samotnoto dete

struva mi se che moeto bebe raste mnogo samotno. niamam nikakvi priatelki s malki deza i ednogodishnoto mi bebche raste savsem samichko. kogato hodim v parka to se opitva da se prisaedini kam po golemite deza, no te ne mu obrashtat nikakvo vnimanie. mnogo mi e tajno sa nego che raste v svyat samo na vasrastni. opitvam se da kompensiram kato si igraya mnogo s nego, no as ne moga da samestya detskata kompania, nali? tuk horata sa mnogo satvoreni i opitite mi da se sblija s niakoya maika na bebe sa neuspeshni. sasedkata mi ima bebe na nashata vasrast, no sled kato dva pati ya kanih na kafe i tya ne doide veche ne pravya opiti da se sblijim. dobra ideya li e da pratya malkata na yasla i ot kakva vasrast. tya e na 13 meseza. Boje kato si spomnya s parvoto mi dete v Bg kolko mnogo maiki s bebeta imashe i vse hodehme saedno po rashodki, dezata si igraeha, a sega....

това, което разказваш е много неприятно. ако наистина не можеш да му намериш компания може би добро решение е да го запишеш на някакви дейности като танци, плуване... ти най-добре ще прецениш какво ще му хареса и към какво има наклонности. винаги съм смятала, че децата са щастливи с грижовни и всеотдайни мама и тате, но имат нужда и от свой кръг приятелчета, където се държат по съвсем различен начин и изпитват друг тип радост и забавление.

да, яслата е добра идея, но според мен изчакай малко..
Няма ли в парка деца на неговата възраст?

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

poniakoga v parka ima deza na nashata vasrast, no te kato che li predpochitat da si igrayat samichki. a moeto patenze e mnogo kontaktno i vse tarsi kompania, no ne mu obrashtat vnimanie. moje bi as dramatisiram nehstata poneje as samata se chuvstvam samotna tuka.

zashto ne pusnesh obiava v mesten vestnik ili site ili kudeto ti doide na um che iskash da se zapoznaesh s maika s detentse na shodna s tvoeto vuzrast. Az naprimer se zapoznah s mnogo maiki v detskata konsultaciya, drugi me nameriha v dira i sega se razhojdame zaedno. Mojesh da pitash i sestrata, koyato te poseshtava. Moiata neprekusnato mi dava listovki s partita, razhodki i detski grupi i subiraniya. Ti kude si?

и моята е много контактна и като види детенце, маха към него, смее се, вика... но обикновено ако бебето е на нейната възраст получава само изумен поглед:))
Но аз доколкото знам децата на такава малка възраст не могат да играят заедно (всяко си се занимава само независимо, че са заедно)...

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

твоя град къде има миниклубове - такива има навсякъде в Германия, не може липсват при вас. Някои от тях са общински, други - към църквите /не се притеснявай, ако не си религиозна, там приемат всякакви деца и заниманията нямат религиозен оттенък/. Много често в кварталните супермаркети има дъска за обяви, където също има информация - огледай се и там.

Миниклубовете се посещават обикновено веднъж седмично, за по един или два часа. Децата си играят, а майките пият кафе и си хапват сладкиши. Има и такива, където просто децата се събират в голяма зала /като физкултурен салон/, натрупват им дюшеци и възглавници и те един час само тичат и скачат върху тях от високо... Чувала съм и за някакви курсове във VHS (
[линк]) за майки с малки деца - това е също шанс.

Не се отчайвай, че все още не можеш да си намериш приятели. Това наистина отнема много време /минимума е една година/. Хората тук не са така спонтанни и не е прието да си ходят на гости в къщи. Опитай със съседската си - вместо да я каниш на кафе, да се уговорите да излезете на пазар заедно, или пък - до детската площадка, заедно с децата, или пък - организирайте пикник със семействата си /сега поне времето е хубаво/.

