тъпа тема

са си мисля за тъпите филми. много е погрешно мнението че тъпите филми са за тъпаците.според мен тъпия филм е за умните,мъдрите .....
тъпаците не гледат тъпи филми изобщо.
и така ....
умните гледат тъпи филми. гледайки тъп филм умния може да си мисли какви ли не умности.
същото е като да гледаш телевизия без звук или пък да четеш тук като преди това си загасиш монитора.
това сега до тук не са някакви абсурди или оргиналности....
същото е и в живота.
да вземем 2 човека. единият говори а другият само кима с глава и отговаря само толкова колкото да подържа шибаният разговор....
ми може да приемем че те разговарят. ебати и разговора...майтап.
на говорящият това му доставя некво удоволствие и набира скорост....в главата му минават некви мисли по скоро недомислици.
как го изслушват,как го разбират, какво внимание му обръщат,как го уважават......
с две думи фантазията му се развинтва от минута на минута......
как да му обясниш , как да му кажеш че не ти пука кво ти говорят изобщо а?
как да му кажеш че не го и слушаш изобщо,как да му кажеш да си ебава майката нанякъде...
поне па нещо по така да вземе да каже мама му стара.......
аз специално съм станал са в последно време голем слушател.
ми все пак човек трябва да се забавлява по някакъв начин нали
и си слушам и чакам да ме излъжат нещо и така.
и си ме лъжат .
само не знам защо са станали едни такива обидчиви хората и възпитани.
малко по така ,интелектуално го раздават. нещата са толкова схематични обаче.....
голема гротеска неква такава са ей
е са един си ме излъга . доста се постара обаче . достаааааа.
след 3 дни ще му кажа че ме е излъгал.....
ми нека и той да усети някаква радост нали. така 3 дни ще е радостен и той......
обаче гледам всеки човек лъже и не си променя стила изобщо.....не търпи развитие лъжатаааааа.
защо така ?
лъжата е нещо като тъпия филм . поне да беше някакъв парадокс или да имаше някаква фабула или това онова.прави ми впечатление обаче че като лъже някой само слуша какво се говори и мноооо рядко гледат в очите .що така бе а?
но все пак не може да каже човек на всички покрай него да си ........майката нали?

Обаче нужни ли са ти всички контакти ?
Не ти ли се разпилява времето за развитие в учтивост да бъдеш полезен ?
Каква е тази песен "Аз съм общодостъпен, всекиму усмихнат и безгранично отзивчив " !
Посъбереш-посъбереш енергия край някой поток и дай я разпръсни в хуманизъм за благото на човечеството. Ай, холам.

Focus, де !

ми и змията се усмихва
да не говорим па за гущера как се усмихва
ти кво са?
теб па сигурно не те лъжат а?
кажи де
не те ли лъже никой или ти не виждаш или кво?
кво за енергетиката .......ми има даваш ,няма и не даваш
кво за добротията сега и ти .....
ми то па не може непрекъснато да се стресират жертвите
някъде пишеше че трябва така да бъде че жертвата да изпитва радост че е жертва
хуманизъмммммммммммммммммм сестро трябва да има

Сега ми стана като в диснито "Книга за джунглата" . Помниш ли онзи момент, когато змията ще яде Маугли и започва да си върти нещото в очите, за да го хипнотизира ?

Разбира се, че ме мотаят. Толкоз са заети със себе си, че няма място за още един в представите им за света. Ей сега ще си вържа черна панделка на прахосмукачката. Живеем си паралелно, докато науча как са ме излъгали - после, на принципа на свободната воля и избора решавам какво да ги правя.
Въобще не съм хуманна, особено ако не съм си доспала.

както казваше една кучка - живота е мнооо кофти ама си има хубави страни понякога

Еееееееее, нека отдадем дължимото на лъжците де. Първо - винаги измислят нещо ново, различно и забавно, за което после със сигурност ще можете да се посмеете с приятелите. Второ...ти представяш ли си, колко му е трудно на човека. Трябва да помни всичките си лъжи и дреболии, за да не му откриеш лъжата. Винаги съм си мислела, че лъжците трябва да имат перфектна памет. Направо им е мътна и кървава.И какъв е изводът...той си прави поредното упражнение на въображението, ти пък си правиш тест на нервичките, после на всичкото отгоре може и да се посмееш, като свериш с приятелите си какво е лйгал въпросния. И аз натрупала експириънс с подобни екземпляри. На един приятел му викахме Любо Истината. Според неговите думи баща му е нещо средно между Батман и Супермен, а на Втора Буна във Варна е пристигала американска и руска подводница. Забавно е...Мога да ти разкажа и каква скорост е вдигнал с един москвич. Мога само да спомена, че Шумахер би позеленял от яд. Весело е, само дето от време на време се прокрадва мисълта: А бе толкова ли тъпа изглеждам, че да ми приказват подобни дивотии? Но пък...ти си знаеш.

