Странно утро

Тръгвайки за работа си слизам мирно и тихо по стълбите. В един момент виждам как някакъв черен тип застрашително скача отгоре ми. Подскачам и едва не се изтъркалвям надолу. Сърцето ми пада в петите. Оказва се сянката ми
Навън в една градинка виждам странна гледка. Помияр дреме в тревата а котка е легнала на гърба му и му ближе ухото. Кучето сякаш си хили от кеф. Толкова съм впечатлен че им давам остатъците от баничка която дъвча. На две. И двете животинки мирно и тихо си задъвкват парчетата без да се карат.
Вярвате ли в знаци? Аз не но си мисля че понякога има какво да научим от животните
Вчера за срещнах огромно количество котки и всичките ме глудаха мъдро и сякаш нещо щяха да ми обяснят. Една даже ми се каче на коляното и нещо ми измърмори в ухото ама докато се усетя скочи обратно. Какво ли е искала да каже? После дойде куче и дълго и настойчиво ме души и скимтя нещо на кучешки.
Помогнете ми да разбера какво толкова важно искаха да ми кажат?

Истината не е някъде там...

Животните усещат човешкото настроение.
Може да си бил напрегнат, може да си бил тъжен...
Те усещат и идват да те успокоят. Особено кучетата и котките!
Един ден бях страшно тъжна...Бързах да се прибера вкъщи, за да не се разплача по улицата... Усещах болка в свития ми гръден кош, докато се опитвах да подтисна плача. Сякаш цялото ми сърце се беше свило на топка, и болеше... Не ми се прибираше, но не исках някой да ме види, че плача. Не исках и вкъщи да видят, че се прибирам с разплакани очи... Затова седнах на пейката пред блока и забих поглед в земята, опитвайки се да скрия лицето си. Единственото, което виждах беше само как големи капки капят по пейката и по дрехите ми... Не можах да се сдържа... Както и да е. В този момент усетих, че нещо ме докосна по ръката, а знаех, че на пейката няма никой, освен мен! Оказа се, че едно куче(по-голямо от пейката! :) ) се беше качило до мен, отгоре, на пейката и направо искаше да ме близне по лицето!
Огледах се, а около мен бяха всички квартални кучета- едно ме закачаше с лапа по краката, сякаш да ми подаде ръка и ми говореше нещо на неговия кучешки език, сякаш казваше: "Не плачи, не плачи..." А онова пък, на пейката... то никога не е позволявало да бъде галено(страхливо е), а сега го галех и седеше до мен... Дали е чудо? Незнам, но го запомних. И сега ми е пред очите сякаш е било вчера... И като видя куцащо, ранено куче си мисля: " Как е възможно да замерят с камъни това животно!" , " Как е възможно да поискаш да нараниш същество, което разбира без думи твоята болка!"...
Чудя се, какво ли щяха да ни кажат животните, ако можеха да говорят...

котешката тема в клуба и затова си шушукат и се опитват да ти кажат нещо.
Твърде вероятно е да ги е яд, че не са успели да се вредят да напишат нещо по котешките въпроси, не мислиш ли?
Иначе какво толкова да ти кажат? Нали не са ти колежки или съперници?

Риторичен въпрос ,провокиращ с идеята да се чете между редовете

Животните имат донякъде различни осезания от нашите. Има вероятност дори някои от тях да са свързани с предвиждане или телепатия. Но най-големи различия имаме в осезания за миризма и слух. А човек излъчва особени миризми , зависещи и от настроения. Животните от друга страна също имат своите настроения - разгонват се и прочее... А и са различни. Както примера ти с кучето и котката.
Но не мога да ти помогна.

*

Какво са ти казали знаците? може би вече знаеш- премисли си събитията от деня. Ключа е в теб. А иначе, най-общо погледнато: 1.) Дяволът не е чак толкова черен- понякога най-големите ни проблеми идват от сянката, която хвърля върху тях собствения ни страх 2.) Всяко правило си има изключения. Е, те може и да потвърждават правилото, но това не означава, че не трябва да сме достатъчно "отворени" да посрещнем изключенията, които са позитивни и "работят" за нас.
Има нещо, което съм чувала, но не съм съвсем сигурна добре ли съм запомнила. То е, че в една къща, ако пуснеш котка, тя застава там, където енергията е "лоша" (примерно т.нар. геопатогенни зони) и един вид "обира" лошата енергия. За кучетата обратно. Може би някой, който се занимава с фън-шуй ще знае по-добре. Помислих си обаче, че може да си бил някак наелектризиран при срещите си с многото котки, помисли дали не си изживял по-различна ситуация или пък не си минавал край по-особено място, дори ако уж не те е засягало- ние не винаги имаме осъзната сетивност за действителното си състояние, особено ако сме центрирани в идея или проблем...
Мисля, че за да ни говорят знаците, които са постоянно около нас, трябва да имаме очи и за всичко друго, което се случва- и отвън, и отвътре.