навиците.

имате ли някакви навици, които сами по себе си ви дразнят, но не можете да ги "откажете"?

аз, например, като малка свикнах да броя стълбите, когато се изкачвах по етажите на блок или сграда.
този навик ми остана от времето, когато спираха тока или общото осветление изгасваше, когато се прибирах.
изкачвах стълбите и хоп - осветлението спираше. слепешката се хващах за перилата на стълбището и с крак налучквах и опипвах следващото стъпало.
оттогава си броя. в случай, че пак изгасне тока.
най-дразнещото в тази история е, че запомнях броя на стъпалата! и до ден днешен ги помня.

другият ми "тик" е да броя плочките по тротоара и да ги прескачам през една - а ла Джак Никълсън в "Колкото толкова" -страаашен филм!
не знам дали сте обърнали внимание - плочките в България дълго време бяха разпределени в каре 10х10. бяха толкова големи, че разстоянието от първата до третата плочка правеха точно един мой разкрач. м/у другото самите плочки бяха разграфени на подплочици - също 10х10
та, крачех си, прескачах ги през една и си броях: 1, 3, 5, 7, 9, ... 10, 1. не знам защо не започвах директно от 1, а винаги изговарях на ум и десетата плочка.
та такива ми ви работи...

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

отвратен навик имам:
чопля си устните, а като съм нервна - направо до кръв.
същото и с кожичките на ноктите.

твоите са поне несамонараняващи, предпочитам тях да имам

IMAGINE...

опитай да ръфаш нещо друго - химикалка, молив, семки...
иди на маникюрист, да ти оправи кожичките.
аз като гледам някакъв страшен филм понякога си гризам ноктите. и после се изяждам откъм гъза от яд, естествено... след това ги оформям с пила и ги лакирам с безцветен лак, така имам някаква спирачка поне, докато израстнат.
кожичките не ги режи често, защото така се разраняват. избутвай ги, наистина след време се оправят сами.

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

Да, и ко за навиците?
1, 3, 5, 7, 9, ... 10, 1
Кой има нужда от навици? Ти имаш ли?
Щото това 1, 3, 5, 7, 9, ... 10, 1 - ще те убие.

там е работата, че нямам. но то си е в мен.
не съм вманиачена дотолкова, че да мисля непрекъснато за това, но когато се върна в България, започвам да си броя - по навик.

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

Чопля си брадата! Отврат! 'Щото се получават дупки понякога. Ама не мога да избягам от това.
Е, като си я стрижа често, не я чопля.

За да чуеш трябва да мълчиш!

кога? като си нервен ли? като размишляваш? някои хора пък си бъркат в носа...

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

подозирам, че ВСИЧК хора си бъркат в носа, само че много ги е срам и не си признават

IMAGINE...

мдaaa

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

ъхъ, това си е живо признание, мда?



IMAGINE...

признание? нееееее. гледала ли си рекламата на Swatch?
там едно чиче си бъркаше в носа и в този момент се появи надпис "People explore..."

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

И аз като малка много обичах да броя стълбите. Не знам дали си броила стълбите на паметника Шипка. Броях и много се ядосвах, защото виждах че някой преди мен е броил и е написал с тебешир някакво число, но беше СБЪРКАЛ!

Почти всичките ми сегашни лоши навици са новопридобити, по-рано бях много дисциплинирана, обаче от известно време обичам и да се излежавам, и да не си оправям леглото, и да оставям лампата в коридора да свети.

не съм се и качвала дори на паметника Шипка, но за сметка на това аз умишлено не си оправям леглото, защото кучето така или иначе си прави бункер от завивката

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

Ако някога отидеш до паметника, не забравяй да се качиш най-отгоре и да погледнеш от върха. Казват, че при ясно небе се виждало Бяло море (никак не ми се вярва). Дори и да не видиш Бяло море, ще видиш доста красива гледка. А и на стъпала ще си отброиш.

... навремето бях поръчала на брат ми, като стигне през носа до мозъка да ми прати пощенска картичка с изглед :-)))
Той май още ми е обиден

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

Нося обувки с връзки и ги нахлузвам без обувалка, като никога не ги развързвам;

Когато чета вестници ги разтварям и оставям на страница различна от нормалния ред.

Не пия вода в същата чаша втори път, дори да е прекрасно чиста. Така около мен има по пет чаши с лимон на дъното.

Честно казано, и аз знам колко стълби има в моя блок. Но свикнах да ги броя още преди режима на тока. После ми беше от полза. Така че много добре те разбирам :-) Но... този навик не ми е останал. Само помня колко са стъпалата.

Ми... мисля, мисля, и не се сещам да имам някакъв навик... освен че винаги нося мобилния си телефон навсякъде, дори и докато се къпя, го взимам в банята. Също като слизам да изхвърлям боклука, пак го взимам. Просто навик.
А!.. Забравих да ти кажа, че е free :-) Като се абонирах за тази тел. компания, ми го дадоха без пари, също и калъфчето. Бях влязла в един техен магазин, за да си купя телефон и да се абонирам. Излязох с телефон, калъфче и абонамент без да съм платила нищо. Бях улучила някаква промоция :-) Попитах чичото още какво дават без пари, че да си взема, нищо друго нямаше :-) След една година, пак без пари, ме ъпгрейдваха и ми изпратиха нов апарат, по-нов модел. Така че сега имам два :-)

Не мога да понеса да изпусна обаждане, особено ако обаждащия се си е скрил номера и не излиза. Нещо почва да ме гложди ужасно... Абе... пукам се от яд.

...contigo yo quisiera caminos infinitos recorrer...

Докато готвя, всички възможни шкафове са отворени. Много е болезнено за главата ми... ръстът ми привежда в съответствие горната част на черепа с долния ръб на стенните шкафчета... добре, че престанах да готвя, почти...
Освен това, от късна пролет до късна есен, не мога да стоя на затворен прозорец... даже ако има комари и мухи, а няма мрежа, или пък ако температурата падне драстично; в състояние съм да обуя вълнени чорапи и да облека пуловер (даже през август), обаче прозорецът да е отворен, поне малко... не си затватям прозореца, даже ако вали, стига да не е порой все пак...

Това с вестниците и аз го правя. Мъжът ми много се сърди – разбърквала съм страниците. Чудно аз пък как намирам вяска страница.

За чашата - същата работа.

Много се радвам да намеря някой, който посред лято ходи с пуловер и жилетка като мен, но в същото време стои на отворен прозорец или на климатик на по-силно.

Само ми се подиграват, защото в най-големите жеги ако се наложи да изляза в 17ч и знам че ще се забавя до по-късно, винаги си вземам пуловер или жилетка.

Няма да ти разказвам как ходя и на басейн с жилетката.

Ти сигурно си с ниско кръвно?