За Причастието

Да си поговорим пак за Св.Причастие.

Известни за 2 позиции:

-Едната за често причастяване, в някои случаи без изповед.
-Другата за рядко причастие около 4 пъти годишно.

За първата позиция, основно доводите са, че Св.Евхаристия е центъра на живота на християниа. Самото Причастие е "насущний хлеб дажд нам днес". Сиреч това не е някаква абстракция, това е реална житейска необходимост даваща както физическа тъй и духовна здравост на човека, семейството, обществото. Не може човека да бъде лишаван от съединяване със своя Бог, когато не се знае часа на смъртта му и той може да си отиде неподготвен.
Моята позиция също е в подкрепа на тази теза. Но аз смятам, че в църквите християните е необходимо да бъдат разпределени на класове. Т.е. християни на 1г., 2г., 3г. и т.н. Което означава, че за всеки един клас би трябвало да има и различна честота на причастяване. Какво имам предвид началните християни доста трудно се убеждават в необходимостта на Св.Причастие и доста по-бавно се приучават към него, както и към всичко необходимо за подготовката към това. Въпреки това аз смятам, че ако трябва да се приеме една средна норма, както тука наскоро беше писал мисля че Православен Скот, всеки месец има поне по един голям празник. Което означава, че можем да се причастяваме поне веднъж всеки месец, т.е. 12 пъти годишно.
Момента за изповедта преди причастие е доста сложен за мен самата. Но аз не бих могла да отида на причастие без изповед. Казват, че ако човек се причастява всяка седмица, започва да действа това, че сам Господ живее вече живота ти. Живота ти започва да придобива съвсем друг смисъл, т.е. ти живееш седмицата богоугодно знаейки, че в Неделя ще приемеш Св.Причастие и имено затова казват, че не винаги изповед е необходима.
Но тази практика спорде мен (ако вообще съществува такава) би трябвало да бъде за християните от по-горните класове, тъй като това ще бъде доста тежка храна за тези от по-ниските.

За втората позиция на рядкото причастяване, мисля че казаното по-горе достатъчно говори. Искам само да спомена, че това е доста залегнала традиция в православието, която по някакъв начин кара хората да изпитват страх към Св.Причастие. За мене не е много ясно от къде произтича тази практика и дали преди 2-3 века е била такава. Знаем че в първите векове християните са взимали Св.Причастие всяка седмица !

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Според мен колко често да се причастява човек трябва да решава неговият духовен отец. Т.е. човекът, който така да се каже проследява духовното развитие на въпросния християнин. Мисля си, че в днешно време малцина могат да се похвалят с толкова чист духовен живот, та да се удостояват със Светите тайни всеки месец /говоря за хората в света, не за монасите/, а и ми се струва, че от толкова често причастяване, някакси се губи благоговението и страха Божий от това тайнство...
А колкото до това, че човек се чувства недостоен, спомням си думите на един много уважаван от мен духовник в отговор на моето колебание и мисли за недостойнство: "А кто достоин?"...

Що се касае до изповедта, смятам, че тя е абсолютно задължителна преди Св. причастие. За мен лично проблемът е в липсата на опитен духовен отец. Така, че изповедта да не се превръща в едно формално изброяване на грехове...

Според мен прекалено честото причастяване - примерно всяка седмица, може да накара човек да гледа на тайнството като на нещо съвсем обикновено.
Това с ежеседмичното причастяване без изповед, го бях чул май за Англия. Това не е ли теза на някакви западни богослови?
Според мен не трябва да подражаваме на първите християни, а на тези, които са били преди нас. Не си ли съгласна?

Наистина това е Тайнство, към което трябва да се пристъпва с уважение и страх. Причастието както е за спасение и очистване, може да бъде и за осъждане. Да не дава Господ! Зная, че когато е без изповед е за осъждане, или когато си скрил нещо при изповед или ако изповядваш грях, за който ти е наложена епитимия и т.н.

Да, и аз знам, че е за осъждане, когато е без изповед.
А и това, че църквата е предвидила епитимий-и то за доста дълги срокове в дадени случаи също показва, че не е жизнено необходимо да се взима прекалено често-примерно всяка седмица.

[1:6] Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината;
[1:7] ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.
[1:8] Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.
[1:9] Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
[1:10] Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.

По този въпрос разсъждавам така:
Причастието е нужно за човека без всяко съмнение, но той трябва да пристъпва към него с вътрешна готовност, със съзнаннието, че е достоен да го приеме.
После вечедва ролята н асвещеника, който ,възоснова н а изповедта, и на други обстоятелства, трябва да прецени, може ли този християнин да бъде причастен. Ако и той го допусне, ще последва и самото прочастяване.
Аз самият не се чувствам духовно готов за често причестяване. Приемам всяко причастие като сурово изпитание за душата си, което винаги съдържа опасност от осъждане поради недостойнство. Имало е случаи,когато сам съм се отказвал от причестяване след разрешение на свещеника, защото съм усещал, че нещо отвътре ме изобличава в недостойнство. Така разбирам аз този въпрос.
Иначе, всеки трябва да го решава сам.

