Prosto te obicham
32 отговора
577 прегледа
Заключена
Prosto te obicham
Танцувам под звуците на летния ветрец, който се опитва да влезе в стаята ми. Усещам как спомените за теб вилнеят около мен, в съзнанието ми изплува само твоят образ. Чувствам се самотно. Искам да си при мен, да ме целуваш нежно под романтичната Луна, която наднича през прозореца ми.
Мечтая си за теб, за нежните ти думи и страстните целувки, покриващи тръпнещото ми тяло. Събличам бавно дрехите си, както го правиш ти. Тръгвам към леглото и си мечтая да си там. Но само ароматът на твоето тяло ме чака и аз се потапям в него като в море от любов. Желая те повече от всякога.Готова съм за една дълга нощ и те чакам да дойдеш. Гледам звездите. Те са същите, както и когато затварям очите си в моментите на нашата близост.
Вятърът леко гали тялото ми, както ти прокарваш ръцете си по него. Чувствам удоволствие от тази нежност. Затварям очите си и виждам теб-приближаваш се тихо и без да казваш и дума, започваш своето обяснение в любов...
Мечтая вечно да сме заедно и винаги да гори в душите ни онова сладко чувство, наречено любов. Не съм ненаситна, аз просто те обичам!
* * * * *
Нощ ... луна ... звезди ... аз и ти ... прегръдка ... целувка ... две тръпнещи сърца и две слети в едно души ... отварям очи ...всичко е било сън! А е толкова реално ... и така всяка вечер от дни насам ... Какво ми става? Може би не трябваше да става така, но ... стана ... не знам точно как се случи, но вече нищо не е същото ... Желая те! Не те виня ... не те предизвиквам ... не те моля ... просто те желая!!! Искам да си с мен, искам да съм с теб, искам ... да сме едно цяло! Това писмо може да те обърка, може да те шокира, може ...но ще ти позволи да разбереш, точно какво изпитвам! Просто това са рисковете на приятелството... то може да прерасне в нещо повече и ... ! Дано не ме намразиш след това писмо ... дано не започнеш да ме отбягваш ... дано ... а дали ще дадеш път на моите чувства ... дали ще се докоснеш до моята душа ... дали ще се случи нещо между нас ... всичко зависи изцяло от теб!!! Помисли си! Обещавам, че това е първото и единствено подобно писмо ... рядко си позволявам лукса да изразя ясно емоциите си пред някой, но ... трябваше да го направя, защото в противен случай щях да се побъркам ... Може би трябваше да ти кажа всичко това, вместо да ти го пиша ... но просто нямам смелост ... щом погледна в очите ти ... щом ми се усмихнеш ... щом потъна в мекотата на твоя глас и ... оставам без сили, за да направя каквото и да е ... може би не трябваше да бързам, може би трябваше да всичко да стане от само себе си, само че аз нямам времето да чакам ... Това писмо е отчаяна стъпка, с която или ще те спечеля или ще те загубя ... а не искам, не мога да те загубя ... Подавам ти ръка - ръка, която може да прегръща; ръка, която може да гали нежно; ръка, която може да крепи; ръка, която може да защитава ... приеми я! Защо ли ...? Заради една нощ, заради една луна, заради едни звезди, заради теб и мен, заради една прегръдка, заради една целувка, заради две тръпнеши сърца и две слети във едно души ...заради две отворени очи, в които няма страх, че всичко това е сън и ще свърши и най-вече заради една слънчева усмивка, която заслужава цялата нежност на този свят ... твоята усмивка!
* * * * *
Отидох до онзи камък, който търсих толкова време. Мъдрецът беше ми казал, че в него се намира истината, която търся. Истината, която винаги съм търсил, която често дори сам на себе си не съм си признавал че търся.
Да си призная, беше ме малко страх. Толкова години...удряш си главата, вярваш в нещо красиво, а то се разпада постоянно...Всъщност, ти почти го достигнеш, опиташ се да го докоснеш, протягаш пръсти, бавно, нежно и внимателно към него...в този миг, като сапунен мехур то се разпада, няма го, не е тук, не съществува. Примигваш и се чувстваш, като излезнал от сън.
И ето, сега си на прага да го докоснеш, да усетиш топлината на ...камъка?
Камъка може ли да бъде топъл? Винаги си си представял топлата тухла, за която си чел като малък в руските приказки за Чук и Гек...но , никога не си виждал топла тухла, само си имал усещането за нея.
Топъл камък? На морето има. Да, ако слънцето го е напекъл достатъчно, дори не може да се пипне. Но...за каква топлина става въпрос? Със сигурност не за такава... Тази топлина, която търсех аз, гонейки този странен камък, бе нещо ценно за мен, нещо свещено. Тя не бе топлина от слънчеви лъчи или нагреватели на ток, нито нафтена, нито газова...Тази топлина само аз си знаех за нея и ми бе уютно и красиво.
И ето, той бе пред мен. величествен, красив, изваян...Странно, нямаше прах около него. Той бе голям и излъчваше....(топла?) светлина.
Очите ми не се откъсваха от него, стоях, не можех да се помръдна и невиждащо се взирах в него. В този камък, който осмисли живота ми. Камъкът, който не ми даваше мира години наред, камъкът, в който вярвах...
Коленичих пред него и го обхванах с ръце. Но , странно......
Камъкът, бе студен....
Светлината бе студена, камъкът също...
Студен полъх ме прониза, а аз залитнах назад ужасен.
Не, не исках да повярвам, не и този път, не, не не не!
Това си беше моя камък, който години наред....
Ето, спомням си...как падах, как болеше, как сърцето се късаше, аз поглеждах невиждащо хората около мен и мечтаех за топлината на този камък. Сега стоя пред него, и знам, вярвам, че този камък е моя. Но защо е така изстинал?
Може би не съм го намерил навреме, може би, не съм го стоплил първо аз? Може би... Трескаво свалих ризата си и се залепих за камъка студен. Потреперих, но го обхванах с ръце, започнах да го целувам и да му шепна красиви слова. те извираха директно от моето все още топло сърце. Галих го милвах го, говорих му, разказвах му всичко, абсолютно всичко...как съм го търсил, как съм попадал на други камъни, как са се стоварвали върху мен, как съм се изправял и съм ставал и съм продължавал всичко отново и отначало, вярвайки, че ще намеря този камък.... Гореща сълза се отрони от окото ми...Мина по бузата ми и остави следа, а след това падна върху камъка....изсъска и изчезна, а на мен ми стана топло. Камъка започна да излъчва топла светлина, започна да сгрява мен и моето сърце.
Прегърнах го, и останах там. Беше ми топло, смеех се....плачех...
Сега съм още там. Една красива статуя. Дори, да, дори чух, наскоро, един овчар мина до мен и пееше песен за мен. Бях се превърнал в красива легенда, бях мит, бях извор на красота.
Младите хора, чуваха за мен и им ставаше топло. Защото намерих своя топъл камък, защото го събудих за живот.
Ние бяхме едно, ние бяхме песен, топлина, радост и щастие....музика.
Шепот .....следвай легендата, следвай своята поличба....
Мечтая си за теб, за нежните ти думи и страстните целувки, покриващи тръпнещото ми тяло. Събличам бавно дрехите си, както го правиш ти. Тръгвам към леглото и си мечтая да си там. Но само ароматът на твоето тяло ме чака и аз се потапям в него като в море от любов. Желая те повече от всякога.Готова съм за една дълга нощ и те чакам да дойдеш. Гледам звездите. Те са същите, както и когато затварям очите си в моментите на нашата близост.
Вятърът леко гали тялото ми, както ти прокарваш ръцете си по него. Чувствам удоволствие от тази нежност. Затварям очите си и виждам теб-приближаваш се тихо и без да казваш и дума, започваш своето обяснение в любов...
Мечтая вечно да сме заедно и винаги да гори в душите ни онова сладко чувство, наречено любов. Не съм ненаситна, аз просто те обичам!
* * * * *
Нощ ... луна ... звезди ... аз и ти ... прегръдка ... целувка ... две тръпнещи сърца и две слети в едно души ... отварям очи ...всичко е било сън! А е толкова реално ... и така всяка вечер от дни насам ... Какво ми става? Може би не трябваше да става така, но ... стана ... не знам точно как се случи, но вече нищо не е същото ... Желая те! Не те виня ... не те предизвиквам ... не те моля ... просто те желая!!! Искам да си с мен, искам да съм с теб, искам ... да сме едно цяло! Това писмо може да те обърка, може да те шокира, може ...но ще ти позволи да разбереш, точно какво изпитвам! Просто това са рисковете на приятелството... то може да прерасне в нещо повече и ... ! Дано не ме намразиш след това писмо ... дано не започнеш да ме отбягваш ... дано ... а дали ще дадеш път на моите чувства ... дали ще се докоснеш до моята душа ... дали ще се случи нещо между нас ... всичко зависи изцяло от теб!!! Помисли си! Обещавам, че това е първото и единствено подобно писмо ... рядко си позволявам лукса да изразя ясно емоциите си пред някой, но ... трябваше да го направя, защото в противен случай щях да се побъркам ... Може би трябваше да ти кажа всичко това, вместо да ти го пиша ... но просто нямам смелост ... щом погледна в очите ти ... щом ми се усмихнеш ... щом потъна в мекотата на твоя глас и ... оставам без сили, за да направя каквото и да е ... може би не трябваше да бързам, може би трябваше да всичко да стане от само себе си, само че аз нямам времето да чакам ... Това писмо е отчаяна стъпка, с която или ще те спечеля или ще те загубя ... а не искам, не мога да те загубя ... Подавам ти ръка - ръка, която може да прегръща; ръка, която може да гали нежно; ръка, която може да крепи; ръка, която може да защитава ... приеми я! Защо ли ...? Заради една нощ, заради една луна, заради едни звезди, заради теб и мен, заради една прегръдка, заради една целувка, заради две тръпнеши сърца и две слети във едно души ...заради две отворени очи, в които няма страх, че всичко това е сън и ще свърши и най-вече заради една слънчева усмивка, която заслужава цялата нежност на този свят ... твоята усмивка!
* * * * *
Отидох до онзи камък, който търсих толкова време. Мъдрецът беше ми казал, че в него се намира истината, която търся. Истината, която винаги съм търсил, която често дори сам на себе си не съм си признавал че търся.
Да си призная, беше ме малко страх. Толкова години...удряш си главата, вярваш в нещо красиво, а то се разпада постоянно...Всъщност, ти почти го достигнеш, опиташ се да го докоснеш, протягаш пръсти, бавно, нежно и внимателно към него...в този миг, като сапунен мехур то се разпада, няма го, не е тук, не съществува. Примигваш и се чувстваш, като излезнал от сън.
И ето, сега си на прага да го докоснеш, да усетиш топлината на ...камъка?
Камъка може ли да бъде топъл? Винаги си си представял топлата тухла, за която си чел като малък в руските приказки за Чук и Гек...но , никога не си виждал топла тухла, само си имал усещането за нея.
Топъл камък? На морето има. Да, ако слънцето го е напекъл достатъчно, дори не може да се пипне. Но...за каква топлина става въпрос? Със сигурност не за такава... Тази топлина, която търсех аз, гонейки този странен камък, бе нещо ценно за мен, нещо свещено. Тя не бе топлина от слънчеви лъчи или нагреватели на ток, нито нафтена, нито газова...Тази топлина само аз си знаех за нея и ми бе уютно и красиво.
И ето, той бе пред мен. величествен, красив, изваян...Странно, нямаше прах около него. Той бе голям и излъчваше....(топла?) светлина.
Очите ми не се откъсваха от него, стоях, не можех да се помръдна и невиждащо се взирах в него. В този камък, който осмисли живота ми. Камъкът, който не ми даваше мира години наред, камъкът, в който вярвах...
Коленичих пред него и го обхванах с ръце. Но , странно......
Камъкът, бе студен....
Светлината бе студена, камъкът също...
Студен полъх ме прониза, а аз залитнах назад ужасен.
Не, не исках да повярвам, не и този път, не, не не не!
Това си беше моя камък, който години наред....
Ето, спомням си...как падах, как болеше, как сърцето се късаше, аз поглеждах невиждащо хората около мен и мечтаех за топлината на този камък. Сега стоя пред него, и знам, вярвам, че този камък е моя. Но защо е така изстинал?
Може би не съм го намерил навреме, може би, не съм го стоплил първо аз? Може би... Трескаво свалих ризата си и се залепих за камъка студен. Потреперих, но го обхванах с ръце, започнах да го целувам и да му шепна красиви слова. те извираха директно от моето все още топло сърце. Галих го милвах го, говорих му, разказвах му всичко, абсолютно всичко...как съм го търсил, как съм попадал на други камъни, как са се стоварвали върху мен, как съм се изправял и съм ставал и съм продължавал всичко отново и отначало, вярвайки, че ще намеря този камък.... Гореща сълза се отрони от окото ми...Мина по бузата ми и остави следа, а след това падна върху камъка....изсъска и изчезна, а на мен ми стана топло. Камъка започна да излъчва топла светлина, започна да сгрява мен и моето сърце.
Прегърнах го, и останах там. Беше ми топло, смеех се....плачех...
Сега съм още там. Една красива статуя. Дори, да, дори чух, наскоро, един овчар мина до мен и пееше песен за мен. Бях се превърнал в красива легенда, бях мит, бях извор на красота.
Младите хора, чуваха за мен и им ставаше топло. Защото намерих своя топъл камък, защото го събудих за живот.
Ние бяхме едно, ние бяхме песен, топлина, радост и щастие....музика.
Шепот .....следвай легендата, следвай своята поличба....
Re: Prosto te obicham
нямам основание да заключвам. ако някой се дзразни оттеб, трябва ли да те заключа на това основание?
в правилата на клуба не е посочено дразненето на Х от Y като основание за триене :)
сега ако искаш - последвай Елия и поискай нови правила
IMAGINE...
в правилата на клуба не е посочено дразненето на Х от Y като основание за триене :)
сега ако искаш - последвай Елия и поискай нови правила
IMAGINE...
