Докосването на Душите

Усещаш вътре в себе си нещо огромно, нещо неописуемо, като слънце, което пламти с неземен огън...
И това слънце протяга лъчите си и по някакъв начин докосва света около теб като сетиво съдържащо в себе си основните пет или шест или седем сетива, но простиращо се безкрайно над тях....

Когато твой слънчев лъч докосне друго същество ти можеш да го видиш, да го помиришеш, дори да го вкусиш без даже да се доближиш до него, можеш да оставиш мислите ти да бъдат обзети от небивалия възторг на човек, който е бил цял живот сляп, но изведнъж очите му са започнали да се отварят. А можеш да не интерпретираш и просто да усещаш как те препълва чувство, за което няма думи, чувсто съдържащо в себе си любов/болка/радост/тъга... И очите ти се пълнят със сълзи без никаква причина, и цялото ти същество се усмихва с щастие толкова чисто, че се издига нагоре и като вълна тръгва от теб на всички посоки, събуждайки лавина от прекрасни реакции у всички и всичко, което те заобикаля...

Това е напълно реално усещане или, ако трябва да съм точен, свръхреално; усещане, което е глупаво да се включва в мисловната система от интерпретации, защото това само би притъпило изживяването. Думите са безполезни тук, който го е преживял ще разбере дори още преди да прочете, който го е забравил ще търси подобно описание, но описанието не може да го предаде, трябва да се припомни....


Защото няма нищо общо с думи като “смирение”, “възлюбване”, “Бог”. Та това са само думи! Словото е сила, да. Но когато имаш тази сила няма значение дали казваш “Обичам” или “Здравей” или “Заповядай” или “Ябълка” или “Високо” или “Кламер” или дори мълчиш, защото словото може да бъде сила дори когато мълчиш!
Мога да повтарям Обичай Обичам Обичай Обичам Бог Бог Обичай Обичам Обичай, Любов Любов Сила Сила Любов Бог Бог Бог Бог Бог и в тези думички наистина има нещо, някакво по особено звучене, което кара душата ми да иска да пее, но това не е заради думички, нали на всеки език тези думи са различни – всеки знае вътре в себе си, че не е заради думичките това звучене и все пак ги повтаря с надежда... А е толкова просто - протягам един единствен лъч и...........................................................................

.... i dokosna moqta detska dusha....

Samo nqkoko pity sym izpitvala tova dokosvane i to e nezbravimo, osven che e svryh realno. Blagodarq ti, che mi pripomni!

A za glavnite bukvi ti si znaesh, nali?

Usmivki i do skoro..d8a

Усмивки... :))

Когато пукнатините в сферата, която обгражда слънцето ти, се превърнат в начупени разломи, ще дойде миг, когато цялата сфера ще се пръсне на хиляди парченца и слънцето няма никога да спре да свети и да докосва...


Помня си за главните букви, хех

Словото е ОМ, не думите. Заслушай се в тишина и ще чуеш ОМ-а в дясното ухо. Това е космическия звук. Той пронизва космоса... А-О-У-М !

ами каква тишина - тука едни щурци ми реват под прозореца, направо се скъсват! :)))

елитен концерт ми изнасят, лично на вятърко, хехехеее

Ами, попей им и ти. :))))))))

То , който пее зло не мисли; да му мисли, който слуша.

Свише ми се Даде, че моето пеене е голямо Зло - когато издигна фалшивия си глас птици умират, прилепи пищят отчаяно, хлебарки падат го гръб и шават конвулсивно с крачка....

освен това съседите вече няколко пъти викаха полицията, така че....

Споко, ще ти платим гаранцията.

лека нощ в панделата. утре ще ти спретнем бягство

Бе знаеш ли колко хлебарки се завъдиха у нас.
Каня те официално да додеш да попееш. Два дена. Аз него време ще се изнеса на палатка.

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея

...вътрешната тишина.

na tasi tema malko chte otgovorjat....sachtoto DOKODVANETO ...im ne e bilo osasnato...inache e CHUDESNO i TO(dokosvaneto) i temata
posdrav i

medea

Докосването на душите е толкова свято, че за него обикновено никой не иска да говори.
Виж ние как си трайкаме за вчера...

Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея