и пак за

посредствеността.

Вече дори нямам желание да споря, да убеждавам, за какво ли? Ми не мога да проумея как хората могат спокойно да живеят със себе си и собствената си посредственост... Ама хич не ги дразни, не, по- лошо- хич не им прави впечатление... Дали ако я забелязваха, щеше да им е толкова комфортно? И това, че не се вглеждаш в себе си, ами гледат да претупат на две на три работата-задълженията си-мечти те си-живота си, това оправдание ли е?

Хъм, май трябваше да отида в "езотеричното лечение"- имам спешна нужда от лекарство против човекомразие

И като си помисля, че и аз съм в общия кюп, направо ми се повръща....

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

Миличка, ще ти помогне ли израза на Оскар Уайлд, че :
"Всички сме в една канавка, но някои от нас гледат към звездите"?

И на Учителя Дънов, че ".....не можеш да се произнасяш дали картината е хубава или не. Тя просто още не е завършена. Художника драснал нещо тук и там и излезнал за малко от стаята, ти влизаш и виждаш незавършената картина, и веднага решаваш, че не ти харесва. Почакай, нека първо си свърши работата Майстора, пък тогава преценяй...."

да де, да де, и аз това все си повтарям... Ама има неща, които наистина не изискват толкова усилия и е просто въпрос на добра воля да ги досвършиш, а не просто да ги претупаш... Говоря за ежедневния живот, за нещата които зависят от нас- едно премитане на улицата пред магазина/кафето ти може да е замазване отгоре-отгоре или просто добре свършена работа....

Изобщо, кой е разпространил тая измислица, че българите са работлив народ?

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

това на което викаш "добра воля", си е доста трудна работа.
Усилието да свършиш каквото и да е перфектно, а не както дойде....
не е толкова лесно, изисква доста доста лична сила, воля, целеустременост и пр. още работи.
Не искаш малко, повярвай ми...

Един чужденец беше описвал всички народи с 3 думи и за българите казал:
умни, мързеливи и недоверчиви

"Никога не сравнявай себе си с другите, защото ще станеш суетен и зъл, тъй като винаги ще има хора по-висши и по-нисши от теб самия!"

Нали всеки от нас е много специален и уникален. Ти правиш едно нещо по-добре от мен, аз правя друго по-добре от теб ... Какво лошо има в това?
Никой не е съвършен. Всеки от нас учи собствените си уроци и носи отговорност за тях, всеки от нас има различни критерии за "добре свършена работа", различни приоритети в живота си ... - за едни е работата, за други семейстовото, за трети ....

Знаеш ли "перфекционизмът" може да бъде понякога "унищожителен" ..., защото поражда осъждане и претенции ...
Ако ти хвърляш използваното билетче от автобуса винаги в кошчето, уважавайки труда на онази жена, която си видял/а да мете "през пръсти" улицата тази сутрин и без да се влияеш от това колко хора биха постъпили по този начин, без да се дразниш нито на нея нито на тях ..., ако мотивираш децата си да правят същото ..., ако ... тогава ....

Мисля, че те разбирам, защото и аз съм "диагностицирала стремеж към перфекционизъм" в работата си ... А това се "лекува" понякога доста болезнено ....

В един момент оставяш хората да се движат със собствените си темпове / те така или иначе го правят/:))) и ти става по-лесно.

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

Защо го представяш като "болестно състояние"?!?
"Перфекционизъм" може да бъде много хубаво нещо - и не само в работата, а и навсякъде другаде...
А защо причинява болка понякога - според мен това зависи пред кого и как ще го демонстрираш. Естествено, че може да предизвика "ехидни, пренебрежителни, дори гадни" отклици ако го показваш пред хора които не са от твоя "сой" и не са на твоето ниво...

Am I...so Sweet or You are so perceptive?!?

Защото може да бъде именно такова ...
Например:
Когато приоритетите ти са неправилно подредени ... Когато толкова си се "впрегнал" в "стремежа към перфекционизъм", че не виждаш Божественото в човека или в себе си ..., а си позволяваш да формираш раздразнение, разочарование, осъждане, претенции ...
Когато влагаш в работата или благополучието си ПРЕКАЛЕНО много енергия, време, емоции ... и ставаш "роб" ...
Когато толкова си се "вкопчил" в стремежа си към съвършеството, че всяка бръчка или килограм отгоре те "изкарва извън релси".... и нямаш очи да видиш очарованието на възрастта си ...

Няма нищо лошо в това да се стремиш към "по-добро", "по-смислено", "по-красиво" ... Важното е да не му отдаваш погрешен приоритет ....
Лазарев например казва, че на първо място в живота ни трябва да бъде Бог и любовта ...
Ако ти поставиш перфекционизма или стремежът си към съвършенство над тях ... Това вече си е чисто "заболяване" ...

