Моята Оставка...

Моята Оставка*

Бих искала официално да заявя
Моята оставка като възрастна.
Реших, че искам да приема
Отгорността на 8 годишна още веднъж.
Искам да си играя с пръчки в калта
И да правя пътечка с камъчета.
Искам да мисля, че бонбоните
Са по-добри от парите
Защото могат да се ядат.
Искам да лежа под голямо дърво
И гледам звездите през нощта
С моите приятели
През топлите летни нощи.
Искам да се върна във времето,
Когато животът беше лесен,
Когато всичко което знаех
Бяха цветовете и детските стихчета,
И това не ме притесняваше,
Защото не знаех какво не знаех
И хич не ме беше грижа за това.
Всичко което знаех беше
Да съм щастлива,
Защото бях в блаженно неведение
За всички неща които трябваше
Да ме тревожат или ядосват.
Искам да мисля, че света е истински
И всеки човек е честен и добър.
Искам да вярвам, че всичко е възможно
Искам да не съм чуствителна
За сложността в живота
И да се възхищавам пак
На малките неща.
Искам отново да живея обикновено.
Не искам денят ми да се състои
От компютърни проблеми,
Планини от бумащини,
Депресиращи новини,
Как да оцелея повече дни в месеца
С парите които имам в банката,
Докторските сметки, Болестите,
Клюките и загубата на любими хора.
Искам да повярвам в силата на
Усмивките, прегръдките,
Мечтите, въображението,
Човечеството
И правенето на снежни човеци.
Така че ... ето моята банкова сметка,
Ключовете от колата,
Сметките и пенсионния фонд.
Официално се отказвам
Да бъда възрастна.

Надявам се и вие да ме последвате!

Усмивки и прегръдки!



---------
*Не питайте кой е автора, защото не знам. Една приятелка ми го изпрати по емайла. Превода е с малки изменения.

Тази оставка, подала съм я вече.

Чудя се, колко ли други детски души има тук!?

Поздрави!

Някои са потайни, няма да си признаят,
а сигурно има такива, дето не знаят.

Зараси ма
с тази рима,
дет' на всякъде я има...

И за туй ти пожелавам:

Лека нощ
да спиш
в кош
и да сънуваш грош!

Хубави неща Не съм съгласна с тях. Може би защото аз често възприемам нещата така, както ги възприемах като дете, понякога дори и много сериозните неща. Но в това "обръщение" не се споменава нищо за родители. А трябва да се споменава, защото, ако не са свестни или ги няма - децата са много по-зле от възрастните. Толкова деца по света страдат! Какви ли не гадости се правят с деца - те са беззащитни.

Усещам противоречие - хем хубави неща, хем не си съгласна!? Това значи ли, че си съгласна с лошите неща? Закачам се, разбира се.

Допълнението е основателно. Добавяме го.

Толкова хубаво ми стана и така близко я почувствах тази изповед , това признание ... а ти се опитваш да развалиш магията. Ти да не си журналист?

Започнах да се замислям какво ще стане с един възрастен човек, който зареже всичко, за което се говори в обръщението /и повече неща дори/. Ти имаш ли представа?
Навремето аз много си мечтаех да бъда скитник /когато бях дете де/, но сега това не ми харесва, не ме влече - просто не знам...

А, от съня си розов къде попадам.
Така става, когато от деца се превръщаме в коментатори.

Неее, не съм, откъде го измисли
Такава изповед може да напише само човек, който не е доволен от живота си, този човек се нуждае от помощ /дори и от помощ от самия себе си/, защото важното е не всичко да зарежеш и да бъдеш дете, а да бъдеш дете въпреки всичко - тогава се усеща сладостта на живота

Еййй, че много бързо ти се замайва главата, и усещанията ти се притъпяват...!

Хмм, и аз се замислих, значи. Ама ти нали не го приемаш в буквалния смисъл?

Аз го усещам като носталгия по детството и преоткриване на красотата в малките неща...

Ти как го чустваш? (Забележи, не как го разбираш, защото има разлика, нали?)

Сънувам нещо, ама е много реално, не е замайване на главата.

Може би ни съм могъл да схвана замисъла ти но, .... ти не си дете!

С носталгията съм съгласна, така е - но не я възприемам, защото, когато има носталгия - човек е нещастен, а когато е нещастен - не може да бъде дете в смисъла, в който е описано детето в обръщението
Чувствам го още като желание за бягство от отговорност - защо да не може да се открие красотата и в такова малко нещо като отговорността? Едно дете би я открило...

Радвам се за теб - сънувай!
Мислех да напиша "гладна кокошка просо сънува" - но все едно, че не съм го написала

Проба!
Шемет е прав - не си дете. Жалко за тебе. Аз не съм гладна. Сита съм. Не ме мисли, да не вземеш да се вдетиниш!!!

Не съм по години - но по реакции съм си дете /това вбесява хората около мен понякога, но е много забавно и всички се смеят после, когато мине бурята, а понякога се смеят и по време на бурята/

Едно е да си дете по душа и сърце, друго е да си инфантилен - тогава и разумът ти е засегнат, недоразвит и недействащ - и си нещастен, изпитваш носталгии, сънуваш и... с това си оставаш, защото не можеш да се измъкнеш