Днес...

Да, готини са ... харесват ми

Но сега е времето, когато се говори директно за Отца, а не чрез притчи

Специално Христовите са на 2000 години. А той е говорел в притчи. Това не ги прави по-малко съвременни и днес.
Времето слага патина на благородните метали и ръжда на желязото.
Но пък притчите са винаги свежи. Изглежда са извън линейното време?

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

Лексо, ша ма прощаваш, ама нищо не може да се каже по-ясно другояче, освен чрез притчи. Вземи която и да е притча от темата ми в Ошо и се опитай да я изкажеш с думи. И проследи ефекта върху себе си и върху другите.
...ето ти една хубава притча, пък ти, ако искаш, кажи същността без притча и проследи вибрациите...

ФОРМУЛАТА

Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание. И ето веднъж този учен човек се разхождал по брега на реката. Изведнъж чул силен глас, който прекъснал неговите размишления. Ослушал се и чул как някой викал:
-А йа ха! А йа ха! А йа ха!
-О, това е свещената формула за ходене по вода-казал си ученият.Помня, че съм я чел в една древна и много тайна книга. Но този човек не произнася правилно формулата и напразно го прави. Вместо да казва "А йа ха" той трябва да казва само "Йа ха".
Като помислил малко, ученият решил, че е по-умен, съзнателен и прилежен човек и е длъжен да научи този нещастен човечец, който, макар и да не знае правилната формула, очевидно се старае с всички сили.
И така ученият наел лодка и се отправил към острова, от където се донасяли звуците. На острова той видял суфи-мистик, който от време на време все така гръмко и погрешно повтарял формулата.
-Приятелю,-казал ученият-ти произнасяш неправилно формулата и мой дълг е да ти кажа как е нейното истинско звучене, защото получава не само който приема, но и който дава.
И той му дал правилното звучене на формулата.
-Благодаря ти , приятелю,-отвърнал суфито-благодаря ти, че специално заради мен премина реката и ми подари този безценен дар. Благодаря ти.
Удовлетворен ученият седнал в лодката и се отправил към отсрещния бряг с чувство на изпълнен дълг. Известно време от хижата не се чувал нито звук, но ученият бил уверен, че усилията му не са пропаднали напразно.
И изведнъж от хижата се чуло неуверено "А йа ха", "а йа ха". Ученият започнал да размишлява колко твърдоглави са хората и как са се вцепенили в своите заблуди.
Изведнъж чул странен плясък. Ученият се обърнал и замрял от изумление. Към него право по водата като по суша се приближавал суфито. Суфито се приближил до лодката и попитал:
-Добри човече, извинявай, че те занимавам със себе си, но не би ли могъл още веднъж да ми кажеш как да произнасям формулата, защото аз нищо не запомних...



Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

Няма какво да го взимам

Притчата си е притча, тя само намеква за нещо конкретно

Всичко можеш да изкажеш с точни думи, стига да ги намериш и подредиш точно..... айде не Виссарион, но вземи един Лазарев, той говори без притчи.

Казах, ти че времето на притчите и приказките мина.

Може бе. Ама ти и с притчи, и без притчи-се тая.

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

...а тъпотията ОТКОЛЕ как не забелязваш??!!

..са и притчите на нашите праисторически роднини...и те са толкова съвременни, колкото и Христовите...

..."извън линейното време" събира в себе си и ЦЯЛОТО линейно време...а линейното време, за разлика от "извънлинейното" има начало...

...засега виждам, че твоето линейно време започва от "христа"...

Преди години линейно време четох някъде, че мислите на мъдреците са извън времето и винаги звучат свежо и до тях се стига по един и същ начин от всяка точка на линейното време-след създаването им...а кой знае дали не и преди това...хммм...
Споменах за Христос, защото не се сещам за притчи, създадени преди него. Така че моето линейно време относно притчите започва наистина от Христа...
Линейно време е човешкото време-винаги в една посока и центъра е сега, назад не може да се иде, а напред-като му дойде времето.
Разправят, че физическото тяло е приковано в пространството и времето, други тела са независими от пространството, а трети-и от времето...

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

хе :) така ли ще я изпъдиш? :)
вижда се, че и се поддаваш...... защо? Бъди над нея! Осмисли го защо става така, какви са причините?
Защо ти изпитваш такива чувства?
Любовта и доброто отношение само към близките хора не оправдава лошото ти поведение към останалите........ а уж си "голям" човек