Dopitvane s nagrada (-:

С Робин имаме различни виждания по един въпрос и затова реших да се допитам до клуба (а и Робин смятам, че няма нищо против). По-долу са представени два абзаца, от които единият е оригинал, а другият – коригираната версия на Робин. Според него това е пример за “добра езикова реализация” и “възможна конструкция, подход, над който трябва да се помисли”. Нали така Робин? Бих искал да ви помоля да изберете един от двата варианта за който мислите, че е на Робин и да кажете мнението си по въпроса, както и по другия вариант. Кой от двата ви се вижда по-добре реализиран?
За по-обективно няма да използвам обичайният си nick. Предварително ви благодаря за съдействието!

Ето ги и двата варианта:

(1) Дейвис Матео така и не разбра кога попадна в центъра на жълтата светлина. Стоеше там – изправен до повредения си мотоциклет “Brawa”, в протрити дочени дрехи и стари маратонки “Reebok”, чийто подметки имаха много общо със земята, по която ходеха, докато неговия така наречен “приятел” Луис се опитваше да направи нещо със счупен наполовина гаечен ключ и отвертка, която се вадеше до безобразие от дръжката си. Жълтата светлина преполови пътя от кораба до земята за не повече от десет милисекунди, после увисна безучастно над нея и се разцепи на десетки други “лъчи”, които независимо един от друг започнаха да опипват повърхността. Явно, освен кванти лъчиста енергия жълтата светлина съдържаше и друго, защото един от “лъчите” докопа Дейв и здраво се зави около единия му крачол.
- Луис, престани!

(2) Дейвис Матео така и не разбра кога попадна в кръга от жълтата светлина. Беше се навел над разглобения двигател на мотоциклета си и това което ставаше край него временно не го интересуваше. Деня бе минал “кофти” повече от обикновеното и се надяваше, че поне ще успее да вдигне старата си “Brawa” на крака. Мразеше я, но без нея бе за никъде и затова с настървение се ровеше в карбуратора и напразно се опитваше да пъхне един детайл на мястото му. На няколко крачки от него, край тезгяха си мотаеше така-наречения-му-приятел-Луиз, който се опитваше да направи нещо със счупен наполовина гаечен ключ и отвертка. Последната упорито и безобразно се вадеше от дръжката си.
Дейвис изпсува за пореден път и се надигна. Тогава забеляза светлинното петно на пода на гаража. По някакъв странен начин, то идваше от източника си направо през покрива, а на всичкото отгоре се изхитряваше да се разпада на отделни лъчи от време на време. Един от тях се плъзна с неизвестни намерения по крачола на протрития му дочен комбинезон, обходи видялата доста прах и път маратонка и най-сетне хищно се уви около глезена му…
-Хей, престани! – викна той на Луиз

второто е по-българско и разбираемо.
(с което ако не друго печеля награда за най-кратко разпознаване и на двамата, и едновременно даване на мнение; i'm da скромнiest!)

" Vanity. Deffinitely my favourite sin!..."

ами ако нищо не разбирам от литература може ли все пак да кажа 2 думи ?

във втория текст (2) човек много по малко се пита "Какво става всъщност"... една идея е по ясно описано.
обаче, и (1) си има достойнства, защото "жълтата светлина съдържаше и друго" не се намира в (2), а това "друго" може би има смисъл да бъде споменато още тук?

'съдържаше' в минало време? дали не може да не е в минало. въпреки че, в конкретното изречение бива и така.

в (2). първото изречение - "кръга от жълтата светлина". или по-добре да е само "от жълта" ?

Няма много за казване но 1) е описание докато 2) е книга (е, откъс).

ако бях издател, щех да предпочета 2. На мен лично 1 повече ми хареса. Но е леко неясен - ако цялото е в този стил ще е твърде размито.

Ad astra per aspera

(1) Prekaleno d&lgi izrechenija; tova za milisekundite e napravo za izhv&rljane - chovek nemozhe da useti tolkova k&s interval ot vreme.

(2) Po-razbiraemo i stilisticvhno po-izd&rzhano. Osven tova p&rvoto izrechenie sluzhi dobre za s&zdavane na interes u chitatelja chrez v&vezhdane na zagadkata.

Sled taja tea edinijat ot vas mozhe bi shte b&de obiden - na horata koito sa si napisali mnenieto, na drugija, na sveta. No glavnata cel ne e da obidim njakogo, a da napravim napisanoto po-dobro.

42

Ами всъщност те двете не са едно и също...
При първото говорим за фантастка - извънземен кораб
и струящи от него светлинни лъчи, докато при
второто просто за светлинен ефект...
Иначе вторият вариант е по-лесно
смилаем-читаем.


С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...

Тази тема е малко удар под кръста. Бях ти споменал изрично две неща:
-че това не е рецензия и правилата които уточнихме за рецензиите не важат да това което си говорим въобще. Не че съм против постинга ти, напротив, много е удачен, но внимавай, не изхождай от презумпцията че всичко което съм казъл си струва да се публикува
-Че не съм ти дал този пример за да сравнявам и още повече - да противопоставям твоя и моя индивидуален стил. Още повече че примера НЕ Е мой стил, постарах се да е НИКАКЪВ, сух и безличен стил, за да усетиш разликата между плавната описателност и прекалената експресивност. И още повече - даже да става дума за сравнение, аз съм в силно неизгодна позиция - изхождам от твои уводни думи, от твоя визия и представа, което ми пречи да постигна пълно сливане между образ и реализация. Така че...

