?!

Между съня и реалността, между небето и земята я срещнах...
Когато бях малък имах една невидима Приятелка, Тя бе с коси от мек атлаз и бяло като крин чело.Идваше незабелязано от никого и видима само от мен.Беше като от неразказана приказка, идваше и си отиваше.Растеше заедно с мен, образоваше се заедно с мен и все така идваше и ме напускаше...
После пораснах или така си мислех-зрелостта е особено понятие, или по-скоро загуба на въображение.Започнах да си мисля, че си пречим.Разбирахме се прекалено добре, разговаряхме прекалено добре и започнахме да се уморяваме от топлината и разбирателството между нас.Напуснах я...или Тя ме напусна-кой знае?!Може би си мислите, че това е откачена история, преплитане на реалност и фантазия, но не са ли всички истории за отношения такива и кои отношения не възникват в граничната област между въображението и реалността?
Започнах в реалността да се срещам с много жени, като един завидно красив и преуспяващ мъж, но вътрешно търсех Нея.Те се опитваха като бръшлян да се увият около мен - обсебващо ме с измислената си нежност, с щурата си сексуалност, с овчедушно доказващата си пред мен вярност, с нещастни опити за интелектуални игри...Беше като спектакъл, в който игреах всяка вечер и очаквах Нея-да се върне, да я разпозная на живо.
Наскоро я видях!!!

ne burkajte razbiraneto s osuznavaneto i osuznavaneto s osvobojdenieto!!!!!!!!

ne burkajte razbiraneto s osuznavaneto i osuznavaneto s osvobojdenieto!!!!!!!!

И?


Ти дойде, за да останеш с мен -
вечността над нас да спреш...

Добре дошъл!

Гилдията расте...


Ох, романтика... Намери и прочети "Греховната любов на зографът Захарий" от Павел Спасов. И не чакай да я изгубиш пак.

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Ехх, това го имам на грамофонна плоча :)) Един ден, когато нямам нищо друго за правене това ще го кача на диск - рецитал на Спас Джонев.


Ти дойде, за да останеш с мен -
вечността над нас да спреш...

наскоро, значи днес ?

ти си влюбен до ушите ......
видял си я значи а?
кво ли не прави любовта......

Ако не си, гледай филма "Красив ум"

*

извинявай за това, което ще чуеш от мен.

твърде много, тръде дълго и твърде наистина живееш във въображението си. знам го по себе си. затова си позволявам да ти го кажа. реалният живот има малко общо с прекрасните неща, които са мислите ти. на мен ми трябваха много години, за да се примиря с това, че няма да срещна на живо това, което срещам в мислите си, че няма да го имам.

прощавай още един път.

IMAGINE...