etichen vypros

Zdraveite ,
Az sym hacker i sym virtualen jipchiia - ot goliam broi hora ( zapadno evropeici i nai veche amerikanci ) vzimam po $15 i taka trupam dosta solidni sumi .
Na praktika az nikoi ne oshtetiavam ( za stranite koito govorim $15 sa nishto - dva burgera i edna kola ) obache na men parite ne sa mi sladkai !!! Ne znam dali me razbirate no ne moga da harcha parite si s ohota ... zashtoto znam che vsichko koeto imam i konsumiram e otkradnato . Mislah da dariavam polovinata ot parite i taka da si kopuvam chista syvest ( neshto kato Robin Hud ) obache jelaniata mi za vse po bogat i oholen jivot rastyt ... I taka i niashto ne sym daril dosega .

A be ti she me skinesh ot smeh

da , niamam takyv ekzempliar . Nikoi ot averite ne se tormozi kato men .

Vmesto da deli6 parite spodeli kak gi gepva6.

Hei, brato - tova tvoeto ne prili4a na etichen vapros, a po-skoro na neorientiranost. Kade tarsi6 moral, tam deto go niqma!!!
I kakvo tarsi6 - savet ili naikoi s koito da izpie6 parite...kolkoto i da sa te?

ami razbiram te, pone se opitvam de, no kakvo te nakara da osyznaesh, che tova, koeto vyrshish ne ti haresva i kak zapochan malko po malko da se chuvstvash guzno?

"Пътят на война е равновесието между ужаса и чудото да си човек." -Кастанеда

Това е добър знак.Какво точно искаш от живота?
Дребен крадец ли искаш да бъдеш или играч?Ако си играч.парите не би
трябвало да те интересуват по този начин.Т.е. би трябвало да си готов
да ги изгубиш,след като си си направил удоволствието..............
Само че нищо не е безнаказано под небето.
Казвам ти го от личен опит.Щом си задаваш въпроси,ще
получиш отговори приживе чрез съдбата си.Иначе те чака по-тежък
урок без право на поправка.Всички можеш да надхитриш,но Бог-не.
Вярваш или не,има закони ,с които трябва да се съобразяваме.
По малко от всички,за да не боли,а...?Ама тогава защо не
ти е сладко?Няма малко и много в тая работа.Нагласата ти е погрешна,
а и не вярвам да си намериш оправдание.Ако имаш такова,да ти е сладко!
Или малко по малко започвай да се освобождаваш от ''багажа '' си,за да
не потънеш.Ако ти е леко на душата,значи си на прав път.

В открито море си....Засега си пират.Ще по-щуро да си
откривател......на себе си.Това е по-трудно и по- интересно.Ще го раз-
береш след 5-10 години.

Мога ли да попитам за приблизителната ти възраст?

Ако сметнеш,че това са глупости,пак ще изпием по
едно /задочно/.

За мен беше удоволствие!

Хей, приятел,
Ти си късметлия, повярвай ми! Много повече от твоите авери на които не им пука какво правят. Защото човек не може да ампутира съвестта си без това да се отрази гибелно на живота му, както да кажем си маха сливиците.

Моето мнение е, че кражбата си е кражба, независимо дали се замисляш за това или не и независимо много ли вземаш или малко. Това си е насилствено присвояване на чужда собственост против волята на човека. Това е и измама в същото време. Ако се съмняваш в това, обмисли възможността да уведомиш лично някого от тези хора, че си го лишил, без негово знание, от два бургера и една кола (по възможност очи в очи). Ще ти стиска ли? Ако това действително не е голям проблем, защо толкова старателно се опитваш да заобиколиш неговото позволение?

Пиша това заради теб, не заради тях, защото ако на тях това им струва два бургера и една кола, на теб ще ти струва много по-скъпо, зависи колко рано се осъзнаеш. Казваш, че желанията ти за все по-богат и охолен живот растат. Опасявам се, че ако не спреш навреме тези желания напълно ще изместят мислите ти за това, което сега наричаш "етични въпроси". И понеже всичко лесно придобито бързо омръзва, ще започнеш да искаш още и още, без да бъдеш истински удовлетворен в нищо. Това към което си тръгнал не е щастлив живот. Това е робство и зависимост, по-страшна от наркотиците.

Чиста съвест не можеш да си купиш. Можеш да дариш само нещо, което е твое. Тези пари не са твои. Ако ти ги изкараш със собствен труд и доброволно ги дариш на някой друг, тогава стойността на подаръка ще е истинска, до дори тогава не можеш да си купиш чиста съвест, защото "доброволно" не означава "в замяна за".

Моят съвет е радикален, но според мен единственият разумен. Просто спри да го правиш. Естествено, че ще получаваш подигравки от "другарите" си, защото така те ще се опитват да оправдават собствените си постъпки. Човек, който държи да бъде личност с характер, трябва да свиква да отстоява на такива атаки.
Друг проблем ще имаш докато успееш да се пребориш с мързела си, защото човек като намери лесното, много лесно отвиква от труд. Но както ти казах, без това не можеш да имаш истинска радост в живота си. Човек така е устроен, че ако не премине през лишения, започва да приема за даденост неща, които не са и бива опериран от чувство за благодарност. А без това, няма да можеш да оценяваш правилно отношението на другите към теб и така взаимоотношенията ти с хората ще ти носят все повече раздразнение и все по-малко радост.

Сега разбираш ли добре опасностите, които стоят пред теб? Моят съвет е, спри навреме.

С най-добри намерения,
Иво.
Бог с теб!