"Аз почти никога не говоря сериозно. Много рядко си заслужава"

ми да си записват като не могат да помнят са де

пише се то, ама направо в паметта на хората ,че хартията е кът...

лъжците са еколози! (я как ви 'метнах')

начи в паметта а на хората а?
има открита виагра за мъзъка бре
е са го четох
падаш

Ти...такова...да не ги бъркаш с метереолози?

"Аз почти никога не говоря сериозно. Много рядко си заслужава"

мда,да...
.............
добре...
.................
..........................
да,и аз така......разбира се,че си прав
...................................
....................................
слушам те,да............
................................
много ми е интересно..............
..................................................

имаш ли зелена улица не пресичай на червено

а, не, те подхождат научно, като кашпировски... няма измъкване, може да броиш секундите до попадане в капана на предсказаното

Номерът е да лъжеш атрактивно.

"Аз почти никога не говоря сериозно. Много рядко си заслужава"

о, атрактивно! ами тогава вече ще изкривим съвсем чистата хубава лъжа, и ще и се сложи табелка Истина...

взима се 50% истина , 50 % лъжа
всичко да е обезкостено,без подробности
смесва се
и се разбърква якоооооооооо
и не се фиксира обхвата на дейстивието във времето
и се почва
усмивка 100 карата и се вади коктейла
значи трябва да се повярва в лъжата,тоест самият лъжещ трябва да повярва
и да не е ясно кое лъжата кое е истината
започне ли да се рови в лъжата да не се отричаааааа
но да се пояснява и да се обърне посоката на 180 градуса.....
нема празно направооооооооооо

И ще се вдигнат масите да защитават новата истина!!! Лъжа-истина...какво значение има. Може след като поживеем още някой друг век да осъзнаем, че общоизвестните ИСТИНИ всъщност не са били нищо друго освен заблуждение. Все пак...колко време истината е била, че земята е плоска и си се носи ли носи на горкото слонче...И после какво..."И все пак тя се върти" и хиляди-миляди изгорени, защото са защитавали истината и защото други са имали друга ИСТИНА...абе майната и на истината. И на лъжата тоже! Какво да живее обаче? Да живеееее...да живеее...Абе надеждата да речем.

"Аз почти никога не говоря сериозно. Много рядко си заслужава"

всъщност, надеждата изглежда(?) като нещо независимо от нас, което ни казва - живейте, давайте бе, няма аз да живея я, някаква си надежда, живейте вие, дори и без мен, безднадеждни... значи готови за предизвикателство. вместо да имаме единствената надежда че... нищо няма да се случи и всичко ще си е все същото!! напразна...

Рецептата е добра. Гарнитурата бива. Но най-важното е да не попаднеш на друг изкусен лъжец. По мои наблюдения те най-много хващат колегите си в крачка. Може би защото самите те не вярват на никого.

"Аз почти никога не говоря сериозно. Много рядко си заслужава"

всъщност надеждата изглежда (?)...като нещо, което ни дава нужната смелост да направим нещо с живота си, с желанията си, с разбиранията си. Без надежда, която да ни подтиква струва ми се все ще си потропваме на едно и също място. Дори и да е напразна, поне сме мръднали малко напред. Може и милиметър да е, но сме мръднали. Или греша?

"Аз почти никога не говоря сериозно. Много рядко си заслужава"

изглежда(?) - > щото все пак някой, дори ние самите се лъжем, нали...

а говорим за различни надежди, твоята е "положителна", а другата е отрицателна, тази която те спира и кара да отлагаш, надявайки се че нищо лошо, или изобщо нищо дори няма да се случи, при тови втория случай изпадаш в сцепенение, истерия или нещо подобно нелесно различимо на външен вид.

но има и друг вариант - на нищо не се надяваш, никой нищо да не прави за теб, стъпваш на дъното, с увереността че няма какво да ти помогне, и тогава вече се задействаш без никога да се връщаш към чакане сам.

въобще надеждата е много усукваема, и според мита за пандора само тя няма криле да полети, винаги остава като олово на дъното...