депресия...

тъжно ми е. всичко ми е тъжно и то без причина. т.е., няма нещо специално лошо, което да се е случило. както обикновено, редуват се лоши и хубави неща. но ми е тъжно, а хубавите не ме радват. разплаквам се почти без причина. не виждам смисъл да правя каквото и да е. то не ми се и прави. нищо не ми се прави. не ми се общува с хора (дори тук не ми се пише, дето уж е виртуално). чувствам се виновна за един куп неща - за това, че не ги правя както трябва и че нямам воля да променя това.

лекарят каза, че е типична депресия. изписа хапове. да, но докато задействат, ще ми е все така гадно. ако можех да заспя и да се събудя, когато вече е минала.

защо го пиша това? няма причина. просто да споделя. може би всъщност да попитам - друг бил ли е така?

IMAGINE...

:))))))) учените глави казват че трябва да се направи неква промяна.. прическа.. дрехиии.. гаджеее.. пробваш:)) все нещо ще излезе:)

И на мен ми е било тъжно... но винаги съм знаела причината. Може би и ти я знаеш подсъзнателно, но не можеш да я видиш.
Аз обаче съм обратно - ако ще ми става нещо без причина, то е да ми е весело Честно. Понякога ми е смешно... ей така, без причина (ама на доктор не съм ходила :))).

Лелей, кви сме лудички...
Усмихни се!!

...contigo yo quisiera caminos infinitos recorrer...

Да, както знаеш - няма човек не минал през депресия поне веднъж в живота си. На някои им се случва по-често.

Не е вярно, че нямаш причина. Имаш си при това Основна причина - отново самообвинение. Съмнение в собствената кадърност и правота. Когато гледаш на себе си като човек, всичко направено от теб вече не е задача с единствено решение а проява на личен почерк. Самообвинението е нещо, което преди време изтръгнах из корен като възможност в психиката ми - така и наистина нещата взеха да вървят по добре... Но всъщност... не мога да не чувствам респект от разликата в опита, който стои зад гърба ни. И не се чувствам удобно в този си отговор.

Аз съм роден да оцелявам, затова дайте ми да оцелявам. Как си с оцеляването? Ако си ОК почвай да си ръсиш пестициди и да изкореняваш бурени в твоята градинка... Антидепресанти? Недей... Погледни в себе си и то със съзнанието, че това е единствения случай, в който трябва да се погледнеш критично и ситуацията го налага. Не за да промениш нещо от себе си, а за да изчистиш баласта.


Ти дойде, за да останеш с мен -
вечността над нас да спреш...

Според мен в такива случай винаги има някаква причина, която трябва решително да се отстрани. Понякога причината не е в нас, а ние я търсим в нас, или обратното.
И аз се чувствах по подобен начин преди две години-отстраних причината, и сега всичко е съвсем друго. Аз съм си същия-не съм се променил, но премахнах причината, която в случая беше извън мен.
Важното е да се намери истинската причина, и да се премахне.
Get up,Джейн, get up!

... дължи съ на тъпата есен дето и аз е мразя ... и на меНе ми е еДно тъпо от вреМе на време ... като го гледам тоВа вреМе и ми се поВръща

Джейн, петък 13 ти ми е най-готиното число за мен. Този път пропуснах да си направя купона купон ...

И ми е тъпо точно като на теб. При това ми ограбиха вярата в човека и стана една.... и още ми споделиха един случай, който тотално ме захлупи от ужас...

Така де .. губя нещо от себе си .. онази спонтанност и искреност .. мисля, че не трябва да я проявявам повече. Доверието също ....

И как да се променям ми кажи на тези години ?
Та изпадаме в депресия, когато не искаме да се променим според света, който ни заобикаля ...

Търся логиката и се питам, трябва ли да сменям света, че да ми дойде всичко на место... планетата, хората около мен, човекът ... не искам, обаче кой ме пита...

Живота е низ от доверие, и като изчезне, те повлича в безната на ада ...
всеки човек ти изглежда враг, та дори и това да е майка Тереза насреща ти..
и се затваряме и се потапяме в море от отчаяние и самота ...

Но то е нужно и необходимо - така трбява за да намерим силите вътре в себе си.

*...the future - its coming now...*

Джейн, депресията е резултат на химически процес в теб. Докато трае (лесно се познава), не предприемай нищо важно. Изчакай да отмине. Не отнема повече от няколко дни. През това време, спи колкото можеш. Сънят лекува депресията най-добре. Винаги помни, че е временно явление, което ще отмине. Ако се задържи по-дълго, отиди на лекар. Той трябва да знае химията на този процес и как да я измени. За повече по тоя въпрос, съветвай се с учени глави.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш.

Анимче,

Колкото по-малко се доверяваш, толкова по-добре. Защо трябва изобщо да се доверяваш на някой? Дай ми добра причина.
Президента Реган ще го запомня с неговото "Довери но провери!" Беше във връзка с взаимното унищожаване на балистични ракети. Взаимно с Русия. Ония от там искаха да им се довери. Той им върна топката, като им каза че ще им се довери ако му дадат шанс да ги провери.
Доверието тук, в България, е нищо друго освен споделяне на отговорност. Правиш го за да ти стане по-леко. Разтоваряш част от теглото си върху човека на когото се доверяваш. С това поемаш и риска от издънки. Ако всеки си гледа работата както трябва, няма да има нужда от доверяване.
Наблюдавам какво става когато някой бъде обвинен в нещо. Веднага обвиненият замесва още пет-шест души и вината се разводнява. Накрая никой не бива наказан, което е и целта на занаятието.
Проверката е висша форма на доверие!