Желая ти от сърце успех,

Общо взето, и моят син растеше така по стечение на обстоятелствата, докато не тръгна на детска градина. Ние живеем в София, имаме познати с деца, но не се виждахме често, защото живеехме на различни места,пък нямахме още кола. На кварталните площадки имахме няколко случайни запознанства, но нищо по-трайно. И аз много често съм си мислела това, за което ти пишеш...но нищо не можех да направя. Затова бях много радостна, когато той най-после тръгна на градина на 3 год. и ежедневието му коренно се промени. Поне мога да те успокоя, че не намирам никакви травми от това, че прекарваше преди доста време сред възрастни. Сега потребностите му от общуване с връстници са напълно задоволени и той няма никакви проблеми в групата си.

Доколкото разбирам, ти живееш в чужбина....вероятно ти самата още не си се адаптирала, и на теб също ти тежи липсата на познати. Мисля, че просто трябва да се опиташ да ги намериш по други начини- ние тука,в България, си имаме едни методи за контакт и запознанство (градински методи), а в чужбина хората се свързват по други. Аз също смятам, че не може да няма в твоя град / жилищен квартал някакви доброволни организации,сбирки,общества и пр. Дори да са религиозни, те са по-скоро социални, отколкото пропагандни. Добра идея е да дадеш обява , че търсиш познанства с други майки с деца колкото твоето и в близост до твоя дом,в списание за отглеждане на деца, което се чете от много родители- сигурна съм, че такава обява се възприема напълно нормално там.

Освен всичко казано дотук, истината е, че детенцето ти е все още достатъчно малко, за да има нужда предимно от теб и най-близките си хора. Щом ти си до него, рано е да се притесняваш за контактите му с другите- всичкоще си дойде по реда.
Хайде, горе главата и скорошна адаптация и на двама ви!

Triabva mu bratche ili sestriche.

Не трябва да се притесняваш точно на тази й възраст. Бях чела, че до двегодишна възраст не изпитват необходимост да играят с друго дете, дори и да са няколко деца на тази възраст заедно, то те предпочитат да си играят самички със своите играчки. Едва след две годинки нараства нуждата им да търсят партньоир за игра. (не мисля, че бъркам възрастта, тъй като не смятам, че едно бебе, кавото е детето на годинка може да осъществява приятелства с други бебета, все още не е достигнало възрастта да търси социални контакти, не разбира нуждата им).
Ако си спомняш, на тази възраст майките се събират и бебетат седят в количките, а като са проходили, то всяка майка тича по своето, та в случая за теб е проблема контактите с майки, отколкото за детето, то все още не осъзнава, че са му нужни такива контакти (като изключим желанието му да разгледа чуждата играчка или количка)

Мисля това е основно от възрастта. Скоро ще е по-голяма и ще има с кого да си играе.
Сега като събираме децата ни на 12-18 месеца още са патета, не знаят как да играят заедно, дори нямат нужда толкова, т.е. искат малко с мама, малко с други и пак мама, ама с връстниците си не знаят какво да правят :)

Наистина съм чела, че на тази възраст децата още не умеят да играят заедно и контактите им се ограничават до дърпане на играчки и хапане, но по-нататък е задължително да общува с връстници, за да се изгради като социално животно.

tochno taka...niamat oshte koncepciata za "sicialen jivot"...i igra s drugi deca..
Sega nai-vajnoto e da mu govorish ,da mu razvivash vuobrajenieto,ezika...da mu obrushtash ti vnimanie..decata koito sa na iasla ne poluchavat tolkova mnogo vnimanie kolkoto ti bi mogla da dadesh na tvoeto dete v kushti ili na ploshtadkata...

I moga da ti obehstaia...ne e samotno..Mama moje i da e ,no bebeto ne e...(
(kakto se kazva..otkudeto ti minavash ,az se vrushtam...i nie sme bili taka...posle na iasla po neobhodimost..i posle pak sami...)