...
4 отговора
183 прегледа
...
standing on the shoulders on the giants
Посвещава се на шишето което
го докара до делириума в
който беше изпаднал...
* * *
А днес ветровете се движат както си искат. Западникът примерно ме накара да
правя особенни виражи, да се гмуркам под облаците, и да махам с крила доста
повече от обикновенно. Като се замисилиш, живота на една птица не е такъв,
какъвто си го мислят хората. Трябва много да внимаваш, да следиш и най- малкия
полъх на вятъра и редовно да четеш прогнозите за времето. Някой би могъл да
каже, че на птиците им е присъщо да летят,но тов не е вярно винаги. Все едно да
кажеш, че на едно дете му е 'присъщо' да играе с топка. Децата се научават на
това с течение на времето, точно както и птиците се учат да летят от своите
родители. Проблемът винаги е един и същ: Какво да правим, когато няма кой да ни
научи.
Вижте сега, искам да съм честен с вас. Аз съм лешояд. Виждам как някои от вас
потръпват от ужас, или може би от отвращение. Спокойно, не се обиждам, свикнал
съм. Някои пък са изненадани - да, истина е, не се заблуждавайте по лъскавата
перушина, аз съм си лешояд. Да ви кажа, това си има и предимства. Ами така де,
сигурно си спомняте че ние се храним с мърша, което от своя страна означава, че
не отделяме много време и ресурси в търсене на храна. Всеки би се съгласил, че
това е един от основните енергоотнемащи процеси. Ние си летим на симпатични
кръгчета из небето, на десетина километра един от друг, и когато някой види
нещо, което представлява интерес, той просто се спуска надолу. Останалите около
него го виждат, спуксат се и те, и за кратко време около умрялата крава се
събира цяла тълпа от нас.
* * *
В главата ми звучеше нежният глас на Edith Piaf, подреждайки думите на La vie
en rose в прекрасно съзвучие със мелодията. Вятърът се оптиваше да вкара
дъждовните капки под коженото яке докато вървях към входа на блока. Метална
врата, стабилна, без ключалка... как си влизат хората у тях ? Генералът беше
казал нещо от рода на "...трябва ти последния звънец на входа..." Бог знае от
колко време стояха тези звънци тук, изложени на времето и на кварталните
вандали. Лесно му беше да каже "последния".. Започнах ги подред, с натискане по
три секунди всеки... Докато приключа, блокът вече беше оживял, хора ме псуваха,
викаха ме да се покажа от входа за да ме видят... и чух бръмчене от вратата -
някой ме беше пуснал... На последния етаж имаше три апартамента - един с разбита
врата (нищо ценно вътре, гол и мръсен), вратата на втория приличаше на банков
сейф (вероятно, най- ценното нещо) и една обикновенна врата. Продължителното
звънене и блъскане и по двете врати не доведе до нищо...
Изведнъж забелязах една мисъл се спотайва в съзнанието ми, и въпреки своята
абсурдност, упорито ме дразни като тебеширено очертание на човешко тяло на пода.
Генералът беше казал "последния звънец" - това си значи и последният апартамент.
Мисълта си стоеше там... седем етажа, по три апартамента... вече бях в мазето и
търсех ел. табло... бушони... звънци. 22 звънеца. В кой бар, на кое запиване бях
чул за допълнителния звънец ? Слух, смешен и глупав... "... няма звънец към това
захранване... няма нито бутон някъде из блоковете за него, няма и камбанка...
това си е само захранване... ако тръгнете да ровите из блока, ще видите че
дублиращо управление за асансьора и осветлението... това което не казват, е че
влияе и на една врата в мазетата.. към бункерите..."
Откъде генерала знаеше че съм чувал за това ? Или незнаеше... дадох на късо
двете жици, осветлението на блока премигна и някаде наблизо се чу изщракване на
метално резе... Зад вратата на мазе 6А имаше помещение два на два метра... и
вратата на бункера...
