През сезоните

В студенината на ноща през зимата,
когато ветровете вън са полудели,
ще галя белотата ти...Незримата...
Танцуваки във снежните постели.

В пролетно омайно утро - ранобудно,
пиейки от вишневите устни елексир.
Ще те рисувам във мечтите чудни,
с палитрата на любовта безспир.

В жегата на наш'то страстно лято,
слънцето след нас в галоп ще тича.
В ръцете ми ще бъдеш мой'то злато.
Опиянен...Без край ще те обичам.

В позлатените листа на тъжна есен
животът щом започне да заспива...
Ще те прегърна с тази моя песен
и с утни жадни...Пак ще те опивам.


Моите стихове на адрес:[линк]

затаявам дъх....
такова дори и аз не мога да напиша

Опитай
Никога нищо не се знае


Моите стихове на адрес:[линк]

дали?

Много скоро четох тук едно мнение,което ме разтърси.Може би автора му е прав,знае ли човек.Нека ме извини,че ще го цитирам:

"ne, ne e hich typo, zashtoto w poeziqta ne e wavna rimata, stypkata ilii dori
smisyla... wavno e kakwo wlagash ot sebe si... ti si go pochustwal dokato si go pisal... twa e..."

Какво рискуваш?


Моите стихове на адрес:[линк]

Поемам риска
и пиша


Не мога, не мога, не мога да пиша
когато го искам - не трябва или не бива
и някъде нещо усещам че в мене издиша
и нещо се къса и някъде си отива.

Не мога, не мога, не мога в мълчание
а искам да кажа, и да крещя, и да плача
съдба ли е боже или е вид наказание
душата ми да броди като бедно сираче.

Не мога, не мога, не мога, освирепявам
а строфите блудни отново връхлитат
не спирам, не тръгвам, не идвам и не оставам
и чакам безмълвно сами да отлитнат.

Супер!
Значи не само обичаш да четеш
Никът ти е готин.Регистрирай го. Като запазена марка ще е.Така всеки може да пише от него.А има и други предимства.Направи го,моля те.


Моите стихове на адрес:[линк]

Имаш бележка.


Моите стихове на адрес:[линк]

а теб какво те кара да пишеш така?

Kogato doide kraqt na sezonite
i samo zimata vse oshte v nas vilnee.
v ochakvane na chudnata, porochnata
smurt- bez sezoni shte jiveem.

I vsqka duma, vseki pogled pitasht,
usmivkite ni, shte sa bezsezonni.
Pred praga na smurtta jivotut skitasht
mejdu sezonite, shte ni namigne i....
shte ni izgoni.

Reshi da bude shtastliv.Samo che dokato reshavashe padna prez prozoreza...

Не е ли рано мила моя,
да чакаме финалът на сезоните,
вечните полета на покоя,
след минути на агония?
Не е ли по добре сега
да се радваме и да живеем.
Защо да мислиме за вечността,
където слънцето не грее?
За туй греби със шепи мила,
и не пропускай нито миг,
животът който отредил е
в природният си колорит.


Моите стихове на адрес:[линк]

Имам се за късметлия,
Защото отрано познах
нежната целувка на
побелялата от студ и мраз земя.
........
Писани ми бяха години да живея,
но няколко мига ми стигнаха ...

Слънце Сурия блести.
Ти си аз и аз съм Ти!
"Песен за Бхагават"