Коани

Тук възнамерявам да привеждам коани и всякакви абсурди, които действат шокиращо и разчупващо на ума. Моля за съдействието на всички.


На тези, които търсели майстори и учители, Хо Ши Дзен казвал:
"Старият лисан ще научи повече от младия простак, отколкото младият простак се надява да научи от стария лисан..."

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

Загадката на Сфинкса:
"Ако е всемогащ великия Амон, може ли да са създаде такъв камък ,който да не може сам да повдигне.Ако е всемогъщ той може да го създаде, но ако неможе да го повдигне всемогъщ ли е????"




Ако А пита Б: "За какъв ми е нирваната?", а Б му отговаря: "Какво е това нирвана?", то Б е близък до просветлението.
Ако А пита В: "За какъв ми е нирваната?", а В не му отговаря, това значи, че В е още по-близо до просветлението в сравнение с Б.
Но ако А не може да намери никой, когото да попита: "За какъв ми е нирваната?", значи този, когото той не може да намери, е постигнал просветлението...не е ли така?

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

а колко е близко до просветлението този който пише коанчета? :)))

Той си е направо просветнал отвсякъде. Само ръката му е от тая страна-и то пишещата ръка...

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

Ама това за стария лисан и младия простак не е абсурдно.

Хо Ши Дзен се е шегувал с тях.

Младия(който търси учител майстор) се надява да научи нещо от стария(майстор), но майстора научава повече от младия обучавайки го.

Не мога да разбера какво му е абсурдното.


А има ли книжка с коани?

Можеш ли да чуеш звука от пляскането с една ръка?

Един любопитен монах запитал учителя си:
- Кой е пътят?
- Той е пред очите ви - отговорил учителят.
- А защо не го виждам?
- Защото мислиш за себе си.
- А вие? Виждате ли го?
- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки 'аз не виждам' и 'ти виждаш', погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.
- Значи пътят може да се види, когато няма нито 'аз', нито 'ти'?
- Е, когато няма нито 'аз', нито 'ти'' кой е този, който ще иска да го види?

Субухти, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недейсвителното. докато седял под едно дърво в своето просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:
- Колко красноречиво говориш за пустотата! -възхваля ли го те, подобно на божии гласове.
- Но аз не съм говорил за Пустотата! - промълвил Субухти.
- Не си говорил. Ние не сме чули. Това е тя истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.

Монахът Дзуиган обикновенно започвал деня, като се обръщал с висок глас към себе си: "Учителю, тук ли си?"
И си отговарял: "Да, ти който питаш, тук съм!"
После казвал: "А сега ела на себе си!"
И пак си отговарял: "Тутакси ще се съвзема!"
После казвал: "И отсега внимавай! Не се оставяй да те въвждат в заблуждение!
И отговорял: "О, няма да се оставя, няма!"

Учителят Нансен заварил две групи монаси, от Източната зала и от Западната зала, да се карат за една котка. той вдигнал котката, размахал я над главата си и извикал на спорещите:
- Кажете по една добра дума, ако искате да спасите котката!
И една дума не паднала в отговор. Нансен отишъл в кухнята, върнал се с голям сатър и разсякъл котката на две. Пoсле дал по една половина на всяка група. Същата вечер, когато Джошу се завърнал в манастира, Нансен му разказал случката. Джошу нищо не казал, обаче събул своите сандали, сложил ги жърху главата си и си тръгнал.
Нансен замислено произнесъл:
- Джошу щеше да спаси котката.

Джошу се обърнал към учителя Нансен:
- Кой е верният Път?
Нансен отговорил:
- Всекидневният път е верният Път.
Джошу запитал:
- Мога ли да го науча?
Нансен отвърнал:
- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.
Джошу полюбопитствал:
- Но ако не го изучавам как ще го узная?
Отговорът на Нансен бил:
- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. той на спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.

При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:
- Току-що влязох в братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
- Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
- Изядох я.
Джошу казал:
- Е, тогава измий паницата си.

Влязал един в магазин
и попитал "Имате ли лек против СПИН?",
отговорили с да,
а тоя отвърнал "Тогава по добре да умара.".

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Един Дзен-Учител показал на учениците си тояга и им казал:

- Това е тояга. Като ви попитам " Това тояга ли е?", ако ми отговорите с "да" ще ви ударя с нея. Ако ми отговорите с "не", пак ще ви ударя с нея.
Това тояга ли е?

Всички замълчали. Не знаели как да реагират. Един от учениците станал, отишъл до Учителя си, издърпал тоягата от ръката му и го попитал:

- Това тояга ли е?

Дзен-Учителят му се поклонил и казал:
- Ти вече си напреднал!!!

@=>=>=

вървял един през пустинята,умирайки от жажда...
насреща му оазис...с дърво което изпълнява жеания...
сяда нашия герой под дървото и си вика:"ей сега да имаше нещо за пийване.."и хоп-появила се кана с вода...
напил се и му олекнало,но стомахът му взел да стърже...
"ех сега да имаше нещо за хапване...след миг огромна трапеза се появила пред него....
нахранен и утолил вече жаждата си, той се огледал...всичко това му се сторило адски странно...каквото си помисли и това ставало..."ами ако тук наоколо се навъртат демони и ей сега изкочат да го убият"...
те изкочили и го убили....

...омммм...

Кит плува вкръг около самка и с упрек говори:
- Колко страни по света, стотици екологически организации, сума ти политически лидери, милиони хора - всички се борят, за това, нашият вид да продължи да съществува, а ти ми разправяш - "Главата ме боли...".

една любима историйка за:
Учител и ученик, които пътували из някакви затънтени краища. Стигнали една голяма река, на брега й стояла една хууууубава девойка, която не смеела да прекоси сама реката и безутешно плачела. Ученикът много му се искало да я пренесе, но нали му било забранено да докосва жени- не посмял. И докато се тюхкал (на ум) изумено видял, как учителят му спокойно се приближил, вдигнал девойката и я пренесъл отсреща. Продължили пътя си без да говорят, а ученикът целия ден се разкъсвал между възмущение, завист и недоумение как така Учителят му си е позволил подобна волност. Накрая не се сдържал и го попитал защо го е направил- нали е грешно да се докосва жена. Учителя му отвърнал- аз просто помогнах на това момиче, пренасяйки го за секунди през водата, а ти цял ден я носиш в ума си- кое е по-грешно според теб?

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

да
то е като да удариш счукче по пустотата

Абсурди, шокиращи неща?
Чак сега видях тази ти тема, ама съжалявам, няма да мога да ти помогна.

Щото ще трябва да препиша всички книги на Карлитко тук (нямам си скенер)

Животът винаги е прав

Aко събереш всичките твои цитати на Кастанеда може и да стане за една-две книги . Без майтап, събери ги и ще ги сложа на сайта.

И организирай Карлитковчетата да изпратят филмчето с тенсегрити.