Много ми допаднаха думите ти, за това ще цитирам отново, малко в друг ред:
"Иначе, всеки трябва да го решава сам."
" . . . ако и той (свещеникът) го допусне"

Всяка сезмица причастие без изповед на ДНЕШНИТЕ православни /в Гърция го правили/ за мен си е подигравка с Христа! По какво можем да се сравняваме с първите християни - та ние сме последните!! Хората са се побъркали и наистина свещениците са станали по-лоши от всички!!, както го предсказа преди 200 години св. Козма Етолийски!

Съгласен съм с теб. И аз мисля, че прекалено честото причастяване, и то без изповед, е пренебрежение към тайнството.

Тимотей, имаш ли повече информация за тази практика в Гърция? И на какво основание е?

Мен лично също ме плаши такъв род дейност. Но смятам, че при изричното разрешение на духовника ти, и както СветПен казва теб нищо не те изобличава би могло да съществувва подобно нещо. Макар, че аз нямам богословската аргументация за да се защитя и незнам дали всъщност е редно. Бившият протестант беше разказвал някъде из темите за момче в тяхната църква което се причастява всяка седмица, но задължително и се изповядва. Бих го помолила да разкаже повече !!!

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Моите думи не бяха нищо друго освен парафраза на св. Серафим Саровски, който съветвал миряните да се причащават поне през 4-те поста, а по възможност - веднъж месечно.
Подражанието на първите християни - без да имаме тяхната ревност, тяхната готовност за гонение, мъченичество и пр. - ще си остане точно "подражание". Най-много да роди се поредният модернистичен, "харизматичен" експеримент. Затова да чуем пак св. Серафим, който казва: всичко, което е прегърнала св. Църква, пази като зеницата на окото си!

Повече информация ми даде ас.Киров от В.Търновския и-т и каза че става въпрос за отделни хора, които изповедниците ги познават и ги причастяват всяка седмица, но не ми каза подробности - вероятно са напреднали, но и това не ги оправдава - че те и светиите са се изповядвали и то преди години, а днес сме подгизнали от грях като от дъжд - не ми се види правилно.

За всяка седмица изповед по е приемливо, а за причастие ще реши изповедника - толкова често причастие - става много обикновенно нещо... Почвам да се съмнявам... Навсякъде виждам лукавия - дано не съм прав.

Благодаря, мисля че си прав !
Като изключим разните бабешки суеверия, които доста се приемат за църковни

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Да, може би си прав, незнам свещениците как се чувстват като приемат св.Причастие всяка седмица. Това си е пак доста голяма отговорност......но се предполага все пак, че свещениците много са по-ревностни във вярата. Наскоро разбрах, че нашият отец се моли минимум 4 часа на ден частно (изключваме тука Литургиите, требите и т.н.). Предполагам, че едното от нещата зарад които свещенството е доста тежко служение е имено отговорността за праведен живот, за да може да се потребява св.Причастие до колкото е възможно достйно за нас хората. И нали и затова за нас жените това е милост да не можем да бъдем свещенослужители имено заради тежкото служение, което не ни е по силите.

Дали тази храна няма да се окаже прекалено тежка за нас от тази гледна точка, бидейки слаби и немощни във вярата..........

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

4 часа молитва за свещеник не са много. Аз работя 8-9 часа и после се моля 1-2 часа. Свещеникът трябва да работи и се моли поне колкото нас - тоест 10-11 часа!! Дали половината от това време ще работи а другата половина ще се моли, това зависи от изискванията на неговата църква - и тогава такъв свещеник ще може да каже колко често да вземаш ти или аз причастие. Свещениците трябва да са на ниво - от тях зависи много и нашето духовно състояние.

Не знам за какви бабешки суеверия говориш.
Честото причащаване не е само привилегия на първите християни. Виж линка pagez.ru/olb/051.php, където св. Никодим Агиорит и св. Макарий Коринтски /18-ти век/ в цяла книга защитават честото причащаване. Но нека оставим на духовния отец да реши можем ли да се причащаваме всяка неделя...особено без изповед!

Духовният отец може да се спре (да те отлъчи) от причастие, ако се окажеш извършител на смъртни грехове, но не и обратното. Правилото е верните да се причастяват на всяка литургия, и по изключение да бъдат отлъчвани за определено време. Ние обаче сме приели правилото за изключение, а изключението за правило

Герги, това в Гърция не е просто практика, а пълноценен църковен живот. Голяма част от хората в църквата се причастяват всяка неделя и определено се изповядват по-често и от най-"благочестивите" ни събратя тук. Трябва да отидеш и да видиш, че всяка неделя на литургия там има толкова хора в църква, колкото са при нас на Великден. Тези хора са всяка неделя на църква и всеки от тях се изповядва тогава, когато личната му духовна "хигиена" изисква. Разбирам, че за нас, които сме свикнали да си казваме "честита баня" и "честито причастие" това някак си смущава. Проблемът обаче си остава наш и нямаме право от позицията на собствената си нехигиеничност да оплакваме другите.

Не разбрах кое е обратното - духовният отец може да те спре заради смъртни грехове, но не и обратното. Не разбирам това изречение.
Блазе ти че имаш чиста съвест и можеш да се причащаваш всяка неделя. Много праведници са се причащавали и всеки ден. Аз, признавам си, не смея да сторя това. Св. Серафимовата поръка ми стига.
На линка, който постнах горе, св. Никодим Агиорит привежда цяла книга за ежеседмичното причащаване.