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш.

според мен ситуацията е следната
ти съма си създаваш тази депресия

по принцип най хай хубавите и най лошите неща обикновено човек сам си ги прави :)
хахахаа

Преди години често съм изпадал в такова състояние. Гадно е. Нищо не те радва, хубавите неща всякаш минават покрай тебе и не можеш да се зарадваш на нищо. Не знам за лечението. Аз имам две мнения за него
Едното е да се бориш, да работиш нещо да не оставаш сама, постоянно да бъдеш с хората които харесваш, макар, че в такива моменти могат и да те дразнят.
Другия метод е поне една седмица да се отдадеш на депресията - стой си сама разсъждавай, чети и т.н. А може и да редуваш - първо втория метод, после се стягаш и прилагаш първия.
Знам само две неща - първо, когато я победиш си вече израстнал/а/ с "едно стъпало" - просто помъдряваш. И второ - Не се притеснявай - това е болест на умните, мислещите хора. Знай че скоро ще я победиш и ще се радваш на живота повече от всеки друг път.

А защо наричаш непременно състоянието си депресия? Защо веднага му придаваш медицинска окраска и прибягваш до лекарствата?
Опитай се да го възприемеш просто като шибан, но преходен момент
Усмивка

Генът на победител не е даден всекиму...

az v momenta sum tochno tak reduvat se takiva momenti,ama moje bi e ot vremeto-shtoto ednot akova nasrano-gadno,vali postoianno,abe to esenta za men e nai-tujnija sezon.Imam go akto sezon za razmsiul i veche mi sotavat oshte dva mesecas dokato doide murtvija period.ianuari i fevruari mesec-e togava e nai-ebanos htoto siak godina po tova vreme sum bez gadje.I sia mi e inom takova ubito.(chasashi sa prebera shis a napljuskam shi pija edna bira,shi poiraia aoe2 is hi si liagam che mnogo losho prez den zapoi se poluchiha i triabva da reanimiram)Ne se boi ot vremeto e

jivota e kruchma-iaj i pii na korem

ха, ти си готов психиатър. и моят лекар ми каза, че пролет и есен се появявали депресиите. баси... откъде ги знаеш...

IMAGINE...

благодаря. нямам повече думи. това, което каза, ми е важно. благодаря.

IMAGINE...

защото не зависи от това, което се случват, но не им се радвам. а ти специално знаеш кое я отключш

IMAGINE...

За всичко си има причина на този свят.Проблема е май че ти не можеш да я откриеш.Като за начало защо не се усмихнеш?
Понеже въпреки своята младост привличам депресиите към мен като магнит ще ти кажа какво направих.На шкафа си пред който минавам всяка сутрин закачих една бележцица.В нея се хваля без никакъв срам.И да ти кажа...помага!Напиши това което искаш....че си хубава (а ти си),че си умна(а ти си) че си добра че си нужна на хората около теб защото не биха могли да се оправят.И всичко това което ще го напишиш ще е вярно!
Мисля че хапчетата само потискат.Не че не помагат но е по-добре сама да си помогнеш като намериш причината.Просто спри!Огледай се около тебе...мислите ти нека отидат в миналото,настоящето и бъдещето!И всичко направят розово...порови се в старите си смешни спомени....погледай комедия...Има два пътя:да спреш,да се ослушаш за да видиш накъде да тръгнеш или да се разбързаш с бясна скорост...да не ти остава време да мислиш...да се унесеш в ежедневието.Мисля че първият е по-добър.
Не съм специалист...но аз така правя...защото знам...че просто идват дни на апатия( и най често през есента) в които трябва да сме заредени с положителната енергия на нашите приятели и близки!Щастие ти желая!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

КРЪГОЗОРИ надвесени
и сплъстени тъми.
Ръми.
Есен е.
В глухи жалби унесени
ние бродим сами.
Ръми.
Есен е.

Николай Лилиев

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

сигурно са полудели.
Предписвам биролечение и отрезвителен шамар


_______________________________
Хех, какви шантавеляци са тия Леголас и Гимли...


Генът на победител не е даден всекиму...

Седни и дишай дълбоко... Има си едни цикли:
вдишваш - задържаш - издишваш - задържаш...

Започва се
4/4/4/4
4/8/4/8 и се стига до
4/16/4/16...

Но ако не ти се брои, просто си намери тихо местенце, където се чувстваш удобно, запали си ароматизирана свещ, затвори очи и се концентрирай върху дишането... Вдишваш, издишваш... за нищо не мислиш... най-много можеш да си представиш някое любимо място... то само ще изплува...

Опитай, върши чудеса. Аз в момента имам много тежък период... И ако не си напомням да дишам, направо забравям и ме избива на сълзи, имам чувството, че нервите ми са като корабни въжета, опънати до скъсване...

Вдишваш... издишваш... и не забравяш, че всичко е преходно.
Че и това ще отмине.

Обич.

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...