ДЪЖД

ДЪЖД

В невидима лунна пътека
се вплита прозрачен дъжда,
подобен на малка утеха
аз гледам го с теб тишина

Той пада във капки тревога,
пречиства тои мойта душа
и капка по капка отронва,
разпръсква край мен самота

Пробляскващ във утрото чисто
пречства той мойта душа
Изчезващ във тъмното нищо
изпращам го с теб самота...

Мислех че темата с дъжда сме я приключили във форума на гювеча но явно още има какво да се каже.Стихотворението ми хареса.

И повярвала в дъждовния цвят
засрамена луна ме прегръща,
пътеките сливат с очите ми свят
във който греховете в дъжд се превръщат...

И на мен ми хареса...