Инак, не възразявам. Довечера ще ти напиша по подробен отговор

"Dve" razbira se... izrechenie kato tova
Стоеше там – изправен до повредения си мотоциклет “Brawa”, в протрити дочени дрехи и стари маратонки “Reebok”, чийто подметки имаха много общо със земята, по която ходеха, докато неговия така наречен “приятел” Луис се опитваше да направи нещо със счупен наполовина гаечен ключ и отвертка, която се вадеше до безобразие от дръжката си.

e prosto absurdno... ujasno e.

--------------------------------------------------------------------

Шизофренията не е раздвоение на личността!

Ne ujasno, to prosto e gavra s 4itatelja!!!

Първият вариант щеше да е по-добър, ако нямаше в него изрази като "центъра на жълтата светлина", "която се вадеше до безобразие" и др. Вторият вариант не е добър - има сума паразитни думички, претрупан е и стои много грапаво. Нещо средно между двата, при което да се избегнат безсмислиците и излишните думи, би било най-удачно.

Общо взето, и двата варианта не са добре направени.

-----
Не е вярно, че злото е повече. Доброто е повече, само че злото има по-голяма реклама...

Аз лично предпочитам първия вариант като по-стегнат - във втория има тук-таме паразитни думи, без които може, а добрият стил изисква да не се разводнява текста. Пряката реч в последния ред е много добър пример в това отношение - думите са намалели от 6 на 2, а смисълът остава непроменен.

Разбира се, бих разделила на две изреченията във вариант 1, за да са по-лесни за възприемане.

Изречението "Последната упорито и безобразно се вадеше от дръжката си" от втория пример не звучи на български, а сякаш е превод от английски. При нас "последната", "горепосоченият" и т.н. думи се използват основно в канцеларските текстове и не е обичайно да се появяват в художествена проза.

Hellen

Ще се спра повече на нумеро Уно, щото е оригинал и прочее:

(1) - Твърде захаристояновско. Изречение 2 има поне 5 основни 'сюжета' - прекалено много за четене на един дъх. Изреченията в една кнага ТРЯБВА да можеш да гио четеш не един дъх! Същото и за изречение 3.
Има абсолютно излишни думи (т.е. които не допринасят за нищо освен за увеличаване на бройката думи) - "за не повече от десет милисекунди"
Но пък е по-стегнат и кондензиран от (2)
В (1), човек (т.е. АЗ!) остава с впечатлението, че Дейв всъщност активно наблюдава светлината ("Стоеше там - изправен" - хората, к' поправят мотоциклети изобщо не стоят прави!). Следователно това с "Луис, престани" е нелогично. За този 'объркващ' ефект допринася и лекото прескачане на гледната точка - изречение 2 предполага, че Д. вижда какво прави Луис ("неговият т.нар приятел")

(2) - Прекалено описателно и наистина е малко скучновато. Но далеч по-четимо. И логично!

Аз лично бих редактирал вариант 1 така:

(1,5) Дейвис Матео изобщо не забеляза как попадна в центъра на жълтата светлина. Беше успял някак си да се зарови до лактите в разглобения двигател на инжинерното недуразумение, наречено "добре запазен мотоциклет". В това време "приятелчето" Луис упражняваше ругателния си речник върху карбуратора [, половинката от гаечен ключ] и отверката, която се вадеше до безобразие от дръжката си.

Жълтата светлина преполови пътя от кораба до повърхността, поколеба се сякаш за момент и се разцепи на десетки други “лъчи”. Те започнаха методично да опипват земята. Явно, освен кванти лъчиста енергия, жълтата светлина притежаваше и чувсто за хумор, защото един от “лъчите” се докопа до маратонката на Дейв и се опита да доотпори подметката му.
- Мама ти стара, Луис! - Дейв едва не хлътна до рамене в двигателя - Престани веднага!

Незнам кой е на Робин, но вторият вариант ми се струва по-добре написан художествено. С повече и по разнообразни думи.

И аз залагам на втория вариант и най вече на ревизията направена от Ясен.

]...Вие ми направете паметник, пък аз сам шъ дода да си го открия...[got mi e

вариант 2! По скромното ми мнение на читател е по-приятен и лек за четене.
Но все пак има какво още да се желае и от него!

Не мога да разбера каква е тая мания към претрупани изречения дълги по 2-3 реда!

Ако похвалиш нужния вариант ще те черпя бира с кебабчета като се видим. Това е наградата.
Всъщност, това е само шега. Цялата тази тема е твърде неправилно поставена. Повтарям го пак, не за друго, а защото спомена Гибсън. Съмнявам се че той би написал в маниер по близък до първия вариант. На мен също ми е любим автор и съм наблюдавал стила му много внимателно. Вярно е че на места е много експресивен и директен в описанията си, но не са му чужди и по-дългите и разтегнати описания на обекти нямащи нищо общо със действието. Затова пък създават неповторима автентика и атмосфера. Гибсън като стил е именно това което аз изповядвам като верую - гъвкавост и динамика. Вторият вариант (той си е моя) е само бегла демострация за другата крайност на описателността. Тя не е и не може да е всичко по въпроса. Затова и двата варианта са не само несравними, но и донякъде противоположни. Замисълът на всичко това беше да покажа на автора на първия вариант КАК може да разнообрази стила си в онази част от повествованието, в която читателя трабва да бъде въведен в действието. Ако някой иска да даде по добър пример, да се чувства поканен да го направи. Но няма да е зле да прочете целия разказ. Той почти изцяло е реализиран в стила на първия вариант. Нещо, което аз като читател не бих издържал и няколко абзаца поред.