* * *
Били ли сте в кланница ? Но не в частта където се оформят приятните пържоли
или където животните висят на куки от тавана, почистени, замразени, чакащи някой
да им обърне внимание. Не говоря и за входовете, където животните са още живи,
вървят напред, въпреки ... предчуствие? - или за приятните офиси, с климатици,
усмихнати хора, миризма на хартия и звук от ксерокс. Има едно място, което
никога неможете да объркате... едно място, с размити от миризмата му граници...
черва, други вътрешности, миризмата на карантия убедително побеждава тънкият
фитил на почистващи химикали... Представете си слузта, размесена с кръв, пот,
кал, урина, и почти всичко друго. Усетете мириса, който ви обвива като пустинна
буря, не ви дава да дишате... Погледнете всичко това което е по земята... Вижте
човека, облечен в гумена престилка, ринещ с едно гребло карантиите, събирайки ги
в кофи. Разходете се наоколо. Нека няколко пъти опръсканите със кръв и
вътрешности найлони, висящи от тавана ви ударят по лицето, залепвайки там,
докато не ги дръпнете с ръка... Огледайте помещението - тук няма прозорци, няма
венитилация... неоновите светлини от тавана придават странен цват на плочките по
пода, подсилвайки невероятността на мястото.
Сега се отпуснете назад в креслата си. Отиваме към един малък склад, дори
стая. В друга ситуация надали бихте дошли тук, но сега... Бидони, странни
съдове, означения по тях - азотна киселина... непознати формули, бензин... Това
са почистващите средства. Отровни изпарения се носят из стаята - пет на пет
метра, и само тук, това ви се струва райска миризма. Нещо познато, което поне
веднъж в живота си сте чувствали. Неприятно, дразнещо, но все пак - някак си по
земно, по... изкуствено ? Синтезирано вещество, с чист, ясен мирис. Пък бил той
и в смесица с други. Дишайте с пълни гърди.
* * *
...
Посвещава се на шишето което
го докара до делириума в
който беше изпаднал...
* * *
А днес ветровете се движат както си искат. Западникът примерно ме накара да
правя особенни виражи, да се гмуркам под облаците, и да махам с крила доста
повече от обикновенно. Като се замисилиш, живота на една птица не е такъв,
какъвто си го мислят хората. Трябва много да внимаваш, да следиш и най- малкия
полъх на вятъра и редовно да четеш прогнозите за времето. Някой би могъл да
каже, че на птиците им е присъщо да летят,но тов не е вярно винаги. Все едно да
кажеш, че на едно дете му е 'присъщо' да играе с топка. Децата се научават на
това с течение на времето, точно както и птиците се учат да летят от своите
родители. Проблемът винаги е един и същ: Какво да правим, когато няма кой да ни
научи.
Вижте сега, искам да съм честен с вас. Аз съм лешояд. Виждам как някои от вас
потръпват от ужас, или може би от отвращение. Спокойно, не се обиждам, свикнал
съм. Някои пък са изненадани - да, истина е, не се заблуждавайте по лъскавата
перушина, аз съм си лешояд. Да ви кажа, това си има и предимства. Ами така де,
сигурно си спомняте че ние се храним с мърша, което от своя страна означава, че
не отделяме много време и ресурси в търсене на храна. Всеки би се съгласил, че
това е един от основните енергоотнемащи процеси. Ние си летим на симпатични
кръгчета из небето, на десетина километра един от друг, и когато някой види
нещо, което представлява интерес, той просто се спуска надолу. Останалите около
него го виждат, спуксат се и те, и за кратко време около умрялата крава се
събира цяла тълпа от нас.
