя е душевна особеност, на която трябва да залагаме, а не срамежливо и страхливо да бягаме от нея; но тук, разбира се, е нужен опит, обиграност, талант и мъдрост, за да я използваме точно, на място и навреме. И още нещо: само тези, които са изстрадали мъдростта си, могат да обяздят страстта си за добро, вместо тя да ги яха. И тъй: в страстта и страстните е солта на живота. Ако имаш въпроси - питай!

Мисля, че схващам това което казваш, обаче тази дума "страст" се употребява за други работи. Работи дето са низвергнати и май ще е по-добре да кажеш "устрем" както в Агни. Или пък "Намерение". Не мислиш ли?

Правиш ли разлика между "трудя се" и "работя"?

За мене да работиш е свързано с творчеството.

Интересно, аз преди два дни робувах на клишето, че страстта е пожар, че не я владеем. Сега, като се обърна към себе си, установявам, че всичко ценно, създадено от човека е плод на творческия му дух, но не е минало без горивото на страстта, нито без владеенето й от мъдростта.

Без огън не може, но да го владеем.

С Белия вятър говорихме много за вложенаото съдържание в "страст" и за вибрацията й. "С" е звук, който се чува при горенето, до горящия огън. В огъня няма нищо лошо, стига да не е пожар.

Правя, но от естетични съображения някак не искам да я правя. Коренът в "работа" идва от "раб", което за днешните постмодерни времена звучи повече обидно и унизително. Трудът пък почива на твоята рудиментарност (т.е. закърнялост) - и това не ми импонира - не знам, такъв съм си...
Уважавам трудещите се пред лентяите, но нещо в мен трябва да е обръгнало и да не може да приеме труденето и раболепието спрямо обстоятелствата, налагани от друг - във всеки случай чужд на изконните ми желания и стремежи. Нещата трябва да стават само вследствие на голото пожелаване. Или в най-лошия случай - да се работи, но с перспективата да се случи (от определен бъдещ момент нататък) гореказаното.
Страст, сласт, власт, враст (в душата на любимата жена) - все хубави работи!!!

Тука за целите и резултатите не съм много съгласен. Ето тоя пример често се дава на хора които се притесняват да не сгрешат: Ако имаш прекрасно намерение и цел, но от неопитност и невежество се окаже че си направил голям фал , Бог (кармата ) не те съди много строго, а просто ще ти даде урок за да се научиш.
Така че мисля че целите и намеренията са същественото
Привет

Тая притча съм прочел май от Шримад Бхагаватам или някоя от тези индийски свещенни книги. Но отдавна и не помня вече.

Явно си наблюдателен човек, но думите не са точни в случая и не е в тях ключа към смисъла.

И все пак винаги трябва да има централна идея, която обединява смисъла на всичко.
Поуката не е и в това: йоги - не-йоги:)

дейтей???

Но не виждам какво може да означава??

"винаги трябва да има централна идея, която обединява смисъла на всичко" - сигурно има такава идея , ама тя минава през някой и като достигне до нас , вече е малко или много субективна.
Разбира се , че поуката не е в това дали си йога или не си йога - поуката е в това дали си полезен на околните , без да търсиш награда за тая работа или си калпазанин , който "мИдитира" по цял ден и пита много път ли ми остана ....