хехе "суетен и зъл" звучи добре:))))))
далече съм от мисълта всеки да прави всичко перфектно, нямам това предвид. А да положиш някакво старание в непосредствените си лични ангажименти и задължения.
Преди няколко дни в магазин Фантастико, на щанда за сирене казах на продавачката, че искам да ми отреже от ееей онази пита "Бри". Тя ме погледна осъдително и ми заяви: това не е Бри, това е ПРЕЗИДЕНТ... Просто си взех опаковано пакетче и я отминах... Не искам да кажа, че целокупното българско население трябва да е наясно с основните видове френски сирена, а че продавачката на щанда за сирене -като такава- може да положи минимално усилие и да проучи най-основните неща- кое какво е от десетте продукта, които предлага....Много ли искам?

Имах една преподавателка, която казваше- не е грях да си неграмотен, грях е да имаш възможност да се ограмотиш и просто да я поропуснеш...

А за продавачката- дори това, че не знае не е което ме притеснява, а самодоволството, с което плува в собственото си незнание...уфф
посредственост, посредственост, посредственост, посредственост....

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

така е. мамка му

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

няма проблем, ама на мен ми се налага да ги заобикалям, за да не се препъвам постоянно.... а не обичам да си губя времето

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

Знаеш ли как аз се "лекувам" ... Когато усетя, че "онова" се надига ... започвам да си мисля ...
Ох, милата жена, кой знае какви проблеми си има на главата ..., може би в момента си мисли, как ще купи учебници на детенцето си с тая малка заплата ... или защо са се скарали снощи с мъжа й ... може би не си е изпила кафето тази сутрин или някой я е нагрубил в автобуса ..., може да я боли глава или е уморена... , не съм й симпатична или ... просто тези сирена са нови за нея като стока и още не ги е научила ...
Няма нищо! Защо да се чувствам обидена от отношението й? Ще й се усмихна! А ако "омекне", мога съвсем позитивно да й обясня, защо аз си мисля, че това сирене е такова, а не онакова ... А пък ако успея да я накарам и тя да се усмихне .......... Ехееее, това си е вече "малка победа" ... И тогава ще бъда сигурна, че ще се усмихне и на следващия клиент ...

целувка по нослето

еееее, тука ми е проблемът:)))
за това не ми стигат силите и нямам нерви да го правя, тука ми куца стремежът към перфектност и хич не се и опитвам да оправя нещата
нямам тоя дар божий- да говоря с хората... виж - да им изслушвам проблемите-грижи нямат, аз съм най- добрия слушател в целия свят:))) То и без това всеки гледа как да ти изприказва собствените си дивотии... ама ей това ме влудява- всеки се качил на собствената камбанария, дудне си от там и хич не се и оглежда, пък какво остава да се заслуша ( всъщност сигурно и аз съм така...)

И все пак си мисля, че личните и професионални грижи не трябва да се бъркат... Аз рядко се сърдя на намръщена сервитьорка, щото знам, че тая професия на малко хора се отдава и повечето се хващат от немай-къде, ама в края на краищата аз си плащам, нали така?
Добре. Стига толкова, зациклих май с тия приказки, благодаря за "изслушването" и лек ден на всички...

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

"мамо, ти успя!!!!!!!!!"
мерси

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

"нямам тоя дар божий- да говоря с хората... виж - да им изслушвам проблемите-грижи нямат, аз съм най- добрия слушател в целия свят:))) "

Мисля, че въпросът не е в слушането, а в "чуването" ...
И най-вече в нашето отношение ... Ако дори за миг се почувствам "куха" или "кошче за душевни отпадъци" ..., се опитвам да приключа ситуацията възможно най-бързо ... Защото от нея просто няма смисъл - аз не съм "адекватна" ...

за това "мамо"!
Каквото и да означава ...
Пък аз следващия път като тръгна да давам акъл или да се "връзвам" за нещо ..., обещавам да си го спомня!

Това са ти дребните тирани в тоя живот май. Всеки си има, леля примерно спокойствието и е тиранчето...Ани, ти що не си в кюто, бе? Ха добре дошла!
Мен примерно цял живот ме вбесява едно нещо и хич не мога да обръгна на него и да ми стане безразлично. Тъпа гъска с високо самочувствие. Е това нещо ще ме вкара в гроба един ден. При мъжете е различно-мъжът, като знае, че е тъп, поне си трае. Т.е. не е толкова тъп, че да не знае, че е тъп.
Обаче жена-хем няма акъл за две пари, хем самочувствието и до небето-разтрепервам се редовно.
Обаче едно време беше по-лошо-едно време горните гъски имаха и власт над мен. По татово време. А тогава вече изобщо не се траеше...

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

Дааа...
Възможно е. И приоритетите ти да са неподредени, и да влагаш повече от нужното в "разни неща". А прекаленото винаги води до неприятни последици-неоспорим факт, I hope so...
Ами смятам, че като УСТАНОВИШ къде "ти куца" - след това не ти остава нищо друго освен да се преподредиш, нали ?!?

Am I...so Sweet or You are so perceptive?!?