* * *
В главата ми звучеше нежният глас на Edith Piaf, подреждайки думите на La vie
en rose в прекрасно съзвучие със мелодията. Вятърът се оптиваше да вкара
дъждовните капки под коженото яке докато вървях към входа на блока. Метална
врата, стабилна, без ключалка... как си влизат хората у тях ? Генералът беше
казал нещо от рода на "...трябва ти последния звънец на входа..." Бог знае от
колко време стояха тези звънци тук, изложени на времето и на кварталните
вандали. Лесно му беше да каже "последния".. Започнах ги подред, с натискане по
три секунди всеки... Докато приключа, блокът вече беше оживял, хора ме псуваха,
викаха ме да се покажа от входа за да ме видят... и чух бръмчене от вратата -
някой ме беше пуснал... На последния етаж имаше три апартамента - един с разбита
врата (нищо ценно вътре, гол и мръсен), вратата на втория приличаше на банков
сейф (вероятно, най- ценното нещо) и една обикновенна врата. Продължителното
звънене и блъскане и по двете врати не доведе до нищо...
Изведнъж забелязах една мисъл се спотайва в съзнанието ми, и въпреки своята
абсурдност, упорито ме дразни като тебеширено очертание на човешко тяло на пода.
Генералът беше казал "последния звънец" - това си значи и последният апартамент.
Мисълта си стоеше там... седем етажа, по три апартамента... вече бях в мазето и
търсех ел. табло... бушони... звънци. 22 звънеца. В кой бар, на кое запиване бях
чул за допълнителния звънец ? Слух, смешен и глупав... "... няма звънец към това
захранване... няма нито бутон някъде из блоковете за него, няма и камбанка...
това си е само захранване... ако тръгнете да ровите из блока, ще видите че
дублиращо управление за асансьора и осветлението... това което не казват, е че
влияе и на една врата в мазетата.. към бункерите..."
Откъде генерала знаеше че съм чувал за това ? Или незнаеше... дадох на късо
двете жици, осветлението на блока премигна и някаде наблизо се чу изщракване на
метално резе... Зад вратата на мазе 6А имаше помещение два на два метра... и
вратата на бункера...
* * *
Били ли сте в кланница ? Но не в частта където се оформят приятните пържоли
или където животните висят на куки от тавана, почистени, замразени, чакащи някой
да им обърне внимание. Не говоря и за входовете, където животните са още живи,
вървят напред, въпреки ... предчуствие? - или за приятните офиси, с климатици,
усмихнати хора, миризма на хартия и звук от ксерокс. Има едно място, което
никога неможете да объркате... едно място, с размити от миризмата му граници...
черва, други вътрешности, миризмата на карантия убедително побеждава тънкият
фитил на почистващи химикали... Представете си слузта, размесена с кръв, пот,
кал, урина, и почти всичко друго. Усетете мириса, който ви обвива като пустинна
буря, не ви дава да дишате... Погледнете всичко това което е по земята... Вижте
човека, облечен в гумена престилка, ринещ с едно гребло карантиите, събирайки ги
в кофи. Разходете се наоколо. Нека няколко пъти опръсканите със кръв и
вътрешности найлони, висящи от тавана ви ударят по лицето, залепвайки там,
докато не ги дръпнете с ръка... Огледайте помещението - тук няма прозорци, няма
венитилация... неоновите светлини от тавана придават странен цват на плочките по
пода, подсилвайки невероятността на мястото.
Сега се отпуснете назад в креслата си. Отиваме към един малък склад, дори
стая. В друга ситуация надали бихте дошли тук, но сега... Бидони, странни
съдове, означения по тях - азотна киселина... непознати формули, бензин... Това
са почистващите средства. Отровни изпарения се носят из стаята - пет на пет
метра, и само тук, това ви се струва райска миризма. Нещо познато, което поне
веднъж в живота си сте чувствали. Неприятно, дразнещо, но все пак - някак си по
земно, по... изкуствено ? Синтезирано вещество, с чист, ясен мирис. Пък бил той
и в смесица с други. Дишайте с пълни гърди.
* * *
...
!